Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Б. Г. К., чрез адвокат Костадинов против Заповед № РД – 209/23.07.2024 г. на кмета на община Мирково, издадена по повод молба – заявление с вх.№ РД – 94Б-22-3/28.07.2023 г. във връзка с прилагането на чл.193, ал.3 от ЗУТ.С оспорената заповед кметът на община Мирково е отказал издаването на заповед с която да бъде учредено на Б. К. право да изгради отклонение от общата мрежа за техническа инфраструктура в чужд съседен имот УПИ с [идентификатор] в [населено място].

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводсвените правила и противоречие с материалния закон. Посочва, че неправилно административният орган е приел, че е налице друго техническо решение като не е отчел, че същото е нецелесъобразно.

Редовно призован за датата на съдебното заседание жалбоподателят Б. Г. К., представляван от адвокат Костадинов, поддържа жалбата по посочените в нея основания. Претендира разноски по делото.

Ответникът - кметът на община Мирково, представляван от адвокат Станков, моли жалбата да бъде оставена без уважение като посочва, че оспорваната заповед е законосъобразна. Претендира разноските по делото.

Заинтересованата страна Н. Т. Б., редовно призован за датата на съдебното заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Оспореният по делото индивидуален административен акт е Заповед № РД – 209/23.07.2024 г. на кмета на община Мирково, издадена по повод молба – заявление с вх.№ РД – 94Б-22-3/28.07.2023 г. във връзка с прилагането на чл.193, ал.3 от ЗУТ.С оспорената заповед кметът на община Мирково е отказал издаването на заповед, с която да бъде учредено на Б. К. право да изгради отклонение от общата мрежа за техническа инфраструктура в чужд съседен имот УПИ с [идентификатор] в [населено място]. В мотивите е посочено, че заповедта се издава на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 193, ал. 3 от ЗУТ.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ с [идентификатор] в [населено място]. По делото са приложени нотариален акт за собственост; извадка от ПУП, съдържаща скица на поземления имот УПИ ***  и имотите в съседство; удостоверение за наследници.

С жалба с вх. № 946-22-1/14.06.2021 г. от страна на жалбоподателя е подаден сигнал до ВиК София, за запушено канализационно отклонение. В тази връзка от страна на Б. К. е инициирано административното производство по чл.193 ал.3 от ЗУТ. Поискано е издаване на заповед, с която да му бъде учредено право да изгради отклонение от общата мрежа за техническа инфраструктура в чужд съседен имот УПИ с [идентификатор].

С писмо изх. №УТ-946-22-4 от 01.08.2023 г. от община Мирково във връзка с отправената молба от страна на Камарски е посочено, че за целта на производството по чл.196 ал.3 от ЗУТ е необходимо да се изготви и внесе за одобрение в общината проект за канализационно отклонение до колектор разположен по ул. „Поп Недельо“ или ул. „Христо Ночев“. Посочено е , че след одобрение на проекта е необходимо да бъде преведена, определената от оценителя сума на собственика на обекта, през който ще преминава отклонението.

По делото е приложен инвестиционен проект ( 27 л. от делото) за сградно канализационно отклонение за УПИ *** с [идентификатор] кв.68 по плана на [населено място].

С писмо изх. № РА -946-22-2 от 22.04.2024 г. заявителят е уведомен, че представеното становище на „ВиК“ ЕООД , представеният проект не е съгласуван от тях, тъй като не отговаря на изискванията на Наредба № 4 от 21.05.2001 г., поради което не може да бъде издадена и заповед на основание чл.193 ал. 3 от ЗУТ.

В приетата по делото съдебнотехническа експертиза се поддържа следното: Съществува сградно канализационно отклонение за [ПИ]. Сградното канализационно отклонение за [ПИ] преминава през чужд поземлен имот с [идентификатор]. Има техническа възможност за отводняване на [ПИ]. Съществува техническа възможност за отводняване на [ПИ] чрез преминаване през чужд поземлен имот и това е имот с [идентификатор].

Съществуват следните технически възможности за отводняване на [ПИ]: - чрез преминаване през чужд поземлен имот с [идентификатор] и заустване в съществуваща улична канализация ф400 по ул. „Поп Недельо". Отвеждането на битово-фекалните води се извършва гравитачно - чрез изграждане на канализационна помпена система в [ПИ] и заустване в съществуващата канализация. Необходимо е да се проектира и изгради сградна събирателна шахта за събиране на отпадъчните води от сградната инсталация и да се монтира помпа за създаване на необходимия напор за транспортиране на отпадъчните води. Този вариант на отвеждане е подходящ при пресечени терени - чрез проектиране и изграждане на водоплътна изгребна яма в [ПИ].

