РЕШЕНИЕ
№ 5034
Пловдив, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| Съдия: | ВЕ.ЧКА ГЕОРГИЕВА |
При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕ.ЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20257180702828 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Е. - С. Г. Б., с [ЕГН], лично и в качеството си и на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“, [ЕИК], с адрес за кореспонденция: - гр. Асеновград, ***, срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001623006513-091-001/24.09.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 494 от 10.12.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д „ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 11 143,75 лв. главница и 7 808,13 лихва; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 8 037,02 лв. главница и 4 816,40 лв. лихва; Вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 1 492,22 лв. главница и 1 045,56 лв. лихва; Вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 2953,75лв. главница и 1 770,11 лв. лихва; Вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 673,24 лв. главница и 471,72 лв. лихва; Вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 291,26 лв. главница и 773,82лв. лихва; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 431,28 лв. главница и 302,19 лв. лихва; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 807,04лв. главница и 483,64 лв. лихва, или ОБЩО в размер на 26 829,56лв. главница и 17 471,57 лв. лихва.
Жалбоподателят твърди необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения на ДОПК. Твърди се немотивирано преминаване към ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК, като твърди, че не са налице условия за провеждане на ревизията по този ред; допуснати грешки при определяне на паричния поток; липса на задълбочен анализ при извършената съпоставка на придобити имущества и разход. Излагат се доводи за допуснати методологични, фактически и технически грешки при изготвянето на предложенията за установяване на данъчни задължения по ЗДДФЛ и КСО. Във връзка с определените задължения за ЗОВ жалбоподателят твърди, че от страна на приходната администрация не е установено по безспорен начин, че е налице превишение на приходи над разходи, не е установено наличие на доход, не е установена извършвана търговска дейност, извършвана по занятие, редовно, с цел реализиране на приход, който да има характер на доход и, съответно, да подлежи на облагане с данък, за който са се дължат осигурителни вноски. Претендира отмяна на РА.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата. Твърди, че от доказателствата по делото не се установяват обстоятелства за извършване на ревизията по особения ред. Иска от съда при съобразяване на решението, да вземете предвид вариант първи от експертното заключение, а не втори вариант, тъй като той не е мотивиран и неподкрепен с доказателства. Моли съда да приеме, че жалбоподателката е получила общо шестдесет хиляди лева от съпруга си и от сина си, тъй като те са разполагали с тези пари. Това, че са представени доказателства за тези получени суми в хода на съдебното производство, не ги прави неистински. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Я., оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна, като подробни съображения излага в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен. Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод на която е образувано производство по адм.д.№ 2910/ 2024 г. по описа на съда.
С решение № 12459 о 04.12.2025 г. по адм. д. № 7665/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, е отменено решение № 4280 от 12.05.2025 г. по адм. д. № 2910/2024 г. на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Върховният административен съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълнота на мотивите по релевантните за спора въпроси.
Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-16001623006513-020-001/07.11.2023 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с обхват: ревизия на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г.; ДОО – за самоосигуряващи се лица, за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица и УПФ – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г., като е определен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчването й, което е сторено на 16.11.2023 г. по електронен път (л.997, т.5). Със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623006513-020-002/15.02.2024 г. (л.987, т.5)на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 15.03.2024 г., като заповедта е връчена на 19.02.2024 г. по електронен път (л.986, т.5). Със заповед № Р-16001623006513-023-001/12.03.2024 г. (л.962, т.5) на началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, ревизионното производство е спряно на основание чл.34 ал.1 т.5 от ДОПК за периода от 12.03.2024 г. до 12.06.2024 г. и със заповед № Р-16001623006513-143-001/13.06.2024 г. (л.994, т.5) ревизионното производство е възобновено, счита от 13.06.2024 г. (л.994, т.5), като е определен срок за приключване – 17.06.2024 г. Със ЗИЗВР № Р-16001623006513-020-003/17.06.2024 г. (л.956, т.5) на същия орган по приходите срокът на ревизията е продължен до16.07.2024 г. всички заповеди са надлежно връчено по електронен път на РЛ.
В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад № Р-16001623006513-092-001/25.07.2024 г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, против така съставения РД е постъпило възражение от проверяваното лице вх. № 70-00-7154/12.09.2024 г. След обсъждане на така депозираното възражение, въз основа издадения РА и на основание чл.119 ал.3 от ДОПК е издаден процесният РА № Р-16001623006513-091-001/24.09.2020 г.
Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото заповеди: № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.22, т.1) и № РД-09-1525/31.08.2023 г. (л.24, т.1) на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив. Налични са сертификати за валиден електронен подпис (л.1018, т.5) на длъжностните лица, извършвали всички действия по време на ревизионното производство, както и оптичен носител /CD/ (л.2 т.1).
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
За задълженията по ЗДДФЛ.
В хода на ревизията е установено е, че Е.-С. Б. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 от с. з. за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. Ревизираното лице е собственик на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“ със седалище гр. Асеновград. Установено е, че ревизираното лице е подало годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 и 2018 г., в които в Приложение № 2 са декларирани доходи от търговия на дребно, подлежащи на облагане с патентен данък.
През ревизирания период Е. – С. Б. е едноличен собственик на капитала на „С. – Е“ ЕООД; „С. голд“ ЕООД и „С. вижън“ ЕООД.
На Е.-С. Б. е извършена проверка за съпоставка на имуществото и приходите/доходите (ЗДДФЛ) за период: 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г., документирана с протокол № ПФ-16001623006513-073-001/07.02.2024 г. (л.602, т.3), който е присъединен заедно със събраните документи към ревизията с протокол № Р-16001623006513-ППД-001/02.07.2023 г. (л.153, т.1).
По реда на ДОПК към ревизионното производство са присъединени документи от извършена проверка на К. Г. Б. (син на жалбоподателката), приключила с протокол № ПФ-16001623000388-073-001/18.03.2024 г. (л.116, т.1).
