Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Г. от ***, чрез адв. Б. С., срещу Решение № 22/20.02.2026 г. по НАХД № 646/2025 г. на Районен съд-гр. Г. Оряховица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0268-000870/08.10.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни доводи, че нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не е доказано от обективна и субективна страна, както и че съдът неоснователно е кредитирал показанията само на полицейските служители. Твърди, че в наказателното постановление нарушението не било описано изчерпателно и не били посочени всички обстоятелства, при които било извършено, а и да имало нарушение то било съставомерно по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Претендира, че случаят бил маловажен по чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения, доразвити от проц. му представител в съдебно заседание, се иска отмяната на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – началникът сектор към РУ – Горна Оряховица при ОДМВР Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 22/20.02.2026 г. по НАХД № 646/2025 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е потвърдено наказателно постановление № 25-0268-000870/08.10.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на Н. Г. Г. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 3000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че на 12.09.2025 г. след 2:00 часа свидетелите И. С. А. и Т. А. Д. – младши автоконтрольори при РУ Горна Оряховица изпълнявали служебните си задължения като органи за контрол на движението и се придвижвали с патрулен полицейски автомобил по ул. „П.Р.Славейков“ в посока ул. „Христо Смирненски“. Забелязали пред тях да се движат автомобили с по – висока скорост, като единият от тях бил пикап „Тойота“. Последвали този автомобил, но той се движел с по – висока скорост и не могли да го настигнат. Придвижили се от горната страна на стадиона и се насочили надолу към Летния театър. Било около 2:30 часа. Тогава видели, че пикапът „Тойота“ навлиза на паркинг Летен театър пред Народно читалище „Братя Грънчарови – 2002“ от дясната страна и след като преминава няколко метра, с форсиране на двигателя и превъртане на задните колела на МПС, демонстративно поднася еднократно задницата на автомобила на дясната страна, като я усуква около паркирани автомобили с лица около тях. Полицейските служители установили, че водач на товарния автомобил „Тойота Тундра“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Геомар Агротех“ ЕООД е Н. Г. Г.. В автомобила имало двама пътници – на предната седалка А. М. С. В., която е приятелка на Г., а на задната седалка имало друг пътник – П. Д.. Времето било сухо. Нямало дъжд. Полицейските служители извършили проверка на документите на водача. Лицата-очевидци отказали да съдействат, като твърдели, че не са видели нищо. Въз основа на констатираните при проверката факти и обстоятелства свидетелят И. А. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4275516/12.09.2025 г., а впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление № 25-0268-000870/08.10.2025 г., с което АНО наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия закон.

При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. при посочване на мястото на нарушението. Приел е, че противно на възражението на жалбоподателя, в АУАН и НП се съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като в обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени марката, моделът и регистрационният номер на моторното превозно средство, при управлението на което е извършено нарушението, около какво е поднасяна задната част на автомобила и за кого е създал опасност с действията си жалбоподателят. Съдът е посочил, че тези данни не са част от описанието на изпълнителното деяние на нарушението и от формулирането на мястото и датата на неговото извършване, а се отнасят до обстоятелствата, при които нарушението е извършено, като последните са представени в обема, който е необходим за пълноценното упражняване на правото на защита на наказания. Според съда вписването в АУАН като част на нарушението „около 2:30 ч.“, а в НП – „в 2:30 ч.“ е несъществено несъответствие в обстоятелствата на нарушението, което не води до неяснота относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. На следващо място съдът е посочил, че вписването в описанието на нарушението на допълнителни обстоятелства, а именно, че жалбоподателят застрашава останалите участници в движението не сочи на нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както се твърди от жалбоподателя и не прави неясна волята на АНО, доколкото в обжалваното НП се съдържа ясно и пълно описание на нарушението, посочващо всички елементи от обективна страна на нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и е налице пълно съответствие между описанието на нарушението, виновно нарушената законна разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и състава на нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

По същество съдът е посочил, че се установявало по несъмнен начин, че на 12.09.2025 г. на паркинга пред Народно читалище „Братя Грънчарови – 2002“ в гр. Горна Оряховица при управление на товарен автомобил „Тойота Тундра“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Геомар Агротех“ ЕООД жалбоподателят форсирал двигателя на автомобила, предизвикал превъртане на задните моторни колела на МПС и занасяне на задната част на автомобила, в резултат на което автомобилът се поднесъл надясно около паркирани автомобили с лица около тях. Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на нарушителя се установявали по несъмнен начин от показанията на актосъставителя И. А. и свидетеля – очевидец Т. А., които съдът кредитирал като последователни, безпротиворечиви и логични. Според ГОРС доколкото тези лица не се намират в никакви особени отношения с жалбоподателя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което не съществували основания дадените показания и да не бъдат приети за достоверни и правдиви. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че не кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите А. М. С. В. /приятелка на жалбоподателя/ и Г. Н. Г. /негов баща/, които се опровергавали от показанията на полицейските служители, а и били заинтересовани от изхода на делото предвид връзката им с жалбоподателя.

