Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

 

Жалбоподателят Х. И. Т. от [населено място], община Горна Оряховица, чрез адвокат Ж. Д. от ВТАК, е обжалвал заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0268-000004 от 12.01.2026 година на младши автоконтрольор към РУ Г. О. при ОДМВР – Велико Търново, с която му е наложена принудителната мярка по чл.171, т.1, буква „з“, „гг“, от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца“ с оглед извършването на нарушение на разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, касаещо водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

 

В жалбата са развити подробни оплаквания и аргументи досежно незаконосъобразността на оспореният административен акт. Сочи се, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административно-производствените правила. Основното оплакване е, че за т.н. служебно прекратяване на автомобила собственикът му не е бил уведомен надлежно, при което актът за прекратяване не е влязъл в сила и не може да породи правните си последици. Претендират се разноските по делото. Идентични съображения са изложени от представителя на жалбоподателя в представената по делото писмена защита.

 

Ответникът по жалбата, младши автоконтрольор към РУ Г. О. при ОДМВР – Велико Търново, не е взел становище по нея.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.

Видно е от съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на 12.01.2026 година, като жалбата е депозирана директно до съда на 23.01.2026 година, т.е. в срока по чл.149 от АПК. Жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта, доколкото е адресат на неблагоприятните и последици.

По същество жалбата е основателна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

На12.01.2026 година ответникът в присъствието на свидетеля И. М. И. е съставил АУАН на настоящият жалбоподател, който в качеството си на водач на МПС „Фиат Добло“ с регистрационен номер [рег. номер] на същата дата около 14,36 часа на път, намиращ се в [населено място], [улица]срещу номер 36 в посока [улица]управлява описаният по – горе лек автомобил, който е негова собственост, като е установено, че същият е със служебно прекратена регистрация от 19.08.2025 година поради липса към онзи момент на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Прието е, че виновно е нарушен чл.140, ал.1 от ЗДвП. Иззето е СУМПС на адресата на мярката при съставянето на заповедта и на акта за нарушение, както и СРМПС и двете регистрационни табели на въпросният автомобил. В акта за установяване на нарушението е вписано, че жалбоподателят няма възражения.

В даденото на същата дата сведение жалбоподателят е посочил, че на датата е бил спрян от патрул на МВР, които установили, че няма гражданска отговорност, а после дошла полиция от Г. О., които установили, че застраховката била прекратена, а и няма регистрация на МПС. Сочи, че не е знаел, че му е изтекла застраховката, и не му е изпратено съобщение по телефона за това.

По преписката е приложена мотивирана резолюция за прекратяване на административно наказателното производство, учредено с въпросният АУАН, извлечение от информационната система на МВР за собствеността на процесното МПС, и полица за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“, от която се установява, че въпросният автомобил е застрахован,считано от 17, 43 часа на 12.01.2026 година.

От издателя на процесната ЗППАМ е изготвена докладна записка до ВПД Началника на РУ Г. О., в която са описани идентични обстоятелства с тези, описани в обстоятелствената част от АУАН. Посочено е и в докладната записка, че лицето е посочило, че не знае, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.

На датата, на която е издаден коментираният по-горе АУАН, е издадена и процесната понастоящем заповед, в обстоятелствената част на която са преповторени обстоятелствата и фактите, описани в АУАН.

Какви са изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните доказателства?

Разпоредбата на чл.172 от ЗДвП предвижда следното: „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“.

Заповедта е издадена от компетентен по материя и място орган с оглед представената заповед №366з-3249 от 4.09.2025 година, издадена въз основа и на заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, съдържанието на която е служебно известно на съда.

Заповедта е формално и процесуално законосъобразна, но противоречи на материалния закон. В случая мярката се прилага за нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДВП, като тази разпоредба предвижда следното: “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“. С оглед описаните в заповедта и АУН обстоятелства следва извода, че се претендира управление на МПС от жалбоподателя като водач на МПС със служебно прекратена регистрация на МПС на 19.08.2025 година по реда и условията на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

По делото не се установява от събраните по делото писмени доказателства, че собственикът на МПС е бил уведомен от ответника за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което съдът приема, че този акт не му е съобщен и същият не може да произведе никакви правни последици.

Нормата на 143, ал. 10 от ЗДвП и тези, с които тя систематично и смислово е свързана, са променени и считано от 07.09.2025 и към датата на издаване на процесната ЗППАМ не се изисква уведомление на собственика на МПС за служебната дерегистрация на автомобила му. Това е така, защото уведомление за липсата на валидна застраховка ГО дължи информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, която норма се прилага считано от 01.08.2025. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според ал. 11 на чл.574 от КЗ, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които:

1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България;

2. осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата;

3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства;

4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

Според ал.12, данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

Така или иначе, прекратяването на регистрацията на МПС е компетентност на началниците на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по регистрация на превозното средство – арг. от чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., която се упражнява служебно или по заявление на собственика – чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г.

Правните последици от прекратяване на регистрацията обаче са еднакви, независимо служебно или по инициатива на собственика. И в двата случая прекратяването се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система КАТ – чл. 18б от Наредба № I-45/24.03.2000 г., като се посочва и причината за дерегистрация, сред които е и чл. 143, ал. 10 ЗДвП (Национален регистър на пътните превозни средства - след изменението и допълнението на закона, ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.). Законът изисква мотивирано волеизявление, а не само извършване на фактическо действие в изпълнение на законово задължение. Следователно, служебното прекратяване на регистрацията на превозно средство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който се съобщава на заинтересованите лица по общия ред на чл. 18а АПК – чл. 61 АПК, която норма не се дерогира от ЗДвП, вкл. с тълкуването което ответникът прави на съдържанието на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в съдържанието на наказателното постановление предвид последното изменение на нормата, в сила от 07.09.2025 г. В случая няма данни собственикът на въпросното МПС да е бил уведомен за прекратяване на регистрацията му от сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – Велико Търново, респ. РУ – Горна Оряховица и след като това е така, тази служебна дерегистрация не е влязла в сила. В случая посоченото означава, че дерегистрацията не е произвела правни последици. Съобщаването по реда на чл. 18а АПК се извършва на адресата или упълномощен негов представител. След като такова съобщаване липсва, то самото прекратяване на регистрацията не е влязло в сила и не произвежда правни последици за своя адресат, тъй като никъде на същото в закона и Наредбата не е придадено предварително изпълнение на самата служебна дерегистрация, което само по себе си задължително следва да се сведе до знанието на адресата на акта.

При това положение ответникът не може да се позовава на това прекратяване, доколкото то не е произвело действие, поради което не може на основание същото да издаде процесната заповед, с която за приложи ПАМ, която от своя страна подлежи на предварително изпълнение.

Предвид посоченото съдът намира, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като при този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение /5,11 евро и съответно 250 евро според представеното писмено доказателство за плащане на лист 8 от делото/.

Разноските следва да се възложат на ОДМВР –Велико Търново по аргумент от разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0268-000004 от 12.01.2026 година на младши автоконтрольор към РУ Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Велико Търново, да заплати на Х. И. Т. от [населено място], община Горна Оряховица, [ЕГН], разноски по делото в общ размер от 255, 11 евро.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.