Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. Н. от *** чрез адв. М. Д. срещу Решение № 4/05.01.2026 г. по НАХД № 108/2025 г. на Районен съд-гр. Елена в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 25-0260-000119/11.06.2025 г., издадено от началника на РУ Елена, както и в частта за разноските. Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не бил извършил преценка дали нарушението е маловажен случай. Излага доводи, че правото на защита било нарушено, тъй като не била уважена молбата за отлагане на откритото съдебно заседание по делото. На последно място счита за недоказано, че касаторът е управлявал МПС, за което не е представил СУМПС. Предвид тези съображения моли решението да бъде отменено в обжалваните части. В съдебно заседание се явява лично и с адв. М. Д.. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – началника на РУ Елена при ОДМВР Велико Търново, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е частично отменено и потвърдено в останалата част Наказателно постановление № 25-0260-000119/11.06.2025 г., издадено от началника на РУ Елена, с което на Н. И. Н. за нарушение по чл. 76 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.

За да постанови този резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил от събраните писмени и гласни доказателства, че на 26.04.2025 г. свидетелите Н. Х. Д. и С. И. Ц., двамата служители на РУ – Елена, били на работа за времето от 07.00 часа до 19.00 часа и изпълнявали задълженията си в гр. Елена. Около 08.20 часа същите извършвали обход по ул. „Разпоповци“ в гр. Елена, като пред № 2 се разминали с лек автомобил „БМВ“, бял на цвят, с чуждестранна регистрация, който се движел в посока гр. Елена. На свидетелите им направило впечатление, че последният бил с включени червени габаритни светлини. По тази причина обърнали служебния автомобил, с който се придвижвали, и последвали лекия автомобил. На около 250 метра водачът спрял на ул. „Трети март“ до № 21 в гр. Елена и излязъл от МПС. Полицейските служители спрели зад него и извършили проверка на автомобила и водача. При последната се установило, че водач е жалбоподателят Н. И. Н.. Същият представил лична карта и регистрационния талон на автомобила, като им обяснил, че не носи свидетелството си за управление на МПС. Полицейските органи съставили АУАН, а въз основа на него било издадено процесното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран за нарушение по чл. 76 от ЗДвП, която сочи, че е забранено използването на други светлини, освен предвидените в този закон и издадените въз основа на него нормативни актове, и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС.

При тази фактическа обстановка съдът е счел, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушение по чл. 76 от ЗДвП и е отменил НП по отношение наложената глоба за това нарушение. Решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът е изложил съображения, че извършването на същото се доказва от гласните доказателства - показанията на свидетелите Н. Х. Д. и С. И. Ц., които не са опровергани от други доказателства в обратна насока. Посочил е, че нарушението правилно е санкционирано по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и правилно е определено наказанието и неговия размер, а именно глоба в размер на 10 лв. Съдът намерил, че наложеното наказание ще изпълни своята цел – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН, като в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките на посочената норма.

По отношение на разноските въззивният съд е приел, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като НП е отменено частично за нарушението на чл. 76 от ЗДвП, но размерът на претендираното адвокатско възнаграждение – 1000 лв. следва да се редуцира, тъй като е завишен. Съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която няма задължителен характер за съда, но може да му служи за ориентир, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв. Според съда справедливото възнаграждение на адвоката в настоящия случай било 100 лв., като равностойността му в евро е 51.13 евро. В тази връзка съдът е посочил, че депозираната жалба има бланкетен характер, в която не са изложени конкретни правни доводи с оглед предмета на делото; упълномощеният адвокат не се е явил в насроченото съдебно заседание, а е представил писмена молба, която отново има бланкетен характер; от значение е и размера на наложените санкции на жалбоподателя - съответно в размер на 20 лв. и 10 лв.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Правилно е изяснена фактическата обстановка от районния съд и са обсъдени всички наведени от страните доводи и възражения. Съдът е изложил мотиви, от които е видно, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за извършеното нарушение. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Еленският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователно е възражението, че съдът не е извършил преценка дали нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е маловажен случай. Противно на твърдението, в мотивите на решението Еленският районен съд изрично е посочил, че в случая не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като тази му преценка се споделя изцяло от настоящата инстанция. Нарушението е типично за вида си, и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.

Не отговаря на истината и твърдението, че съдът не уважил молбата на страната за отлагане на откритото съдебно заседание по делото, с което нарушил правото ѝ на защита. Видно от молба вх. № 4581/04.12.2025 г. по описа на Еленския районен съд /л. 47 от делото/, със същата адв. М. Д. изрично е посочила, че не възразява съдебното заседание да се проведе в тяхно отсъствие и ако не се приеме искането за отвод и се даде ход на делото, поддържат жалбата, оспорват становището на ответната страна и няма да сочат доказателствени искания. От тази молба и материалите по делото е видно, че твърденията на касатора в съдебно заседание пред настоящата инстанция за поискани и неявили се свидетели, укрити видеозаписи от камери и пр., са неверни.

Правилно е и решението в частта му за разноските, като въззивният съд обосновано е преценил фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, като в тази връзка следва да се съобрази и решението на СЕС по дело С-438/22, съгласно което Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. От обстоятелствата по делото е видно, че трудът на адвоката е бил съществено надценен, поради което уговореното в повече следва да остане в тежест на касатора.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/05.01.2026 г. по НАХД № 108/2025 г. на Районен съд-гр. Елена в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 25-0260-000119/11.06.2025 г., издадено от началника на РУ Елена и в частта му за разноските.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.