Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 86/ 23.12.2025г., постановено по АНД № 186/2025г., с което състав на Районен съд – Свищов е отменил Наказателно постановление № 04-2500079/09.07.2025г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Велико Търново срещу дружеството „Т. АУТО“ЕООД, с [ЕИК]. С това НП, на основание чл.413, ал.2 от КТ на посоченото ТД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000лв. , за извършено нарушение по чл.11б, ал.1, т.1, във вр. с чл.11, ал.1, т.3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/за краткост Наредба за инструктажа/.

Така постановеното Решение е обжалвано от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Велико Търново. В касационната жалба са отразени оплаквания, че Решението на РС е порочно поради неправилно прилагане на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът не приема констатациите на РС, че е налице противоречие между словесното описание на нарушението в НП и фактическия състав на нарушението по закон, както и че не е доказано санкционираното дружество да има качеството „работодател“. Касационният жалбоподател изтъква, че когато става въпрос за безопасни и здравословни условия на труд законодателят е разширил понятието за „работодател“ по §1, т.1 от ДР на КТ, като видно от легалните дефиниции в §1, т.2 от ЗЗБУТ и Наредба № РД-07-2/16.12.2009г./вж. §1, т.2 от ДР на същата/ същото включва и възложителя на работата. В случая било безспорно, че санкционираното дружество е възложило на ЕТ, със свои работници, да извърши СМР на територията на автомивката. При това не е документиран инструктаж, който да е проведен на работещите на територията на предприятието по повод СМР. По тези съображения директорът на ДИТ-ВТ моли касационната инстанция за отмяна на решението на РС и постановяване на такова по същество, с което да потвърди НП. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а при условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание не се явява представител на касатора. Чрез упълномощения юрисконсулт е постъпило писмено становище, че страната поддържа касационната си жалба.

Ответникът по касация – дружеството „Т. АУТО“ ЕООД, редовно призован, се представлява от упълномощения адвокат. В писмения отговор на касационната жалба и в о.с.з. адв. Б. отрича основателността на КЖ. Намира за правилен извода на съда за несъставомерност на деянието по посочената санкционна разпоредба, т.к. е повдигнато обвинение не за липсата на инструктаж, а за липсата на документирането му. Подчертава, че отношенията между „Т. АУТО“ ЕООД и ЕТ „АЛМЕР- И. А.“ са облигационни, а не трудовоправни, поради което дружеството няма качеството на работодател. Моли съда да остави в сила Решението на РС и да им присъди разноски. В о.с.з. ПП на дружеството се отказва от претенцията за разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя доводите на РС и предлага Решението му да бъде оставено в сила.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218, ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Оплакванията в жалбата АСВТ квалифицира като такива за нарушение на закона – касационно основание по чл.348,ал.1, т. 1 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 от НПК. Доколкото не е налице конкретно заявено оплакване, порок на Решението, който да е резултат на допуснато нарушение от тези, посочени в чл.348, ал.3 от НПК. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Касационната инстанция установи, че въззивният съд е приел за доказана следната фактическа обстановка:

По повод сигнал служители на ДИТ-ВТ извършват проверка по работните места на обект Автомивка на самообслужване, на адрес [населено място], [улица]. Същата е стопанисвана от дружеството „Т. АУТО“ЕООД. Сигналът е във връзка с настъпил инцидент на територията на същата на 27.05.2025г., завършил със смъртта на И. Ю. А.. Установено е, че при демонтиране на покривна конструкция същият пада от височина около 3м. и по-късно почива в болница. И. А. е собственик на ЕТ „АЛМЕР – И. А.“, който търговец е бил нает от ТД „Т. АУТО“ЕООД да извърши СМР-събаряне/демонтаж на навес, намиращ се на територията на автомивката. При това е установено, че при дружеството „Т. АУТО“ЕООД не е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на всеки работещ, по отношение на двете лица - представляващия ЕТ И. А. и наетият от него общ работник.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства РС приел наличие на противоречие между мотиви и диспозитив на НП, като в съобразителната част се говори, че ТД действа като възложител на работата по см. на Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при СМР, а в диспозитива се визира само качеството му на „работодател“ по см. на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Приел, че това е съществено процесуално нарушение, което затруднява защитата на привлеченото към отговорност лице. Освен това РС отбелязва, че лицата извършили СМР на територията на автомивката не са били в трудовоправни отношения с дружеството, а техен работодател е бил едноличният търговец. Тоест, не се касае за възлагане на работа на същите ФЛ от дружеството на територията на предприятието на дружеството, а за облигационни отношения между двама търговци, поради което нарушението не може да бъде [жк], ал.2 от КТ, която норма предписва да бъде ангажирана отговорността на лице, имащо качеството „работодател“ по смисъла на КТ. Алтернативно РС е изложил съображения, че нарушението е недоказано, поради което незаконосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството „Т. АУТО“ЕООД. С тези мотиви РС отменил НП.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното Решение за валидно, допустимо и правилно постановено.

Установената по делото фактическа обстановка съответства на събраните в хода на производството доказателства. Съдът е събрал относимите и необходими за това доказателства. АСВТ споделя мотивите на РС и препраща към тях, на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, поради което не необходимо да ги преповтаря. В тази връзка касационната инстанция споделя решаващия правен извод за отмяна на НП, основан на това, че повдигнатото административно наказателно обвинение е недоказано и се явява несъставомерно по чл.413, ал.2 от КТ, предвид следните съображения:

Дружеството „Т. АУТО“ЕООД“ сключва неформален договор с едноличния търговец, за да му бъде извършена услуга срещу заплащане. Същата има за предмет събаряне/демонтаж на покривна конструкция на територията на автомивката, която дейност по техническото си съдържание е вид строителна дейност/ СМР. Дейностите са извършени от представляващия ЕТ и нает от него общ работник. Органите на ДИТ-ВТ установили при проверката след инцидента, че за тези две лица не е документирано да е проведен начален инструктаж на територията на автомивката при започването на работата, от служител на дружеството „Т. АУТО“ЕООД. Поради това сочат в НП да е извършено нарушение по чл.11б, ал.1, т.1, във вр. с чл.11, ал.1, т.3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на инструктаж. Тези разпоредби имат следното съдържание:

чл.11б, ал.1, „Инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират във:

т.1 книги за инструктажи съгласно приложение № 1“

чл.11, ал.1 „ Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на:

…………………..

т.3 работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието“.

Приложената санкционна норма на чл.413, ал.2 от КТ гласи, че: „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер [рег. номер] 10 000 лв.“.

Видно от сочените за нарушени разпоредби АНО настоява, че доколкото работниците на ЕТ са извършвали дейност на територията на предприятието на дружеството е следвало да бъдат инструктирани от служител на дружеството и същото обстоятелство да е документирано в книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа. Не е спорно, че такива записи не съществуват, но настоящата инстанция намира, че дружеството не е имало такова задължение, т.к. не притежава качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, който гласи, че: "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Никоя от визираните хипотези не е налице в случая, т.к. не е налице възникнало ТПО между ФЛ, действали като строители и дружеството „Т. АУТО“ЕООД.

Опитът на АНО да привлече дружеството към отговорност именно по този текст на КТ, като използва качеството му на възложител на работата по ЗЗБУТ и ЗУТ е в противоречие с основни правни принципи на тълкуване и приложение на закона.

На първо място санкционни правни норми не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Понятието работодател в нормата на чл.413, ал.2 от КТ има само този обем, предвиден в легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на КТ, цитирано по-горе. Защото приложената санкционна норма е част от Кодекса на труда. Макар да се касае за хипотеза на безопасност при работа и въпреки препращането на чл.55 от ЗЗБУТ, който действително се явява по-нов специален закон. Защото санкционната норма не е част от ЗЗБУТ. Съдът намира това препращане при различно съдържание на легалните дефиниции за „работодател“ за неподходящ правно-технически способ, т.к. създава неяснота и правна несигурност при тълкуването и прилагането. По същество специалният закон дава собствена легална дефиниция на понятието работодател, по-широка от тази по КТ, а относно санкционирането за нарушения по ЗЗБУТ същият закон препраща към КТ. Не може при тълкуване и приложение на посочената норма от КТ/чл.413, ал.2/ да се използва разширената дефиниция по т.2 от ДР на Наредбата за инструктажа, която гласи, че "Работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Това противоречи и на правилото на чл.15, ал.3 от ЗНА. По същество идентично е и определението по §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Такъв подход противоречи на визирания вече принцип на наказателното право и на изискването на чл.37, ал.2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, който предвижда, че ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. Поради това щом в КТ има дадена легална дефиниция на това понятие, то за целите на приложение на чл.413, ал.2 от КТ се употребява понятието именно с това съдържание.

Според чл.10, ал.1 от Наредбата за инструктажа, инструктажът за безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа. В тази връзка логично е през разширената дефиниция за работодател по см. на §1, т.2 от ДР на Наредбата за инструктажа, законодателят да даде защита/за здраве и безопасност при работа/ на всяка форма на наемния труд, т.е. както на ФЛ наети по ТПО, така и тези, на които е възложена работа на по граждански договор в това предприятие. Поради което в тази връзка и възложителят на работата има задължение да проведе инструктаж на физическите лица, които пряко ще осъществяват конкретната дейност, която следва да е част от дейността на предприятието и на негова територия. Какво се има предвид?

