РЕШЕНИЕ
№ 3978
Варна, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| Съдия: | ТАНЯ ДИМИТРОВА |
При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20257050700594 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 59, ал. 13 и чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във вр. с чл. 462, ал.3 и чл. 465, ал. 4 от Националния рамков договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за 2023 – 2025 г. (НРД за МД 2023 – 2025 г.)
Образувано е по жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение – ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД („МБАЛ – ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД), представлявано от управителя Ч. А. Д., подадена чрез адв. Г. Л., срещу Заповед за налагане на санкции № РД-11-16/7 от 07.03.2025 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна, с която на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 463, ал. 1 НРД за МД 2023 – 2025 г. на оспорващия са наложени 10 бр. „финансови неустойки“ в размер на по 350 лева, както и две санкции „прекратяване на договора – частично“ в частта на КП № 154 „Оперативни процедури на бъбрека и уретера с голям и много голям обем и сложност“ и КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“.
С жалбата се настоява, че оспорената заповед е издадена при спазване на предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и при неспазване на целта на закона, поради което е незаконосъобразна. Сочи се, че в нарушение на процесуалните си задължения по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК и в несъответствие с принципите за истинност и служебно начало (чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 АПК), ответникът не е изследвал всестранно въпроса за извършване на вменените нарушения и наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на болничното заведение, като не са обсъдени доказателствата, въз основа на които са формирани крайните изводи за допуснати нарушения, а и липсват изложени ясни мотиви в подкрепа на направения извод. Посочва се, че изложените мотиви от административния орган са бланкетни и шаблонни, повтарят тези в констативния протокол и липсват изложени ясни фактически основания за издаване на заповедта. Твърди се, че събраните доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин, че оспорващият е отчел медицинска дейност, която не е извършена, като се настоява, че всички отчетени от оспорващия дейности са извършени спрямо здравноосигурени пациенти, а след това и отчетени със съответните медицински документи, както и че не е налице неправилно документиране на медицинската дейност, нито нарушения на условията и реда на оказване на медицинска помощ. Настоява се, че административният орган посочва неправилна правна квалификация, което сочи на нарушение на материалния закон. На следващо място се изтъква, че не е извършена дължимата преценка при определяне на вида и размера на санкцията, като в заповедта липсват мотиви относно основанието за налагане на санкциите по т. 2 и т. 4 – „частично прекратяване на договора“, а по отношение на санкциите „финансови неустойки“ са изложени бланкетни мотиви, което се приравнява на липса на такива, при необосновано налагане на санкциите в размер, по-голям от минималния. Излагат се доводи за несъответствие с целта на закона по отношение частичното прекратяване на договора по КП № 154 и КП № 158, т.к. се лишава болничното заведение, насочено към лечение на специфични ортопедични заболявания и такива, засягащи уринарния тракт, за неопределен период от време от възможността да обслужва пациентите си, които не са само жители на гр. Варна, а и такива от цяла Североизточна България. Искането е да се отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане в полза на оспорващия на направените разноски за водене на производството. В хода на устните състезания оспорващият поддържа жалбата и направените с нея искания.
Ответникът – Директорът на РЗОК - Варна, чрез процесуалния си представител – Й. Й., поддържа становище за неоснователност на жалбата, както и че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Позовава се на мотивите на административния акт и на събраните по делото доказателства. Сочи се, че вещите лица коментират казусите по принцип, а от събраните доказателства се установява извършването на нарушения - липсват именно индикациите за хоспитализация и дехоспитализация. Изтъква се, че от разпита на вещото лице-уролог се установява, че пациентът е лекуван, но това, което му е правено не отговаря на това, което е отчетено в Здравната каса, а е важно документирането на медицинската дейност. Искането е да се отхвърли жалбата, като се претендира и присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че същият е над минималния.
По допустимостта на оспорването:
Жалбата, подадена чрез РЗОК – Варна на 20.03.2025 г., е от заинтересовано лице – адресат на акта, в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК, с оглед получаване на 10.03.2025 г. на съобщението за постановената заповед (чрез ССЕВ, л. 206 от адм. пр.)
По аргумент от чл. 59, ал. 13 и чл. 76, ал. 5 ЗЗО заповедта за прекратяване на договора или налагане на финансова санкция подлежи на оспорване по реда на АПК, т.е. жалбата е насочена срещу годен за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство по издаване на оспорения акт е започнато с възлагане, на основание чл. 72, ал. 3 ЗЗО, със Заповед № РД-11-16/06.01.2025 г. на Директора на РЗОК – Варна, на проверка на оспорващото лечебно заведение (ЛЗ) по изпълнение на Договор № 030794/24.10.2023 г. с НЗОК, със задача: Контрол по изпълнението на сключения договор с ЛЗ за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023-2025 г. В заповедта е определен срокът на проверката – от 07.01.2025 г. до 07.02.2025 г., както и лицата-контрольори, които да я извършат. Заповедта за извършване на проверката е връчена на упълномощено лице от въпросното ЛЗ (предвид представеното пълномощно на л. 36 от делото) на 08.01.2025 година.
Във връзка с констатирани при проверката нарушения по изпълнение на договора с проверявания изпълнител на медицинска помощ (ИМП) е съставен Протокол № РД-11-16/1/07.02.2025 г. Упълномощено лице на оспорващото ЛЗ (пълномощно, л. 36 от делото) е запознато с констатациите на контрольорите и му е връчен протоколът на 10.02.2025 г. (л. 7-17 от адм. пр.)
В указания 7-дневен срок от връчване на протокола, съобразно чл. 74, ал. 4 ЗЗО и чл. 443 от НРД за МД за 2023¬2025 г., за становище по направените с протокола констатации, такова не е подадено от проверяваното ЛЗ.
На 07.03.2025 г., Директорът на РЗОК – Варна издава, на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 463, ал. 1 от НРД за МД за 2023- 2025 г., оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкции № РД-11-16/7/07.03.2025 г.
С обжалваната заповед на оспорващия са наложени общо 12 санкции, както следва:
- една санкция „финансова неустойка“ в размер на 350 лв. на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. (по т. 1 от заповедта), за нарушение на изискванията за работа с медицинска документация по чл. 322, ал. 1 и ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г., състоящо се в липса на подпис в издадената епикриза на 16.12.2024 г. на лекуващ лекар, началник на отделение и подпис, удостоверяващ нейното получаване от пациента или член на неговото семейство, при дехоспитализацията на пациент с ИЗ № 4072/12/2024.
- две санкции „прекратяване на договора – частично“, в частта на КП № 154 „Оперативни процедури на бъбрека и уретера с голям и много голям обем и сложност“ и в частта на КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“ на основание чл. 462, ал. 1, б. „б“ от НРД за МД за 2023-2025 г. (по т. 2 и т. 4 от заповедта) за нарушение на чл. 30, чл. 309, чл. 405, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. „а“ от НРД за МД за 2023-2025 г., състоящо се в отчитане на дейност, която не е извършена по отношение на пациенти съответно с ИЗ № 4139/12/2024 и ИЗ № 4048/12/2024.
