Производството по настоящото дело пред Административен съд София – област (АССО) е образувано по предявена от К. Д. И., понастоящем в Затвора в [населено място] искова молба, с която се иска на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ във връзка с чл.7 от ЕКПЧОС да бъде осъден Административен съд – София град (АССГ) да му заплати 41 999 лева.

С разпореждане № 2041 от 17.11.2025 г. по настоящото дело искова молба, предявена от К. Д. И., понастоящем в Затвора в [населено място], е оставена без движение, като е указано на ищеца да отстрани констатирани нередовности, като представи поправена искова молба, в която:

1. Да конкретизира в какво се състои твърдяното от ищеца нарушение на правото на ЕС, допуснато от страна на АССГ.

2. Да посочи коя/кои материалноправна/и разпоредба/и от първичното или вторичното право на ЕС е нарушена от Административния съд – София - град.

В изпълнение на така дадените указания, с молба вх. № 7477/01.12.2025 г., подадена лично от ищеца моли съда да удължи срока за отстраняване на нередовности за да може да ангажира адвокат. С разпореждане №2161 от 04.12.2025г. съдът е продължил срока за отстраняване на нередовности със 7 дни считано от изтичане на първоначалния срок. Разпореждане №2161 от 04.12.2025г. е връчено на ищеца на 05.12.2025г.

Настоящият съдебен състав намира, че дадените указания с разпореждане № 2041 от 17.11.2025 г. по настоящото дело не са изпълнени, тъй като така изброените от ищеца общи разпоредби не покриват изискването да са изложени конкретни доводи, обосноваващи наличието на положителните предпоставки за упражняване правото на иск, изразяващо се в посочването на конкретна нарушена правна норма на Съюза, която непосредствено да предоставя права на частноправните субекти, която да е била нарушена от Административен съд – София град при осъществяването на правораздавателната дейност. (в този смисъл Определение № 1778 от 21.02.2025 г. по адм. дело 1418/2025 г. по описа на ВАС; Определение № 13464 от 11.12.2024 г. по адм. дело 10856/2024 г. по описа на ВАС).

На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК по реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

Съгласно практиката на съда на Европейския съюз касателно допустимостта на иск, с който се търси ангажиране на отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз, за да бъде допустим за разглеждане подобен иск е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които последният се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от писмените изявления на ищеца. Подобно указване е абсолютно необходимо, както за да позволи на ответника да подготви защитата си, така за Съда — за да се произнесе по повдигнатите доводи (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2024 г. Malacalza Investimenti и Malacalza/ЕЦБ, T‑134/21, ECLI:EU:T:2024:362, т. 213; решение от 6 октомври 2015 г., Corporaciуn Empresarial de Materiales de Construcciуn/Комисия, T‑250/12, EU:T:2015:749, т. 101; решение от 27 септември 2006 г., Roquette Frиres/Комисия, T-322/01, Rec, EU:T:2006:267, т. 208;

Също така съгласно постоянната съдебна практика всяко правно основание, което не е достатъчно ясно формулирано в исковата молба или жалбата, трябва да се счита за недопустимо. Подобни изисквания се прилагат и когато в подкрепа на дадено основание е посочено оплакване. Тъй като става въпрос за абсолютна процесуална предпоставка, Съдът следва да повдигне служебно въпроса за недопустимостта на тази основа (вж. решение от 14 декември 2005 г., Honeywell/Комисия, T-209/01, Rec, EU:T:2005:455, т. 54 и 55; решение от 21 март 2002, Joynson v Commission, T-231/99 ECLI:EU:T:2002:84, т 154).

С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявената от К. Д. И., понастоящем в Затвора в [населено място] искова молба, с която се иска на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ във връзка с чл.7 от ЕКПЧОС да бъде осъден Административен съд – София град (АССГ) да му заплати 41 999 лева, в това число и направените уточнения към нея, не покриват утвърдените от практиката на СЕС стандарти за допустимост на иска, насочен към реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

По така изложените съображения, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Воден от гореизложеното и основание на чл. 204, ал. 5 от АПК, във вр. с чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, предявена от К. Д. И., понастоящем в Затвора в [населено място], с която се иска на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ във връзка с чл.7 от ЕКПЧОС да бъде осъден Административен съд – София град да му заплати 41 999 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 28.04.2025г. до 09.07.2025г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 880/2025 по описа на АССО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.