Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Същото е образувано по касационна жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново против Решение №25 от 19.01.2026 г. по АНД №1508/2025 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 25-1275-001285/23.05.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция" в ОД на МВР – Велико Търново, с което на М. К. М. за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева; за нарушение но чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца; за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца; за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и на основание Наредба № 1з-2539/2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Касаторът оспорва решението като неправилно. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Изложени са доводи, че НП е незаконосъобразно и в тази връзка оспорва изводите на районния съд. Твърди че, неправилно въззивната инстанция приема, че при издаване на НП следва във всички случаи да се съблюдават реквизитите на чл. 57, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка отбелязва, че съгласно чл. 186а, ал.3 от ЗДвП и чл. 58, ал.1 от ЗАНН на нарушителя може да се връчи отпечатан дигитален образ на издаденото НП, съдържащо реквизитите на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, с изключение на подписа на длъжностното лице, издател на акта. Настоява, че с писмо с peг. № 127500-21149/18.11.2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Велико Търново, е изпратено НП с № 25-1275-001285/23.05.2025 г. в оригинал до Районен съд - Велико Търново, във връзка с подадената от М. М. жалба срещу наказателното постановление. Изпратеното HП съдържа всички реквизити на чл. 57, ал. 1 oт ЗАНН, респ. подписа на наказващия орган е положен съгласно с изискването на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН. По тези съображения от съда се иска да отмени оспореното решение и да постанови ново, с което да се потвърди наказателното постановление. Не се претендират разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – М. К. М., чрез адв. Д. П. от ВТАК, оспорва подадената касационна жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Поддържа, че съдът правилно е установил фактическата обстановка и е извел правилни правни изводи. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които по същество претендира неоснователност на касационната жалба.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон, предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС – Е. и наведените от касатора възражения намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

От фактическа страна се приема за установено, че на 05.09.2024 г., около 17:36 ч. в гр. Велико Търново на кръстовището между ул. „Мармарлийска" с ул. „Магистрална“, М. К. М., управлява мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР", собственост на В. Г. с транзитна регистрационна табела с № ***, преминава на червен забранителен сигнал при наличие на светофарна уредба работеща в нормален режим и блъска с предна част в лява странична част на включващия се в движението от към ул. „Победа“ и преминаващ на зелен сигнал при наличие на светофарна уредба работеща в нормален режим на работа лек автомобил „Сузуки Игнис“, оранжев цвят, с рег. № [рег. номер], собственост на Р. А., следствие на което реализира ПТП с материални щети по двете МПС-та. М. не си изпълнява задължението като участник в ПТП да остане на място, за да установи какви са последиците от възникналото произшествие, оставайки мотоциклета на място и избягва по ул. „Мармарлийска“. При проверка извършена чрез ИСС „Справки“ е установено, че управляваното от водача МПС не е регистрирано по надлежния ред и е с прекратена регистрация поради изтекъл срок на валидност на транзитната регистрационна табела от 20.08.2020 г. Към момента на извършените административни нарушение М. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с влязло в сила НП с № 23-1275- 001889/13.10.2023 г. Установява се, че с Постановление от 28.04.2025 г. на ВТРП на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по образуваното ДП № ЗМ-870/2024 г. на РУ-В.Търново, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Настоящото административнонаказателно производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН със съставянето на НП № 25- 1739-001285/23.05.2025 г. от Началник сектор „ПП" в ОДМВР-В.Търново.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че са налице пороци както по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН по отношение на претендираното нарушение по пункт 1-ви, така и такъв по чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Наказващият орган за първи път в наказателното постановление фактически е претендирал несъобразяване на жалбоподателя c червен, забранителен сигнал на светофарната уредба в зоната на кръстовище, в резултат на което е настъпило ПТП. Такова обективирано поведение, изразяващо се в несъобразяване на жалбоподателя с червен, забранителен сигнал на светофарната уредба не се съдържа в постановлението на ВТРП, въз основа на което на основание чл. 36, ал. 2 от 3AНH е издадено обжалваното наказателно постановление. Въззивния съд е приел, че въвеждането на нови фактически обстоятелства в наказателното постановление, различни от приетото за установено в Постановлението на ВТРП ограничава правото на защита на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви доказателства евентуално да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. Отделно от това, посочва, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, изразено в неподписване на оригинала на наказателното постановление от длъжностното лице, което го е издало - порок по чл. 57, ал. 2 от ЗАНН. Това е така, защото към административнонаказателната преписка е приложен и приет като писмено доказателство заверен от защитника на жалбоподателя препис от обжалваното наказателно постановление, който не е подписан от наказващия орган. От съпроводителното писмо — Приложение, т. 2, административнонаказателната преписка съдържа изрично отбелязване, че е представен оригинал на това наказателно постановление, който също не е подписан от органа, който го е издал. Този оригинал на наказателното постановление, приет като писмено доказателство, е връчен лично на жалбоподателя като на гърба му подписът на първия е положен в разписка с химикална паста. С ръкописен текст с химикална паста под разписката е изписано, че наказателното постановление е връчено на 27.10.2025 г. в 17.29 часа в сградата на Сектор ПП гр.В.Търново от ПИ Г. Г. Г., като след „връчил" има изписване на името и длъжността на последния, но няма положен негов подпис, каквото формално изискване се съдържа в разпоредбата на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП. По тези мотиви РС – Велико Търново е потвърдил обжалваното пред него НП.