- три санкции „финансова неустойка“ в размер на по 350 лв. на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. (по т. 3, т. 5 и т. 6 от заповедта), за нарушение по чл. 304, ал. 1, т. 1, чл. 309, чл. 321, т. 5, б. „а“ от НРД за МД за 2023-2025 г., състоящо се в нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД – неспазени индикации за хоспитализация по отношение на пациент с ИЗ № 4069/12/2024 по КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“, и пациенти с ИЗ № 3943/12/2024 и ИЗ № 2991/09/2024 – по КП № 195 „Оперативно лечение на остър перитонит“.
- една санкция „финансова неустойка“ в размер на 350 лв. на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. (по т. 7 от заповедта), за нарушение по чл. 30 и чл. 306, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г., във вр. с чл. 37, ал. 4 ЗЗО, състоящо се в нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД – неоснователно заплащане на потребителска такса от ЗОЛ със заболяване, посочено в Приложение № 11 към НРД, по отношение на пациент с ИЗ № 4067/12/2024.
- пет санкции „финансова неустойка“ в размер на по 350 лв. на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. (по т. 8-12 от заповедта), за нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г., състоящо се в нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД – неосигуряване на непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват, съответно на дати: 10.01.2025 г., от 15:30 до 15:45 часа - не присъства д-р И. В. Г.; 10.01.2025 г., от 15:45 до 16:00 часа – не присъства д-р А. М. С.; 21.01.2025 г., от 11:30 до 12:00 часа - не присъства д-р И. В. Г.; 21.01.2025 г., от 12:00 до 12:20 часа – не присъства д-р А. М. С.; 21.01.2025 г., от 12:00 до 12:20 часа – не присъства д-р И. П. П..
Към представената от ответника административна преписка са приложени: регистър на лекарите, изпълнители в ЛЗ, работните графици на лекарите, АЛ, разпечатка на отчетените прегледи на ЗОЛ, справка за м.11 и м. 12.2024 г. за прегледи на едно ЗОЛ при повече от един специалист в структурата на ЛЗ и други писмени доказателства в подкрепа на констатациите на контролните органи. Ответникът прилага към административната преписка извадки от съответните ИЗ на пациентите, протоколи от проведени телефонни анкети с пациенти, справка за отчетена хоспитализация, касова книга за извършени плащания за потребителски такси за периода 01.12.2024 г. - 07.01.2025 г., декларации за ползвани отпуски и болнични от лекарите и др. Допълнително ответникът представя Договор № 030794/24.10.2023 /Рд-07-18/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, между НЗОК и оспорващото ЛЗ.
В съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), съответно от експерти лекари със специалност Хирургия и Урология, заключенията на които съдът възприема като обосновани, обективни и непротиворечиви. Фактите, които съдът приема за установени въз основа на заключенията на вещите лица, разгледани поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, ще бъдат посочени при преценката законосъобразността на всеки отделен извод в оспорената заповед по отношение вменените на ЛЗ нарушения.
От правна страна:
Оспорената заповед е издадена от орган с функционална и материална компетентност – Директора на РЗОК – Варна, респ. не е нищожна.
Именно директорът на РЗОК е компетентният орган, който съгласно чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 463, ал. 1 и чл. 454 от НРД за МД за 2023–2025 г. е оправомощен да издаде заповед, с която налага санкции при констатирани нарушения, като определи вида и размера на санкциите. Съгласно чл. 59, ал. 13, изречение първо ЗЗО, Управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 - налага финансова санкция съгласно действащия НРД.
По отношение изискването за спазване на установената форма:
Оспорената заповед е писмена, а от посочените в нея фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Несъгласието на ЛЗ с приетото от фактическа и правна страна не представлява неяснота и липса на мотивите. По отношение на всяко едно нарушение са изложени и съображенията за определяне на вида и размера на санкциите в зависимост от тежестта на нарушението. Дали приетите за установени факти, които ясно са посочени в обжалвания акт, са правилно отнесени към правото е въпрос, който е от значение за материалната законосъобразност на административния акт.
По отношение съобразяването с административнопроизводствените правила:
Административното производство е образувано въз основа на надлежно издадена на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО заповед от Директора на РЗОК – Варна, която е връчена на ЛЗ. Събрани са доказателства за изясняване на обстоятелствата и фактите във връзка с оказваната медицинска помощ от ЛЗ.
В съответствие с чл. 74, ал. 3 ЗЗО е съставен протокол, описващ установените факти във връзка с констатираните нарушения, който протокол е надлежно връчен на ЛЗ и съдържа указание за възможността за изразяване на становище от ЛЗ. Предвид неподаването в 7-дневен срок от връчването на протокола пред директора на РЗОК на писмено становище от проверяваното ЛЗ по направените от контрольорите констатации, на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО, е издадена оспорената заповед, с която на ЛЗ – жалбоподател са наложени санкции. Предвид липсата на възражения от страна на ЛЗ не е налице неизпълнение на задължението на административния орган, което да се състои в необсъждането им преди издаване на заповедта.
Не се установява наличието на нарушения на административнопроизводствените правила, които да опорочават оспорената заповед в степен да бъде отменена.
По отношение съответствието на оспорената заповед с материалноправните норми:
Не е спорно, че оспорващото ЛЗ е изпълнител на болнична медицинска помощ, съгласно Договор № 030794/24.10.2023 / Рд-07-18/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК
По аргумент от чл. 55, ал. 2, т. 5 и т. 2 ЗЗО както документацията и документооборота, така и условията и реда за оказване на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО се съдържат в НРД.
По т. 1 от заповедта:
Процесната по делото санкция - „финансова неустойка“ в размер на 350 лв. (178,95 евро), е наложена на оспорващия на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г., съгласно която норма, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.
Директорът на РЗОК Варна приема, че на 16.12.2024 г., при дехоспитализацията на пациент с ИЗ № 4072/12/2024 по КП № 218 „Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става“, оспорващото ЛЗ е нарушило установените изисквания за работа с медицинска документация, тъй като в издадената епикриза, съхраняваща се в ИЗ, липсват подпис на лекуващ лекар, началник отделение и подпис, удостоверяващ нейното получаване от пациента или член на семейството му.
По отношение процесното нарушение по т. 1 от заповедта ЛЗ не твърди и не доказва въпросната епикриза да е надлежно подписана, а и не е и направило възражения срещу протокола от извършената проверка в този аспект.
Не се установява по делото епикризата на пациента с ИЗ № 4072/12/2024 (л. 47 от адм. пр.) да съдържа подпис и на лекуващ лекар, и на началник отделение, както и подпис, удостоверяващ нейното получаване от пациента или член на семейството му. Правилно ответникът се позовава на изискванията, визирани в чл. 322, ал. 1 и ал. 3, т. 22 от НРД за МД за 2023-2025 г., съгласно които следва всеки един от трите еднообразни екземпляра на експертизата при дехоспитализация да се подписва от пациента, или от членовете на неговото семейство, или от придружаващите го лица, както и да съдържа имената и подписите на лекуващия лекар и началника на съответното отделение или негов заместник. Правилен е изводът, че е налице нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, което нарушение представлява основание за налагане на „финансова неустойка“ на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г.
Налагането на санкция над минималния размер административният орган обосновава с тежестта на конкретното деяния, като е посочено, че с подписите на лекуващия лекар и на началника на отделението се валидира извършената дейност за диагностика и лечение на пациента, поставената диагноза и придружаващите заболявания, а подписът на пациента или член на семейството му удостоверява, че при дехоспитализация от ЛЗ е получена епикризата, в която е документирана извършената дейност за диагностика и лечението на пациента, дадените препоръки към ОПЛ и назначения за дома, от които зависи продължаването на лечението на болния след изписването с оглед пълното му оздравяване или поддържане в компенсиран стадий при хронично заболяване.
