<style type="text/css">.cleanData {  color: red;}</style><style type="text/css">.body-text {
			font-size:12pt !important;
		}
</style>
<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:18.0pt;margin-bottom:18px;display:block">РЕШЕНИЕ</span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"></span></span></span></strong><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Рег. номер">№ 679</span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;margin-bottom:18px;display:block"><span class="printDefinition" id="Град">София</span>, <strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Дата на акт">21.05.2026 г.</span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr"><strong><span style="color:black; font-family:ms sans serif,sans-serif;font-size:14.0pt;margin-bottom:18px;display: block;">В ИМЕТО НА НАРОДА</span></strong></p>

<p class="body-text" dir="ltr"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><strong><span class="printDefinition" id="Съд в акт">Административният съд - София Област</span> <span class="printDefinition" id="Отделение/Състав в акт">- IV състав,</span></strong> в <span class="printDefinition" id="вид заседание">съдебно заседание</span> <span class="printDefinition" id="На дата на заседание с думи"> на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година</span> в състав:</span></span></p>

<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%; margin: 40px 0px 40px;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Съдия</span>:  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="ПРЕДСЕДАТЕЛ/СЪДИЯ">ХРИСТО КРАЧУНОВ</span></span></span></td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове"> </span>  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span class="printDefinition" id="ЧЛЕНОВЕ"> </span></span></span></td>
		</tr>
	</tbody>
</table>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><span class="printDefinition" id="При секретар">При секретар ТАНЯ ТОДОРОВА</span><span class="printDefinition" id="на прокурора"> </span><span class="printDefinition" id="от съдия"> като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧУНОВ</span><span class="printDefinition" id="по вид дело номер"> административно дело № 20267020700242 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:</span></p>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><span style=""><!--clear_start--><div class="rtf" dir="ltr" style="margin-bottom:.2pt;text-indent:35.45pt;font-size:12pt;font-family:MS Sans Serif; text-align: justify;"><p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Образувано е по жалба на С. П. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. И. С. П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0281-000369/22.12.2025 г., издадена от Т. Г. С. – началник група към ОДМВР – Пловдив, РУ – Карлово, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца“.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при неправилно приложение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че към момента на издаване на заповедта, както и към момента на нейното връчване, автомобилът, управляван при проверката, вече е бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена още на 21.09.2025 г., като регистрацията му е била служебно възстановена. Излагат се доводи, че при тези данни принудителната административна мярка не може да постигне превантивен или преустановителен ефект, а придобива санкционен характер. Навеждат се и възражения, че не е доказано собственикът на автомобила да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, съответно не е доказано жалбоподателят, който не е собственик на автомобила, да е знаел или да е могъл да знае за това обстоятелство. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Ответникът оспорва жалбата. В писмено становище поддържа, че фактическата обстановка е изяснена, административното нарушение е установено, а заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Посочва, че срещу жалбоподателя е издадено наказателно постановление № 25-0281-001339/2025 г., влязло в сила на 24.12.2025 г., с което му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Жалбата е процесуално допустима. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 23.01.2026 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 06.02.2026 г., т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от адресата на неблагоприятен индивидуален административен акт и при наличие на правен интерес от оспорването му.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Разгледана по същество, жалбата е основателна.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">От фактическа страна се установява следното:</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0281-000369/22.12.2025 г. административният орган е приел, че на 21.09.2025 г., в 13:30 ч., в община Карлово, с. Розино, ул. „Христо Ботев“ до № 2, С. П. С. управлявал лек автомобил марка БМВ, модел 118Д, с рег. № [рег. номер], собственост на М. Ю. И., като автомобилът не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил служебно дерегистриран на 10.09.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Прието е, че с това жалбоподателят е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради което му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">В административната преписка се съдържа АУАН серия GA № 277910/21.09.2025 г., съставен за това, че на 21.09.2025 г., около 13:30 ч., жалбоподателят управлявал процесния автомобил, който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил служебно дерегистриран на 10.09.2025 г. Посочено е нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.