РЕШЕНИЕ
№ 531
Плевен, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - IV състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| Съдия: | ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА |
При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20257170700976 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.32 във връзка с чл.31 ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/. Делото е образувано по жалба от „ВЕ-РУ-КЛИМА“ ООД гр.Кнежа, представлявано от управителя Р. С., против Заповед №РД-03-13/09.12.2025г. на Директора на РЗИ-Плевен, с която на основание чл.30, чл.31 ал.1 т.2 и чл.31 ал.2 от Закона за защита на шума в околната среда е наредено спиране дейността на локален източник на шум – автомивка на самообслужване, находяща се в гр.Кнежа, на адрес: [улица], стопанисван от „ВЕ-РУ-КЛИМА“ ООД, представляващ обект за услуги, за времето след 22,00ч., считано от 09.12.2025г. до отстраняване на причината, довела до налагането на принудителната административна мярка. В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в заповедта е представена погрешна фактическа обстановка, като административният орган не е извършил вменените му по закон задължения за установяване на релевантните за спора фактически обстоятелства и по този начин не е установено, че действително са измерени отразените в акта нива на шум. Счита се, че въпреки че в акта са изброени множество нормативни разпоредби, то нарушението не е отразено с конкретната законова норма, което ограничава правото на защита на санкционираното лице. Счита се още, че актът не съдържа и пълно фактическо описание на твърдяното нарушение, което от своя страна води до неизяснена фактическа обстановка. Посочва се още, че в заповедта се въвежда ограничение, което е без краен предел. Твърди се също, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.9 ал.2 от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателства, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. В заключение се моли за отмяна на заповедта. В жалбата е направено особено искане на основание чл.60 ал.5 от АПК за спиране предварителното изпълнение на заповедта, което е оставено без разглеждане. Определението е влязло в законна сила. От ответника е представен писмен отговор по жалбата с доводи за нейната неоснователност. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание оспорващото дружество не се представлява. По делото е подадена писмена молба от адв.Р. И., в която се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на админитративно-производствените правила, противоречие с материалния закон, при липса на пълно фактическо описание, при несъответствие с целта на закона и нарушение на принципа за съразмерност. Ответникът, в съдебно заседание се представлява от К. Ц.-служител с юридическо образование, който счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли се жалбата да бъде отхвърлена и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Оспорената заповед е връчена лично на управителя на дружеството на 15.12.2025г., видно от отбелязването върху самия акт (л.93), като жалбата срещу Заповед за спиране дейността на локален източник на шум №РД-03-13/09.12.2025г., издадена от Директора на РЗИ-Плевен, е подадена в Административен съд Плевен на 17.12.2025г. и е заведена с вх.№7212/17.12.2025г. Предвид изложеното и с оглед факта, че не е налице задължителност на административното обжалване, жалбата депозирана пред съда се явява в срок. Ето защо и като подадена от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване и пред компетентния съд, жалбата е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало във връзка с изпратена от РУ-Кнежа до Директора на РЗИ-Плевен по компетентност преписка, образувана по подаден колективен сигнал от живущи в близост до обект „Автомивка на самообслужване“, находящ се в гр.Кнежа, [улица]. Към преписката са приложени подадения сигнал, снети писмени обяснения, както и документи във връзка с изграждането и въвеждане в експлоатация на автомивката /л.25-53/. От снетите писмени обяснения се установява, че подателите на сигнала твърдят, че им пречи шумът от водоструйките от автомивката и шумът от силната музика в автомобилите на младежите, които се събират там през нощта. Установява се още, че обект „Автомивката на самообслужване“ е изграден след издадено от главния архитект на Община Кнежа РС №42/9.10.2021г. и въведен в експлоатация в край на м.март 2022г., като за да бъде въведен в експлоатация е извършено контролно замерване на шума, който се отделя в околната среда, който е бил в рамките на регламентираните законови норми. В тази насока са и дадените писмени обяснения от управителя на дружеството, което стопанисва автомивката на самообслужване. Във връзка с изискана информация от Община Кнежа и от РУ-Кнежа, с писма от 15.05.2025г. и от 20.05.2025г. Директорът на РЗИ-Плевен е уведомен, че за процесния обект има заявление за работно време, съответно има издадено удостоверение касаещо работното време, като общината не е предприемала действия за ограничаване на работното време в диапазона 23:00часа – 08:00часа, тъй като няма основания за това; както и че при сигнали за нарушаване на дневната тишина за времето от 14:00ч. до 16:00ч. и на нощната тишина за времето от 23:00ч. до 08:00ч. са предприемани съответните действия - изготвяне протокол за предупреждение, издаване на писмено полицейско разпореждане и съставяне на АУАН на нарушителите /л.54-57/. Със Заповед №РД-01-128/03.07.2025г. на Директора на РЗИ-Плевен е наредено да се извърши проверка на обект, находящ се в гр.Кнежа, [улица], по спазване нормативните изисквания на Закона за защита от шума в околната среда и подзаконовите нормативни документи, съгласно препратен сигнал от РУ-Кнежа, като са определени служителите, които да извършат проверката и времето, когато да се извърши /л.58/. От приложените на л.59-69 е видно, че при извършената проверка на 03.07.2025г. в обект „Автомивка на самообслужване“, съчетана с измерване нивото на проникващ шум в жилищни помещения в жилищна сграда в гр.Кнежа, [улица] установено, че измерените стойности при спряна работа на автомивката и при максимално натоварване на двете клетки за почистване на превозни средства са съответно 25dB(A) и 40dB(A) в стая за живеене №1, ет.1, ап.1 и 24dB(A) и 39dB(A) в стая за живеене №2, ет.1, ап.1 при гранична стойност 35dB(A), което не съответства на нормативните изисквания. За резултатите от извършената проверка е изготвен Протокол от измерване на шум в помещение на жилищни и обществени гради №КД-01-14-0036КА/04.07.2025г. Издадено е и Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки №ЗП-01-63/09.07.2025г., връчено на дружеството, което стопанисва автомивката. За извършените действия и резултатите са уведомени също Община Кнежа и едно от лицата, подали сигнала. На 29.07.2025г. по ел.поща на РЗИ-Плевен е постъпил нов сигнал от живущи до автомивката на самообслужване, в който се твърди, че в автомивката работят официално с клиенти още четири клетки, освен двете клетки, при които е установено завишено ниво на шум. Моли се за съдействие, тъй като шумът е изключително силен и непоносим /л.70-77/. С писмо от 19.08.2025г. на Директора на РЗИ-Плевен, лицето, подало сигнала е уведомено, че институцията няма правно основание за предприемане на допълнителни администравно-наказателни мерки и проверки до изтичане на срока на дадените на дружеството предписания /л.78/. Със заявление от 09.09.2025г. от представляващия „ВЕ-РУ-КЛИМА“ ООД до Директора на РЗИ-Плевен е направено искане за удължаване с един месец на дадения срок в предписанието, поради забавяне на разрешителните за поставяне на обезшумителна преградна стена, издавани от Община Кнежа. Искането е уважено, като срокът за изпълнение на предписанията е удължен до 09.10.2025г. /79-82/. За удължаването е уведомено и лицето, подател на сигнала. На 28.10.2025г. до РЗИ-Плевен е подаден нов сигнал по ел.поща, с молба за съдействие, тъй като проникващият шум от допълнително работещите четири клетки е много по-силен /84/. С писмо от 17.11.2025г. на Директора на РЗИ-Плевен до лицето, подало сигнала, последното е уведомено, че на 11.11.2025г. е извършена проверка за изпълнение на дадените предписания, като е установено, че същите са частично изпълнени, тъй като не са представени протоколи за проникващ шум. Посочено е, че на 20.11.2025г. ще бъде извършено повторно измерване на нивата на проникващ шум в жилищната сграда /л.87/. Издадена е Заповед №РД-01-200/20.11.2025г. от Директора на РЗИ-Плевен, с която е наредено да се извърши проверка на обект, находящ се в гр.Кнежа, [улица], по спазване нормативните изисквания на Закона за защита от шума в околната среда и подзаконовите нормативни документи, съгласно препратен сигнал от РУ-Кнежа, като са определени служителите, които да извършат проверката и времето, когато да се извърши /л.88/. За извършената проверка е изготвен Протокол от измерване на шум в помещения на жилищни и обществени сгради №КД-01-14-0124ОКА/24.11.2025г., от който е видно, че измерените нива на шум в ап.1 и ап.3 не съответстват на изискванията на Наредба №6/2006г., за времето от 19:00ч. до 23:00ч. /л.89-91/. От Директора на РЗИ-Плевен е издадена Заповед №РД-03-13/09.12.2025г. за спиране на дейност на локален източник на шум, с която на основание чл.30, чл.31 ал.1 т.2 и чл.31 ал.2 от Закона за защита на шума в околната среда и чл.11 ал.1 т.1 от Наредба №36/21.07.2009г. е наредено спиране дейността на локален източник на шум – автомивка на самообслужване, находяща се в гр.