Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по касационна жалба, подадена от З. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес] против решение рег. № 122/23.04.2025 г., постановено по анд № 76/2025 г. на районен съд –Ботевград, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 9675994, издаден от ОД МВР София за нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и му е наложена глоба в размер на 200 лева.

Навеждат се доводи да нищожност поради неспазване на законоустановената форма. Навеждат се и доводи за неправилност на обжалваното решение, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ – нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на електронния фиш.

Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР- София, редовно призован, не изпраща представител.

В представена писмена защита се изразява становище за неоснователност на жалбата и се иска отхвърлянето ѝ. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването. Счита се, че обжалваният съдебен акт е неправилен, подлежащ на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията по чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационно обжалване е решение рег. № 122/23.04.2025 г., постановено по анд № 76/2025 г. на районен съд –Ботевград, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 9675994, издаден от ОД МВР София за нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), установено с автоматизирано техническо средство или система. С потвърдения електронен фиш на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на З. К. е наложена „глоба” в размер на 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Решаващият съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на ЕФ. Решаващият съд е формирал извод, че от доказателствената съвкупност по делото, при спазване на правилата за издаване на ЕФ, по несъмнен и категоричен начин е установено, че на 07.07.2023 г., в 10:17 часа, по АМ Хемус, общ. Правец, км. 56+500, с посока на движение към гр. Варна, при ограничение от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM S1 № 120ccdd, насочено към гр. София, е била установена скорост на движение от 118 км/ч, т.е., превишаване с 28 км/ч на разрешената скорост от 90 км/ч, при движение на товарен автомобил „Пежо Бипер“ с рег. № [рег. номер].

Решението е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съд, комуто принадлежи местната и родова подсъдност по делото, по редовна и допустима въззивна жалба.

Решението е неправилно.

Настоящият състав на касационната инстанция приема, че в случая конкретното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП не се доказва по категоричен начин от представените по делото писмени доказателства. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушението, за което е издаден ЕФ, е именно представения по делото Протокол с номер 118-СГ-ИСИС/02.12.2021 (стр.72) и удостоверение с №10.02.4835 (стр.73), които на първо място са погрешно посочени в обжалвания съдебен акт, също и приложения протокол от проверка на средство за измерване с фабричен №120сс98, а снимката е извършена от средство с фабричен №120ccdd.

Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението по цитирания по-горе текст от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш, са налице допуснати съществени нарушения. В случая въззивният съд неправилно е възприел, че описаното в електронния фиш нарушение се доказва и че не са допуснати съществени нарушения при провеждане на процедурата по установяването му, вземайки предвид представеният протокол от проверка на АТСС, съдържащ се в административната преписка. Посоченото буди съмнение както за касатора, така и за съда за годността на техническото средство за контрол на скоростта на процесното МПС.

Видно от Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е, че същото съдържа знак за одобрен тип относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М и е със срок на валидност до 24.02.2020 г. Данни за извършена последваща метрологична проверка се съдържат и в Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол № 118-СГ-ИСИС от 02.12.2021 г., приложен в преписката, касае мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение фабр. № 120CCDD. Последващата проверка е от дата 23.11.2021 г. Нарушението, за което е издаден оспореният електронен фиш, е извършено на 10.05.2022 г.

Съгласно чл. 30, ал. 1 и ал. 5 от ЗИ, срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за измерване е 10 години. Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, изменена със Заповед № А-259/29.04.2021 г., обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т. 31 от заповедта, е една година.

Видно от представения Протокол за периодична проверка на уреда е извършена последваща проверка на 10.05.2022 г., тоест уредът е валиден според заповедта на Председателя на ДАМТН до 10.05.2023 г. Следователно, мобилната система, с която е установено и заснето процесното нарушение не е годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на извършване на нарушението - 07.07.2024 г.

Изводите обективирани в решението на въззивния съд, са базирани на неправилна преценка на събраните доказателства, тъй като визираното административно нарушение е установено с негодно техническо средство. При гореизложеното следва, че районният съд не е изпълнил задължението си да изясни пълно, всестранно и обективно обстоятелствата по случая, в нарушение на чл. 14 от НПК. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, при което следва отмяна на съдебното решение и връщане на делото за изясняване на спорните правнозначими обстоятелства – чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. При новото разглеждане на делото, въззивния съд следва да събере доказателства относно обстоятелството техническото средство за измерване на скоростта на МПС, а именно ATCC ARH CAM S1 с фабричен номер 120 CCDD минало ли е последваща проверка след 10.05.2022 г.

По исканията за разноските, направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Ботевград, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – София област, I-ви състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение рег. № 122/23.04.2025 г., постановено по анд № 76/2025 г. на районен съд –Ботевград, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 9675994, издаден от ОД МВР София за нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и му е наложена глоба в размер на 200 лева и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Ботевград.

Решението не подлежи на обжалване.