По същия фактически повод е съставен и АУАН серия GA № 277909/21.09.2025 г., в който е посочено, че около 13:15 ч. същият водач управлявал същия автомобил, като при извършена справка било установено, че автомобилът е регистриран по надлежния ред, не е спрян от движение, но няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление № 25-0281-001279/04.12.2025 г. за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">По АУАН серия GA № 277910/21.09.2025 г. първоначално е издадена мотивирана резолюция № 25-0281-М000116/21.10.2025 г. за прекратяване на административнонаказателното производство поради образувано досъдебно производство № 478/2025 г. по описа на РУ – Карлово за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и изпращане на материалите в Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово. След постановление на прокурор от 18.11.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка № 13294/2025 г. е издадено наказателно постановление № 25-0281-001339/19.12.2025 г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 255,65 евро, съответстваща на 500 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">От представената застрахователна полица BG/22/125003188331 се установява, че за автомобила с рег. № [рег. номер] е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на 21.09.2025 г., със срок на покритие от 21.09.2025 г., 15:24 ч., до 20.09.2026 г., 23:59 ч. От удостоверението на Гаранционен фонд се установява, че към 22.12.2025 г., 00:01 ч., т.е. към датата на издаване на оспорената заповед, превозното средство с рег. № [рег. номер] има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От справката за историята на регистрацията се установява, че на 10.09.2025 г. е извършено прекратяване на регистрацията поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, а на 21.09.2025 г. е отразено служебно възстановяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционния фонд за валидна застраховка „Гражданска отговорност“.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">При тези факти съдът приема следното от правна страна:</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. По делото са представени заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОДМВР – Пловдив за оправомощаване на длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, както и заповед за преназначаване на Т. Г. С. на длъжност началник група „Пътен контрол“ в РУ – Карлово при ОДМВР – Пловдив. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа посочване на адресата, правното основание и фактическите констатации, възприети от органа.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Съдът намира, че заповедта е материално незаконосъобразна и е издадена в несъответствие с целта на закона.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Съгласно чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. По своята правна природа принудителните административни мерки не са административни наказания. Те не се прилагат с цел санкциониране на вече извършено нарушение, а за предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от противоправно поведение. Поради това за законосъобразността на всяка ПАМ е необходимо не само формално да е налице предвидена в закона хипотеза, но и прилагането на конкретната мярка да е годно и необходимо средство за постигане на превантивната или преустановителната цел на закона. В случая тази цел липсва към момента на издаване на заповедта. Нарушението, възприето от административния орган, е извършено на 21.09.2025 г. Оспорената ПАМ обаче е издадена едва на 22.12.2025 г., т.е. повече от три месеца по-късно. Междувременно за автомобила е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ още на 21.09.2025 г., а регистрацията му е служебно възстановена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Към 22.12.2025 г. самият Гаранционен фонд удостоверява наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. Следователно към датата на издаване на заповедта не съществува фактическо състояние, което да следва да бъде преустановено чрез временно отнемане на СУМПС на водача. Този извод не се променя от обстоятелството, че към момента на проверката автомобилът е бил отразен като служебно дерегистриран. Законосъобразността на ПАМ не може да се свежда единствено до констатацията за минало нарушение, когато към момента на прилагане на мярката последиците от това нарушение са вече преодолени. ПАМ по чл. 171 от ЗДвП не е санкция за минало поведение, а средство за непосредствена превенция и преустановяване. Когато административният орган прилага такава мярка три месеца след нарушението, след като причината за дерегистрацията е отстранена и регистрацията е възстановена, мярката губи превантивния и преустановителния си характер и се превръща в допълнителна санкционна последица. Това е несъвместимо с чл. 22 от ЗАНН, чл. 171 от ЗДвП и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Съдът отчита и специфичната фактическа връзка между твърдяното нарушение и липсата на застраховка „Гражданска отговорност“. Дерегистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е била последица именно от липса на такава застраховка. Законът предвижда, че служебно прекратена регистрация се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Именно това е настъпило в случая. Ето защо, след като причината за прекратяване на регистрацията е отстранена, а регистрацията е възстановена, временното отнемане на СУМПС не допринася за постигане на целта на закона.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Допълнително следва да се посочи, че административният орган не е обсъдил релевантните обстоятелства, настъпили след проверката и преди издаване на заповедта – сключването на застраховката, уведомлението от Гаранционния фонд и възстановяването на регистрацията. Органът е бил длъжен да установи всички факти от значение за издаване на акта към момента на постановяването му, съгласно чл. 35 от АПК. Това задължение е особено съществено при налагане на принудителна административна мярка, тъй като при нея е необходимо да се установи не само дали е имало нарушение в минал момент, но и дали към момента на издаване на акта съществува нужда от държавна принуда за постигане на законовата цел. В случая такава преценка липсва.