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу Заповед № РД – 209/23.07.2024 г. на кмета на община Мирково, издадена по повод молба – заявление с вх.№ РД – 94Б-22-3/28.07.2023 г. във връзка с прилагането на чл.193, ал.3 от ЗУТ. Заповедта е индивидуален административен акт и според чл. 215 от ЗУТ подлежи на оспорване по реда на АПК. Оспорването е извършено от лице, чиито права са засегнати от акта, поради което е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4, изр. І от ЗУТ и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Липсват очертаните в чл. 159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Заповедта е издадена от кмета на община Мирково, който, според чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, е материално и териториално компетентният орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ЗУТ, правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. По правило, отклоненията се изграждат в имота, за чието обслужване се прокарват, но когато това е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно, тези съоръжения могат да бъдат прокарвани и през чужди поземлени имоти, следователно административната намеса е факултативна и само при изпълнение на конкретно посочени в закона условия: 1. да не е постигнато съгласие между лицето, в чиято полза се учредява сервитутът и собствениците на имотите, през които ще се осъществи прокарването; 2. друго техническо решение за прокарване на отклонението да е явно икономически нецелесъобразно; 3. с прокарването на отклонението да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установения начин на трайното им ползване и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради.

В заповедта обаче не са изложени достатъчно фактически основания, относими към разпоредбата на чл. 193 от ЗУТ.

В нарушение на чл. 35 от АПК административният орган не е изследвал изобщо възможността за други технически решения и ако има такива, дали те са явно икономически нецелесъобразни. В заповедта декларативно е посочено, че друго решение, освен разпореденото, било явно икономически нецелесъобразно, пресъздавайки по този начин текста на закона, без този извод да намира доказателствена опора.

В приетата по делото съдебно – техническа експертиза също са посочени технически възможности за отводняване на [ПИ] като ясно личи, че упоменатата от АО възможност не е най – целесъобразната.

Липсата на фактически и правни основания освен формата засяга негативно и административната процедура по постановяване на акта, като прави невъзможно извършването на адекватна преценка от съда за материалната законосъобразност на оспорения акт и съответствието му с целта на закона. Допуснатите от АО нарушения на административно производствените правила и на изискванията за форма са толкова съществени, че правят безпредметно обсъждането на съответствието на акта с материалния закон, защото е недопустимо съдът да замества мотивите на АО или да излага мотиви вместо него.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, а оспореният изричен отказ за незаконосъобразен, постановен в нарушение на изискванията за форма и при съществени нарушения на административно производствените правила, което налага неговата отмяна.

Преписката следва да се изпрати на кмета на община Мирково, който да се произнесе по молба – заявление с вх.№ РД – 94Б-22-3/28.07.2023 г. във връзка с прилагането на чл.193, ал.3 от ЗУТ, с която Б. К. е поискал да му бъде учредено право да изгради отклонение от общата мрежа за техническа инфраструктура в чужд съседен имот УПИ с [идентификатор] в [населено място]. Административният акт следва да бъде издаден при спазване на законовите изисквания за форма и на приложимите административно производствени правила по ЗУТ и АПК, след като обсъди събраните доказателства, а при необходимост изиска допълнителни такива и постанови акта си при излагане на конкретни и относими фактически и правни основания в съответствие с наличието или липсата на материалноправните предпоставки по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.

При този изход на производството следва да се присъдят на жалбоподателя направените от него разноски по делото, които са заявени в представения от пълномощника му списък на разноските в общ размер от 3510 лева, които са своевременно поискани и доказани – 3000 лева адвокатско възнаграждение, изплатени изцяло и в брой съгласно представен Договор за правна защита и съдействие и 500 лв. депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, както и 10 лева държавна такса.

Ответникът не е направил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде присъдено в пълния му размер.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД – 209/23.07.2024 г. на кмета на община Мирково, издадена по повод молба – заявление с вх.№ РД – 94Б-22-3/28.07.2023 г. във връзка с прилагането на чл.193, ал.3 от ЗУТ.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Мирково за ново произнасяне по молба – заявление с вх.№ РД – 94Б-22-3/28.07.2023 г. във връзка с прилагането на чл.193, ал.3 от ЗУТ при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Мирково да заплати на Б. Г. К. сумата от 3510 лева( три хиляди петстотин и десет ) лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните.