Производство по чл.166, ал.4 от АПК

Образувано е по жалба, подадена от името на Х. С. Х. от [населено място], действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1389700/03.04.2026г., издадена от полицейски орган на служба при РУ  на ОДМВР-В. Търново. С тази Заповед е наложена ПАМ със съдържание временно спиране от движение на ППС за срок от 3 м. на основание чл.171, т.2, б“м“ от ЗДвП, за нарушение по чл.104б, т.2 от с.з.

В жалбата е налице и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ, като настоящото произнасяне на съда е в тази връзка.

След отстраняване на нередовностите на оспорването съдът намира понастоящем жалбата за редовна и допустима. В тази връзка и с оглед нормата на чл.166, ал.4 от АПК, при липса на забрана за съдебен контрол, Искането за спиране е допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК.

В случая е наложена ПАМ, на основание чл.171, т.2, б“м“ от ЗДвП. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обжалването на заповедите за ПАМ не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява.

Жалбоподателят твърди, че работи като сервитьор и поради спирането от движение на автомобила му ще го затрудни да изпълнява трудовите си ангажименти, т.к. заведението е в покрайнините на [населено място], а времето, в което се придвижва не работи градски транспорт. Това би го оставило без доходи. Представя трудов договор.

В конкретния случай твърденията на молителя за настъпване на значителни вреди не са подкрепени с доказателства. Същият не работи като шофьор, а като сервитьор. Това означава, че ПАМ не засяга пряко правото му на труд. Освен това става въпрос за затруднения, а не невъзможност за придвижване. В границите на града може да ползва и такси. Никое от посочените две обстоятелства не може да се квалифицира като опасност от възникване на значителни или трудно поправими вреди за лицето. Нито съставляват нови обстоятелства, настъпили след издаване на ПАМ.

Настъпването на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта по чл.172 от ЗДвП не се презумира от закона, а подлежи на посочване и доказване пред съда. Настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно, тя трябва да е установена по своя вид и размер, за да се извърши преценка от съда дали е значителна или трудно поправима. Посочените обстоятелства се установяват с доказателства, представени от оспорващия. В случая такива не са представени. Следователно няма основания да се приеме, че личният интерес на молителя е равен и противопоставим на обществения такъв, и то до степен да го преодолява.

Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили имуществени вреди за молителя в резултат на невъзможността управлява ППС в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими съобразно константната съдебна практика на ВАС, т.к. при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ те подлежат на репарация по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За яснота следва да се посочи, че твърдяната незаконосъобразност на процесната ПАМ не е очевидна, поради което няма отношение към въпроса за допускане на спирането в контекста на решение на СЕС по дело С-605/23.

По изложените мотиви, съдът намира, че предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК не са налице и искането за спиране не следва да бъде уважено.

Водим от горното, на основание чл.166, ал.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1389700/03.04.2026г., издадена от полицейски орган на служба при РУ  на ОДМВР-В. Търново, с която временно е спрян от движение л.а. с рег. № [рег. номер], за срок от 3 м. на основание чл.171, т.2, б“м“ от ЗДвП, за нарушение по чл.104б, т.2 от с.з.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му, с ЧЖ, която се подава чрез АСВТ.

Препис от настоящото да се изпрати на страните.