Безспорно нарушението е на формално извършване, но доколкото липсват подписи както от страна на лекуващия лекар и началника на отделението, така и от страна на пациента, административният орган правилно е определил размер на финансовата неустойка над минималния.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето изрично прогласява принципа на зачитане на правата на пациента, като част от правото на достъпна медицинска помощ. Член 86, ал. 1, т. 13 от същия закон регламентира правото на пациента на достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. Горните норми са императивни и не налагат различно тълкуване или пък наличието на обстоятелства, в зависимост от които да се прилагат. Липсата на реквизита подпис на пациента, сочи на липсата на данни за наличие на информирано съгласие на пациента за обема и съдържанието на предоставената медицинска помощ. Засегнатото право в процесното правоотношение обуславя извод за значимата същественост на процесното нарушение.
По т. 2 и т. 4 от оспорената заповед, наложените санкции са „Прекратяване на договора-частично“ в частта, съответно на КП № 154 „Оперативни процедури на бъбрека и уретера с голям и много голям обем и сложност“ и на КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“, които санкции са наложени на основание чл. 462, ал. 1, б. „б“ от НРД за МД за 2023-2025 г.
Според посочената като основание за налагане на въпросните санкции разпоредба, санкцията "прекратяване на договора" се налага при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност.
По т. 2 от оспорената заповед е прието, че няма данни за извършване на отчетената от обжалващото ЛЗ като извършена оперативна дейност с основна оперативна процедура „Уретеролиза“, код 36615-01 по отношение на дехоспитализирания на 19.12.2024 г. пациент с ИЗ 4139/12/2024 с диагноза „Други и неуточнени хидронефрози“, МКБ N13.3 по КП № 154 „Оперативни процедури на бъбрека и уретера с голям и много голям обем и сложност“.
Този извод в заповедта е обоснован с данните от Оперативния протокол № 3625/14.12.2024 г. и от анестезиологичния лист, приложените към него стикери за поставените нефростомни тръби, извършването на операцията от един лекар и споделеното от пациентката при проведен телефонен разговор, че в ЛЗ й е извършена „смяна на нефростома“.
Предвид твърденията на оспорващия, че отчетената дейност е извършена, по делото е допусната СМЕ, извършена от лекар-уролог.
Със заключението си (л. 243 от делото) и предвид уточненията, направени в съдебно заседание вещото лице сочи следното: В Оперативния протокол и епикризата операцията на пациент с ИЗ № 4139/12/2024 е кодирана с код МКБ 59.02 Друго освобождаване на периренални или периуретрални адхезии, а в Направлението за хоспитализация, в частта попълвана при изписването на пациента операцията е кодирана по австралийската класификация с код 36615.01 Уретеролиза. По същество на процедурата няма противоречие, доколкото уретеролизата представлява освобождаване на уретера от сраствания към околните тъкани поради различни причини – онкологични, възпалителни заболявания, състояния след лъчетератия и др, което по същество е освобождаване на периуретрални сраствания. Операцията, според оперативния протокол, е продължила 1 час и е правена и минитомия, с евакуация на гной, дренаж, което върви заедно с освобождаване на периренални сраствания, като е извършена и смяна на нефростомите. Само смяната на нефростоми не изисква правене на минитомия и представлява поставяне на водач в старата нефростома, изваждането й и нанизване на водача на новата нефростома, което продължава между 5 и 10 минути. Вещото лице не може да даде еднозначен отговор на въпроса дали е извършена Уретеролиза, предвид наличието на данни за възпалителен процес (което предполага и сраствания), извършване на минитомия, лаваж и евакуация на гной, както и продължителност на операцията 1 час, които данни са сочещи извършването в случая на повече процедури от смяна само на нефростома, а и при минитомия с евакуация на гной и дренаж се извършва и освобождаване на периренални и периуретрални сраствания, както е кодирано в протокола. От друга страна, освобождаването от сраствания не е описано с думи в оперативния протокол, а само е кодирано като код, а към настоящия момент не е възможно да се каже какво е направено вътре в тялото и дали е извършена Уретеролиза. Наличието на хидронефроза І степен и данни за възпалителен процес еднозначно сочи, че двете състояния заедно и поотделно са основание за хоспитализация, а КП се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от три различни групи, което е извършено, т.е. изискванията са спазени, а спазването на други изисквания като наличие на звена и специалисти е предмет на контрол от страна на здравната каса. Само смяна на нефростомна тръба може да се извърши по КП № 155, с код 55.93, но за тази клинична пътека изрично е указано, че се изключва процедура 59.02 Освобождаване на периренални и периуретрални сраствания, като процедурата 59.02 може да бъде отчетена единствено по КП № 154. Експертът пояснява, че самата смяна на нефростома не изисква нито инцизия, нито освобождаване на гнойните колекции наоколо, а от оперативния протокол се вижда, че операцията е продължила 1 час и с оглед описаните освобождавания и гнойни дренажи, определено може да се каже, че е правено нещо повече от смяна на нефростома. Извършена е оперативна интервенция на бъбрека – освобождаван е и е махана гнойна колекция около бъбрека, но уретерът не е освобождаван. Не винаги можеш да намериш това, което си правил да е точно кодирано. Според вещото лице грешката е в кода при изписване на пациента в Направлението за хоспитализация в частта „Преминал през лечебното заведение“ и посоченият код не е верен, защото не съвпада с оперативния протокол. Кодировката, посочена в оперативния протокол, а именно 59.02 е доста широка, защото няма как да се кодира всяко едно движение, но смяната само на нефростома изключва процедурата 59.02 Освобождаване на периренални сраствания. По принцип за извършване на операции по КП № 154 трябва да има двама специалисти, но за самата процедура един лекар със сестра свободно я прави, частна болница е и навсякъде има недостиг на човешки ресурси. Това, което е извършено съответства на тази голяма операция, но вещото лице не може да даде заключение дали въпросната операция е с голям обем на сложност. Пояснява, че по документи освобождаването на периренални сраствания попада в обсега на голяма сложност, но не може да се сравни с отстраняване на бъбрек с част от уретера, с част от пикочния мехур, а всичко е в една пътека. Извършената процедура, описана в оперативния протокол съответства на КП № 154, но описаното в Направлението при дехоспитализация не съответства на описаното в оперативния протокол. Според вещото лице грешката е в кодировката в Направлението при изписването на пациента и проблемът е в документирането на извършената дейност, като в Оперативния протокол процедурата 59.02 съответства на КП № 154. Ако пациентът има разрез значи е направено описаното в Оперативния протокол, а ако има само отвърстие – при нефростомата има дупчица 2-3 мм.
Не са налице основания за некредитиране на заключението на вещото лице, същото е обективно и в резултат на компетентно извършена експертиза.