Съдът е приел, че описаното деяние на Г. правилно било квалифицирано като използване на пътя, отворен за обществено ползване, за друга цел, различна от основното му предназначение за превоз на хора и товари, с което е нарушена забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и е осъществен съставът на нарушението по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от същия закон, и за което на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона административно наказание. Според съда от показанията на свидетелите очевидци се установявало, че жалбоподателят е предизвикал поднасяне на задната част на автомобила, като не са наведени и събрани доказателства за техническа неизправност на автомобила или особености на пътната настилка, поради което е изключена възможността движението на автомобила /поднасяне надясно със задната част на МПС, съпроводено с форсиране на двигателя и превъртане на задните моторни колела/ да е от непредпазливо или случайно деяние, а описаното от очевидците движение на автомобила и боравене с механизмите му сочели по недвусмислен начин на съзнателно предизвикано занасяне, извършено с пряк умисъл. Въззивният съд е отхвърлил възражението за неправилна квалификация на деянието, като е изложил мотиви, че с деянието си жалбоподателят е нарушил общата забрана по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да не създава опасности и пречки за движението, но със същото деяние обаче Г. е нарушил и забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП да не използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

За неоснователно е прието и възражението на жалбоподателя, че мястото на деянието не представлява път, отворен за обществено ползване. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Според съда цитираната легална дефиниция дава основание за извод, че в действащото право са регламентирани два вида пътища: пътища по силата на своето предназначение и пътища по силата на обикновеното си ползване. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че асфалтираната площ, където жалбоподателят е извършил деянието, се използва като паркинг и че върху нея са очертани с маркировка паркоместа. От гласните доказателства се установявало също така, че достъпът от улицата към посочения паркинг е свободен, и че всеки водач може да паркира или да спре автомобила си там, без да се събира такса или да са въведени специални условия и ред за влизане и ползване на паркинга. При това положение посочената асфалтирана площ следва да бъде определена като път по силата на обикновеното си използване по смисъла на цитираната дефиниция, независимо от предназначението си съгласно регулационното отреждане на поземления имот, който е отворен за обществено ползване, по смисъла на чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Съдът се е позовал и на практика на Административен съд гр. Велико Търново по идентични казуси.

На последно място въззивният съд е развил съображения, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличавал с по-малка степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид, а установените данни за създадена от деянието на жалбоподателя непосредствена опасност за живота и здравето на намиращите се на паркинга около паркирани автомобили лица изключвали квалифицирането на случая като маловажен. На още по-голямо основание при посочените обстоятелства деянието не можело да бъде квалифицирано и като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Горнооряховският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Обсъдил е всички наведени пред него възражения и на всички тях е даден законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предложение трето на ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По делото е безспорно, че касаторът има качеството на водач при извършването на деянието. Посочените в обстоятелствената част от наказателното постановление обстоятелства, описващи мястото на деянието и параметрите на обективирането му се потвърждават от показанията на свидетелите – полицейски служители, за които липсват данни да имат някакъв мотив да дават неверни сведения в ущърб на жалбоподателя. От тяхното съдържание се констатира, че в гр. Горна Оряховица на паркинга пред Летен театър касаторът е управлявал товарния автомобил „Тойота тундра“ по описания в НП начин. Изцяло недоказано е твърдението в касационната жалба, че при въпросния автомобил нямало възможност да се въртят само задните колела. От доказателствата по делото се установява, че до паркинга се стига от кръстовище на улицата и същият е свързан с нея като е достъпен и отворен за обществено ползване. Правилно въззивният съд е приел, че мястото на нарушението представлява път, отворен за обществено ползване предвид легалната дефиниция на т. 1 от § 6 от ДР на ЗДвП. Безспорно паркингът на един търговски обект, какъвто е и този на летния театър в гр. Горна Оряховица, представлява земна площ, предназначена за движение на пътни превозни средства и хора. Аргумент в подкрепа на извода, че процесният паркинг представлява част от пътната мрежа, която е обозначена със съответните пътни знаци и маркировка, които са задължителни за спазване, и чиито правила за ползване се регулират от ЗДвП, е и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 г. за проектиране на пътищата, съгласно която безопасността на движението се осигурява по цялата дължина на пътя чрез удобно и безопасно разполагане на пътните кръстовища и възли, на аварийни площадки, паркинги и др. Нормата на чл. 102, ал. 1 от Наредбата въвежда изискването при проектирането на пътищата с две отделни платна за движение да се предвиждат площадки за обслужване на пътуващите, МПС и инфраструктурата, а съгласно ал. 2, б. "в" и "г", видове площадки са и: паркинги са за товарни МПС и автобуси; паркинги за леки МПС. Изложеното обосновава извода, че процесното място - паркинг, е част от пътната мрежа в гр. Горна Оряховица, чието предназначение изцяло попада в обхвата на използвания в разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП термин: "пътища, отворени за обществено ползване".

При обективирането на тези надлежно доказани пред съда обстоятелства правилно е прието от въззивния съд, че е налице съставомерно поведение по текста на чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП. Управлението на автомобила чрез превъртането на задните му колела, при което купето се поднася в посока, различни от посоката, в която е насочен автомобила, макар и сторено еднократно, е ярък пример на ползването на пътя за забавление, показност и неадекватно изпитание на уменията на конкретния водач да управлява съответното МПС екстремно, което управление на практика представлява ползването на пътя за несвойствена цел. Този начин на управление на МПС е в разрез с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и предвидената забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, тъй като се характеризира с повишена опасност за останалите участници в движението и другите членове на обществото. Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен размер.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/20.02.2026 г. по НАХД № 646/2025 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.