Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.13, ал.6 от ЗСП.

Образувано е по жалба вх. № 5246/07.11.2025г. в АСВТ, подадена от М. Д. Д. от ***, след разделянето на производството по АД № 855/2025г. на АСВТ с Определение № 3540/06.11.2025г.

Предмет на спора е Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/51/05.09.2025г. на директора на ДСП-Горна Оряховица, в частта от същата, касаеща спирането на помощта за м. август 2025г., потвърдена с Решение № 04-РД06-0081/09.10.2025г. на РДСП В. Търново.

С оспорената част от Заповедта е постановено спиране на социалната помощ по чл.9 от ППЗСП за месец август. Със съображения, че Заповедта е незаконосъобразна и противоречи на целта на закона, оспорващата иска от съда да отмени същата. Защото счита, че е несправедливо социалните да вземат предвид дохода на сина й, който сам се бори с трудния живот.

В открито с.з. жалбоподателката не се явява лично. Представлява се от назначения по реда на ЗПП адвокат, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена същата. По негова молба съдът предостави възможност на жалбоподателката за писмена защита, но такава не бе ангажирана.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Горна Оряховица, действащ чрез упълномощения юрисконсулт, ангажира писмен отговор със становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Представя писмени доказателства, че Заповедта е подписана при условия на заместване, при законно отсъствие на титуляра. ПП счита, че Заповедта е постановена от компетентен АО, в предвидената форма, при спазване на процедурата за това и правилно приложение на материалния закон. Моли съда за решение в този смисъл.

Съдът констатира, че оспорената Заповед е потвърдена с Решение № 04-РД06-0081/09.10.2025г. на РДСП-ВТ, връчено на 13.10.2025г, а жалбата е депозирана на 21.10.2025г. в АСВТ, т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване, тъй като Заповедта засяга претендираното от него право на социално подпомагане. Същата е преминала задължителното обжалване по административен ред/вж. чл.13, ал.5 от ЗСП/, поради което е годен предмет на съдебен контрол.

С оглед гореизложеното, съдът прие жалбата за допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът указа върху ответника доказателствената тежест за наличието на фактическото основание на оспорената Заповед и спазване на процедурата по издаването ѝ. В тази връзка ответникът представи з.к. от административната преписка, както и два броя заповеди – за разрешен отпуск и за заместване на титуляра. В хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателката не бяха ангажирани нови доказателства, пряко свързани със спорния предмет, въпреки многократно дадените възможности за това.

Съдът като анализира доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното по фактите:

1.Жалбоподателката е подала Заявление- декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ-ГО/51 от 10.01.2025г. до ДСП-Горна Оряховица за отпускане на месечна помощ, на основание чл.9 от ППЗСП.

2. Със Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/51 от 30.01.2025г. на директора на ДСП-ГО исканата помощ е отпусната в размера на 371,08лв. месечно, като същият е изменян неколкократно.

3. Със Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/51 от 05.09.2025г. помощта по чл.9 от Правилника е спряна, за периода от 01.08.2025г. до 31.12.2025г., т.к. е установено, че доходът на семейството за предходния месец надвишава установения диференциран доход.

3.1. В АП се съдържа Удостоверение изх. № 260/04.09.2025г. от ТД „СКАЙФОЛ”ЕООД, гр. Асеновград, с ЕИК 202504613. Същото установява, че И. Й. И., с [ЕГН]/син на жалбоподателката/, за перода 01.07.2025г. до 31.08.2025г. е получил брутен доход в размер на 2 154,00лв.

3.2. С Декларация вх. № ГО-3237/23.09.2025г. жалбоподателката Д. сочи промяна в обстоятелствата, че синът ѝ И. И. е вече пълнолетен и от 01.09.2025г. не живее при нея.

3.3. Жалбата срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/51 от 05.09.2025г. е отхвърлена, в частта за месец август 2025г., с Решение № 04-РД06-0081/09.10.2025г. на РДСП-Велико Търново.

4.Впоследствие със Заповед №ЗСП/Д-ВТ-ГО/51 от 06.10.2025г. помощта по чл.9 от ППЗСП е възобновена за периода м.09 – м.12/2025г.

При тези фактически установявания, съдът формира следните изводи по правото:

От изложените в жалбата твърдения за факти следва, че приложим материален закон при решаване на спора е Закона за социалното подпомагане/обн. ДВ бр.56 от 1998г./ и Правилника за приложението му/ППЗСП/, а процесуален АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.

Воден от предмета на съдебната проверка, възложена му с чл.168, ал.1 от АПК, съдът установи следното:

Оспорената Заповед е постановена от компетентен орган, при условия на заместване. Според чл.32, ал.1 от ЗСП правомощието да издаде заповед спиране на социалната помощ е на директор на ДСП-ГО. Заповедта е издадена на 05.09.2025г., а титулярът на длъжността „директор на ДСП-ГО“ е била в отпуск в периода 05-09.09.2025г., когато е замествана от М. Г. Т., съгласно Заповед № 0402-РД01-0019/16.01.2024г. Поради това съдът прие, че АА е валидно постановен.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Съдържа фактическо и правно основание, както и ясна разпоредителна част. Дали посочените факти съответстват на действителното положение е въпрос по същество.