С цел установяване правилното прилагане на действащото законодателство и определяне данъчните задължения на лицето, са предприети процесуални действия – извършени са проверки на различни лица, свързани с РЛ, направили преводи по банковите сметки, телекомуникационни, електроразпредЕ.телни и ВиК дружества; на кредитни институции, държавни и общински органи; извършени са проверки в програмните продукти на ИС на НАП; справки в Агенция по вписванията и Търговския регистър и пр., подробно описани в РД.
Въз основа на събраните доказателства при ревизията и при извършената проверка, органите по приходите са приЕ., че след като лицето не е представило доказателства за наличието и съхранението на налични парични средства в брой в размер на 150 000.00 лв. към началото на ревизирания период, следва да се приемат за налични такива в размер на 5000.00 лв., като начално салдо към 01.01.2017 г. Според органите по приходите не са налице убедителни данни за разполагаемост и предаване на ЕТ Е. – С. Б. на суми от съпруга й и от сина й, като се приема, че част от факта на предаване на определена сума е обстоятелството дали лицата са разполагали със съответната сума, т. е. била ли е налична тя в патримониума им, за да я предоставят на ЕТ Е. – С. Б.. При ревизията са събрани доказателства за получаваните доходи от лицата, като е направен извод, че не е доказана финансова възможност на лицата да предоставят посочените суми.
При извършената проверка и при ревизията е направена съпоставка на получените доходи и средства от Е. – С. Г. Б. с извършените от нея разходи и е установено положително изменение на имущественото й състояние за 2017 г. – 114 034.22 лв. и за 2018 г. – 83 346.91 лв. Посоченото положително изменение е формирано от извършените разходи – внесени парични средства във фирмите, на които е собственик жалбоподателката, вноски по кредити и лизинг, разходи за пътуване в чужбина и др. При направената съпоставка в таблиците за всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода и в края му, както и разходите. Посочено е, че при съпоставката се вземат предвид всички приходи (в брой и по банкова сметка), както и всички разходи, в т. ч. платени в брой и по банков път.
След анализ на движението на парични средства по банкови сметки на лицето са установени преводи от различни физически и юридически лица през 2018 г. Поради липса на информация за основанията, поради които да извършени вноските по банковите сметки и банкови преводи в полза на РЛ от различни лица, ревизиращият екип е приел, че същите представляват доход по смисъла на ЗДДФЛ и подлежат на облагане. Въз основа на събраната информация е прието, че сумата представлява доход по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, като е взета предвид и участва при определяне на общата годишна данъчна основа по л.17 от ЗДДФЛ.
Органите по приходите не са приЕ. обясненията, дадени от Е. – С. Б., че към 01.01.2017 г. е разполагала с парични средства в брой от около 150 000.00 лв., получени от съпруга й, тъй като не са представени доказателства в тази насока – протоколи за разпределение на дивиденти или приходни касови ордери за получени суми. След проверка в ИС на НАП за възложени и приключили контролни проверки спрямо съпругът на РЛ – Г. Б., органите на данъчната администрация са установили, че е извършена проверка на лицето през 2011 г. с УИН ПФ-16-1118271 и са формирали извод, че няма как твърденията на проверяваното лице Е. – С. Б., че са изследвани доходите на съпруга й до 2016 г.
Установено е също при извършена проверка на „Тера – 9“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Г. Б., приключила с протокол № П-16001617199868-073-001/20.06.2018 г., че от представената при проверката оборотна ведомост за периода 2015, 2016 и към 31.12.2017 г., както и писмени обяснения, дружеството се финансира с предоставени средства от Г. Б., осчетоводени в сметка 497 – Разчети на собственика. Към 30.10.2017 г. сметка 497 е с кредитно салдо в размер на 25740.90 лв. През периода 2015 – 2017 г. не са връщани суми на собственика. През 2015 г. е предоставена сума в размер на 13000.00 лв., през 2016 г. – в размер на 15000.00 лв. Началното салдо към 01.01.2015 г. е в размер на 2259.10 лв.
При извършен преглед на декларираните доходи от Г. Б. е установено, че за периода от 2012 г. до 2016 г. същият е получил доходи, които са приблизително равни на декларираните фактури за разходи, издадени от регистрирани лица по ЗДДС – „Еконт експрес“ ООД, „Интерлийз ауто“ ЕАД, ОББ „Интерлийз“ ЕАД към Г. Б.. От извършената ПУФО на дружеството „Тера – 9“ ЕООД е установено финансиране от страна на управителя Г. Б. през 2015 и 2016 г. общо в размер на 28 000.00 лв.
О. К. Б. – син на жалбоподателката, е установено, че същият декларира получени средства от баща си преди 01.01.2017 г. в размер на 34 000.00 лв. Като са взЕ. предвид необходимите разходи за живот на лицето за същия период, които са извън издадените фактури от „Еконт експрес“ ООД, „Интерлийз ауто“ ЕАД и ОББ „Интерлийз“ ЕАД, органите по приходите са установили, че не остава свободен паричен ресурс на Г. Б., който да бъде предоставен на ЕТ Е. – С. Б..
