Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, във вр. с чл.107, ал.3 и 4 от ДОПК.

Образувано е по жалба на "Суисмод" ООД, [ЕИК], със служебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. О. Н. Н. срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 7311-499-1/19.11.2024г., потвърден с решене № 1/14.01.2025 г. н ръководител звено „Местни данъци и такси“ в община Ихтиман.

С жалбата се иска отмяна на АУЗ с мотивите, че акта е незаконосъобразен, така и посочените суми в акта счита, че са недължими. В допълнително представена жалба сочи, че посочения в АУЗ размер на таксата битови отпадъци е неправилно определен, доколкото е освободен от плащането на първия и втория компонент на ТБО, а сумата по третия компонент за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, то такива разходи не са реализирани от общината.

Редовно призован за датата на съдебното заседание жалбоподателят, чрез адвокат Недков поддържа изложеното в жалбата и моли отмяна на АУЗ. Претендира разноски в размер на платената държавна такса.

В откритото съдебно заседание ответникът – ръководител на звено МДТ при община Ихтиман се представлява от юрисконсулт Грънчаров, който дава становище за законосъобразност на издадения акт, като последният е съобразен с освобождаването от таксата по чл. 62 от ЗМДТ.

Представя писмени бележки, в които развива съображенията си за неоснователност на оспорването и моли оставянето й без разглеждане като недопустима, недоказана и неоснователна и да се потвърди решението, с което е потвърден процесния АУЗ.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 7311-499-1/19.11.2024г., потвърден с решение № 1/14.01.2025 г. на ръководител звено „Местни данъци и такси“ в община Ихтиман.

Не се спори по делото, че процесното дружество "Суисмод " ООД, съобразно подадените Декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане върху недвижимите имоти, е собственик на следните имоти: НИ с партиден № *** с адрес на имота [населено място] , представляващ Земя и сграда, земя с площ 10294.00 кв.м и застроена площ 3608.00 кв.м с данъчна оценка на земята към 2024 г. 35411.40 лв., отчетна стойност 24518.00 лв. и данъчна оценка 35411.40 лв. за притежаваната 1/1 идеална част;

Производствен обект с година на построяване 2004 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 3048.00 кв.м, в това число: РЗП на обекта 3048.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2024 г. 293897.90 лв., отчетна стойност 296185.00 лв. и данъчна оценка 293897.90 лв. за притежаваната 1/1 идеална част;

Други нежилищни обекти с година на построяване 2004 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 761.00 кв.м, в това число: РЗП на обекта 761.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2024 г. 68449.70 лв., отчетна стойност 78983.00 лв. и данъчна оценка 68449.70 лв. за притежаваната 1/1 идеална част;

Производствен обект с година на построяване 2004 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 95.00 кв.м, в това число: РЗП на обекта 95.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с данъчна оценка на обекта към 2024 г. 8374.10 лв., отчетна стойност 19745.00 лв. и данъчна оценка 8374.10 лв. за притежаваната 1/1 идеална част.

С. Д. по чл. l7, ал.1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти с вх. № F22675/ 26.04.2005г., отнасящи се за чл. 17-недв. имоти с партиден № ***, с адрес на имота [населено място], представляващ земя и сграда; Отчетна стойност: 24518.00.

С процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 7311-499-1/19.11.2024г., потвърден с решение № 1/14.01.2025 г. на ръководител звено „Местни данъци и такси“ в община Ихтиман, е изчислен данъка върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци. В отделни графи са посочени конкретните задължения за данъци и такси по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 19.11.2024 г., като са отчетени размерите за задълженията по декларация, внесената сума, съответно дължимата главница и лихва. Видно от акта, размерът на начисления данък за 2023г. върху недвижимите имоти е в размер на дължима главница 1164,34,70 лв., лихва 35,67 лв. /общо 1200,01 лв./, дължимата такса за битови отпадъци е изчислена както следва: в размер на 5826,36 лв. и лихва 222,78лв. /общо 6 049,14 лв./. Указано е, че установените с процесния акт задължения за довнасяне са в размер на 6990,70 лв. и лихва за просрочие в размер на 258,45 лева.