Заключението по СМЕ, извършена от експерта-уролог и поясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, кореспондират с констатацията, обективирана в оспорената заповед – не е извършена оперативна процедура „Уретеролиза“, поради което съдът намира този факт за безспорно доказан. Предвид отразеното в Оперативния протокол № 3625/14.12.2024 г. и в анестезиологичния лист по отношение на извършената оперативна дейност, както и вещото лице сочи, не следва да се приема, че е само подмяна на нефростомните тръби двустранно, както приема административния орган. От протокола от проведена анкета по телефона с пациентката (л. 67 от адм. пр.) същата е потвърдила, че през м. декември 2024 г. е постъпила в оспорващото ЛЗ, като е приета за оперативно лечение по повод „смяна на нефростома“. Тоест пациентът е посочил единствено повода за постъпване в ЛЗ, без да са изрично отречени конкретните визирани като за извършени дейности в Оперативния протокол (л. 63 от адм. пр.) с оперативна диагноза: 59.02 Друго освобождаване на периренални или периуретерни адхезии, а именно: под венозна анестезия, след щателно почистване на оперативното поле извършване на минитомия в лява лумбална половина близо до нефростомния канал; изтичане на оскъдно количество гной; леваж; дренаж; последвала подмяна на нефростомните стани двустранно; изтичане на бистра урина; фиксация за кожата; стерилна превръзка. Описаното и в преоперативната обстановка и продължителността на операцията във времето, както и обективираното в оперативния протокол се явява в съответствие с даденото от вещото лице заключение, което съдът възприема като обективно, че в случая е извършено именно Друго освобождаване на периренални или периуретерни адхезии, която дейност правилно е отчетена по КП № 154 „Оперативни процедури на бъбрека и уретера с голяма и много голям обем и сложност“.
Нещо повече, вещото лице категорично заявява, че е недопустимо така извършената дейност да бъде отчетена по КП № 155 „Оперативни процедури на бъбрека и уретера със среден обем и сложност“, доколкото по КП № 155 може да се извършена само смяна на нефростомната тръба с код 55.93.
Обстоятелството, установяващо се от оперативния протокол, че не е спазено изискването за оператор и двама асистенти на МС „Урология“ (Наредба № 5 от 06.06.2018 г.) при извършването на операции с голям и много голям обем и сложност, не обосновава автоматично неизвършване на дейността по КП № 154, а представлява самостоятелно нарушение, като съдът съобрази и заявеното от вещото лице, че операция като процесната е напълно възможно да се извършви от един лекар.
Налагането на санкцията по чл. 462, ал. 1, б. „б“ от НРД за МД за 2023-2025 г. - „Прекратяване на договора“, предполага неизвършване на дейност – неоказването на дължимата медицинска помощ по КП, а в случая се установява, че извършената дейност правилно е отчетена от ЛЗ по КП № 154 „Оперативни процедури на бъбрека и уретера с голяма и много голям обем и сложност“. Фактът, че в Направлението за хоспитализация, в графата попълвана при изписване на пациента неточно е посочена като диагностична/терапевтична или оперативна процедура Уретеролиза, вместо Друго освобождаване на периренални или периуретерни адхезии не следва да се приравнява на пълно неизпълнение на отчетената дейност по КП № 154 и да обосновава налагането на явяващата се в случая непропорционална санкция „Прекратяване на договора – частично“ в частта на КП № 154. Както и вещото лице изрично заявява при изслушването му от съда, проблемът е в документирането на извършената дейност при изписването на пациента (в Направлението за хоспитализация, попълвано при изписване на пациента), което представлява обаче друго нарушение - на установените изисквания за работа с медицинската документация. Нещо повече вещото лице дава заключение, а и съдът установява от вписванията в Направлението за хоспитализация, попълвано при изписването, че КП № 154 следва в случая да се счита за завършена по смисъла на §1, т. 2, б. „а“ от ДР на НРД за МД за 2023-2025 г., доколкото е извършена една основна оперативна процедура и три диагностични процедури от различни блокове, посочени в Приложение № 21, насочени към основната процедура.
Предвид изложеното не се установява по делото вмененото нарушение на чл. 30, чл. 309, чл. 405, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. „а“ от НРД за МД за 2023-2025 г. - отчитане на дейност, която не е извършена по отношение на пациента с ИЗ № 4139/12/2024.
Оспорената заповед в тази част – по отношение наложената санкция по т. 2, се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
По т. 4 от оспорената заповед е прието, че за пациент с ИЗ № 4048/12/2024 ЛЗ е отчело дейност, която не е извършена – отчетено е оперативно лечение по КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“ за заболяване „Абсцес на гръдна стена“, за което в медицинската документация и в проведената анкета с пациента няма данни.
Този извод е обоснован с данните от: анамнезата и установения при приемането на пациента обективен статус; заявеното от пациентката при проведената анкета, че е постъпила в ЛЗ за лечение на туморно образувание на ляво бедро; липсата на данни в медицинската документация за проведено оперативно лечение, включващо инцизии в нужния обем и дълбочина за радикално разкриване и дрениране на гнойното огнище и дебридиране на некротичния материал, което се извършва при инфекции на меките тъкани, съгласно разписаното в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 158; приемането на пациента с диагноза Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на торса, МКБ L02.2, поставената оперативна диагноза Абсцес на гръдна стена, МКБ L02.2 в оперативен протокол № 3550/06.12.2024 г. и изписването на пациента със същата окончателна диагноза; При постъпването й в ЛЗ, в отразените анамнеза и обективен статус няма данни за инфекция на меките тъкани на торса (постъпва по повод оток и повишена температура. От обективния статус: t°- 37.8°, болезнен оток на ляво бедро с хиперемия и хипертермия, трудно и болезнено навеждане, ходене и изправяне. Специфичен статус: абсцес на ляво бедро с разгърната клинична картина); по данни от температурния лист при постъпването и по време на болничния престой пациентът е афебрилен; липсата на данни от проведените параклиничните изследвания за възпалителен процес, от микробиологичното изследване не е изолиран причинител; в Оперативен протокол № 3550/06.12.2024 г. няма данни за инцизия за радикално разкриване и дрениране на гнойно огнище и дебридиране на некротичен материал, извършвани при наличието на абсцес, липсата на данни за областта, в която е извършена оперативната процедура и посочването, че оперативната диагноза е „Абсцес на гръдна стена“ МКБ L02.2, както и извършването на ексцизия на процеса в здраво по данни от оперативния протокол.
С оглед необходимостта от специални знания за установяване на релевантния факт – наличието или липсата на отчетена неизвършена дейност от ЛЗ по т. 4 от оспорената заповед, е извършена СМЕ от експерт лекар-хирург. Според заключението на вещото лице и заявеното от него в открито съдебно заседание: Налице са данни за дейности по КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“, а именно описаните в основните процедури 0020 „Ексцизии на лезии на кожа и подкожна тъкан“, като според анамнезата и локалния статус пациентът е с флегмон или абсцес в лявото бедро, описано в предоперативната епикриза; Обикновено при инфекции първоначално се развива флегмон или възпаление на меките тъкани и ако не се излекува консервативно, процесът се развива и се стига до абсцедиране на тъканите, налагащо оперативно лечение - в случая инцизия на тъканите и осигуряване на дренаж на абсцедиралите меки подкожни тъкани; При наличие на гноен процес, независимо къде е локализирано огнището, винаги се „отваря“ или инцизира кожата, за да се дренират „разпаднатите“ меки тъкани от подкожието, фасциите или мускулатурата, което е извършено при този пациент; Пациентът е с абсцес на ляво бедро, а е отбелязано заболяване „Абсцес на гръдна стена“, което е неумишлена грешка; Извършена е инцизия на ляво бедно, а не на гръдна стена, предвид уточнената локализация на процеса в статуса – предоперативната епикриза; В Оперативния протокол не е спомената анатомичната област, в която е работено, като последното е неумишлена неволна грешка на хирурга, съставил Оперативния протокол. Вещото лице заявява, че е без значение къде е абцесът дали е на бедрото или на гръдната стена, отчитането е по КП № 158, като КП е за абсцес на меките и костни тъкани и е обща.