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">От значение е и обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 23.01.2026 г. От представената справка/картон на НП се установява, че НП № 25-0281-001339/19.12.2025 г., издадено за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, е отбелязано като влязло в сила на 24.12.2025 г., като въз основа на него е наложено наказание лишаване от право на управление за периода от 23.01.2026 г. до 23.07.2026 г.. Самата мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП е предвидена като временна – „до решаване на въпроса за отговорността“, но не повече от 6 месеца. След като към момента на връчване и фактическо прилагане на заповедта въпросът за административнонаказателната отговорност вече е бил решен с влязло в сила наказателно постановление, прилагането на мярката допълнително губи временния си обезпечителен характер. Това потвърждава извода, че в конкретния случай принудителната мярка не изпълнява законовата си функция, а действа като санкционна последица извън предвидената от закона цел.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Налице е и вътрешно противоречие в административната преписка относно регистрационния статус на автомобила към момента на проверката. В АУАН серия GA № 277909/21.09.2025 г., съставен за проверка на същото МПС и същия водач около 13:15 ч., е посочено, че автомобилът е регистриран по надлежния ред и не е спрян от движение, но няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В АУАН серия GA № 277910/21.09.2025 г., съставен за проверка около 13:30 ч., е посочено обратното – че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, тъй като е служебно дерегистриран на 10.09.2025 г. Това противоречие не е обсъдено от административния орган при издаване на оспорената заповед. При наличие на такива несъответствия органът е следвало да извърши допълнителна проверка и да изложи ясни мотиви относно възприетите от него факти. Липсата на такава преценка представлява неизпълнение на задължението по чл. 35 от АПК за изясняване на всички относими факти и обстоятелства.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Неоснователно е разбирането, че последващото издаване и влизане в сила на наказателно постановление автоматично обуславя законосъобразност на ПАМ. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на индивидуалния административен акт за прилагане на принудителна административна мярка. Дори административнонаказателната отговорност да е реализирана, това не освобождава съда от проверката дали към момента на издаване на заповедта са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ и дали конкретната мярка съответства на целта на закона. В случая тази проверка води до извод, че наложената мярка е несъразмерна и безпредметна, тъй като към датата на издаването ѝ автомобилът вече е бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията му е била възстановена.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">При така установеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и в несъответствие с целта на закона. Налице са отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което жалбата следва да бъде уважена, а заповедта – отменена.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt"> </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">По разноските:</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt"> </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, като общият размер на доказаните разноски е 516,11 евро.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Делото е по оспорване на принудителна административна мярка по ЗДвП, като защитата е наложила обсъждане не само на формалните предпоставки по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, но и на съотношението между дерегистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, служебното възстановяване на регистрацията, значението на уведомяването на собственика и субективната съставомерност на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. С оглед предмета на делото, извършената процесуална защита и размера на заплатеното възнаграждение, съдът не намира същото за прекомерно. Поради това на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в пълния доказан размер от 516,11 евро.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Водим от горното, Административният съд – София област, IV състав</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt"> </p> 
<p align="center" dir="ltr" style="text-align:center; text-indent:35.45pt">РЕШИ:</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt"> </p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">ОТМЕНЯ по жалба на С. П. С., [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0281-000369/22.12.2025 г., издадена от Т. Г. С. – началник група към ОДМВР – Пловдив, РУ – Карлово, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца“.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на С. П. С., [ЕГН], сумата от 516,11 евро, представляваща направени по делото разноски.</p> 
<p dir="ltr" style="text-align:justify; text-indent:35.45pt">Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.</p></div><!--clear_end--></span></p>

<div class="BreakerSignature" dir="ltr" style="margin: 30px 0 200px 0;">
<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Съдия</span>: </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;"> </td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;padding-top: 20px"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове"> </span> </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;padding-top: 20px"> </td>
		</tr>
	</tbody>
</table>
</div>†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