Поради липса на доказателства ревизиращият екип не е кредитирал и твърденията за предоставени парични средства в брой от К. Б. на Е. – С. Б., като в подкрепа на направения извод се сочи, че такива не са установени и при извършена проверка на лицето К. Б., документирана с протокол № ПФ – 16001623000388-073-001/18.03.2024 г. (л.116, т.1). паралелно с възложената проверка на Е. – С. Б. е възложена проверка и на сина й – К. Б. със същия обхват/период – 2017 – 2022 г. В хода на проверката К. Б. е представил писмени обяснения (л.109, т.1), в които декларира парични средства в брой към 01.01.2017 г. в размер на 100 000.00 лв., като за източник посочва получени средства от баща си в размер на 34 000.00 лв., както и спестени парични средства от предходни години. В тази връзка представя извадка от протокол за извършена му проверка като физическо лице, в която е установено, че към 31.12.2014 г. същият е разполагал с парични средства в брой от 104 000.00 лв. От ревизиращия екип е установено, че при горе цитираната проверка е констатирано наличие на парични средства на К. Б. към 31.12.2014 г. в размер на 104 09.38 лв., но спроде приходната администрация това не означава, че към 31.12.2016 г. лицето е разполагало със същата сума. При извършена проверка на К. Б. за периода 01.01.2017г. - 31.12.2022г., документирана с протокол № ПФ - 16001623000388-073-001/18.03.2024 г., органите по приходите са установили, че към 01.01.2017 г. К. Г. Б. е разполагал с налични парични средства в брой в размер на 5000.00 лв. и налични парични средства по банкови сметки в размер на 17.23 лв. За 2017 г. е установено превишение на разходите над приходите на лицето в размер на 3614.16 лв.; за 2017 г. – превишение на разходите над приходите в размер на 24 603.81 лв. При извършена съпоставка на извършените разходи с получените доходи на К. Б. за 2017 и 2018 г. не са отразени предоставени от К. Б. парични средства на майка му – Е. – С. Б., както и не са твърдени подобни обстоятелства. Прието е, че макар и физически вносител на част от сумите по договор за финансов лизинг да са направени от К. Б., но реалният платец и лице, което е предоставило средствата, е жалбоподателят – Е. – С. Б., и вноските са направени за нейна сметка.
При направения анализ на банковите сметки и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените от него доходи и доказани приходи, ревизиращият екип е приел, че са налице предпоставките на в чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – налице са укрити приходи или доходи и т.7 – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл.122 ал.2 от кодекса.
На основание чл.124 ал.1 от ДОПК на РЛ е връчено уведомление и декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК, дадена е възможност на жалбоподателката да представи становище, обяснения и попълнени декларации, но такива не са били подадени.
Органите по приходите са пристъпили към определяне на основата за облагане с данък по ЗДДФЛ, като са взЕ. предвид относимите обстоятелства по чл.122 ал.2 от кодекса. Облагаемият доход по смисъла на ЗДДФЛ е определен като равен на положителното изменение на имущественото състояние на лицето за 2017 г. в размер на 114034.22 лв. и за 2018 г. – в размер на 85422.24 лв., представляващ сбор от установеното несъответствие и постъпилите суми по банковите сметки. След приспадане на определените осигурителни вноски е формирана основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ и е изчислен данък върху дохода с прилежащите лихви.
За задълженията по КСО и ЗЗО.
В хода на ревизията е констатирано, че жалбоподателят е собственик на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“ с [ЕИК]. Регистриран е ЕКАФП на обект за търговия на дребно с облекла в гр. Асеновград, ***. Подадени са ГДД по чл.50 за 2017 и 2018 г., в чиито Приложение № 7 са декларирани доходи от търговия на дребно, подлежащи на облагане с патентен данък. През ревизирания период Е. – С. Б. е едноличен собственик на капитала на „С. – Е“ ЕООД с [ЕИК] от 14.01.2012г. до 23.12.2019 г., на „С. голд“ ЕООД с [ЕИК] от 12.01.2016 г. до 23.12.2019 г., на „С. вижън“ ЕООД с [ЕИК] от 12.01.2016 г. до 23.12.2019 г. и на „Тера строй“ ЕООД с [ЕИК] от 15.10.2021 г.
По данни от ИС на НАП жалбоподателят е подал декларации по чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, с които е декларирала начало на дейност и осигуряване за всички осигурителни рискове като едноличен собственик на капитала на „С. – Е“ ЕООД от 01.01.2015 г. до 01.01.2019 г. и дейност в „С. вижън“ ЕООД от 01.02.2016 г. Като собственик на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“ е декларирала възобновяване на дейност от 01.11.2010 г. и осигуряване от 01.01.2019 г. Подадена е информация с декларации обр. 1 (чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/2005 г. на МФ /отм./, ДВ, бр.1 от 03.01.1.2020 г.) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице за ревизирания период. С декларации обр. 6 (чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8/2005 г. на МФ /отм./, ДВ, бр.1 от 03.01.1.2020 г.) е деклариран размерът на дължимите осигурителни вноски за ревизирания период. Декларирани и внесени са и окончателни осигурителни вноски за 2017г. и 2018 г., като е взет предвид декларираният в Приложение № 7 на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ облагаем доход от дейността на ЕТ.
Констатирано е, че за 2017г. 2018 г. Е. - С. Б. е получила укрити облагаеми доходи по ЗДДФЛ, които не са декларирани и съгласно разпоредбата на чл.124а от с. з. се дължат ЗОВ. На основание чл.124 ал.1 от ДОПК на РЛ е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, с което същото е информирано, че осигурителният доход, върху който се дължат ЗОВ, че бъде определен по реда на чл.122 – чл.124 във връзка с чл.124а от кодекса. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доходна жалбоподателя, определен на база придобития и недеклариран доход и декларирания доход от дейността на ЕТ, на основание чл.124а от ДОПК във връзка с чл.6 ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, органите по приходите са опредЕ.ли допълнителни задължения за окончателни осигурителни вноски за ревизираните години и прилежащи лихви.
По отношение дължимостта на допълнителните задължения за ЗОВ ревизията приема, в резултат на събраните доказателства за 2017 и 2018 г., че РЛ е упражнявало трудова дейност, в качеството си на собственик на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“, едноличен собственик на капитала на „С. – Е“ ЕООД от 14.01.2012 г. до 23.12.2019 г., на „С. голд“ ЕООД от 12.01.2016 г. до 23.12.2019 г., на „С. вижън“ ЕООД от 12.01.2016 г. до 23.12.2019 г. и на „Тера строй“ ЕООД от 15.10.2021 г. Подадени са ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и чл.92 от ЗКПО, с които за посочените периоди ЕТ „С. – Е. – С. Б.“, „С. – Е“ ЕООД, „С. голд“ ЕООД и „С. вижън“ ЕООД декларират приходи от основна дейност с КИД 4771 – търговия на дребно с облекло. „Тера строй“ ЕООД за 2021 г. и 2022 г. декларира приходи от основна дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради. Е. – С. Г. Б. е подала декларации и се е осигурявала в ЕТ и в ЕООД.
