РЕШЕНИЕ
№ 10673
Бургас, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIX-ти тричленен състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ |
| Членове: | НЕЛИ СТОЯНОВА ДИМИТЪР ГАЛЬОВ |
При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА и с участието на прокурора ХРИСТО КРЪСТЕВ КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ СТОЯНОВА канд № 20257040601219 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София против решение № 333/13.05.2025 г., постановено по АНД № 1006/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 5/24.02.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ – София (съгласно заповед за заместване № РД-01-122/29.11.2023 г.), с което на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р М.“ ООД на основание чл. 221, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр.) са наложени две имуществени санкции, всяка в размер на 500 лв. за две нарушения по чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЗдр., в частта „зачитане на икономическите права на пациента“. Касаторът оспорва съдебното решение изцяло, като постановено при неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК. Сочи, че нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗдр. е ясна и съдържанието й не се нуждае от допълване чрез препращане към друга норма, уреждаща конкретните икономически права на пациентите. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба в която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил НП № 5/24.02.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“, с което на „МБАЛ д-р М.“ ООД, за две нарушения (по т.1 и т.2 от НП) на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗДр., в частта „зачитане на икономическите права на пациента“ и на основание чл. 221, ал. 2 от същия закон са наложени две наказания „имуществена санкция“ всяка в размер на 500 лв. За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: в периода 04.11.2024 г. - 12.11.2024 г. комисия в състав служители на Дирекция КМДПП в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София извършили извънредна проверка на „МБАЛ д-р М.“ ООД във връзка с подадена жалба с рег. № 96-00-735/12.08.2024 г. от Н. И. К. срещу „МЦ д-р М.“ ООД в която били изложени твърдения, че на 10.08.2024 г. за „поставяне на ваксина за тетанус е събрана сума от 80 лв.“ Сочи се, че преглед не е бил извършен, а ваксината била закупена от пациента и син на К. - Д. З. К.. Към жалбата била приложена фактура № 3000022955/10.08.2024 г. на стойност 80 лв. издадена от „МБАЛ д-р М.“ ООД – Бургас, в която, като наименование на стоките и услугите било вписано: 1. Първичен преглед от специалист хирург – 50.00 лв.; 2. Прилагане на Тетатокс – 30.00 лв. Съгласно „Утвърден ценоразпис на всички предоставяни медицински и други услуги от „МБАЛ д-р М.“ ООД, касаещи „Цени на платени медицински услуги за неосигурени по ЗЗО лица“ (Ценоразпис), утвърден със заповед № 2 от 20.04.2023 г. на управителя и в сила от 22.04.2024 г., под „Код от информационната система“ 01-99-01 „Първичен преглед от специалист хирург“ е посочена цена в размер на 50.00 лв., а под код 01-99-09 „Прилагане на тетатокс“ е посочена цена в размер на 30.00 лв. За извършените нарушения бил съставен АУАН № А-192/02.12.2024 г., като от актосъставителя е прието, че с изисканата и заплатена сума в размер на 30.00 лв. за лекарствения продукт „Тетатокс“, предоставен от пациента Д. З. К. необходим за неговото лечение, „МБАЛ д-р М.“ ООД – Бургас е нарушило разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр., според която „Като пациент всеки има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права“, в частта „икономически права“. (т.1 от НП). Прието е още, че пациентът Д. З. К., на 14 години е задължително здравноосигурено лице по смисъла на чл. 40, ал. 3, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, с оглед на което изискването и заплащането на сумата от 50.00 лв. за първичен преглед, съставлява нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр., според която „Като пациент всеки има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права“, в частта „икономически права“. (т.2 от НП). Въз основа на АУАН е издадено процесното НП № 5/24.02.2025 г. на основание чл. 221, ал.2 ЗЗдр. за налагане на имуществена санкция всяка в размер на 500 лева за описаните две нарушения. Въззивният съд преценил, че АУАН и НП са издадени от съответните компетентни органи. Намерил е, че административнонаказателното производство не е протекло в съответствие с процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, както и че е нарушен материалния закон. Приел е, че посочената като нарушена норма на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр. установява принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицинска помощ на пациента, но същите са от категорията на несамостоятелните норми и с тях не се вменяват конкретни задължения за лицата предоставящи медицинска помощ, а се очертава само правната рамка, в която следва да се вместват конкретните задължения гарантиращи правата на пациентите в пълен обем. С оглед на това при липсата на посочени конкретни нарушени норми решаващия съд е приел, че АНО е нарушил правото на защита на нарушителя и е отменил НП. