Производство по чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК и чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Делото е образувано по по жалба с вх. № 3023/ 08.05.2026г. в АСВТ, подадена от името на П. И. Н. от гр. Горна Оряховица, действащ чрез упълномощения адвокат от ВТАК, посочен за съдебен адресат.

Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1228-000430/ 05.04.2026г., издадена от полицейски орган на служба в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Стара Загора. С тази Заповед е постановено отнемане на СУМПС на водача/жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 3м., на основание чл.171, т.1,б„з“)бб от ЗДвП. АО сочи ПАМ да е наложена за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, санкционирано по чл.175, ал.1 от ЗДвП.

Освен това ПП на жалбоподателя иска от съда на основание чл.166 от АПК да спре предварителното изпълнение на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ.

Настоящото произнасяне на съда е по искането да бъде спряно предварителното изпълнение на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ. Искането за спиране е направено при висящо съдебно производство по жалба срещу Заповедта за прилагане на ПАМ, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона с чл.172, ал.3 от ЗДвП. След постъпване на данните от АП съдът намира, че искането е допустимо. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО при следните фактически и правни съображения.

ЗППАМ е издадена на 05.04.2026г. за това, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, собственост на друго лице, на територията на гр. Стара Загора, като при това предната регистрационна табела не се е намирала на предназначеното за това място, а в дясната част на автомобилното табло, зад предния прозорец на л.а. Съставен е АУАН № 5188206 за управление на МПС, което е регистрирано по надлежния ред, но е без табела с регистрационен номер или не е поставена на определеното за това място - чл.140, ал.1 от ЗДвП, което нарушение се санкционира по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП и е предпоставка за издаване на процесната ПАМ, с която е отнето свидетелството за управление на МПС на водача, а именно СУ № 283275004.

Искането за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт следва да се разгледа по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В случая не се твърди вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си и съответно не прилага доказателства, че от ПИ на Заповедта би могло да настъпи значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. Защитната теза е изградена върху съображенията, че доколкото нарушението има характер на маловажно, то прилагането на ПАМ се явява несъразмерно тежко, защото търпи същата без да е налице основание за привличането му към отговорност за административно нарушение.

Съдът дължи произнасяне дали постановената ПАМ се явява несъразмерна. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга обуславя прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка чл.171, т.1,б„з“)бб от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. В случая се цели участващите в движението автомобили да са регистрирани и да имат табели на съответните места, за да не се възпрепятства контрола на пътното движение.

Преценката за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение следва да включва и съобразяване с евентуалната законосъобразност на подлежащата на съдебен контрол ПАМ. В т.48 от Решението по дело С-605/23 г. СЕС приема, че „&[Наименование];, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка“. Видно е от данните по преписката, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, но е знаел за падналата регистрационна табела, доколкото същата се е намирала вътре в автомобила, т.е. не изпаднала по време на движение, без да разбере. Това изключва хипотезата на случайно деяние по чл.15 от НК. Поради което незаконосъобразността на мярката поради липса на нарушение не се явява очевидна. Предвид обявената за противоконституционна разпоредба на чл.189з от ЗДвП, относно изключването на приложението на чл.28 от ЗАНН относно нарушения по ЗДвП, прценката дали нарушението е маловажен случай, както се твърди в жалбата е на РС, който ще разгледа жалбата срещу НП. Настоящият адм. съд следва да съобрази същата, съгласно чл.300 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. В този ред на мисли, доколкото данинте по преписката не налагат очевидна незаконосъобразност или нищожност на ЗППАМ, съдът намира че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената ПАМ следва да бъде оставено без уважение, т.к. не са налице законови предпоставки за това.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал.4 от АПК, Адм.съд Велико Търново в посочения състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Искането на П. И. Н. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000430/05.04.2026г., с която е постановено отнемане на СУМПС на същото лице до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 3м., на основание чл.171, т.1,б„з“)бб от ЗДвП, за нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му, с ЧЖ, която се подава чрез АСВТ.

Препис от настоящото да се изпрати на страните.