Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Образувано по жалба на Р. Т. С. от гр. Пловдив, срещу ЕР № 00227 от 02.12.2024 г. на НЕЛК София, специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което се потвърждава ЕР № 00786/03.09.24 г. трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив, с което не се определя временна неработоспособност за периода 20.08.24-27.08.24 г.

В жалбата и с писмени бележки се правят оплаквания, че органът неправилно не е определил временна неработоспособност, тъй като не е съобразил здравословното състояние на жалбоподателя. Претендират се разноски.

Ответната страна Националната експертна лекарска комисия изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни ТЕЛК трети -състав УМБАЛ „Пловдив“ гр. Пловдив, Агенция за хората с увреждания, Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Пловдив, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив, ОП "Общинска Охрана" гр. Пловдив и ЛКК по вътрешни болести, хирургия и нервни болести към МЦ „Медикус- Пловдив" ООД не изразяват становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното медицинско експертно досие (МЕД) се установява, че с медицински протокол на ЛКК № 823/02.09.2024 г. на ЛКК по вътрешни болести, хирургия и нервни болести към МЦ Медикус- Пловдив" ООД било прието, че жалбоподателят е лекуван в отделение за рехабилитация по повод болки в кръста с рецидивиращ характер през последните няколко месеца, засилващи се при натоварване и промени във времето. Налице е сутрешна скованост с изразено продължителност, слабост и изтръпване на двата крака, ограничени активни движения и затруднена походка. Пациентът бил насочен към ТЕЛК с мнение за продължаване на вр. неработоспособност от 20.08.2024 до 27.08.2024 г. поради изчерпване на 180 дни.

С ЕР 00786 от 03.09.24 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД, трети състав е прието, че по документи липсва двигателен дефицит, както и че не е представена медицинска документация за заболяването: КТ на гръбначен стълб, ЕМГ, рьографии, амбулаторни листове и не се следва продължаване на временната неработоспособност.

ЕР на ТЕЛК било обжалвано от С. пред ТЕЛК София, която с ЕР № 00227 от 02.12.2024 г. на НЕЛК София, специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, потвърждава ЕР № 00786/03.09.24 г. трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив. В мотивите си НЕЛК приела, че липсват ясни медицински мотиви за провеждане на балнеолечение или такива описани в съответна медицинска документация. Ако преценката за балнеолечение е на лицето, то следва да е уредило трудово- правните си отношения по административен, а не по медицински път.

По делото е представена медицинската документация, свързана с лечение на Р. Т. С. за периода от 17.07.2024 до 22.07.2024 г. в УМБАЛ Каспела ЕООД.

Представена е и медицинската документация на лицето за периода на хоспитализация в лечебното заведение СБР „С. и Фамилия“ за периода 20.08.2024-27.08.2024 г.

Изготвено е и е прието по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено от лице, притежаващо съответните специални знания и неоспорено от страните. Съгласно същото, препоръките за по- нататъшното лечение на пациента се дават въз основа на клиничното състояние, в което е пациента при изписването от болничното заведение, а не според поставената диагноза. Правилно лекуващият лекар при изписването от УМБАЛ “Каспела“ гр. Пловдив, съобразно състоянието на С. и правилата за добра лекарска практика е насочил същия към балнео-/физиолечение в специализирано медицинско заведение. Относно избора на такова заведение, той е изцяло на пациента и къде ще намери свободни места.

Изпълнени са всички изисквания на КП 265.1- физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно – двигателен апарат и са проведени всички процедури и минималният болничен престой, които дават основание за отсъствие от работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, а разгледана по същество е основателна.

Оспореното експертно решение на НЕЛК е постановено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4, вр. чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето във връзка с чл. 3, ал. 3 от и чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) - специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечно-съдови болести, определен съобразно водещата диагноза, в който са включени лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, при спазване на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 - 4 ПУОРОМЕРКМЕ.

Оспорваният акт е надлежно мотивиран от фактическа и правна страна, като отговаря по форма на общите правила по чл. 59, ал. 2 АПК. Налице са ясни и конкретни мотиви и разпоредителна част, от които може да се изведе волята на административния орган.