Когато се визира осигуряване на здраве и безопасност винаги се има предвид здравето и безопасността на конкретното физическо лице, което ще осъществява конкретна дейност. Поради това инструктажът следва да бъде съобразен с конкретната дейност/функция , която ще изпълнява това ФЛ. Така съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата за инструктажа, инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск. Тоест, в конкретния случай строителите/наети от ЕТ за извършване на демонтажа/ е следвало да бъдат инструктирани за безопасна работа при събаряне на покривна конструкция, в т.ч. обезопасяване при работа на височина и др., а не просто за това какви са рисковете при паркиране на автомобили и измиването им. Впрочем АНО не е уточнил, нито в АУАН, нито в НП какъв вид инструктаж има предвид, за коя дейност в посочения по-горе смисъл. Предвид различното технологично естество на дейностите и различните рискове и начините за избягването им става очевидно, че първият вид инструктаж /за строителните дейности/ не може да бъде проведен от дружеството „Т. АУТО“ЕООД, защото в това предприятие няма знание и умения за извършване на строителни дейности, те не са част от трудовия процес в предприятието автомивка. Правно и житейски нелогично е да им се възлага такова задължение, което те не могат да изпълнят. Инструктажът пък по чл.11, ал.1, т.3 от Наредбата относно типичните дейности в автомивката няма никакво отношение към инцидента и неговия трагичен край. И нарушението в този случай ако следва да се [жк], ал.2 от КТ, следва да се отнесе към друг отговорен субект/строителя/, т.к. не касае инструктаж за конкретна трудова дейност или риск в предприятието автомивка на самообслужване.

Съгласно чл.275, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Несъмнено съгласно чл.4, ал.1, т.2 и ал.3, т.10 от ЗЗБУТ едно от задълженията на работодателя за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд е предоставяне на информация и обучение и в тази връзка даването на инструкции, т.е. инструктаж, който вече изяснихме, че е свързан с конкретна трудова дейност. Съгласно чл.55 от ЗЗБУТ, лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.

Според чл.276, ал.1 от КТ, министърът на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. При необходимост министърът на труда и социалната политика определя органите и организациите, които участват в разработването на тези актове. В тази връзка специфичните за областта на строителството правила за безопасност при работа са предвидени в ЗУТ/вж. чл.156б/ и Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена на основание чл.276, ал.1 от КТ от МТСП и МРРБ.

В чл.2 от посочената Наредба №2/2004г. е определено при кои СМР се прилага същата, като това включва събаряне и демонтаж. В §1, т.1 и т.2 от същата Наредба са дадени определения за „възложител“ и „строител“. "Възложител" е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционният проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ. "Строител" е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл.163, ал.1 от ЗУТ, строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. В Приложение №6 към чл.2, ал.2 от Наредбата са представени рисковете при разрушаване на сгради и съоръжения, както и забраните, които биха осигурили защита на работещите. Изрично е посочено, че спазването на тези забрани е отговорност на строителя/вж. т.1.1. от Приложение №6/. Съгласно чл.16, т.1, б“а“ от Наредба № 2/22.03.2004г. осигурява извършването на СМР в технологична последователност и срокове, определени в плана за безопасност и здраве, а според б“е“ строителят осигурява инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и проверката на знанията по ЗБУТ на работещите. Видно е, че възложителят, съгласно чл.156б от ЗУТ/и чл.9, ал.2 б“а“ от Наредба №2/2004г./ има задължението да възложи изготвянето на план за безопасност и здраве. Тук следва да се посочи, че възлагането на работа по ЗЗБУТ и възложител по смисъла на ЗУТ/и Наредбата/ са различни по съдържание. Най-вече и поради това, че отговорността за безопасността на труда и инструктажа на работещите СМР е възложена с оглед специфичните правила за отрасъла непосредствено на строителя. Съгласно чл.163, ал.2 от ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Тоест, специфичните правила в строителството са изградени така, че възлагат отговорността за безопасността и съответно инструктажа на работещите на строителната площадка непосредствено на строителя. Такъв в случая се явява ЕТ „АЛМЕР- И. А.“, а не дружеството „Т. АУТО“ЕООД. Дружеството няма качеството на възложител по см. на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, т.к. предвид изложеното по-горе не носи цялата отговорност за работата. Не е и строител по смисъла на визираните по-горе разпоредби на ЗУТ и Наредба №2/2004г. Предвид това не може да бъде субект на нарушение за липсата на този вид инструктаж или документирането му. В този ред на мисли като е постановил решение в този смисъл РС е приложил правилно закона. Същото следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция.

При този изход на спора разноски не се присъждат, т.к. не са поискани.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86/23.12.2025г., постановено по АНД № 186/2025г. на Районен съд – Свищов.

Решението е окончателно.