Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 30а, ал. 3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРППСМ/.

 

Жалбоподателят Р. Р. Е. от [населено място], чрез адвокат П. К. от АК – Пловдив, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2 от 06.03.2025 година на началника на Пето РУ – Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, с която му е наложена принудителната мярка по чл. 25, ал. 1 от ЗООРППСМ – забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от 12 месеца.

Оплакванията са, че заповедта е формално незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби. Оспорва фактическата обстановка с твърдение, че Е. не е извършил вмененото му нарушение и намира, че заповедта не е мотивирана, а бланкетно изброява правни норми. Поддържа нарушение на принципите по чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 5 от АПК. Иска се отмяната на ПАМ и присъждане на разноските по делото.

Ответникът, началник на Пето РУ Несебър към ОД на МВР – Пловдив, заема писмено становище за неоснователност на жалбата, като излага аргументи за законосъобразност на ЗППАМ. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, който негативно засяга интереса на жалбоподателя, и по мотивите на Определение №2285/08.07.2025 г. по делото – в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 30а, ал. 3 от ЗООРПСМ.

 

По същество жалбата е неоснователна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

Между страните не се спори, че на 16.02.2025 г. на стадион „Локомотив“ в [населено място] се е провела футболна среща между отборите на ПФК „Локомотив“ – [населено място] и ПФК „Септември“ – [населено място]. Около 14:28 часа, по време на спортното мероприятие се състояло масово навлизане на фенове на футболния терен. По сигнал за нанесени удари на футболния делегат К. Л. е извършен преглед на видеозаписи на телевизия Diema Sport от органите на МВР, за което са изготвени две сведения от 19.02.2025 г. /л. 12 и л. 13 от делото/. На кадрите е разпознато лицето Р. Р. Е. – известен на служителите по линия „Футболно хулиганство“ като фен, подкрепящ „Локомотив“ – Пловдив. От Е. е снето сведение на 24.02.2025 г. /л. 16/, за което е изготвена докладна записка /л. 15 от делото/. Според дадените обяснения на посочената дата лицето не е присъствало на футболната среща в [населено място], а е си е било вкъщи – в [населено място], заедно с близките си, както и е посетило с приятел няколко търговски обекта на територията на [населено място]. На 06.03.2026 г. е извършен отново преглед на видеозаписите от футболната среща, за което на основание чл. 29, ал. 2 от ЗООРППСМ е съставен Протокол рег. №444р-3629/13.03.2025 г. /л. 17 от делото/, като са направени и два броя фотоснимки. Огледът е потвърдил нахлуването на Р. Р. Е. на терена по време на футболната среща.

Констатираното поведение на Е. е квалифицирано като нарушение на чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ, за което срещу него е съставен АУАН №02/06.03.2025 г., в който последният е направил възражение, че не е присъствал на футболната среща и лицето от записите не е той. Изготвено е Наказателно постановление №2/06.03.2025 г., с което на основание чл. 22 от ЗООРПСМ е наложена глоба в размер на 1 000 лв. /л. 9 – 10 от делото/.

От началника на Пето РУ – Пловдив е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2/06.03.2025 г., с която на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ на Р. Р. Е. е наложена ПАМ – забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от 12 месеца. Изложени са мотиви, че на 16.02.2025 г. на стадион „Локомотив“ в [населено място] по време на футболна среща между отборите на ПФК „Локомотив“ – [населено място] и ПФК „Септември“ – [населено място], около 14:28 часа Р. Е. извършва противообществена проява (спортно хулиганство), изразяващо се в нахлуване на спортния терен, с което е нарушил разпоредбата на чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ.

Процесната ЗППАМ е връчена на Е. на 06.03.2025 г. и същата е оспорена пред съда с жалба, подадена с пощенски оператор чрез ответника на 10.03.2025 г.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка, а от страна на жалбоподател са ангажирани Протокол рег. №3939/10.07.2025 г. на по адм. дело №1584/2025 г. по описа на РС Пловдив, Докладна записка рег. №268р-4931/27.02.2025 г. на РУ Г. О. при ОД на МВР Велико Търново и протокол от проведеното на 02.12.2025 година съдебно заседание по АНД №1584/2025 година по описа на РС – Пловдив. По искане на жалбоподателя са допуснати до разпит двама свидетели, които са заличени поради недовеждането им от страната, която е поискала изслушването им.

Какви са изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните доказателства?

 

Оспорената заповед е издадена от орган по чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ при наличие на функционална и териториална компетентност.

Обратно на твърденията на жалбоподателя съдът намира, че процесната пред него заповед е формално законосъобразна и издадена в съответствие със законовите правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за това. В процесния случай заповедта отговаря на посоченото императивно изискване, доколкото в обстоятелствената й част са посочени релевантните обстоятелства, проявата на които обуславя приложението на правната норма, съдържаща във фактическия си състав такива обстоятелства. Изложени са достатъчно съображения, позволяващи да се провери законосъобразността на акта при обжалването му по съдебен ред и няма данни да е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Не се установяват съществени процесуални нарушения на специалния закон, тъй като оспорената заповед е издадена в предвидения в чл. 30, ал. 1 от ЗООРПСМ срок от 24 часа от съставяне на акта по чл. 26, ал. 1 от ЗООРПСМ, с който нарушението е установено по предвидения в цитирания закон ред. Осигурено е спазването на принципите по АПК.