Със Заповед № 60/18.01.2023г. на кмета на община Ихтиман са определени длъжностните лица на основание чл. 44, ал.2, вр. чл.44, ал.1, т.2 от ЗМСМА и чл. 4, ал.4, вр. ал. 1 и 3, вр. чл.9б от ЗМДТ, в това число и актосъставителя на АУЗ А. П. П..

Със Заповед № 1562/20.10.2023г. на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл. 63, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, ИД кмета на община Ихтиман е определил районите на гр. Ихтиман, в които да се извършва услугата по събиране на отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им през 2024г.

С Решение № 164, взето на заседание на Общински съвет-Ихтиман, проведено на 27.11.2020г. по Протокол № 13, с което са приети размерите на Такса битови отпадъци за 2021г.

По делото е допусната и изслушана СТЕ, като вещото лице след запознаване с доказателствата по делото, е дало заключения и отговори на поставените му въпроси. Става ясно, че процесния имот не попада в обхвата на Заповед № 1562/20.10.2023г. на ИД кмет на община Ихтиман в частта за определяне на районите за извършване на сметосъбиране на битови отпадъци и транспортирането им по депата, но попада в частта „Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци и депа или други съоръжения“. В имота няма разположени контейнери за извършване на сметосъбиране, не се предоставя услуга сметосъбиране и сметоизвозване. Вещото лице е установило, че общата основа, върху която общината е начислявала тарифните ставки за ТБО за периода в посочената ЗДМТ стойност на услугите на територията на общината – данъчна оценка, съответства на декларирана отчетена стойност като посочената сума възлиза на 394 913,00 лева.

Прилагайки относимите промили вещото лице е установило, че дължимия ТБО за 2024 г. за имот *** е в размер 443,00 лева, толкова колкото е установен и от органа. За имот ***вещото лице е изчислило размер на ТБО – 4940,36 лева, а в обжалвания АУЗ неговият размер е установен на 5383,36 лева. От изведените констатации, експертът прави заключение, че задължението на дружеството за процесния период е в размер на 5383,36 лева, от които: задължения за ТВО ***  земя 443,00 лева и задължения за ТВО *** сграда 4940,36 лева.

По отношение на дължимите лихви, след направени изчисления, вещото лице е определило, че задълженията за лихви от „Суисмод” ООД към 19.11.2024г. са с общ размер 191,79 лева, от които:

• Лихви за ТВО *** земя са в размер 13,23 лева;
• Лихви за ТВО *** сграда са в размер 147,50 лева;
• Лихви за ДНИ *** земя са в размер 1,58 лева;
• Лихви за ДНИ *** сграда са в размер 29,48 лева.

На следващо място вещото лице е изчислил размера на данъка върху процесния недвижим имот, дължим за съответния период, както следва:

Размер на ДНИ за 2024 г., за имот *** е 88,53 лева – както е установен в АУЗ; Размерът на ДНИ за 2022 г., за имот ****е 987,28 лева изчислени от вещото лице, а установения в АУЗ е 1075,81 лева.

Видно от заключението на изготвената експертиза става ясно, налице е разминаване в стойността на дължимия данък и ТБО.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна - адресат на акта и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В конкретния случай данъчните задължения са установени с акт за установяване на задължения по чл. 107 ДОПК. В глава ХV от ДОПК "Данъчно-осигурителен контрол" е посочено изрично съдържанието на ревизионния доклад и на ревизионния акт, но по отношение на актовете за установяване на задължения по декларации по чл. 106 и чл. 107 ДОПК няма предвидено такова и съгласно § 2 от ДР на ДОПК следва да се прилагат разпоредбите на АПК.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – служител на общинската администрация, определен със заповед на кмета по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ – Заповед № 60/18.01.2023г. на кмета на община Ихтиман, имащ правата и задълженията на орган по приходите съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ.

