Производството по делото е по реда на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ.

Б. М. П. от [населено място],чрез адв.В.Колчева от САК оспорва Заповед №1070/10.07.2025г. на Кмета на Община Ихтиман,с която се нарежда премахването на сграда „Гараж-барака“, находяща се в [населено място], на границата с У ПИ [Наименование], като неотговаряща на изискванията на чл.169, ал.1, т.1, т.2, т.З от ЗУТ. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон. Иска се отмяната й като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Административен съд-София област след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В ДНСК-София обл.е постъпил сигнал от К. У. касаещ неподходящ по местоположение гараж-барака.Със заповед №506/21.03.2025г кметът на община Ихтиман назначил комисия в поименен състав,която да извърши проверка на 28.03.2025г относно незаконен строеж на гараж-барака,находящ се в кв.02 по плана на [населено място], топик с о.т.679-о.т. 678 разположен на регулационната граница с УПИ***.

На дата 28.03.025г назначената комисия е съставила Констативен протокол,в който е посочено,че е извършена проверка на строеж :гараж-барака, разположен по границата с УПИ ***,в уширението на улица с о.т.679-о.т. 678,кв.20 по плана на [населено място].Комисията констатирала наличието на : временна гаражна клетка/ барака/ изградена от дърво върху бтонова основа,Покрив-дървена конструкция;постройката е захранена с ток,строежът не отговаря на изискванията съгл.чл.169 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от ЗУТ.Заключила е с предложение за започване на адм.производство по реда на чл.195 ал.6 от ЗУТ за премахване на гараж-барака.

По адм.преписка е наличен и издаден Констативен акт №3 от 28.03.2025г съставен от назначените със Заповед №506 служители.В КА е отразено,че имотът е публична общинска собственост,строежът е собственост на Б. П.,проверката е извършена в негово отсъствие.Посочено е ,че са представени /неясно от кого/ Разрешение №225/25.10.1989г за сглобяване на железни гаражни клетки,както и Виза № 1574/16.10.1989 с дадено строително петно №1.В реквизита на КП -изпълнение на строежа е вписано,че се касае за временна гаражна клетка-барака,изградена от дърво върху бетонна основа,с покрив-дървена конструкция с ламарина.Постройката не е захранена с ток и вода ,четвърта категория. Размери на сградата:дълж.5.87м, ш.-2.00м ,вис.-2.40мПосочено е,че строежът не отговаря на изискванията на чл.169 ал.1 т.1,т.2 т.3 от ЗУТ.Отразено е,че на строежа е залепено съобщение за съставения КА.

По адм.преписка липсват доказателства жалбоподателят Попов да е бил уведомен за проведеното адм.производство.

Последвало е издаване на оспорената Заповед №1070/10.07.2025г с която кметът на община Ихтиман,на осн.чл. 44, ал. 2, т. от ЗМСМА, във връзка с чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и Констативен протокол от 28.03.2025 г.,наредил : „ Сграда „Гараж-барака“, находящ се по границата с [УПИ], в уширението на улица с о.т. 678-279, кв. 202 по плана на [населено място], община Ихтиман, да се премахне, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1, т.2, т. 3 от Закона за устройство на територията.Строежа следва незабавно да се обезопаси, от собственика на обекта.Премахването на обекта да се извърши в двумесечен срок от влизане в сила на настоящата заповед.“

Тази заповед е връчена на Б. П. на 12.08.2025г.Жалбата е депозирана на 20.08.2025г /по поща/.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл. 168 от АПК, съдът счита следното:

Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган по арг. от чл. 195, ал. 5 от ЗУТ.

Съдът счита, че заповедта не е издадена в предписаната от закона форма,издадена е при допуснати съществени нарушение на административно-производствените правила, и не се намира в съответствие с материалния закон.

На първо място,в оспорената заповед изцяло липсват каквито и да било фактически основания,послужили за издаването и.

Като правно основание за издаването й органът сочи чл.195 ал. 6, от ЗУТ.

Според чл. 195, ал. 5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. А ал. 6 на нормата предвижда, че кметът на общината издава заповед за премахване на: 1. строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.

Упражняването на правомощието на кмета на общината да нареди премахването на строежи в хипотезата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: 1. поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение; 2. не могат да се поправят или заздравят. Това правомощие може да се упражни от административния орган при спазване на предвидения в чл. 196, ал. 2 от ЗУТ ред - проверка от нарочна комисия, която изслушва заинтересованите лица и отразява състоянието на строежа в констативен протокол, който ред в процесния случай по делото се установява, че е спазен при издаване на оспорената заповед.

Следователно,в хипотезата на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ, за да е законосъобразно нареждането за премахване, се изисква освен наличието на една или повече от изброените обективни предпоставки относно техническото и функционалното състояние на сградата, същата едновременно с това да не подлежи на поправяне или заздравяване.

Освен това, съгласно чл. 169 ал.1 от ЗУТ ,на която норма като нарушена се е позовал издателят на оспорената заповед: Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за: 1. механично съпротивление и устойчивост; 2. безопасност в случай на пожар; 3. хигиена, здраве и околна среда и т.н.Т.е. нормата регламентира конкретни изисквания както при проектиране,така и при изпълнение и поддръжка на строежите.В издадената заповед не е ясно за кой етап се отнася и в какво се изразяват конкретните несъответствия на процесната сграда.

Абсолютно отсъстват в издадената заповед съображения по отношение на цитираните три точки относно механично съпротивление и устойчивост,относно безопасност в случай на пожар и относно хигиена, здраве и околна среда,които да установят,че процесната барака следва да се премахне в интерес на здравеопазването, хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите.

Анализът в конкретния случай сочи, че органът е посочил две самостоятелни и изключващи се основания и волеизявления-както адресатът да обезопаси процесната постройка,така и да я премахне.Което е абсолютно противоречива и неясна воля,поставяща в невъзможност адресатът не само да разбере тази воля и да упражни правото си на защита ,но и неясно какво точно да изпълни.

Пълната липса на фактически основания,на мотиви при издаване на оспорения акт,изключват възможността на съда да извърши контрол за съответствие на акта с материалния закон.

Гореизложеното обуславя извода на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода от спора ,на осн.чл.143 ал.1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на разноски.Представляващият го адв.Колчева,представя ДПЗС ,за предоставяне на безплатна такава. Поради което и на основание чл.143 ал.1 от АПК , вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът община Ихтиман следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя сумата от 1250 лева адвокатско възнаграждение по делото в минимален размер.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №1070/10.07.2025г. на Кмета на Община Ихтиман.

ОСЪЖДА Община Ихтиман да заплати на адв.В. Х. К., от Софийска адвокатска колегия ,с личен № *** от Единния адвокатски регистър – сумата 1250 лв,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните