Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

Жалбоподателят Д. Д. К. от село Лесичери, чрез адвокат Х. К. от ВТАК е подал жалба против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование] №2350859 от 04.05.2026 година на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „З“, „ДД“ от ЗДвП.

С жалбата е направено и искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

Искането е допустимо. Допустимостта се обуславя от обстоятелството, че е оспорена заповедта, чието предварително изпълнение законът разпорежда по отношение на адресата на правните и последици, като след отстраняване на констатираната от съда нередовност, съдът намира, че същата е редовна.

В чл. 166, ал. 4 от АПК е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима, респ. непоправима вреда. Процесуалното изискване, което законът поставя, за да се уважи искането, е то да се основава на нови обстоятелства, тоест на обстоятелства, които са възникнали след издаването на акта, и които обосновават причиняването на съответната вреда.

В разглеждания случай по силата на специалния закон – чл.172, ал.6 от ЗДвП заповедта за прилагането на принудителната административна мярка е предварително изпълнима, като законът не забранява съдебния контрол на тези административни актове.

Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно.

В искането е посочено, че изпълнението за заповедта ще нанесе значителни вреди на жалбоподателя, доколкото не може да изпълнява трудова дейност като водач ССМ в дружеството „Агротранс – Велико Търново“ ЕООД, като е приложен въпросният договор, длъжностна характеристика и служебна бележка.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението. Въпросните обстоятелства следва да са нови, т.е. да са възникнали след датата на издаването на административния акт – аргумент от чл.166, ал.2, изречение второ от АПК. Установяването им е в тежест на молителя.

Следва да се държи сметка и за решението на СЕС по дело С-605/23 година, в т.48 от което изрично е посочено, че: „За да се прецени посочената необходимост в контекста на незабавното изпълнение на принудителна административна мярка като разглежданата в главното производство, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка“, като в главното производство спорно е било прилагането на мярка по ЗДДС на плоскостта на чл.273 от Директивата за ДДС/Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност/ във връзка с Член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В случая, както съдът отбеляза, се твърди от молителя, че е налице вероятност за незаконосъобразност на мярката с оглед невъзможността да се упражнява трудова дейност и потенциалната опасност от уволнение.

Що се касае до вероятната незаконосъобразност на мярката заслужава да се отбележи, че заповедта е в писмена форма, съдържа мотиви, сочи какво е правното и основание, и е издадена от орган, който при проверка на наличието на правомощията му, се явява материално и процесуално компетентен да издаде заповед като процесната. Приложен е и акт за установяване на съответното нарушение, който в това производство се ползва с материална доказателствена сила по аргумент от чл.189, ал.2 от ЗДвП, установяващ идентични обстоятелства.

Следователно критериите, посочени в т.53 и т.54 от посоченото решение на СЕС не са изпълнение досежно спорната заповед и съдът не може да приеме с висока степен на вероятност, че и на пръв поглед заповедта е незаконосъобразна.

Извън изложеното дотук следва да се посочи, че не са релевирани и наведени никакви нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изречение второ от АПК, релевантни към искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Трудовият договор на жалбоподателя е от 30.03.2022 година и не е нов, като не става ясно защо липсата на възможност да управлява МПС за определен период от време неминуемо ще доведе до уволнение.

При това положение съдът не може да приеме, че са налице условия за спирането на допуснатото по закон предварителното изпълнение на оспорената заповед, визирани в разпоредбата на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК и условията, които има предвид СЕС в посоченото по-горе решение, тълкуващо ХОПЕС.

Следва искането да се отхвърли като неоснователно.

Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново, шести състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Д. К. от село Лесичери, [ЕГН], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование] №2350859 от 4.05.2026 година на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.