АУЗ е издаден в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му, а именно чл. 107, ал. 3 ДОПК, като изрично е посочено, че задълженията са определени въз основа на подадени данъчни декларации по чл. 17 ЗМДТ – посочени са входящите номера и номерата на партидите, открити въз основа на тях. Индивидуализирани са имотите, съответно са посочени данъчните им оценки, въз основа на които е извършено изчислението за дължимите такси. Те са посочени поотделно за всяка партида, като е посочена и стойността на всяка една отделна услуга. В решението на ръководителя на звено МДТ, с което е потвърден процесния АУЗ, е посочено, че дружеството е освободено от таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2024 г., тъй като района, в който се намира имота не попада в обхвата на Заповед № 1562/20.10.2023г. на кмета на община Ихтиман, свързана с районите на гр. Ихтиман, в които да се извършва услугата по събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата и други инсталации и съоръжения за обезвреждането им.

Актът е оспорен по административен ред и е потвърден с Решение №1/14.01.2025г. на ръководителя на звено МДТ при община Ихтиман.

В чл. 64, ал.1 от ЗМДТ са регламентирани лицата, които дължат такси за битови отпадъци. Това са данъчнозадължените лица по чл. 11 от ЗМДТ – собственици или вещноправни ползватели на имоти. Такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Видът на услугите и границите на отделните райони, в които ще се предоставят услугите, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично да 30 октомври на предходната година по силата на чл. 63, ал.2 от ЗМДТ. Определянето на размера на таксата, диференциран по отделните видове услуги е от компетентността на общинския съвет на съответната населено място / чл. 99, ал.1 от ЗМДТ/. Размерът на таксата да всеки един имот е определен в зависимост от района и обема на услугите, които се извършват в него.

Основанията за освобождаване от ТБО са посочени в чл. 71 от ЗМДТ, който гласи, че не събира такса за: 1. Услугата по чл. 62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – услугата по чл. 66, ал.1, т.2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. Услугата по чл. 62,т.2 и дейността по третиране на отпадъци – услугата по чл. 66, ал.1, т.2, когато имотът е незастроен или не се използва цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени в наредбата по чл. 9 от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

В чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Според чл. 19 ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. В чл.28, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

В обжалвания АУЗ органът по приходите е посочил данъчната основа и е ясно как е изчислен размерът на дължимия данък.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. За разлика от данъците, дължимостта на таксите, каквато е ТБО, не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. В закона е предвидено и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, в закона са предвидени изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не зависят от собствената преценка или усмотрение на органа. Техните елементи са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, които са публично оповестени. Този характер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява.

По отношение на материалната законосъобразност на акта:

За да бъде един правен субект задължен за ТБО, по отношение на всички нейни компоненти или отделни нейни компоненти е необходимо: 1) да има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; 2) общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ; 3) кметът на общината да е определил на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала услугата.

В настоящия случай, жалбоподателят несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, като собственик на недвижими имоти, за които е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, публичното вземане за такса за услугите по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ (поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване) няма да се дължи само, ако общината въобще не поддържа чистотата на териториите за обществено ползване. Условията, при които се извършват услугите, се определят с акт по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Неизползването на имота по арг. от чл. 71, т. 2 от ЗМДТ може да бъде основание за подаване на декларация за освобождаване от таксата за услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, но не е предвидено като освобождаващо от таксата за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ и ал.2 от ЗМДТ. Кметът на община Ихтиман е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги по събиране и извозване, обезвреждане в депо или други съоръжения на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в общината.

Съобразно нормата на чл. 71 ЗМДТ релевантно за дължимостта на таксата за обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа или други съоръжения не е ползването на имотите през текущата година, а тяхната принадлежност към територията, в която тази услуга се извършва и установеното наличие на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци на територията на Общината, а относно таксата за поддържане на чистотата е престиране на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината. (В този смисъл е Решение № 10168 от 10.11.2022 г. по адм. д. № 5967/2022 г., VIII о. на ВАС).