Съдът възприема заключението на вещото лице-хирург в тази част като компетентно дадено и обективно, доколкото същото и кореспондира с установяващото се от медицинските документи на процесния пациент.
Следва да се съобрази посоченото в: 1. Анамнезата на пациента при приемане на пациента в ИЗ № 4048/2024 (л. 86 от адм. пр.) – оплаквания от трудност при ходене и оток на ляво бедро, повишена температура, треска, проведено антибиотично лечение без ефект; 2. Направлението за хоспитализация/лечение в частта „Преминал през лечебно заведение“ с основна диагноза „Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на торса“ и оперативна процедура „Ексцизия на лезия(и) на кожа и подкожна тъкан на друго място“; 3. Предоперативната епикриза – болезнен оток на ляво бедро с хиперемия и хипертермия, трудно и болезнено навеждане, ходене и изправяне; 4. Заявеното при проведената с пациента анкета по телефона.
Предвид така посоченото и заключението на вещото лице по делото се установява, че на процесния пациент е извършена оперативна процедура „Ексцизия на лезия(и) на кожа и подкожна тъкан на друго място“, а именно на бедрото, която правилно е отчетена по КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“.
Обстоятелството, че в Оперативния протокол № 3550 е поставена оперативна диагноза Абсцес на гръдна стена L02.2 и непосочването на анатомичната област, в която е работено, представлява нарушение на изискванията за работата с медицинска документация и не обуславя извод за отчитане на дейност, която не е извършена от ЛЗ.
В случая КП № 158 следва да се счита за завършена - извършена е една основна оперативна процедура и три диагностични процедури от различни групи (рубрики), посочени в Приложение № 24, насочени към основната процедура. Освен това вещото лице – хирург изрично заявява, че за отчитането по КП № 158, която е обща - за абсцес на меките и костни тъкани, е без значение къде е абцесът дали е на бедрото или на гръдната стена.
Както се посочи и по отношение на наложената санкция по т. 2 от заповедта, за да се пристъпи към налагане на санкцията „Прекратяване на договора – частично“, следва да се установява, че медицинската помощ по процесната КП въобще не е извършвана или не е завършена, а в случая се установява извършване на медицинска помощ по КП № 154 и завършена КП по обем и съдържание, съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на НРД за МД за 2023-2025 г. И в този случай съдът приема, че нарушение има във връзка с документирането на медицинската дейност, а но не и нарушение, състоящо се в отчитане на неизвършена дейност по КП.
Предвид изложеното неправилно с обжалваната заповед е прието, че е извършено нарушение на чл. 30, чл. 309, чл. 405, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. „а“ от НРД за МД за 2023-2025 г. - отчитане на дейност, която не е извършена, по отношение на пациента с ИЗ № 4048/12/2024.
Оспорената заповед в тази част – по отношение наложената санкция по т. 4, се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
По т. 3, т. 5 и т. 6 от оспорената заповед:
Трите санкции - „финансова неустойка“ в размер на по 350 лв. (178,95 евро), са наложени на оспорващия на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г.
Съгласно чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.
Позовавайки се на посочените за нарушени норми на чл. 304, ал. 1, т. 1, чл. 309, чл. 321, т. 5, б. „а“ и чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г., административният орган приема, че въпросните условия и ред са нарушени, т.к. не са спазени индикациите за хоспитализация по отношение на пациенти по т. 3, т. 5 и т. 6 от заповедта.
По т. 3 от заповедта е прието, че на 09.12.2024 г., оспорващото ЛЗ е приело за лечение пациентка с ИЗ № 4069/12/2024 по КП №158 “Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани” от Приложение № 17 към НРД за МД за 2023-2025 г., с диагноза Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на торса, МКБ код L02.2, при неспазени индикации за хоспитализация по тази КП.
Ответникът стига до извод, че от проведените изследвания (лабораторни и хистологично), от оперативната дейност и от поставената окончателна диагноза „Епидермална киста“ липсват данни за индикациите за хоспитализация, посочени в КП № 158. Посочено е, че извършената операция и проведеното хистологично изследване установяват руптурирала епидермална киста с хроничен неспецифичен грануломатозен възпалителен процес тип “чуждо тяло“ и не доказват наличието на абсцес, или ограничен в една анатомична област пиогенен флегмон, или карбункул, фурункул в областта на глава и шия, или фурункулоза (над 5 фурункула), или рецидивиращи фурункули, единични фурункули, или гангрена.
За установяване наличието на данни за индикации за хоспитализиране на пациента с ИЗ № 4069/12/2024 по КП №158 по делото е приобщено заключение на вещо лице – хирург по извършена СМЕ. Експертът дава обоснован положителен отговор на така поставената задача на експертизата, като посочва, че пациентът е с образувание, локализирано между горната част на торса и в основата на шията, като процедурата е с код 0020 „Ексцизия на лезии на кожата и подкожната тъкан“ по КП № 158. Вещото лице дава заключение, че конкретните оплаквания на пациента и извършените медицински дейности са във връзка с предвидените такива по КП № 158 – пациентката е приета поради предполагаема супорация на атером, което е индикация, упомената в раздел 5А от КП № 158, а и условията за приключване на пътеката са изпълнени. Експертът посочва, че обикновено при наличие на атером (което означава възпаление на мастните жлези на кожата след тяхното „запушване“) се получава абсцес, а обективните критерии са: при оглед – наличие на подутина, в случая в областта на шията, вероятно с болка, като е достатъчно и само естетическо неудобство.
В съдебно заседание експертът пояснява, че абцесът не може да се види, но е описано, че пациентът има формация (подутина, атером) с болка, която предполага, че е абсцедирал процес, както и че от изследването на материала от атерома не са установени микроби и възпалителен процес. Вещото лице дава изрично заключение, че по отношение на този пациент индикацията за хоспитализация, която се установява е възпален атером, което се отнася към индикацията за хоспитализация – абсцес.
Съдът възприема като компетентно и обективно даденото от вещото лице заключение по отношение на пациента с ИЗ № 4069/12/2024 - т. 3 от обжалваната заповед. Същото кореспондира и с констатациите на административния орган, визирани в заповедта, а именно: Пациентката е приета планово по повод болезнена подутина в горната част на торса и основата на шията около година; В локалния статус е описано: „образувание с гнойна колекция 5/5мм“; При постъпването е афебрилна, липсват данни за възпалителен процес от проведените параклиничните изследвания; В Оперативния протокол № 1654 е отразено: “...намериха се възпалителни подкожни изменения в горната част на торса и основата на шията. Инцизия. Изтече 10 мл белезникава течност с вид на възпалителна. Взе се проба за антибиограма. Намери се супорирала капсула на голям атером с р-ри 5/5см... Ексцизия... Материали за хистологично изследване.... Интраоперативна находка: целулит на торса“; При извършеното микробиологично изследване е изолиран причинител коагулазо-негативен стафилокок; Изпратеният материал за хистологично изследване е с клинична диагноза „Целулит на торса“; Резултатът от хистологичното изследване е със заключение: Руптурирала епидермална киста с хроничен неспецифичен грануломатозен възпалителен процес тип “чуждо тяло“; Пациентката е изписана с окончателна диагноза Епидермална киста, МКБ L72.00.
Следва да се приеме, че неправилно от последно посочените констатации, административният орган извежда заключение, че липсват данни за индикациите за хоспитализация на пациента с ИЗ № 4069/12/2024 по КП № 158. От една страна, вещото лице обосновано стига до извод за наличие на възпален атером, което се отнася към индикацията за хоспитализация по КП № 158 – абсцес. От друга страна следва да се съобрази, че според КП № 158 поставянето на окончателна диагноза е постоперативно и след хистологично изследване, като интраоперативно се установява степента на засягане и разпространение на инфектирания процес, т.к. често пъти при външен оглед и включително рентгенографии не може със сигурност да се установи широчината и дълбочината на заангажираните в инфектирания процес тъкани и степента на тяхната жизнеспособност. Последното напълно кореспондира със заявеното от вещото лице, че абцесът не може да се види, докато не се отвори, а и самата КП № 158 предвижда хоспитализиране на пациенти за оперативно лечение с наличие на абсцес, който абсцес се уточнява интраоперативно. Обстоятелството, че според изследванията не са налице данни за възпалителен процес – абсцес, е от значение за поставянето на окончателната диагноза, но не е основание да се приеме, че не са били налице индикации за хоспитализиране на пациента с ИЗ № 4069/12/2024 по КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“.
Изложеното мотивира отмяната на наложената санкция по т. 3 от заповедта.
По т. 5 и т. 6 от заповедта:
За пациент с ИЗ № 3943/12/2024 е прието, че на 28.11.2024 г. ЛЗ не е спазило индикациите за хоспитализация по КП № 195 „Оперативно лечение при остър перитонит“.
За пациент с ИЗ № 2991/09/2024 е прието, че на 12.09.2024 г. ЛЗ не е спазило индикациите за хоспитализация по КП № 195 „Оперативно лечение при остър перитонит“.
Направен е извод по отношение и на двамата посочени в т. 5 и т. 6 от заповедта пациенти, че при проведените образни и лабораторни изследвания не са установени данни за ОХК, както и че според данните, отразени в медицинската документация липсва установена причина довела до чревната непроходимост (обструкция по хода на гастро-интестиналния тракт или пареза на мускулите на чревната стена, чревни сраствания след предходна оперативна интервенция или обтурация от малигнен процес, херния на коремната стена, възпалителни заболявания на червата, Crohn, дивертикулит, волвулус, запушване от фекалии и др.) Посочено е и, че операцията е извършена само от един лекар, без участие на асистиращи лекари, което не е в съответствие с изискването на МС „Хирургия“ и не доказва извършването на оперативна дейност с голям обем и сложност.
По извършената СМЕ вещото лице - хирург, след подробни пояснения, дава заключение по задача 3 за пациентка с ИЗ № 3943/12/2024, че: В случая индикация за хоспитализация е състоянието на пациента - „остър хирургичен корем“, като оплакванията в случая са: болка в корема, гадене и повръщане, подуване на корема, спиране отделянето на газове и дефекация, които са и данни за остър хирургичен корем към момента на хоспитализация, каквито са установени след преглед от хирург при този пациент; При поставена субективно и обективно диагноза „остър хирургичен корем“ хоспитализацията по КП № 195 е задължителна.
По извършената СМЕ вещото лице - хирург, след подробни пояснения, дава заключение по задача 4 за пациентка с ИЗ № 2991/09/2024, че: Индикации за хоспитализация се извличат от данните в предоперативната епикриза и анамнезата при постъпването, а именно: от два дни пациентът е с болка в корема и гадене от предишната вечер, с повръщане, болката се е засилила, спрели са отделянето на газове и дефекация, коремът се е подул, потърсила лекарска помощ и е установен остър хирургичен корем; Конкретните обективни критерии за наличие на индикация за хоспитализация на пациента по КП № 195 са болка и гадене, повръщане, спрели газове и дефекация без ефект от консервативното лечение; Данни за остър хирургичен корем към момента на хоспитализирането са: субективният преглед в предоперативната епикриза; заемането на принудително положение в леглото и лежането по гръб, затруднената походка; увредено общо състояние; афибрилна; сух и обложен език; лежането в принудително положение на леглото, заедно с болката в корема и липсата на отделяне на газове и дефекация насочват към диагнозата „остър хирургичен корем“.
При изслушването му от съда вещото лице потвърждава заключението си за наличие на индикации за хоспитализация на пациентите с ИЗ № 3943/12/2024 и ИЗ № 2991/09/2024 по КП № 195 „Оперативно лечение на остър перитонит“, като пояснява и следното: И при двете пациентки е установено интероперативно наличие на „брид“ (срастване на червата), което се получава вследствие на някакви сраствания, вследствие на възпалителен процес в корема, като и при двете пациентки е установена и десерозация на червото, оплело се е червото и това е илеус-перитонит десерозация има на серозата на червото. Илеусът е непроходимост на червата, а перитонит – възпалението. Преценката за индикациите за хоспитализиране на двете пациентки не може да се установи с инструментални изследвания, като всичко е умения и опит, а чревната проходимост се установява при снемане на анамнезата при задаване на въпроси за последно ходене по голяма нужда и за пускане на газове. При приемане на пациент с „остър хирургичен корем“ и извършване на оперативна намеса, при която не се установява да има перитонит, пациентът се оставя по същата пътека.
Съдът кредитира заключението на вещото лице – хирург като обективно, обосновано и компетентно и кореспондиращо с установяващото се от медицинската документация на двете пациентки и поясненията в Документ № 4 Информация за пациента (родителя/настойника/попечителя) към КП № 195 „Оперативно лечение на остър перитонит“. В Документ № 4 са посочени причините за възникване на остър перитонит, както и клиничната картина, която е отбелязано, че е „многообразна, разностепенна по изразеност и интензивност и динамична“. Съдът констатира, че при снемане на анамнезата на двете пациентки и при прегледа, както и вещото лице е установило при извършване на експертизата, се установяват визираните в Документ № 4 най-често срещани симптоми за перитонит. Следва да се приеме, че и за двамата пациенти са били налице индикации за хоспитализирането им. Този извод се потвърждава и от описаното в оперативните протоколи на двете пациентки (съответно № 3468/29.11.2024 г. по т. 5 от заповедта и № 2675/13.09.2024 г. по т. 6 от заповедта), които протоколи съдържат констатации, обуславящи наличието на остър хирургичен корем и при двете пациентки – чревни сраствания (брид, „обесващ“ илеума), обилно количество гноен ексудат и фибринови налепи, десерозирало тънко черво, множество чревни сраствания.
Обстоятелството, че операцията е извършена от един лекар-хирург, без да са отразени и разписани двама асистиращи лекари за операциите на процесните пациенти, както изисква Наредба № 10 от 05.05.2021 г. за операции с голям и много голям обем и сложност, не се явява обосноваващо налагането на санкция спрямо ЛЗ. Ако и такова нарушение е извършено, то същото няма основание (а и е несъстоятелно) да се третира като факт, потвърждаващ липсата на индикации за хоспитализиране. Приемането на пациента след констатиране на индикациите за хоспитализиране му, най-малкото предхожда темпорално оперативната интервенция.