Съдът намери, че е нарушена процедурата по издаване на оспорения акт. Както сочи оплакването в жалбата, а видно и от АП, органът е взел решение да се спре помощта по чл.9 от Правилника, без да е проведена социална анкета. Действително ЗСП изрично предвижда да се проведе социална анкета при отпускане на социалната помощ/вж. чл.13, ал.2/. Но спирането на помощта е отделно административно производство, за което са приложими общите правила на АПК за събиране на доказателства и участие на страната. Освен това, всяка промяна в обстоятелствата следва да се отрази в допълнителен акетен лист/вж. чл.32, ал.5 от ППЗСП/. Тоест, в случая е нарушено правото на страната да участва в производството, да предстява доказателства и да се запознава със събраните такива. След издаване на Заповедта Д. е подала Декларация за промяна на обстоятелствата. Ако бе проведена социална анкета и изяснени действителните факти по случая/чл.35 от АПК/, то АО би установил, че синът на жалбоподателката, притиснат от бедността и житейски несгоди е бил принуден преди навършване на пълнолетие на 01.09.2025г. да напусне дома, за да се издържа от труда си. Макар според закона/чл.126, ал.1 от СК/ непълнолентите деца следва да живеят с родителите си, важни причини могат да наложат те да живеят отделно. Както в случая заради обучение/в СУ в гр. София/ и за да работи, И. И. не е живял заедно с майка си поне от 01.07.2025г., когато е започнал да работи като сервитьор при горе посоченото дружество в гр. Асеновград. Очевидно е, че му се е наложило да порасне по-рано. Предвид изложеното, установеното процесуално нарушение е съществено и самостоятелно основание за отмяна на акта, в оспорената му част.

Относно приложението на материалния закон:

Съдът прие, че визираното в предходния абзац процесуално нарушение по повод събиране и преценка на доказателствата е обусловило и неправилното приложение на материалния закон от ДСП-ГО.

Според ответния АО жалбоподателката не е имала право на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП, защото доходът на семейството за предходния месец е по-висок от определения диференциран доход. 1077,00лв. от работна заплата, по-висок от 421,09лв.

Според чл.9, ал.1 от ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диферинциран доход. Според ал.2 на с.р. диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30% от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето. За лице живеещо само това е 165%. Според чл.9, ал.4 от ППЗСП размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания доход и дохода на лицето през предходния месец.

В случая неправилно АО е сумирал при преценка на правото на помощ на М. Д. доходите на сина ѝ за м. 07/2025г. – бруто 1077,00лв. Това се дължи на обстоятелството, че младежът, макар и непълнолетен към този момент, по обективни причини е работил като сервитьор в гр. Асеновград, т.е. не е живял в едно домакинство със своята майка в ***. Макар легалната дефиниция за семейство/§1, т.2 от ДР на ППЗСП/ да включва ненавършилите пълнолетие деца, то И. в този момент е бил частично еманципиран/самостоятелен/, т.к. се е издържал сам от труда си, далече от дома си. Според чл.301, ал.1 от КТ минималната възраст за приемане на работа е 16г., които И. е бил навършил. Поради което жалбоподателката Д. е имала право на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП в размер на 315,81лв. Предвид изложеното съдът определя издадената Заповед за спиране на социалната й помощ по чл.9 от ППЗСП като неправилна. Същата противоречи на смисъла на материалния закон и неговата цел. Несправедливо е наложената от житейска нужда трудова заетост на сина на М. Д. да се превръща в санкция за нея самата, при положение, че няма доказателства, че той е предоставил тези суми в семейни разходи, живеейки при нея. Живеейки извън семейното жилище същият е имал разходи за квартира и храна евентуално и т.н. Тук следва да се посочи, че подадената от Д. Декларация за промяна на обстоятелствата е от дата 23.09.2025г., т.е. много след издаване на оспорения акт и е доказателство за ново обстоятелство, което макар и неизгодно за страната не кореспондира с другите доказателства и установените факти по делото. Поради това не следва да ѝ се противопостави.

По изложените мотиви решаващият правен извод на съда е, че жалбата е основателна. Заповедта следва да бъде отменена, в съответната оспорена част, а преписката да бъде върната на ответиня АО за ново произнасяне за изплащане на месечна помощ по чл.9 от ППЗСП за м 08 на 2025г.

При този изход на спора разноски не се присъждат, т.к. такива не са поискани.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предлож.2-ро от АПК и чл.173, ал.2 от АПК, VII - ми адм. състав на Административен съд Велико Търново

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/51/05.09.2025г. на директора на ДСП-Горна Оряховица, в частта, относно спирането на помощта за месец август 2025г., потвърдена, в същата част, с Решение № 04-РД06-0081/09.10.2025г. на РДСП В. Търново, като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Горна Оряховица за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото, за изплащане на дължимата помощ по чл.9 от ППЗСП за м. август 2025г. на М. Д. Д..

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, срок за постановяване на акта двуседмичен от получаване на препис от съдебното решение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.13, ал.6 от ЗСП.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.