Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на Й. Е. И. против Решение № 25/21.03.2025 г. на РС – Е. П., постановено по НАХД № 185/2024 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0262-000015 от 07.02.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР - София, РУ-Е. П.. Твърди, че решението за постановено в нарушение на закона и при допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено. Посочва, че въззивният съд, по неясни съображения, е дал вяра на свидетелските показания на актосъставителя, въпреки опровергаването на тези показания от представената от НИМХ към БАН справка за пътната обстановка. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски по делото.

Ответникът - началник група в ОДМВР - София, РУ-Елин Пелин не изразява становище.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и правилност на постановеното от РС съдебно решение.

Административен съд София-област, втори касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното пред настоящата инстанция решение РС - Елин Пелин е потвърдил като законосъобразно НП, като е възприел следната фактическа обстановка:

На 18.01.2024 г., в 08.35 часа в зоната при кръстовището [улица]и [улица]с посока на движение [населено място] хан - [населено място] Пелин се е движил л.а. ,,БМВ 316И“ с рег. № [рег. номер]. Около три метра преди да стигне кръстовището (което било обозначено с пътен знак „Стоп“ в участъка, в който се движел управлявания от жалбоподателя автомобил) водачът на л.а. “БВМ“ не спрял пред пътен знак „Б-2“, а само намалил скоростта, след което подал газ и в зоната на кръстовището извел автомобила от контрол, като го подвел от едната в другата пътна лента. При това управлявания от Иванов автомобил се озовал срещу полицейския автомобил, в който щял да се удари. Действията на жалбоподателя били видени от полицейския екип. В съставения АУАН и НП е посочено, че по време на дрифт движението на МПС е напречно на оста на пътя, осъществено под въздействието на тежестта му и инерционният момент в "образуващи кръгови движения", с което е осъществен съставът на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

РС е анализирал както писмените, така и гласните доказателства и е извел правилен правен извод за безспорно осъществен състав на описаното нарушение.

Настоящата инстанция не споделя възраженията на касатора, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на наличните доказателства свързани с метереологичната обстановка. Напротив, обсъдил е тези факти, но е преценил за достоверни непосредствените възприятия на актосъставителя в процесния участък. В този смисъл, неоснователни са и оплакванията, че има нарушение на чл. 44, ал. 2 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като РС не бил обсъдил наведените в жалбата възражения.

По тези съображения настоящата инстанция като съобрази доказателства по делото намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и се обосновава от целия събран по делото доказателствен материал. Ето защо твърденията на касационния жалбоподател в обратната посока са неоснователни. Описаната маневра, която е осъществена от водача на МПС безспорно води до т.нар. „дрифт“, което би довело и до опасност от ПТП.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно, на основание чл. 221 ал. 2 от АПК.

При този изход на спора право на разноски има АНО, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд София-област, касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/21.03.2025 г. на РС – Елин Пелин, постановено по НАХД № 185/2024 г.

Решението е окончателно.