Предвид заявеното от вещото лице и конкретните симптоми (вкл. критерии, насоки и указания), съдържащи се в КП № 195, следва да се приеме, че индикациите за хоспитализация по процесната КП са обосновани в достатъчна степен с визираните в ИЗ на двете пациентки критерии за заболяването и не е необходимо допълнително диагностично доказване за аргументиране необходимостта от хоспитализация. Неотразяването в медицинската документация на причината, довела до чревната непроходимост не следва да се приема, че обуславя липсата на индикации за хоспитализация по КП № 195. Следва да се има предвид, че преценката за наличието на индикации за хоспитализация се прави посредством снемане на анамнезата по информация от пациента и извършване на преглед при приемане на пациента, а в случая тази преценка сочи още първоначално на данни безспорно за остър хирургичен корем,
Неправилно с оспорената заповед е прието, че по отношение на пациента с ИЗ № 4069/12/2024 по КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“, а и по отношение на пациентите с ИЗ № 3943/12/2024 и ИЗ № 2991/09/2024 – по КП № 195 „Оперативно лечение на остър перитонит“, не са спазени индикациите за хоспитализация. Съответно и изводът на Директора на РЗОК Варна за наличие на основания за налагане на санкция на ЛЗ за неустановеното осъществяване на въпросните нарушения е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да се отмени заповедта в частта на наложените санкции по т. 5 и т. 6 от оспорената заповед.
По т. 7 от оспорената заповед:
Процесната по делото санкция - „финансова неустойка“ в размер на 350 лв. (178,95 евро), е наложена на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г., според която разпоредба, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.
С оспорената заповед е прието, че на 11.12.2024 г., оспорващото ЛЗ е изискало и неоснователно е получило заплащане на потребителска такса с „Квитанция към приходен касов ордер“ № 1000002206 от 11.12.2024 г. от ЗОЛ П. В. Т.-Е., за 2 дни болничен престой /09.12.2024г. - 11.12.2024г./ в размер на 11.60 лева, а пациентът е с диагноза „Нарушение на кръвосъсирването, неуточнено“, МКБ D68.9, при която ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО.
Оспорващото ЛЗ не твърди и не сочи доказателства за фактическа обстановка, различна от приетата от административния орган. Същевременно от приложените към административната преписка доказателства, безспорно се установява: 1. П. П. В. Т.-Е. е заплатила потребителска такса за 2 дни болничен престой по 5,80 лева, предвид квитанцията за заплатена такса общо 11,60 лева, приложената към ИЗ № 4067/12/2024 „Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване”, Касова книга на ЛЗ за периода 01.12.2024 г.-31.01.2025 г. (л. 143 -144, л. 154 от адм. пр.); 2. П. П. В. Т.-Е. е с придружаващо заболяване „Нарушения на кръвосъсирването, неуточнено“ МКБ D68.9 -предвид вписаното в ИЗ № 4067/2024;
Съгласно чл. 37, ал. 4 ЗЗО лицата, със заболявания, определени по списък към НРД, са освободени от заплащане на потребителска такса, а придружаващото заболяване на П. В. Т.-Е. - „Нарушения на кръвосъсирването, неуточнено“ МКБ D68.9, е сред заболяванията, посочени в Приложение № 11 „Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса“.
Правилно с оспорената заповед е направен извод, че е налице нарушение по чл. 30 и чл. 306, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г., във вр. с чл. 37, ал. 4 ЗЗО, състоящо се в нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД – неоснователно заплащане на потребителска такса от ЗОЛ със заболяване, посочено в Приложение № 11 към НРД по отношение на пациент с ИЗ № 4067/12/2024. По аргумент от чл. 30 от НРД за МД за 2023-2025 г. изпълнителите на медицинска помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЗО и НРД, като в случая това не се установява. Правилно е прието, че са налице основания за налагане на санкция на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г.
Налагането на санкция над минималния размер административният орган обосновава с тежестта на конкретното деяния, като е посочено, че състоянието на здравноосигурено лице изисква продължително медицинско наблюдение и специфични грижи, като са нарушени правата на пациента и му е нанесена финансова щета. Посочено е и че неизпълнението на императивните разпоредби на ЗЗО и „НРД за МД 2020 - 2022 г.“ и на договорното задължение не се дължи на обстоятелства, които обективно да са възпрепятствали ЛЗ да изпълни задълженията си, което обуславя налагането на по-голяма санкция.
Предвид размера на нанесената финансова щета на пациента – 11,60 лева (5,93 евро), същността на процесното нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, в сравнение с други възможни нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ (например от вида на тези по т. 8-12 от същата заповед) и при съобразяване на принципа за пропорционалност, съдът намира, че налагането на санкция в предвидения в чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. минимален размер – 200 лева, в равностойността им в евро - 102,26, би постигнала преследваната легитимна цел.
Правилното и законосъобразно определяне на санкциите се основава на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, съгласно които административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При това положение наложената в случая санкция в по-висок размер от минималния се явява необосновано завишен. В този смисъл са Решение № 11262 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3519/2025 г., VI о., Решение № 4865 от 9.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2022 г., VI о. и Решение № 8906 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2022 г., VI о.
По т. 8-12 от оспорената заповед:
Наложените „финансови неустойки“ в размер на по 350 лева, са наложени на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г., съгласно която разпоредба, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.
Според посочената за нарушена норма на чл. 307, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г., изпълнителят на БМП се задължава да осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват.
Безспорно се установя по делото неизпълнението на посоченото задължение от оспорващото ЛЗ при извършената проверка за спазване на работния график на датите и периодите, посочени в обжалвания административен акт, а именно:
По т. 8 – на 10.01.2025 г., от 15:30 до 15:45 часа, в Отделението по Гастроентерология в ЛЗ, при извършения внезапен контрол, в ЛЗ не присъства д-р И. В. Г., включена в Приложение № 1 към Договор № 030794/24.10.2023 г., която според работния график на отделението е втора смяна (15:30-20:30ч.);
По т. 9 – на 10.01.2025 г., от 15:45 до 16:00 часа, в Отделението по Образна диагностика в ЛЗ, при извършения внезапен контрол, в ЛЗ не присъства д-р А. М. С., включен в Приложение № 1 към Договор № 030794/24.10.2023 г., който според работния график на отделението е втора смяна (14:00-20:00ч.);
По т. 10 – на 21.01.2025 г., от 11:30 до 12:00 часа, в Отделението по Гастроентерология в ЛЗ, при извършения внезапен контрол, в ЛЗ не присъства д-р И. В. Г., включена в Приложение № 1 към Договор № 030794/24.10.2023 г., която според работния график на отделението е първа смяна (08:30-14:30ч.);
По т. 11 – на 21.01.2025 г., от 12:00 до 12:20 часа, в Отделението по Образна диагностика в ЛЗ, при извършения внезапен контрол, в ЛЗ не присъства д-р А. М. С., включен в Приложение № 1 към Договор № 030794/24.10.2023 г., който според работния график на отделението е първа смяна (08:00-14:00ч.);
По т. 12 – на 21.01.2025 г., от 12:00 до 12:20 часа, в Отделението по Образна диагностика в ЛЗ, при извършения внезапен контрол, в ЛЗ не присъства д-р И. П. П., включена в Приложение № 1 към Договор № 030794/24.10.2023 г., която според работния график на отделението е първа смяна (08:00-14:00ч.)
Оспорващото ЛЗ не твърди и не сочи доказателства за фактическа обстановка, различна от установената от контрольорите от РЗОК – Варна, а и неприсъствието на посочените по-горе доктори при внезапния контрол, извършен на въпросните дати е потвърдено и от гл.м.[населено място] А.-Г., за което са изготвени и съвместни протоколи за съответните обстоятелства.
Правилен е изводът на административния орган за наличие на нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД – неосигуряване на непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват, както и за наличие на основание за налагане на санкция „финансова неустойка“.
Налагането на процесните санкции над минималния размер административният орган обосновава с тежестта на конкретните деяния, като е посочено, че: Неспазването на обявения график в отделенията, изразяващо се в отсъствие на съответния лекар в часовете за предоставяне на медицинска помощ на осигурените лица води до компрометиране на нивото на предоставяната медицинска помощ и до нарушаване на основни права на осигурените лица. По този начин изпълнителят не е изпълнил задължението си да им осигури непрекъснато 24-часово предоставяне на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват. Освен това утежняващо обстоятелство се явява фактът, че е налице неспазване на обявения работен график многократно в рамките на периода на проверката, и то в няколко от отделенията на лечебното заведение. Това показва, че не е налице елемент на случайност или инцидентност, а предопределя системност в начина на работа и съзнателно пренебрегване на договореностите между страните. Налице е системно пренебрегване на задължението за спазване на графика на работа от страна на изпълнителя.
Правилно е определен размерът на санкциите по т. 8-12 от заповедта. Неспазването на графика и неприсъствието в ЛЗ е по отношението на едни и същи лекари – д-р Г. и д-р С., които на две от смените им е установено, че не присъстват в ЛЗ в посочения в заповедта часови интервал, а и са установени общо пет идентичните нарушения. Следва да се отбележи, че внезапният контрол е направен в рамките на краткия период на проверката от РЗОК, в който период се презюмира, че лекарите в ЛЗ са имали знанието за извършваната проверка и въпреки това не са спазили графика и не са присъствали в съответните си отделения, което се преценя като утежняващо отговорността на ЛЗ обстоятелство. За същността на процесните нарушения утежняващо обстоятелство е и степента на засягане на интересите на пациентите с неосигуряването на непрекъснатост на медицинската помощ.
В този смисъл определеният от ответника размер на санкцията „финансова неустойка“ е пропорционален на преследваната легитимна цел. Оспорващият и не сочи конкретни доводи за незаконосъобразност на определения размер на конкретните финансови неустойки по т. 8-12 от заповедта, а възражението му за бланкетни мотиви и липса на мотиви за определяне на конкретния размер на санкцията е неоснователно.
Незаконосъобразното и неправилното санкциониране на ЛЗ по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 от оспорената заповед и незаконосъобразното определяне на размера на санкцията по т. 7 от оспорената заповед, обуславя извод за несъответствие на акта в тази част както с целта на конкретната регламентация на правоотношенията с НРД за МД за 2023-2025 г., така и с целта на Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето и Конституцията на РБ.
Предвид направения извод за незаконосъобразност на наложените с оспорената заповед санкции по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 следва да се отмени обжалваният акт в тази част.
Наложеният размер на санкцията по т. 7 от оспорената заповед, доколкото е непропорционален, следва да се намали, като се измени заповедта в тази част и размерът на санкцията „финансова неустойка“ се намали на 102,26 евро.
Оспореният акт в частта, в която съдът приема, че е законосъобразен – в частта на наложените санкции по т. 1, т. 8-12 от заповедта, е в съответствие с целта на закона - да се обезпечи извършването на медицинската дейност от ЛЗ при регламентираните условия и ред за предоставянето й, каквато всъщност цел имат и правилата за документирането й, и за извършването на медицински дейности. С нормативната уредба на тези дейности се създават гаранции за зачитане правата на пациентите и за качествено изпълнение на задължението на държавата по отношение на здравеопазването, поради което следва да се отхвърли жалбата като неоснователна в тази част.
По разноските:
Наложените санкции са 12 на брой и е налице и материален (3500 лева), и нематериален интерес (две - „прекратяване на договора – частично“), като и двете страни имат право на разноски, съразмерно със съответно отменената и потвърдена част от акта.
На основание чл. 143, ал. 1 АПК, оспорващият има право на разноски, съразмерно на отменената част от обжалвания акт (5,5 от 12-те санкции), определени от съда на 683,43 евро. Претендираните разноски са: 25,56 евро (50 лева) - държавна такса; възнаграждение за вещи лица – 511,29 евро (1000 лева); адвокатско възнаграждение – 1022,58 евро. Действително оспорващият е внесъл 511,29 евро (1000 лева) по депозитната сметка на съда за първоначално определеното от съда възнаграждение за вещите лица, но окончателно определеното от съда възнаграждение на двете вещи лица е общо 442,97 евро, като разликата до 511,29 евро не подлежи на репатриране от ответника. Възражението на ответникът за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като немотивирано, не следва да се уважава, а и претендираното такова съдът не намира, че е прекомерно, предвид фактическата сложност на спора – 12 отделни нарушения и различни КП.
На ответника съдът определя, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правната сложност на казуса, конкретните процесуални действия на процесуалния представител на ответника, правото му на юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,39 евро (300 лева). Следва в полза на ответника да се присъди сумата в размер на 162,50 евро, съразмерно на потвърдената част от заповедта (6,5 от 12-те санкции)
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-11-16/7 от 07.03.2025 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна, В ЧАСТТА на наложените на „МБАЛ – ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД, с ЕИК 103929677 санкции по т. 3, т. 5, т. 6 – „финансови неустойки“ в размер на по 178,95 евро (350 лева), както и наложените санкции по т. 2 и т. 4 – „Прекратяване на договора-частично“ в частта, съответно на КП № 154 „Оперативни процедури на бъбрека и уретера с голям и много голям обем и сложност“ и на КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“.
ИЗМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-11-16/7 от 07.03.2025 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна, В ЧАСТТА на наложената на „МБАЛ – ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД, с ЕИК 103929677 санкция по т. 7 – „финансова неустойка“ в размер на 178,95 евро (350 лева), като НАМАЛЯВА размера санкцията по т. 7 - „финансовата неустойка“ на 102,26 евро (200 лева).
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „МБАЛ – ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД, с ЕИК 103929677, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-11-16/7 от 07.03.2025 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна, В ЧАСТТА на наложените санкции по т. 1 , т. 8-12 - „финансови неустойки“ в размер на по 178,95 евро (350 лева).
ОСЪЖДА НЗОК да заплати на „МБАЛ – ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД, с ЕИК 103929677, сумата в размер на 683,43 евро, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и възнаграждения на вещи лица и адвокат.
ОСЪЖДА „МБАЛ – ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД, с ЕИК 103929677, да заплати на НЗОК, сумата в размер на 162,50 евро, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, пред Върховния административен съд на РБ.
| Съдия: | |