Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], чрез адв. В. Р., срещу решение № 73 от 15.04.2025г., постановено по а.н.д. № 107/2025 по описа на Районен съд – Ихтиман, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 9833102, издаден от ОД на МВР - София.

Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, които съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ – нарушение на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на електронния фиш. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР- София, редовно призован, не изпраща представител.

В представена писмена защита, бланкетно изразява становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето ѝ. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Счита се, че обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията по чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационно обжалване е решение № 73 от 15.04.2025г., постановено по а.н.д. № 107/2025 по описа на Районен съд – Ихтиман, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 9833102, издаден от ОД МВР - София. С потвърдения електронен фиш на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на В. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 триста лева за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Решаващият съд е формирал извод, че от доказателствената съвкупност по делото, при спазване на правилата за издаване на ЕФ, по несъмнен и категоричен начин е установено, че на 09.12.2022 г., в 10:22 часа на АМ Тракия км 53 посока от гр. Пловдив към гр. София, при ограничение с пътен знак В-26 от 80 км/ч, с МПС БМВ 530 ХИ, с регистрационен номер [рег. номер] (собственик на автомобила е В. П. К.), е извършено нарушение на скоростта, установено и заснето с АТСС TFR1-M 504. Отразено е, че разрешената скорост е била 80 км/ч, а установената такава от 111 км./ч, с което превишената скорост е от 31 км/ч.

Решението е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съд, комуто принадлежи местната и родова подсъдност по делото, по редовна и допустима въззивна жалба.

Решението е и правилно.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява по категоричен начин извършеното нарушение и неговото авторство. Нарушението е заснето с техническо средство от одобрен тип, както правилно е прието и от въззивния съд, поради което следва да се приеме, че скоростта на движение е установена с годно техническо средство. Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, съгласно което за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол по съответен образец. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 1204р-4508/10.05.2023г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, посока на задействане, начало и край на работа на устройството, както и номера на първото и последното статично изображение, заснети с устройството през работния му режим на процесната дата.

По делото е установено по несъмнен начин, че процесният ЕФ е издаден на водача и собственик на автомобила е В. П. К..

Съдът е събрал доказателства, изяснил е в пълнота спора и е изложил подробни мотиви както за процесуална законосъобразност на електронния фиш, така и за доказаност на нарушението. Наведените оплаквания в обратен смисъл са изцяло неоснователни.

В съответствие със закона и обоснована от събраните по делото доказателства е решаващата преценка на районния съд за липсата на съществени процесуални нарушения в производството по установяване на нарушението и издаване на електронния фиш, както и по съществото на спора за законосъобразността му. Стигайки до правни съображения въз основа на обосновани изводи за фактите при оценка на доказателствата, районният съд е постановил правилно решение, при отсъствие на соченото от касатора и служебно проверено на основание чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

 

Следва валидното, допустимо и правилно съдебно решение да бъде оставено в сила.

 

Съобразно изхода от спора, ответникът има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – София-област, Трети касационен състав, Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 15.04.2025г., постановено по а.н.д. № 107/2025 по описа на Районен съд – Ихтиман.

 

ОСЪЖДА В. П. К., [ЕГН], с адрес: [населено място] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София сумата от 80 лева съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.