Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Х. К. О., [ЕГН], с адрес [населено място], ***, [жк], подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1402716/09.01.2026 г., и. от С. Г. С., на д. и. в Р. у. – ***, ОДМВР – ***, упълномощен със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР – ***, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. з) дд) от Закона за движение по пътищата – Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.

С жалбата се иска съдът да отмени изцяло оспорената заповед, като незаконосъобразна, въз основа на конкретно посочени основания за отмяна: недоказана фактическа обстановка; неправилно приложение на материалния закон; липса на мотиви и съразмерност; липса на посочена дата за извършване на деянието. Претендира се присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. К. О., редовно и своевременно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. Р. С. от ***, който поддържа жалбата, съобразно изложените в нея съображения. Твърди, че на посочената в АУАН дата, на който се позовава оспорената заповед, жалбоподателят е бил на работа и не е извършил вмененото му нарушение. Моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и за присъждане на разноски при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет.

Административният орган – С. Г. С., на д. и. в Р. у. – ***, ОДМВР – ***, редовно и своевременно призован, се явява лично, като заявява, че счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заявява, че жалбоподателят О. е извършил нарушението на 08.01.2026 г. и го е заснел на клип, който „качил“ в социалните мрежи. Тъй като не е бил намерен на посочената дата АУАН бил съставен на 09.01.2026 г., която дата е била посочена като дата на извършване на нарушението.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.2026 г. административният орган С. Г. С., на д. и. в Р. у. – ***, ОДМВР – ***, съставил АУАН серия GA № 4228718/09.01.2026 г. (л. 18) на жалбоподателя Х. К. О. за това, че на 09.01.2026 г. около 16.44 часа в ***, ***, [населено място], [жк] пред д. № *** управлявал с. си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], като използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора, принудително увеличава скоростта си на движение и осъществява преплъзване на задните колела на автомобила и поднася задната част на превозното средство от една пътна лента към друга, реализирайки техника на шофиране „ДРИФТ“. Нарушението било квалифицирано по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. При съставянето на акта били иззети СУМПС № ********* и СРМПС № *********. Актът бил връчен на О. веднага след съставянето му, който го подписал без възражения.

На основание съставения АУАН серия GA № 4228718/09.01.2026 г. и в съответствие със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР – *** (л. 20 - 21), ответникът С. Г. С., на д. и. в Р. у. – ***, ОДМВР – ***, и. оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1402716/09.01.2026 г., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. з) дд) от Закона за движение по пътищата – Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. (л. 17 от делото). В заповедта било посочено, че същата се издава затова, че в [населено място], [жк] пред д. № *** О. управлявал с. си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], като използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора, принудително увеличава скоростта си на движение и осъществява преплъзване на задните колела на автомобила и поднася задната част на превозното средство от една пътна лента към друга, реализирайки техника на шофиране „ДРИФТ“. В заповедта не била посочена датата когато е било извършено нарушението.

Заповедта била връчена лично срещу подпис на Х. К. О. на 09.01.2026 г., който я оспорил директно пред Административен съд – Сливен с жалба вх.№ СД-01-01-204/19.01.2026 г. (л. 2).

Към доказателствата по делото е приобщена справка за нарушител/водач на Х. К. О. (л. 22 – 23); служебна бележка за з. д. от С. Г. С. (л. 41 - 42) и наказателно постановление № 26-0287-000007/19.01.2026 г..

По делото беше разпитан С. С. К. – п. с., който е бил с. при с. на АУАН. Същият заяви, че на 09.01.2026 г. когато е бил съставен актът жалбоподателят О. е бил на работа, откъдето е дошъл в полицейското управление за да му бъде съставен акт. За нарушението е имало направен клип, но не може да посочи кога е извършено.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР – ***, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена със заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г., са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите д. „п. и. *** с.“ в РУ *** при ОДМВР - ***, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, за установените от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението при условията на чл. 172, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН серия GA № 4228718/09.01.2026 г., което препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. В този смисъл липсата на дата на извършване на нарушението в оспорената заповед не води до неяснота кога се счита за извършено, тъй като в АУАН, на който се позовава заповедта е посочено, че то е извършено на 09.01.2026 г. около 16.44 часа. Правилно и законосъобразно административният орган е посочил правните основания за нейното издаване. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т. 1, бук. з)дд) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 12 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай обаче констатациите в акта за установяване на нарушението са опровергани както от жалбоподателя, така и от твърденията на административния орган в проведеното съдебно заседание. Административният орган заяви, че процесното нарушение не е извършено на 09.01.2026 г. както е посочено в АУАН, с. от него, а е извършено на друга дата. Същото беше потвърдено и от разпитания по делото п. с. К. – с. на с. на АУАН.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. з) дд) от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В конкретния случай по делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят О. не е извършил вмененото му нарушение на посочената в съставения АУАН серия GA № 4228718/09.01.2026 г. дата, а именно на 09.01.2026 г., тъй като е бил на работа същия ден. Това обстоятелство беше потвърдено както от и. на оспорената заповед и а., така и от разпитания по делото с. на с. на АУАН.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалните разпоредби на закона, поради което жалбата срещу него се явява основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 5,11 евро, представляващи внесена държавна такса за разглеждане на делото. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на жалбоподателя има право на адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на адвокатска помощ безплатно и пълномощно, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, равностойни на 383,47 евро, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1402716/09.01.2026 г., и. от С. Г. С., на д. и. в Р. у. – ***, ОДМВР – ***, упълномощен със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР – ***, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. з) дд) от Закона за движение по пътищата – Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Сливен да заплати на Х. К. О., [ЕГН], с адрес [населено място], ***, [жк] разноски по делото в размер на 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента).

ОСЪЖДА ОД на МВР – Сливен да заплати на адв. Р. Е. С. от *** адвокатско възнаграждение в размер на 383,47 евро (триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента).

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.