Спорът се свежда до това правилно ли органите са отказали продължаването на състояние на временна неработоспособност за периода от 20.08.2024 г. до 27.08.2024 г., за който период лицето е ползвало балнеолечение. ТЕЛК и НЕЛК са приели, че в медицинското досие липсва документация, която да показва по какви причини лицето е провело балнеолечение, както и кой го е насочил за това. Липсва медицинска документация от амбулаторни прегледи или други медицински мероприятия, обуславящи нуждата от балнеолечение.

Тези доводи не могат да бъдат споделени. На първо място, не са обсъдени представените от УМБАЛ „Каспела“ медицински документи, касаещи хоспитализацията на С., при която е диагностицирано здравословното му състояние. Противно на изложеното в ЕР на ТЕЛК, видно е от тези медицински документи, че по отношение на жалбоподателя са извършени редица изследвания- Компютърна Томография /КТ/ на гръбнак от 18.07.24 г., ЕМГ от 17.07.24 г. и др., които са дали основание да бъде поставена диагнозата „Увреждане на междупрешленните дискове в поясен и други отдели на гръбначния стълб“. В издадената епикриза от отделението по нервни болести в УМБАЛ „Каспела“ е дадена препоръка за балнеолечение в специализирано медицинско заведение, поради което не може да бъдат споделени доводите, застъпени в решението на НЕЛК, че не става ясно кой е насочил жалбоподателя към балнеолечение. В тази връзка е представен и амбулаторен лист от 14.08.24 г. от д-р. К. Т., ОПЛ /л.202 гръб/, в който изрично е посочено, че пациента се насочва към саниториално лечение по препоръка на НО от което е изписан на 22.07.24 г. Видно от същия амбулаторен лист, лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ, поради което пациентът се насочва към хоспитализация.

В тази насока е и заключението на СМЕ, съгласно което при изписването на лицето от УМБАЛ „Каспела“ гр. Пловдив, въз основа на състоянието му и добрата медицинска практика правилно е насочено към балнеолечение в специализирано медицинско заключение. Отделно от това са спазени всички изисквания на клиничната пътека КП 265.1 и минималният болничен, които дават основание за отсъствие от работа.

Всички посочени по- горе медицински документи не са изискани и обсъдени от ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, които съгласно чл. 39 ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ извършват преглед на представената медицинска документация и на електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система и при необходимост извършват клиничен преглед (по повод на временна неработоспособност и в случаите на чл. 40, ал. 2) и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК. При извършеното административно обжалване НЕЛК София също не е констатирала допуснатите от ТЕЛК нарушения при оценката на здравословното състояние на жалбоподателя и не е упражнила правомощията си по чл. 51, т. 3 ПУОРОМЕРКМЕ да отмени ЕР на ТЕЛК и да върне преписката на ТЕЛК с даване на съответните указания.

Горното налага извод за основателност на жалбата, поради което на основание чл. чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК следва да се отмени оспорваното решение на НЕЛК София и преписката да се върне за ново произнасяне, като бъдат обсъдени всички представени по делото доказателства, като при необходимост се изискат и допълнителна медицинска документация.

По разноските:

С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателя има право на разноски. Същият е заплатил 10 лева – държавна такса и 400 лева депозит за вещо лице, общо сумата от 410 лв, или 209,63 евро. Отделно от това, съдът констатира, че с протоколно определение от 11.11.2025 г. е увеличен първоначално определения депозит на в.л. Б. с 429,40 лв./ 219,55 евро/, която сума не е внесена от жалбоподателя, а е дължима на вещото лице за изготвената от него експертиза. С оглед изхода на спора, НЕЛК София следва да бъде осъдена да заплати тази сума по сметка за депозити на вещи лица на Административен съд Пловдив за заплащане на разликата на реално направените разходи от вещото лице М. Б., съгласно представената от него справка декларация.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Експертно решение № 00227 от 02.12.2024 г. на НЕЛК София, специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което се потвърждава ЕР № 00786/03.09.24 г. трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив, с което не се определя временна неработоспособност за периода 20.08.24 г.-27.08.24 г.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по тълкуване и прилагане на закона съобразно дадените указания в мотивите на съдебния акт.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на Р. Т. С. , [ЕГН] сумата в размер на 209,63 евро, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати по сметка за депозити на вещи лица на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 219,55 евро, представляваща разликата на реално направените разходи от вещото лице М. Б., съгласно представената от него справка декларация.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.