Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по касационна жалба, подадена от директора на „Областна дирекция по безопасност на храните“ – София - област, срещу решение № 10 от 24.02.2025г., постановено по а.н.д. № 232/2023г. по описа на Районен съд – Костинброд, с което е отменено наказателно постановление № ф-54/30.03.2022г. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, които съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ – нарушение на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Д. В. Р., редовно призована, не изпраща представител. В представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Развиват се съображения за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното по касационен ред съдебно решение.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Счита се, че обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията по чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационно обжалване е решение № 10 от 24.02.2025г., постановено по а.н.д. № 232/2023г. по описа на Районен съд – Костинброд, с което е отменено наказателно постановление № ф-54/30.03.2022г., издадено от ИД директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София – област. С отмененото наказателно постановление на основание чл. 471а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на Д. В. Р., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за извършени нарушения на чл. 4 ал. 1 т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8, б. „а“, чл. 10 т. 1, б. „г“ от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

Районният съд е приел за установено следното: при извършена проверка на 13.12.2021г. на животновъден обект / ЖО / peг. № 2255 - 0050, с наемател Д. В. Р., е констатирано нарушение на чл. 4 ал.1 т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8 подточка „а“, чл. 10 т. 1 подточка „г“ от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти във вр. с чл. 149, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, а именно: обектът не е бил ограден, по начин, по който да възпрепятства достъп за хора и други животни и е нямал е обособен вход - изход. Въз основа на издаден акт за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление № Ф - 54/30.03.2022 година, с което на основание чл. 471а, ал.1 от ЗВМД на Д. Р. е наложена „глоба” в размер на 1 000 лева.

За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че в административнонаказателното производство са налице нарушения, изразяващи се в липсата на описание на нарушението в АУАН. Приел е, че са посочени единствено нарушените правни разпоредби, но не и обстоятелствата, в които в конкретния случай се състоят релевираните административни нарушения. Приел е също така, че съставеният при извършената проверка констативен протокол, независимо, че може да служи за основание на отразяване на обстоятелствата в АУАН, както и като доказателство за констатираните нарушения, няма характеристиките и значението на АУАН.

Решението е правилно.

Законосъобразни са решаващите съображения на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство относно съдържанието на АУАН.

АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, а наказателното постановление от компетентен наказващ орган, в предвидените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразно ангажиране на отговорността на ответника по касация, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото му на защита.

Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН предвижда описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Това описание следва да е изчерпателно, ясно и конкретно, да съдържа всички релевантни факти, съставляващи фактическият състав на релевираното нарушение. Пълната липса на изложение на конкретни фактически обстоятелства, в които се състои нарушението, съставлява съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Това е така поради трите основни функции, които има актът за установяване на административното нарушение – да постави началото на административнонаказателното производство, да повдигне обвинението в извършено административно нарушение и да го предяви на нарушителя чрез предявяване и връчване на АУАН. Липсата на фактически обстоятелства, в които се състои релевираното нарушение, в съдържанието на акт, с който се повдига и предявява обвинението в извършването му, е съществен негов недостатък, ограничава до степен на осуетяване правото на защита на обвиненото лице. Последното обуславя и незаконосъобразност на издаденото въз основа на порочния АУАН НП. Като е формирал аналогични решаващи съображения и е отменил НП, съдът е постановил правилно решение.

Следва валидното, допустимо и правилно съдебно решение да бъде оставено в сила.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – София-област, Трети касационен състав, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 24.02.2025г. по а.н.д. № 232/2023г. по описа на Районен съд – Костинброд.

Решението не подлежи на обжалване.