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото е и правилно. Изводите на БРС се споделят от настоящия съдебен състав и не се констатира наличието на сочените от касатора пороци на съдебния акт. В оспореното НП като нарушена е посочена нормата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр., съгласно която като пациент всеки има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права. Районния съд правилно е приел, че посочената като нарушена норма е бланкетна и не съдържа конкретно правило за поведение. Абсолютно задължително е, както в АУАН, така и в НП административното нарушение, за което нарушителя е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и ясно и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. В конкретния случай отговорността на касатора е ангажирана за нарушения, свързани със заплащане от пациента Д.К., на 14 г. на медицински услуги извършени от ЛЗ, както следва: сума от 30 лв. за прилагане на лекарствен продукт „Тета-токс“ и сума в размер на 50 лв. за извършен първичен преглед на здравноосигуреното лице, квалифицирани от АНО като такива по чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЗдр. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗдр. всеки пациент има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права, а чл. 86, ал. 4 от ЗЗдр. предвижда, че правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. В случая наказващият орган не е обосновал наличието на конкретно задължение, което да не е изпълнено от лечебното задължение, съответно забрана, която да е нарушена и в резултат на това да са нарушени икономическите права на пациента. От изложените в АУАН и НП фактически обстоятелства не става ясно в какво конкретно действие или бездействие се изразява правонарушението, дали и коя разпоредба на закона, на медицинските стандарти, или на правилата за добра медицинска практика или на правилника на лечебното заведение не е изпълнена, респективно е нарушена. Както правилно районният съд е отбелязал, непосочването в АУАН и НП на правна норма, регламентираща конкретно правило за поведение, която да е нарушена чрез ясно описано поведение, препятства правото на защита на санкционираното лице и възможността за контрол от страна на съда относно правилното приложение на материалния закон, а това е съществено процесуално нарушение. Нарушаването на принципите, визирани в чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЗдр. при осъществяване на медицинската помощ следва да бъде обвързано с посочване на конкретна правна норма, установяваща задължение на лечебното заведение. В този смисъл, нарушението е следвало да бъде квалифицирано с посочване на конкретни разпоредби на медицинските стандарти или конкретно правило за добра медицинска практика, които са нарушени. Непосочването на точна правна [жк], относима към извършеното нарушение и позоваването на бланкетна правна норма води до невъзможност за съда да провери и наличието на фактическите обстоятелства при извършване на нарушението и приложената санкционна норма. Вярно е, че приложението на регламентираните в закона принципи е задължително, както и че те са основополагащи при урегулиране на обществените отношения свързани със здравето на българските граждани, но сами по себе си те не могат да очертаят състав на административно нарушение. За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно лице, следва да бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която има ясно и конкретно предписание на вменените задължения. В настоящият случай след като административнонаказващият орган е описал факти, които счита за съставомерни, е следвало да посочи и конкретните разпоредби от медицинския стандарт или конкретно правило за добра медицинска практика, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи. Посочването на конкретни нарушени норми в утвърдения медицински стандарт или правилата за добрата медицинска практика напълно съответства със задълженията по чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - в обстоятелствената част на наказателното постановление да бъдат описани факти и обстоятелства и конкретни действия, извършени от жалбоподателя, които да осъществяват състав на конкретно административно нарушение. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че като е отменил процесното НП като незаконосъобразно, районният съд правилно е приложил закона и постановеното от него решение не е засегнато от сочените касационни основания, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 333/13.05.2025 г., постановено по АНД № 1006/2025 г. по описа на Районен съд Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |