Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК.

Образувано е по жалба на И. В. М. от [населено място], обл.Софийска срещу Заповед № РКС25-РД09-207/29.04.2025г. на Кмета на район „Красно село“ – Столична община, издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 5, пр. І Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във вр. с чл. 46, ал. 5 и 6 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община (НУОПОЧТСО, приета с решение № 364 по протокол № 84 от 25.07.2015 г. на Столичния общински съвет).

С оспорената заповед е разпоредено принудително преместване на излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) - лек автомобил с [Марка], с регистрационен номер [рег. номер], цвят – тъмно син металик, собственост на жалбоподателя, паркирано върху терен общинска и/или държавна собственост, находящ се в [населено място], [жк], [адрес], което да се премести принудително на площадките за временно съхраняване на излезли от употреба моторни превозни средства.

Жалбоподателят И. В. М. оспорва издадената заповед като незаконосъобразна с доводи, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че не е участвал в административното производство по издаване на заповедта.

В открито съдебно заседание се явява адвокат Николов, който моли съда да отмени заповедта, като незаконосъобразна.

Ответникът – кметът на район "Красно село" на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Братанова, оспорва жалбата. Счита, че са налице всички предпоставки за издаване на оспорената заповед. Представя писмен отговор. В открито съдебно заседание се явява юрисконсулт Каменова, която моли съда да отхвърли жалбата по съображенията, развити в писмения отговор. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – София - област, 12-ти състав, като взе предвид доводите на страните, прецени доказателствата по делото в тяхната съвкупност и извърши служебна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, предвидени в нормата на чл. 146 АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от адресата на административния акт, засегнат неблагоприятно от обективираното в нея властническо волеизявление. Жалбата е депозирана в законоустановения срок и насочена против акт, предмет на пряк съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установени факти:

След проверка на комисия от служители в районната администрация на район "Красно село", Столична община, е съставен Констативен протокол № 0006685/22.01.2025г. за техническото състояние на процесното ИУМПС - лек автомобил с [Марка], с регистрационен номер [рег. номер], цвят – тъмно син металик. Комисията има статут на постоянно действащ орган и е назначена със Заповед № РКС24-РД91-93/03.07.2024г. на кмета на район "Красно село" - Столична община. Комисията е установила, че горепосоченото ИУМПС е паркирано на адрес: [населено място], [жк], [адрес], който е общинска собственост. Установено е чрез проверка в Автоматизираната информационна система на КАТ, че на автомобила не е извършен технически преглед. На автомобила е поставен стикер-предписание за преместването му в 3-месечен срок. С административната преписка са представени снимки на автомобила със залепен стикер. Няма данни жалбоподателят да е уведомен за констативния протокол. Не е спорно, че в посочения срок автомобилът не е преместен, поради което е започнало производство по издаване на процесната заповед за принудително преместване на ИУМПС.

Въз основа на констативния протокол и с оглед неизпълнение на даденото предписание е издадена процесната заповед, в която са изложени мотиви, че описаният автомобил представлява ИУМПС по смисъла на § 2, т.7, буква "б" от ДР на НУОПОЧТСО, поради липса на заверен знак за технически преглед за повече от две години от определената му дата, като периода за годишен технически преглед е изтекъл на 27.07.2023г.

В хода на административното производство са представени два документа за проверка за валиден периодичен технически преглед, издадени от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от които се установява, че процесният автомобил няма валиден периодичен технически преглед, като същият е изтекъл на 27.07.2023г., а също така към 20.05.2025г. е установено, че има валиден технически преглед, който е валиден до 09.05.2026г.

В хода на административното производство е представена разписка за електронна винетка, според която на 19.05.2025г. за процесния лек автомобил е заплатена годишна винетка.

Правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – кметът на район "Красно село" - Столична община, във връзка с делегираните му правомощия със заповед № СОА24-РД09-2015/07.02.2024г. на кмета на Столична община.