Изрично е прието и в Решение на СЕС от 30 март 2016 г. по дело С-335/16, че чл. 14 и чл. 15, § 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви трябва да се тълкуват в смисъл, че при действащото право на Съюза тези разпоредби допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която с оглед на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битови отпадъци се предвижда заплащане на цена, изчислена въз основа на предполагаемия натрупан обем на отпадъците от ползвателите на услугата, а не въз основа на действително генерираното и оставено за събиране от тях количество на отпадъците, и заплащане от ползвателите в качеството им на притежатели на отпадъците на допълнителна такса, предназначена за финансиране на необходими капиталови инвестиции за третирането на отпадъците, включително рециклирането им.

За да бъде законосъобразен актът, с който са установени задълженията, е необходимо да бъдат надлежно доказани в процеса всяка една от цитираните предпоставки - правни и фактически. Както наличието на всеки един от релевантните юридически факти, при осъществяването, на които възниква задължението за заплащане на ТБО, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е в доказателствената тежест на органа.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че община Ихтиман е организирала поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в общината, като действието й се разпростира и върху процесните имоти, видно от представените документи и от заключението на вещото лице.

Предвид доказаното реално предоставяне на процесната услуга, правилно с оспорения АУЗ е установена дължимостта на таксата за битови отпадъци.

Правилната стойност на ТБО за 2024 година, според заключението на съдебно – счетоводната експертиза следва да бъде: За процесния имот е в размер на 4940,36 лв. вместо 5383,36 лева / задължения за ТБО за сграда *** – 4940,36 лв. и задължения ТБО за земя *** – 443,00 лв./ . Дължимата лихва за имота за периода до 19.11.2024 г. е в размер на 191,79 лв., от които: лихви за ТВО *** земя са в размер 13,23 лева; Лихви за ТВО *** сграда са в размер 147,50 лева; Лихви за ДНИ *** земя са в размер 1,58 лева; Лихви за ДНИ *** сграда са в размер 29,48 лева.

Настоящият състав счита, че следва да отмени АУЗ, в частта над сумите, посочени за правилно изчислени в мотивите на настоящото решение. В останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение на данък недвижими имоти вещото лице е установило, че размерът на ДНИ за 2024г. за имот *** е правилно изчислен, докато за имот **** е налице разлика между установения размер с АУЗ и този изчислен от вещото лице. Съдът давя вяра на заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото.

По отношение разноските:

Жалбоподателят чрез адв. Недков претендира разноски в размер на платената държавна такса в размер на 50лв., ответникът не претендира разноски. Ще следва в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски за ДТ.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – София – област, I-ви състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 7311-499-1/19.11.2024г., потвърден с решение № 1/14.01.2025 г. на ръководител звено „Местни данъци и такси“ в община Ихтиман, в частта, с която е определен размер на ТБО за 2024 година за имот *** над 4 940, 36 лв и определената дължима лихва над 147,50лева, както и в частта, с която е определен данък недвижими имоти за същия имот в размер над 987,28 лева и лихва над 29,48лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Суисмод" ООД със служебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. О. Н. Н. срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 7311-499-1/19.11.2024г., потвърден с решение № 1/14.01.2025 г. н ръководител звено „Местни данъци и такси“ в община Ихтиман в частта, с която е определена такса битови отпадъци за 2024 година за имот *** за сумата от 443,00 лева и лихва 13,57 лева, както и в частта, с която е определен данък недвижими имоти за същия имот в размер на 88,53 лева и лихва в размер на 2,71лева

ОСЪЖДА община Ихтиман да заплати на "Суисмод" ООД със служебен адрес: [населено място], [улица]сумата от 50 лева, представляваща направените разноски по делото за заплащане на държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.