Заповедта е съответна и на материалния закон. Деянието, за което е наложена ПАМ е [жк], т. 4 от ЗООРПСМ. Съгласно тази разпоредба „противообществена проява“ (спортно хулиганство) е тази, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. Противообществената проява може да се изразява в различни форми, като в т. 4 е посочено „нахлуване на спортния терен“.

В случая Р. Р. Е. е извършил противообществена проява – спортно хулиганство по смисъла на чл. 21, т. 4 от ЗООРППСМ, тъй като на 16.02.2025 г. около 14:28 ч. на стадион „Локомотив“ в [населено място] по време на футболна среща между ПФК „Локомотив“ – [населено място] и ПФК „Септември“ – [населено място] нахлува на спортния терен. Авторството на деянието се установява от протокола по чл. 29, ал. 2 от ЗООРППСМ /л. 17 от делото/, който се ползва с материална доказателствена сила. Според чл. 29, ал. 1 от ЗООРППСМ за установяване извършването на противообществени прояви по този закон или на престъпления от общ характер може да се използват и видеозаписи и/или фотоснимки, направени при провеждането на спортното мероприятие. Втората алинея регламентира, че видеозаписите и/или фотоснимките се приобщават чрез съставяне на протокол, подписан от органите по чл. 26, ал. 1 и от специалист-технически помощник. Настоящият протокол е съставен по установения ред и в изискуемата форма и удостоверява извършените от и пред органите действия и установените факти и обстоятелства, а именно – съставомерното деяние на жалбоподателя. Доказателствената сила на този официален документ не е опровергана и на него не могат да бъдат противопоставени твърденията, заявени от оспорващото лице, които остават изолирани и неподкрепени от други безспорни доказателства, явяващи се проява на защитната му теза. Обратен извод не можа да се аргументира от приобщения към доказателственият материал Протокол рег. №6844/05.12.2025 г. от съдебно заседание по АНД №1584/2025 по описа на РС – Пловдив, обективиращ разпита на свидетеля П. К. – полицейски инспектор в РУ – Горна Оряховица, който твърди, че е гледал запис от видеокамери в магазин Кауфланд в [населено място], за който мисли, че е от 16.02.2025 г. в 14:33 часа и на който видял лицето Е., за което е изготвил и докладна записка /л. 134 от делото/. Аналогично, в протокол от съдебно заседание от 08.10.2025 г. по същото дело е отразен разпитът на свидетеля Н. С. – приятел на жалбоподателя, който твърди, че са били заедно в магазин „Кауфланд“ в [населено място]. Неформалният преглед на видеозапис от полицейският служител в РУ – Горна Оряховица, нито показанията на свидетел по друго дело, не разколебават стойността на протокола по чл. 29, ал. 2 от ЗООРППСМ, на чиято доказателствена сила не могат да бъдат противопоставени. Протоколите от тези съдебни заседания имат параметрите по чл. 311 от НПК. От гледна точка на настоящата инстанция те следва да се преценяват през призмата на чл. 152 от ГПК, който сочи, че протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Следователно съставеният протокол от съдебното заседание, който по своето правно естество е официален документ, удостоверява извършените на този ден и час процесуални действия на съда и страните по конкретното дело, които нямат отношение по настоящото дело. Свидетелските показания са изслушани по друго дело от друг съдебен състав, който е формирал вътрешно убеждение в условията на спазване на принципа на непосредственост. Гласните доказателства и доказателствените средства, събрани по друго дело, не могат косвено да се ползват по настоящото, тъй като по смисъла на чл. 163 и сл. от ГПК свидетелските показания се представят устно, лично и пред съдията по делото. Недопустимо е съдът да се позовава та свидетелски показания, събрани по друго дело или дадени в писмена форма. Всъщност по настоящото дело са допуснати до разпит при условията на довеждане двама свидетели, единият от които именно разпитаният от РС – Пловдив Н. С., за установяване на спорния факт – нахлул ли е на терена в [населено място] Е. или е бил в [населено място]. Предвид процесуалното бездействие на жалбоподателя същите са заличени и с оглед организацията и процесуалното поведение на защитата е осуетено събирането на преки доказателствени средства. При това положение и след съвкупната преценка на доказателствата по делото, настоящият състав приема за безспорно установеното целенасоченото навлизане на терена на лицето без същото да е оправомощено за това, което представлява именно „нахлуване“ по смисъла на чл. 21, т. 4 от ЗООРППСМ.

В обжалваната заповед точно и ясно е посочена нарушената разпоредба, както и обстоятелствата, които обуславят налагането на конкретната принудителна административна мярка. Относимите факти се установяват от коментираните вече доказателства, като жалбоподателят не е опровергал констатираният с протокола по чл. 29 от ЗООРППСМ факт, че е бил в Пловдив на 16.02.2025 г. и е извършил спортно хулиганство.

 

Оспорената ПАМ е приложена по отношение на жалбоподателя за минимално предвидения в чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ срок и отговаря и на визираните в закона цели, а именно – опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия; предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви.

 

Следва жалбата да се отхвърли.

 

Разноски за ответника не се присъждат, доколкото такива не са претендирани, а и не са сторени.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Р. Е. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №2 от 06.03.2025 година на началника на Пето РУ – Пловдив към ОД на МВР – Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.