От страна на приходната администрация е прието, че след като, в случая, безспорно е установено, че основният доход на лицето е придобит от извършвана трудова дейност като ЕТ и едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД, и се е осигурявало в качеството си на такова, то и установените и доказани като укрити и недекларирани доходи по ЗДДФЛ, са сред тези, подлежащи на облагане по реда на чл.124 а от ДОПК.
В съдебно заседание на 10.04.2025 г. е изслушана и приета с възражение от ответника съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Вещото лице е посочило, че за изготвянето й е използвало всички приложени по делото документи, както и допълнително представени от жалбоподателя счетоводни регистри на „С. – Е“ ЕООД, ЕТ „С. – Е. – С. Б.“ и ЕТ „К. – К. Б.“. След подробен анализ на всички счетоводни документи, подробно описани и обследвани в констативно-съобразителната част на ССчЕ, вещото лице е достигнала до следните изводи:
Не са налични документи, доказващи, че към 01.01.2017 г. лицето Е. – С. Б. е разполагало с налични средства в брой в размер на 150 000.00 лв. При изготвянето на паричния поток на Е. – С. Б., като налични парични средства в брой към 01.01.2017 г. е приета сумата от 5 000.00 лв. Наличните парични средства към 01.01.2018 г. са нула лева, тъй като към 31.12.2017 г. е установено несъответствие между получени суми и извършени плащания. И двата отчетни периода вещото лице не е констатирала превишение на приходите над разходите, а е установено несъответствие.
Експертът е констатирал, че за получените по две банкови сметки суми в общ размер на 2 075.33 лв. не са представени доказателства, че са върнати на наредитЕ.те на преводите. Тъй като сумите са реално получени, същите се приети като други доходи и се включват при изготвяне на паричния поток за отчетната 2018 г. За същите липсва информация, че са от трудова дейност.
По отношение на представените от К. Б. счетоводни документи, вещото лице посочва, че същият е представил оборотни ведомости само за 2015, 2016 и 2017 г., но не и за предходни отчетни периоди, като от анализа им е установено, че към 01.01.2015 г. няма отразени неразпределени печалби. Установено е също така, че с/ка 497 – Разчети със собственика е с кредитно салдо към 01.01.2015 г. в размер на 263.13 лв. Предоставените от лицето суми на ЕТ са 23 000 лв., а върнатите му са 34 536.00 лв. Отразената сума по кредита на с/ка 123 – Печалби и загуби от текущата година е в размер на 15 671.98 лв. Печалбата от 2015 г. не е изплатена на собственика, а е отразена по сметка 122 – Неразпределена печалба от минали години. Експертизата е установила, че за 2016 г. по дебита на с/ка 497 – Разчети със собственика е отразен оборот от 22 437.00 лв., като печалбата от 2016 г. не е изплатена на собственика, а е отразена по с/ка 122 – Неразпределена печалба от минали години, а за 2017 г. по дебита на с/ка 497 – Разчети със собственика е отразен оборот в размер на 16 612.00 лв.
Според вещото лице други документи и информация за реализирани доходи от ЕТ не са представени. Писмени доказателства за получени доходи от ЕТ за периода 2011 – 2015 г. не са представени и в хода на извършената ревизия на К. Б., а за отчетните 2017 и 2018 г. ревизията е констатирала несъответствие между стойността на придобитото имущество от лицето и направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи.
По отношение проверката на физическото лице Г. Б., експертизата е установила, че копие от протокол за извършена проверка на лицето, обхващаща периода към 31.12.2014 г. не е представен нито в хода на производствата по Е. – С. Б., нито при изготвянето на настоящото заключение. Експертизата е открила, че е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на „Тера – 9“ ЕООД с управител Г. Б.. В хода на същата е констатирано, че дейността на дружеството се финансира със средства, предоставени от собственика. През периода 2015 – 2017 г. не са връщани сума на собственика. Предоставените суми от Г. Б. на дружеството през 2015 г. са в размер на 13 000.00 лв., а през 2016 г. – 15 000.00 лв. Извършена е съпоставка на декларираните доходи с направените разходи. За периода 2012 – 2016 г. декларираните доходи от Г. Б. са 93 000.00 лв., а извършените разходи, документирани с фактури са 91 752.00 лв. Експертизата посочва, че от проверката на това дружество се установява, че лицето е предоставило средства на дружеството в размер на 28 000.00 лв. Синът К. Б. също е декларирал получени суми от баща си преди 01.01.2017 г. в размер на 34 000.00 лв. Изводът на вещото лице е, че Г. Б. няма как да е разполагал с налични парични средства в брой към 31.12.2016 г.
Експертът е анализирал оборотни ведомости за отчетните 2016, 2017, 2018 и 2019 г., подробно движението на сметка 501 – Каса за 2017 и 2018 г., РКО от 2017 г. – 7 бр. и РКО за 2018 г. 2 бр., издадени от „С. – Е. – С. Б.“ и представени от жалбоподателката
Вещото лице е установило от описаните в цитираните документи данни, че през 2017 г. от касата на ЕТ на физическото лице е изплатена сума в размер на 60 000.00 лв. Внесените от физическото лице суми по банковата сметка на ЕТ в размер на 4 465.00 лв. са средства на ЕТ. Липсват документи и счетоводни операции относно за предоставени суми от физическото лице на ЕТ. През 2018 г. от касата на ЕТ е изплатена на физическото лице сума в размер на 20 000.00 лв., а през същия период физическото лице е внесло по банковата сметка на ЕТ сума в размер на 4 960.00 лв. Експертът посочва, че за изплатената през 2017 г. са представени 7 бр. РКО в общ размер на 60 000.00, като е съставена счетоводна операция, с която е дебитирана с/ка 497 – Разчети със собственика и е кредитирана с/ка 501 – Каса със сумата от 60 000.00 лв. За изплатената сума през 2018 г. са представени 2 бр. РКО на стойност 20 000.00 лв., като със същата сума е дебитирана с/ка 497 – Разчети със собственика и е кредитирана с/ка 501 – Каса. Вещото лице уточнява, че от „Тера – 9“ ЕООД не са представени документи, доказващи извършени плащания като солидарен длъжник по договора за финансов лизинг.
Информация за отразени суми по т.14 от паричния поток е взета от банковите извлечения за извършени плащания чрез ПОС от 4 банкови сметки, подробно посочени в заключението с движението по години и суми.
Вещото лице е изготвило на практика само един вариант на паричен поток, като е приело за начално салдо на 2017 г. като налична сумата от 5000 лв. Видно от заключението е изготвен само един паричен поток с краен резултат – преизчисляване на дължимите данъци. Разликата се дължи на представените счетоводни документи на „С. Е“ ЕООД и ЕТ „С. – Е.-С. Б.“.
Така за 2017 г. на ред 13 от изготвения паричен поток в заключението са посочени като получени парични заеми в размер 41 978,55 лв., която сума е в резултат на сбор от сумите 37 425,54 лв. и 4 553,01 лв. Сумата от 37 425,54 лв. е получена като от изплатената въз основа на представените 7 бр. РКО от ЕТ „С. – Е.-С. Б.“ на ревизираното лице в общ размер от 60 000 лв., от която е приспадната сумата от 22 574,46 лв., посочена на ред 4. „Доходи от стопанска дейност като ЕТ“ от паричния поток в ревизинния доклад. Сумата от 4 553,01 лв. представлява сбор от сумите описани на стр. 8 и 9 от заключението като възстановени на лицето от едноличния търговец. По отношение на разходите на р. 28 от РД също е налице разлика посочените в заключението, която е сумата 12 074, 12 лв., която е получена като разлика от 28 624,17 лв. – (12 085 лв. – 4 465,00 лв. ). Последните суми са приети от вещото лице за върнати на ревизираното лице от дружеството и едноличния търговец.
За 2018 г. се установява разлика на ред 13 „Получени парични заеми“ от паричния поток в РД. На този ред вещото лице посочва сумата от 6 878,44 лв., докато в РД сумата е 1 938,73 лв. Разликата в случая е затова, че вещото лице включва сумата от 4 940,71 лв., която сума е разликата между приетия (от ревизията) за изплатен доход от ЕТ в размер на 15 059,29 лв. и отразеният в Оборотната ведомост кредитен оборот и извлечение на сметка 501 за 2018 г. в размер на 20000 лв. – стр. 12 от заключението.
При първоначалното разглеждане на делото са приети: писмени доказателства за валидни електронни подписи на длъжностните лица, изготвили актовете по преписката, предоставени от ответника; писмени доказателства, предоставени с молба от жалбоподателя /л.1048, т.5/ – оборотни ведомости и доказателства, предоставени от ответника – ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ на ЕТ за 2015, 2016 и 2017 г. и приложенията към тях.
С молба от жалбоподателя са представени: Оборотни ведомости за ЕТ „С. - Е. Б." за 2019 г., за 2018 г. и за 2017 г., както и оригинали на разходни касови ордери за 2017 г. общо 7 на брой, и за 2018 г. - 2 бр. РКО; Оборотни ведомости за ЕТ „К. - К. Б." за 2015 г., 2016 г., 2017г.; Оборотни ведомости за „С. Е“ ЕООД за 2017 г., за 2018 г. - подробно движение на сметка 5032 „Уникредит Булбанк“ и сметка 501 „Каса"; оборотни ведомости за 2017г., 2018 г., 2019 г., 2020 г.; Справка вноски в банковата сметка на дружеството от извършените продажби по ЕКАФП; Протокол от 18.01.2016 г. за проверка на К. Б., в който е посочено, че лицето има разполагаема парична сума от 104097,38 лв./л.1087 и сл./.
Представени са от ответника: ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на ЕТ за 2015, 2016 и 2017 г. г. и съответно Приложение № 7 към тези декларации на Е. – С. Г. Б..
Не са представени нови доказателства при повторното разглеждане на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Следователно, в тежест на органите по приходите е да докажат, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, както и че са спазени специфичните процесуални изисквания в това производство.
Спазено е изискването на чл. 124, ал. 1 ДОПК и ревизираното лице е уведомено, че органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 и че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред.
Съдът намира, че от събраните доказателства по делото в случая се установяват основанията на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: налице са данни за укрити приходи/доходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за 2017 и 2018 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
На първо място не са налице съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт. Ревизионното производство е образувано своевременно съгласно изискването на чл.109 ДОПК, ЗВР са връчени на ревизираното лице, съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите, съобразно представените по делото заповеди за упълномощаване. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма, подписани с валидни електронни подписи съобразно представените по делото данни на магнитен носител. Изготвените протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения са надлежно оформени по реда на ДОПК и като официални документи представляват годни доказателствени средства за установените с тях обстоятелства.
Дори и да се установят нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, само това обстоятелство не може да бъде отменен като незаконосъобразен ревизионният акт, тъй като съдът в условията на чл. 160 от ДОПК е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че като цяло ревизията е била неправилно проведена по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. По делото е установено, че единствените доходи на лицето са дейността на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“, като изводът е направен въз основа на събраната информацията в хода на извършените проверки за съпоставка на представените доказателства за имуществото и приходите/доходите, на счетоводни документи, както и на предоставени парични средства от съпруга и от сина на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Основанията по цитираната разпоредба следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК.
Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В случая именно това е установено от органа, че при ревизираното лице има превишение на разходите спрямо приходите за 2017 година 2018 година.
Съответно, според чл. 123, ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: стойността на имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, или направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а съответно в чл. 35, т. 6 от закона е указано, че облагаем доход са и всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Съотнасянето на цитираните нормативни текстове налага извода, че липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил, предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон.
В тази връзка съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на ревизионното производство. Възраженията, че доходът по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ не може да бъде определен по реда на чл.122 от кодекса, тъй като по този начин се облага разход на лицето, са неоснователни. Органът по приходите е опредЕ.л като доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ сумите, с които са извършени вноските по банковата сметка и банковите преводи в полза на ревизираното лице от различни физически и юридически лица и предвид липсата на основание за тези преводи, правилно е прието, че тези суми представляват доход за лицето, поради което подлежат на облагане. В този смисъл са неправилни направените изводите на вещото лице, че тези суми не следва да се включват в паричния поток, тъй като не било доказано, че допълнително установените суми да са от трудова дейност. По причина, че по делото няма данни жалбоподателят да е декларирал реализирането на процесните облагаеми доходи към приходната администрация било с годишни данъчни декларации по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ, или по друг начин, то същите несъмнено следва да се квалифицират като укрити такива. Следователно, в случая безспорно са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.
Относно възраженията, че органът по приходите не е установил източниците на доход, както не е взел предвид факта, че през 2011 г. е имало извършена данъчна проверка на съпруга й Г. Б., с която е установено, че има фиксирано значително превишение на приходите и наличните средства, а органите по приходите са отказали да приобщят тази информация към административната преписка и делото, съдът намира, че предвид обстоятелстата, че по време на ревизията от страна на лицето не са били представени никакви доказателства, които да сочат наличие на доходи, липсата на протоколи за разпределение на дивиденти или приходно-касови ордери за получени суми към 01.01.2017 г., както и установеното, че за периода 2012 – 2016 г. декларираните доходи от Г. Б. са приблизително равни на декларираните фактури за разходи, издадени от регистрирани по ЗДДС лица, и наличието на доказателства, че дейността дружество „Тера – 9“ ЕООД, собственост на Г. Б., е финансирана изцяло със средства, предоставени от самия собственик, правилно от страна на приходната администрация е прието, липсва свободен паричен ресурс, който да бъде предоставен от Г. Б. на Е. – С. Б..
Все в тази връзка съдът не кредитира възраженията на жалбоподателя във връзка за налични парични средства у нейния син - К. Б., касателно доходите на Г. Б.. Няма как синът да е получил средства от баща си към 01.01.2017 г. в размер на 110 000.00 лв., тъй като бащата, в края на 2016 г., не е разполагал с такива. Действително, по делото е представен протокол за извършена проверка от 2016 г. на К. Б. от органи по приходите /л.1087 по делото/, в които са констатирали, че към 31.12.2014 г. задълженото лице разполага с парични средства в размер на 104097,38 лева, но с ревизията е установено по отношение на К. Б. превишение на разходите над приходите за 2017 и 2018 г., поради което правилно е прието, че не са налице данни същият да е предоставил на майка си парични средства през двете ревизирани години.
Тези обстоятелства са установени и от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която в тази си част съдът кредитира. От вещото лице се установява, че нито Г. Б., нито К. Б. са могли да да предоставят на Е. – С. Б. към 01.01.2017 г. парични средства в размери, с каквито се твърди от жалбоподателката да разполага. По делото не се представиха и доказателства в потвърждение на тези твърдения. Поради това от приходната администрация правилно е прието, че към 01.01.2017 г. жалбоподателят Е. – С. Б. е разполагала с налични 5 000.00 лв., определени като начално салдо при изготвяне на паричния поток на лицето за 2017г.
Относно представените в съдебното производство оригинали на разходни касови ордери – 9 бр. между ЕТ „С. – Е. – С. Б.“ и Е. – С. Б. за 2017 г. в размер на 60000лв. и 2018 г. в размер на 20000 лв., както и извлечения от сметки и оборотни ведомости на ЕТ„С. – Е. – С. Б.“, „С. –Е“ ЕООД и ЕТ“К. – К. Б.“, съдът намира, че същите представляват изолирано доказателство от останалите по делото официални документи. Въпросните РКО и извлечения от регистри и оборотни ведомости са представени едва в последното съдено заседание, както РЛ не е дало първоначално обяснение относно получаваните от него суми по тези РКО, поради което намира, че въпросните доказателства са съставени за да обслужат защитната теза на жалбоподателя.
Така от представената информация от банковите институции се установява, че вноски от Е.-С. Г. Б. по сметки на дружества, ЕТ и др., внесените суми от лицето през 2017 г. са в общ размер на 25 624,17 лв., като сумата е формира от плащания по сметките на: „СИЛНА Е“ ЕООД в размер на 19 680,00 лева; ТЕРА 9 ЕООД в размер на 630,00 лв.; „С.-Е.-С. Б.“ ЕТ в размер на 4 465,00 лв. и БОЛИАДИ ООД в размер на 550,00 лв. Посоченото не кореспондира с твърденията на жалбоподателката в писмената защита и от вещото лице при изслушването му, че Е.- С. Б. е внесла сумите по въпросните 7 броя РКО за 2017 г. по банковата сметка на собственото й ЕТ.
Не кореспондират твърденията на лицето и с декларираните от същата като едноличен търговец приходи от дейността. Данните от представените официални документи – ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015-2017 г. показват, че декларираните приходи за 2017 г. са в размер на 35 368.00 лв., а разходите – 12 793.54 лв., съответно за 2016 г. приходите са в размер на 40 020.00 лв., а разходите – 18 690.00 лв. С други думи не е налице възможност ЕТ да предостави на ФЛ сумата в размер на 60 000.00 лв. за 2017 г., съответно 20 000 лв. за 2018 г. /сборът от представените РКО са общо в размер на 80 000лв./, при положение, че не разполага с такива средства. Самата тя е декларирала, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. не е получавала други облагаеми доходи.