Кнежа, на адрес: [улица], стопанисван от „ВЕ-РУ-КЛИМА“ ООД, представляващ обект за услуги, за времето след 22,00ч., считано от 09.12.2025г. до отстраняване на причината, довела до налагането на принудителната административна мярка. Като мотиви в заповедта са посочени описаните по-горе извършени проверки и резултатите от тях, а именно измерени стойности над граничните такива, определени в Наредба №6/2006г. , с което е създаден риск от вредни ефекти – отрицателни въздействия върху човешкото здраве на живеещите в жилищната сграда, по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗЗШОС. Прието е, че е налице виновно извършване на посочените дейности, с което са нарушени разпоредите на чл.16 т.1 от ЗЗШОС и Приложение №2 към чл.5 от Таблица 1 от наредба №6/2006г. Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство. Установява се още от фактическа страна, че сигнал е подаден и до МЗ, който е препратен до Община Кнежа и РЗИ-Плевен за извършване на проверка /л.95-97/. Във връзка с последното МЗ е уведомено за извършените проверки и издадената заповед за спиране на дейност на локален източник на шум /л.104/. Установява се също, че с уведомление от 17.12.2025г. от оспорващото дружество до Директора на РЗИ-Плевен е заявено, че са предприети действия за намаляване на шума, а именно е въведено софтуерно ограничение на обекта, в резултат на което се спира възможността за работа на разширението на обекта, въведено в експлоатация на 05.08.2025г. за периода от 22ч. до 06ч., както и са предприети други действия за ограничаване мощността на помпените съоръжения. Счита се, че е постигната целта на издадената заповед и неправомерно се ограничава работата на целия обект /л.105-106/. Видно е от документа на л.133 от делото, че след издаване на процесната заповед автомивката продължава да работи, като проверката е направено отново по подаден сигнал. При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи: При проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискванията на чл.31 т.2 и чл.31 ал.2 от ЗЗШОС, а именно директорът на териториално компетентната регионална здравна инспекция. Заповедта е издадена и в установената писмена форма, като съдържа изискуемите по чл.59 ал.2 т.4 от АПК реквизити. Посочени са фактически и правни основания за издаването й. В тази връзка неоснователно е възражението в жалбата, че заповедта не съдържа пълно фактическо описание на твърдяното нарушение. Напротив, в последователност на извършените действия от контролните органи, пълно и ясно е описано в заповедта установените при първата и втората проверки факти за измерени стойности на шум над граничните такива, определени в Наредба №6/2006г., и нарушение на кои разпоредби представляват тези виновно извършени действия. Цитирани са и правните разпоредби, на което основание е издадена заповедта. Също така, въведеното ограничение с диспозитива на заповедта не е без краен предел, както се твърди в жалбата, а е за времето след 22.00часа, считано от 09.12.2025г., до отстраняване причината, довела до налагане на принудителната административна мярка. В този смисъл е именно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗЗШОС, което е едно от основанията за издаване на заповедта. Извършената от съда проверка не установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по издаване на административния акт, които биха могли да обосноват отмяната му. Независимо, че по преписката не са налични данни оспорващото дружество да е уведомено по чл. 26 от АПК за започване на производството по издаване на заповедта, то това не представлява съществено нарушение, тъй като при съобщаване на процесната заповед оспорващото дружество е подало жалба в законоустановения срок и за него не е осуетена възможността да защити правата си. В образуваното съдебно производство дружеството разполага с процесуална възможност да се запознае с всички доказателства по преписката. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.19 ал.1 от Закона за здравето, съгласно която държавният здравен контрол се извършва систематично – без предварително уведомяване. Съдебният контрол за съответствието на оспорения административен акт с материалния закон обхваща проверка дали е правилна извършената въз основа на установените факти преценка от административния орган за наличието на предпоставките за разпоредените правни последици. Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон, като съображенията за това са следните: В § 1 т.12 от ДР на Закона за здравето е дадено легално определение на понятието фактори на жизнената среда, в която е включен и шумът в жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии, а в ЗЗШОС е регламентиран видът на принудителната административна мярка, която следва да бъде наложена при наличие на шум над допустимите норми. Съобразно специалната разпоредба на чл.31 ал.1 т.2 от ЗЗШОС, компетентните органи могат да спират дейности на инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл.117 ал.1 от Закона за опазване на околната среда и на локални източници на шум при нарушаване изискванията на този закон. Съгласно чл.16 т.1 от