Оспореният административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК - изложени са фактическите и правните основания за издаване на акта. Както в оспорената заповед, така и в констативния протокол, в достатъчна степен е индивидуализирано мястото, където е паркирано процесното МПС. Мястото на паркиране на автомобила не се оспорва от жалбоподателя. Не се оспорва и обстоятелството, че мястото представлява общинска собственост, което обуславя противоправното поведение на жалбоподателя. С администгративната преписка е представен снимков материал, от който се вижда, че процесното МПС се намира върху асфалтирана площ в близост до други паркирани автомобили. Настоящият съдебен състав приема снимковия материал като част от административната преписка и съответно допълващ мотивите на акта, като го цени като веществено доказателство, съответно на събраните по делото писмени доказателства.

При издаването на оспорения акт, обаче са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът споделя разбирането, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено тогава, когато е лишило страната от участие в административното производство и е могло да повлияе на административния орган за вземане на решение в обратния смисъл. Съгласно чл. 46 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община кметовете на районите назначават комисия с представители на Столичен инспекторат, районната общинска администрация и РУ на СДВР за установяване на ИУМПС, собствеността на терена и собствеността на ИУМПС. На установените ИУМПС се залепва стикер - предписание, съгласно образец - Приложение № 1. Комисията съставя констативен протокол за техническото състояние на МПС в 3 екземпляра, съгласно образец - Приложение № 2, в който се отбелязва датата на поставяне на стикер-предписание по ал. 1. Собствениците на ИУМПС се уведомяват по реда на АПК, като при поискване от собственика или от упълномощено от него лице, им се предоставя екземпляр от протокола. На 04.02.2025г. административният орган е извършил справка за настоящ адрес на жалбоподателя, видно от която същият е: [населено място], [жк], вх.А, ет.4, ап.10. На този адрес е изпратено уведомление за издадения констативен протокол, като в известието за доставяне, върнато на 04.03.2025г., е отбелязано, че същото не е потърсено. В административната преписка няма данни да е изискана справка за постоянния адрес на жалбоподателя и да е изпратен констативния протокол на същия. Съобразно разпоредбата на чл.18а, ал.8, т.1 от АПК, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота.

Няма данни констативният протокол да е връчен на жалбоподателя по реда на чл.18а от АПК, така както изисква чл. 46, ал. 2 от НУОПОЧТСО, поради което следва да се направи извод за липса на уведомяване на собственика на МПС за издадения констативен протокол по реда, посочен в чл. 46, ал. 2 от НУОПОРТСО. Уведомяване на собствениците по реда на АПК за изготвения констативен протокол е с цел да бъде предупреден за поставянето на стикер-предписание върху автомобила му, като от този момент тече 3-месечен срок за доброволно преместване на МПС, след което следва принудителното му репатриране до площадка за временно съхранение на ИУМПС. Предвидено е изискване за уведомяване, защото е напълно възможно собственикът на МПС да не живее около мястото, където е паркирано МПС с поставен стикер-предписание, съответно да не разбере за поставения стикер и дадения му 3-месечен срок.

В случая уведомлението, с което на жалбоподателя е изпратен констативния протокол се е върнало като непотърсено. Няма данни за проведена процедура по чл. 61 връзка с чл. 18а от АПК. Неуведомяването му представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ако е бил своевременно уведомен, би могъл да предприеме действия по доброволното му преместване в 3-месечения срок, респ. други действия, въз основа на които не би се стигнало до издаване на оспорения акт. /В този смисъл е Решение № 5673/12.05.2021г. по адм.д. № 1375/2021г. на VI отд. на ВАС/.

Ето защо, съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в производството по издаване на оспорената заповед. С оглед изложеното, административният орган не би могъл да извърши преценка от кога тече срока по чл. 46, ал. 3 от Наредбата, за да реализира принудителната административна мярка, предвидена в чл. 46, ал. 5 от Наредбата.

По изложените съображения оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя нейната отмяна.

При този изход на правния спор своевременно заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски е основателна. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и поради факта, че съпоставени с предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер на адвокатско възнаграждение за дела с такъв характер, не се явяват прекомерни. Ето защо, на жалбоподателя следва да се присъдят 1000 лева и държавна такса в размер на 10 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РКС25-РД09-207/29.04.2025г. на Кмета на район „Красно село“ – Столична община.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. В. М., сумата в размер на 1010.00 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчване на преписи на страните.