Съдът не кредитира заявеното при разпита на вещо лице В. А. в съдебно заседание на 10.04.2025г. В обясненията си вещото лице посочва, че относно сумите по разходни касови ордери на жалбоподателя /представени в хода на съдебното производство- бел. моя/ били осчетоводени по кредита на сметка 501 „Каса“ – т.е. това били суми, които са изплатени на физическото лице (ФЛ) за 2017 г. Същите суми били осчетоводени като внесени от ФЛ по банковата сметка на ЕТ и само за сумите, за които имало пълно съвпадение между изплатената сума на ФЛ от патримониума на ЕТ и същите суми били внесени по банковата сметка на ЕТ. Вещото лице е описала и приела, че това са суми, които всъщност не са внесени от физическото лице Е.-С., а това са суми, които представляват средства на ЕТ, защото за тях имало безспорни документи - писмени доказателства. Посочва, че през 2017 г. ЕТ е изплатило на ФЛ Е.-С. определени суми, за което били издадени РКО. После ФЛ ги внесло по сметката на ЕТ - от касата те отишли в банката, в банковата сметка на ЕТ. Посочва, че в тази връзка имало и съответните осчетоводявания, които не били в брой, а били едни и същи суми. Посочва се също, че в РД се съдържат констатации, че по дебита на сметка 497 – сметка на собственика, е осчетоводен дебитен оборот в размер на 60 000 лв. Вещото лице посочва, че към преписката има приложени РКО, което означава, че на ФЛ е изплатена сума в общ размер на 60 000 лв. през 2017 г. Последното било видно и от представена по делото оборотната ведомост, на което основание в.л. е изискала да провери писмени документи относно осчетоводяванията по кредита на сметка 501 „Каса“. Така осчетоводени по сметка 497 според вещото лице, те подлежали на връщане на ЕТ. Т.е. за 2017 г., т.е. участвали като налични при ФЛ, като това връщане можело да стане в период след 5 г., след което ако не се върнат, тогава ЕТ ги отписвало и осчетоводявало.Тези средства според вещото лице подлежали на възстановяване от ФЛ на ЕТ.
От събраните с ревизията данни от банковите операции по сметки – л. 119 гръб и следващи, изготвени на база постъпилите банкови извлечения за периода 2017 г. и 2018 г. не се установи внасяне на сумите от РКО по сметката на ЕТ. Противно на заявеното от вещото лице, въз основа на казаното по-горе съдът приема, че нито РКО, нито записванията по съответните сметки и оборотна ведомост на ЕТ, представени в последното съдебно заседание, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
По отношение на представената сметка 501 – каса на „С. Е“ ЕООД за отчетната 2018 година правилно вещото лице е приело, че тъй като записите по кредита на сметката са с първа дата 31.10.2018 г. и липсата на детайлна отчетност, не се установяват суми, внесени от лицето Е.-С. Г. Б. по сметката на дружеството С. Е ООД, за които да се приеме, че са средства на дружеството. При изготвяне на паричния поток за отчетната 2018 година на ред 28 от таблицата на паричния поток е отразена сума в размер на 28 408,00 лева. Всъщност, посочената сума на ред 28 е в размер на 38 223,00, колкото е посочена и в ревизионния акт.
Относно възраженията, че при изготвяне на паричния поток от страна на приходната администрация са включени високи разходи за издръжка на живота, съдът намира същото за неоснователно. От ревизионния доклад става ясно стр.78-79 от него, всички разходи за издръжка на живот са приети въз основа на реално извършените от дружеството – плащането на ПОС терминал, т.е това са реално платените разходи за домакинството.
Не се споделят и възраженията, че с ревизията са обложени с данък сумите, платени от банков път от трети лица, то също се явява неоснователно. Видно от таблицата с информация, предоставена от ТБ, Е. – С. Б. за периода 01.01.2017 – 31.12.2018 г. – стр.11 и следв. от РД (л.73, т.1), е направила вноски по банкови сметки на „С. – Е“ ЕООД, ЕТ „С. – Е. – С. Б.“ ЕТ, „Тера – 9“ ЕООД, Vivre deco S.A., „Болиади“ ООД и други – клиенти по конкретни банкови сметки, което налага извод, че същата разполага с лични средства, които подлежат на облагане, и именно, поради тази причина са включени в паричния поток като доход, а не като разход, както твърди лицето. В случая, тези средства не представляват разход за лицето, тъй като излизат от неговия патримониум и се предоставят на трети лица.
На следващо място, жалбоподателят сочи, че е представил надлежни писмени доказателства, които обосновават извод за наличието на достатъчно средства за покриване на направените разходи от семейството й като цяло, а същевременно, в дадените обяснения от 04.01.2024 г. Б. сочи, че паричните средства от ЕТ „С. – Е. Б.“ са получени в брой, а в обясненията от 19.09.2023 г. с вх. № 94-00-68313. посочва, че няма доходи от трудови и извън трудови правоотношения; не е упражнявала свободна професия и не е отдавала имущество под наем; участва като управител в „Тера стой“ ЕООД и „С. Е“ ЕООД, притежава ЕТ „С. – Е. – С. Б.“; няма вземания от трети лица; не е предоставяла заеми на трети лица и фирми, а основната част от средствата са от съпруга й, на който, в качеството му на ФЛ е извършена през 2016 г. проверка, с която са установени налични средства в размер на 110 000.00 лв. Предвид последно соченото, дори да се предположи, че съпругът на жалбоподателя е разполагал с тези средства през 2016 г., за което, каза се няма данни, то налице е явно противоречие – тези 110 000.00 лв. на Б. ли са предоставени или на сина й К. Б. от баща му са предоставени средства в размер на 100 000.00 лв.
