Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с чл. 171, т. 1, б. "з" гг от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба от Т. Д. Г. от [населено място], против ЗППАМ № GPAM - 1273411/28.02.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, с която спрямо жалбоподателката е приложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Посочената ПАМ е приложена за това, че жалбоподателката като водач на МПС извършила нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – управлявала нерегистриран автомобил, който от своя страна бил такъв, защото за него нямало ЗГО.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, оспорва процесната заповед като незаконосъобразна, тъй като твърди, че същата е издадена в нарушение на процесуалните правила – при липса на мотиви, както и като материално незаконосъобразна – при пълна липса на фактически и правни основания за прилагане на ПАМ, доколкото от приложените по делото доказателства се установява, че още в деня на издаване на заповедта е сключена ЗГО. Намира ПАМ за непропорционална и несъответна на целта на закона, доколкото нарушението е отстранено веднага, а непосредствено преди това – за периода, в който автомобилът е бил без застраховка, водачът не е бил в България и той не е управляван. В съдебно заседание заявява, че не претендира разноски за производството.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, с писмено становище по делото оспорва същата и излага доводи за законосъобразността на процесната ПАМ. Счита, че уведомяването на собствениците за липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) е задължение на Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ, като процедурата по ал. 11 от посочената норма не е обвързана с получаване на уведомителното писмо, а само с изпращането на такова. Същевременно, с последната редакция на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, службите на МВР нямат задължение да уведомяват водачите за служебно прекратената регистрация на МПС след влизане в сила на измененията на закона от 07.09.2025 г., и за него е приложима новата редакция, с която изискването собственикът да е уведомен за дерегистрацията на МПС не важи. По тези мотиви счита, че след като РУ е било надлежно уведомено от Гаранционния фонд за липсата на застраховка ГО за автомобила на жалбоподателката, то законосъобразно е издадена процесната ПАМ.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със ЗППАМ № GPAM - 1273411/28.02.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, спрямо Т. Д. Г. от [населено място] е приложена ПАМ– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, защото е извършила нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че Г. управлявала собственото си МПС – л.а. Ситроен Ц3, с рег. № [рег. номер], който автомобил не бил регистриран по надлежния ред, защото служебно извършена справка в АИС на МВР установила, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - поради липса на застраховка ГО, считано от 24.02.2026 г.. Заповедта е връчена на Г. на 28.02.2026 г., видно от отбелязването върху нея. За нарушението бил съставен и АУАН № 3703563/28.02.2026 г.

Веднага след това Г. сключила договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, за което представя Полица № BG/05/126000730574, според която посочена застраховка е в сила от 01.03.2026 г.

Недоволна от ПАМ Г. я оспорила по административен ред, като с решение от 09.03.2026 г. на началника на група ОДПКПД, сектор ПП, към която се числи ответникът, я отхвърлил като неоснователна. Няма данни за това кога и как това решение е съобщено на оспорващата.

Недоволна обаче от ПАМ същата я оспорила и пред настоящия съд на 16.03.2026 г., като е образувано това дело.

В хода на същото са приети като писмени доказателства по делото документите, приложени към жалбата и пълната административна преписка.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е допустима и основателна по следните мотиви:

След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са и служителите на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново. Следователно, оспорваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена от лице, което е сред надлежно и изрично упълномощените лица, които могат да издават такива. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от оправомощен за това административен орган, в пределите на териториална и материална компетентност.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за издаване на заповедта и мотивите, обосновали приложението на тази норма.

Съдът намира заповедта за материално незаконосъобразна обаче, по следните мотиви:

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ спрямо Г. е това, че е управлявала автомобил, чиято регистрация била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 24.02.2026 г.

По делото не доказва от събраните по делото писмени доказателства, че собственикът на МПС е бил уведомен от ответника или от друг за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което съдът приема, че този акт не му е съобщен и същият не може да произведе никакви правни последици. Норма на 143, ал. 10 от ЗДвП и тези, с които тя систематично и смислово е свързана са променени и считано от 07.09.2025 и към датата на издаване на процесната ЗППАМ не изисква уведомление на собственика на МПС за служебната дерегистрация на автомобила му. Това вероятно е така, защото уведомление за липсата на валидна застраховка ГО дължи информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025. Нормата чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според ал. 11, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които:

1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България;

2. осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата;

3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства;

4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

Според ал. 12, данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

Така или иначе, прекратяването на регистрацията на МПС е компетентност на началниците на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по регистрация на превозното средство – арг. от чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., която се упражнява служебно или по заявление на собственика – чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Правните последици от прекратяване на регистрацията обаче са еднакви, независимо служебно или по инициатива на собственика. И в двата случая прекратяването се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система КАТ – чл. 18б от Наредба № I-45/24.03.2000 г., като се посочва и причината за дерегистрация и чл. 143, ал. 15 ЗДвП (Национален регистър на пътните превозни средства - след изменението и допълнението на закона, ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.). Законът изисква мотивирано волеизявление, а не само извършване на фактическо действие в изпълнение на законово задължение. Следователно, служебното прекратяване на регистрацията на превозно средство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който се съобщава на заинтересованите лица по общия ред на чл. 18а АПК – чл. 61 АПК, която норма така или иначе не може да бъде отменена от ЗДвП, вкл. с тълкуването което ответникът прави на съдържанието на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след последното му изменение в сила от 07.09.2025 г. В случая няма данни собственикът да е бил уведомен за прекратяване на регистрацията му от сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – Велико Търново или РУ – Велико Търново и след като това е така, тази служебна дерегистрация не е влязла в сила, което означава, че не произвежда правни последици. Съобщаването по реда на чл. 18а АПК се извършва на адресата или упълномощен негов представител. След като такова липсва, то самото прекратяване на регистрацията не е влязло в сила и не произвежда правни последици за своя адресат, тъй като никъде на същото в закона и Наредбата не е придадено предварително изпълнение дори на самата служебна дерегистрация, което обаче само по себе си също за да стартира следва да се сведе до знанието на адресата на акта. След като това е така, ответникът не може да се позовава на това прекратяване, след като същото не е произвело действие, поради което не може на основание същото да издаде процесната заповед, с която за приложи ПАМ, която от своя страна подлежи на предварително изпълнение. По тези мотиви същата е незаконосъобразна и следва да се отмени като такава.

Въпреки този резултат, предвид изричното изявление в съдебно заседание на процесуалния представител на оспорващата, че не претендира разноски, съдът не присъжда такива на страната.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Т. Д. Г. от [населено място] ЗППАМ № GPAM - 1273411/28.02.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.