Така постановеното решение е правилно по следните мотиви:

Настоящата касационна инстанция намира за правилен извода на Великотърновския районен съд, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Конкретно по възраженията релевирани с касационната жалба, следва да се съобрази, че нормата на чл. 186а ал. 3 от ЗДвП урежда единият от начините за връчване на надлежно издадено наказателно постановление. Според цитираният текст на лицето може да бъде връчен неоригинален - дигитален образ на наказателно постановление в случаите, когато са спазени следните предпоставки - да е налице издадено в информационната система на МВР наказателно постановление, съдържащо реквизитите предвидени в чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и отпечатаният негов дигитален образ да съдържа отбелязване на датата и часът на връчването.

От граматическото и систематическото тълкуване на нормата, следва да се приеме, че законодателят разграничава „наказателното постановление като административен акт“ и „неговото копие /дигитален образ/“, което връчва на адресата. С оглед специфичната процедура на връчване, дигиталният образ на НП се отпечатва в момента на връчването или непосредствено преди това, като това обстоятелство следва да бъде отразено върху самият документ. Допускането, че законодателят е предвидил издаване на НП без подпис изобщо, би означавало – да се дерогира изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, да се обезсмисли изискването за компетентност на АНО и да се приеме, че съществува валиден санкционен акт без установимо авторство.

Да се приеме защитната теза на касатора, би означавало да се стигне до абсурден резултат – адресатът получава електронен образ без подпис, а в хода на съдебното производство не се представя подписан оригинал, каквато всъщност е и настоящата хипотеза. Видно от представения от административнонаказващия орган екземпляр от Наказателно постановление № 25-1275-001285/23.05.2025 г. с отбелязване за връчването му по реда на чл. 186а ал. 3 от ЗДвП, по никакъв начин не може да се направи извод, че това е дигитален образ – тъй като по него липсват каквито и да е отбелязвания от информационната система, че е именно такъв (дигитална дата и час на връчването от автоматизираната информационна система), а не един от разпечатаните екземпляри от постановлението - в обикновен вид разпечатан на хартиен носител. В тази връзка претенцията на АНО, че в хода на въззивното производството е представен „оригинал“ на НП /л.6 от въззивното дело/, което съдържа подписа на наказващият орган е категорично бланкетно и несъобразено с действително представеният екземпляр. Последният съдържа ръчно направено отбелязване на дата и час на връчване, подпис на нарушител и печат с дата на връчване, но нямат подпис на наказващ орган, като такъв липсва и в представеният пред касационната инстанция екземпляр.

Изложеното мотивира настоящият състав да приеме изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Районният съд е изложил обосновани мотиви и е достигал до правилен краен резултат, като касационният състав споделя изложените мотиви, които не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях. Доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция, не разкриват пороци, представляващи касационни основания за отмяна на решението, същото следва да бъде оставено в сила.

Пред касационната инстанция процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, който разход е доказан с представения договор за правна защита и съдействие /л. 21 от делото/, поради което искането следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №25 от 19.01.2026 г. по АНД №1508/2025 г. на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново, да заплати на М. К. М., [ЕГН], с адрес ***, сумата от 200 /двеста/ евро, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение на съдия Мария Василева-Данаилова:

Особено мнение на съдията Мария Данаилова

 

Не съм съгласна с решаващите мотиви на състава, че не е налице касационно основание за отмяна на решението на ВТРС. В касационната жалба се излага, че с писмо рег. № 127500-21149/18.11.2025г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново е изпратено НП № 25-1275-001285/23.05.2025г. в оригинал до ВТРС, като всички екземпляри на НП съдържат подписа на административнонаказващия орган. Същевременно, видно от л. 5 и 6 от НАХД № 1508/2025г. на ВТРС нито един от екземплярите на НП не е подписан от АНО.

В конкретният случай ВТРС е проявил процесуално бездействие и не е указал на АНО, че противно на твърденията в изпратената преписка не се съдържа подписан екземпляр на НП. Проведено е едно единствено съдебно заседание на 19.12.2025г., в което съдебното дирене е обявено за приключено и даден ход на съдебните прения.

С оглед на изложеното счита, че решението на ВТРС следваше да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изследва въпроса изпратените екземпляри отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление ли представляват, които съгласно чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП могат да не носят подписа на длъжностното лице, което го е издало и налице ли са оригинали на НП, които да носят подпис на АНО.