ЗЗШОС, физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци осъществяват дейността си по начин, който не допуска предизвикване на шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, както и в помещенията на сгради със смесено предназначение над граничните стойности, определени с наредбата по чл.11 т. 5. Наредбата по чл.11 т.5 от ЗЗШОС е Наредба №6 от 26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. В чл.1 от наредбата е регламентирано, че със същата се определят показателите за шум в околната и жизнената среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието; граничните стойности на показателите за шум в околната и жизнената среда, както и граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение. В чл.5 ал.1 е посочено, че граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради и обекти с обществено предназначение Lден, Lвечер и Lнощ са посочени в приложение № 2, таблица №1. Според т.2 от тази таблица, еквивалентното ниво на шума през деня е 35dB(A), вечерта е 35dB(A), а през нощта е 30dB(A). Според §1 т.1, т.2 и т.4 от ДР на ЗЗШОС, "Шум в околната среда" е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл.117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници на шум, в т. ч. механични и електронни озвучителни средства; "Вредни ефекти" са отрицателните въздействия върху човешкото здраве, а "Локални източници на шум" са търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по Закона за устройство на територията. От приобщените доказателства по делото се установява, че стопанисваната от оспорващия търговец автомивка на самообслужване при работа на петте клетки за времето от 23.00ч до 23.30ч. на 20.11.2025г. е превишила граничните стойности на проникващия шум, определени в Наредба №6/2006г. от 30dB(A) при измерването им в две помещения в жилищна сграда, находяща се в урбанизирана територия. В административното производство измерването на шума е направено от длъжностни лица на РЗИ, които осъществяват контрол върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗЗШОС. Те са длъжностни лица, съгласно чл. 18 от ЗЗШОС компетентни да осъществяват контрол относно спазване на изискванията за показателите на шума в околната среда, като замерените показатели не са опровергани. Превишените норми за шум, измерени от компетентни специалисти, са обективирани в писмени документи, приети за годни доказателства, без да са оспорени от страните по предвиденият процесуален ред и без да са опровергани констатациите им. Ето защо, правилно и обосновано с нормата на чл.31 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗЗШОС, административният орган е спрял дейността на локален източник на шум – автомивка на самообслужване, находяща се в гр.Кнежа, [улица], представляващ обект за услуги, за времето след 22.00часа, считано от 09.12.2025г. до отстраняване на причината, довела до налагането на принудителната административна мярка. С издаването на процесната заповед е съобразена и целта на закона - да не се допуска наднормено зашумяване. Анализът на доказателствата по делото обуславя извод, че в случая административният орган, в съответствие с принципа на съразмерност, заложен в чл.6 от АПК е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като издаденият административен акт не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най необходимото за целта, за която актът се издава, а тя е да се осигури здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото предотвратяване или намаляване. Предвид гореизложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски следва на основание чл.143 ал.3 от АПК и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на РЗИ-Плевен да се присъдят разноски в размер на 102,26евро /левовата равностойност на 200лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което е съобразено с осъществения обем процесуално представителство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, IV- ти състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВЕ-РУ-КЛИМА“ ООД гр.Кнежа, представлявано от управителя Р. С., против Заповед №РД-03-13/09.12.2025г. на Директора на РЗИ-Плевен, с която на основание чл.30, чл.31 ал.1 т.2 и чл.31 ал.2 от Закона за защита на шума в околната среда е наредено спиране дейността на локален източник на шум – автомивка на самообслужване, находяща се в гр.Кнежа, на адрес: [улица], стопанисван от „ВЕ-РУ-КЛИМА“ ООД, представляващ обект за услуги, за времето след 22,00ч., считано от 09.12.2025г. до отстраняване на причината, довела до налагането на принудителната административна мярка. ОСЪЖДА „ВЕ-РУ-КЛИМА“ ООД гр.Кнежа, [улица], представлявано от управителя Р. С., с [ЕИК], да заплати в полза на Регионална здравна инспекция-Плевен направените по делото разноски в размер на 102,26 евро /сто и две евро и 0,26евроцента/. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. Преписи от решението да се изпратят на страните.
| Съдия: | |