При липса на доказателства за предаване на суми от съпруга и от сина на жалбоподателя Б. и за факта, че е нито един от двамата не е разполагал с тях, доводът за дарения е приет за необоснован. С Протокол № П-16001617199868-073-001/20.06.2018 г. е извършена проверка на „Тера - 9„ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Г. Б., при което е установено, че дружеството се финансира с предоставени от Г. Б. средства, осчетоводени в сметка 497 – Разчети със собственика. От представената оборотна ведомост е установено, че към 31.12.2017 г. с/ка 497 – Разчети със собственика е с кредитно салдо в размер на 25 740.90- лв., както и, че през периода 2015 – 2017 г. не са връщани суми на собственика. През 2015 г. е предоставена сума в размер на 13 000.00 лв., а през 2016 г. – сума в размер на 15 000.00 лв. Началното салдо към 01.01.2015 г. е в размер на 2 259.10 лв. Същевременно е констатирано, че декларираните доходи на Г. Б. за периода 2012 – 2016 г. са приблизително равни на декларираните фактури за разходи. Същевременно, синът – К. Б. също декларира получени средства от баща си преди 01.01.2017 г. в размер на 34 000.00 лв. Като са взЕ. предвид необходимите разходи за живот на лицето за същия период, които са извън издадените фактури от „Еконт експрес“ ООД, „Интерлийз ауто“ ЕАД, ОББ „Интерлийз“ ЕАД, органите по приходите са установили, че не остава свободен паричен ресурс на Г. Б., който да бъде предоставен на Е. – С. Б..
Предвид липсата на доказателства, както за налични доходи в патримониума на Г. Б. към процесния ревизиран период, така и за доказателства за предаването на средствата, включително и чрез деклариране по реда на ЗМДТ, правилно административният орган не е признал даренията от съпруга на жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата по отношение на установените задължения по ЗДДФЛ за неоснователна.
По установените задължения по КСО и ЗЗО.
С Тълкувателно решение № 2 от 2.02.2022 г. на ВАС по т. д. № 8/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, издадено във връзка с противоречива съдебна по прилагане на нормите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7, ал. 2 ДОПК и чл. 124а ДОПК е прието, че: 1. Не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. 2. Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г.
На основание чл.124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за ревизираните 2017 и 2018 г. и допълнително установените доходи от ревизираното лице, представляват доход от дейността на самоосигуряващото се лице и, като такъв, следва да се включи в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който Е. – С. Б. е следвало да внася задължителни здравноосигурителни вноски. Върху така определената база, органът по приходите, на основание чл.124а от ДОПК е опредЕ.л задълженията на лицето за задължителни осигурителни и здравни вноски за тези три години. Правилно в годишния осигурителен доход на лицето следва да се включи и установеният недеклариран доход, в резултат на констатираното несъответствие на доходите спрямо имущественото и финансово състояние на жалбоподателя. При така изложените обстоятелства административният орган правилно е приел, че в случая става въпрос за укрити приходи от трудова дейност, върху които се дължат задължителни осигурително вноски по силата на възпроизведената в ревизионния акт и решението на директора на Д "ОДОП" – Пловдив правна рамка на задължителните осигурителни вноски. В случая изводът за наличие на прикрит доход от трудова дейност не е изграден на база на предположения, каквито доводи се развиват в жалбата, а на база на анализ на конкретни факти и обстоятелства, като констатациите в тази насока не са опровергани от задълженото лице.
В подкрепа на горния извод са и посочените по-горе писмени обяснения, дадени от Е. – С. Б. в хода на ревизионното производство - вх. № 94-00-68313/19.09.2023 г., в която последната сочи, че няма доходи от трудови и извън трудови правоотношения; не е упражнявала свободна професия и не е отдавала имущество под наем; участва като управител в „Тера стой“ ЕООД и „С. - Е“ ЕООД, притежава ЕТ „С. – Е. – С. Б.“. Каза се по-горе, освен на последно сочените дружества и ЕТ, Е. – С. Б. е едноличен собственик на капитала и на „С. голд“ ЕООД и „С. вижън“ ЕООД.
Предвид събраните по делото доказателства и изложеното по-горе, съдът намира, че безспорно е установено, че получените доходи/приходи от Б. са в резултат на извършваната от нея трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО. Върху така установения от органите по приходите доход.
При така изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което ще следва да се отхвърли, а ревизионният акт като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Предвид изхода от спора на ответника по делото следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което се констатира в размер на 2144,40 евро (две хиляди сто четиридесет и четири евро и четиридесет евроцента), на основание чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. - С. Г. Б., [ЕГН], лично и в качеството й на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“, [ЕИК], с адрес за кореспонденция: гр. Асеновград, ***, срещу ревизионен акт № Р-16001623006513-091-001/24.09.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 494 от 10.12.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 11 143,75 лв. главница и 7 808,13 лихва; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 8 037,02 лв. главница и 4 816,40 лв. лихва; Вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 1 492,22 лв. главница и 1 045,56 лв. лихва; Вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 2953,75лв. главница и 1 770,11 лв. лихва; Вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 673,24 лв. главница и 471,72 лв. лихва; Вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 291,26 лв. главница и 773,82лв. лихва; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 431,28 лв. главница и 302,19 лв. лихва; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 807,04лв. главница и 483,64 лв. лихва, или ОБЩО в размер на 26 829,56лв. главница и 17 471,57 лв. лихва.
ОСЪЖДА Е. – С. Г. Б., [ЕГН], лично и в качеството й на ЕТ „С. – Е. – С. Б.“, [ЕИК], с адрес за кореспонденция: гр. Асеновград, ***, да заплати на Национална агенция за приходите – София сумата от 2144,40 евро (две хиляди сто четиридесет и четири евро и четиридесет евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
| Съдия: | |