Производството е по реда на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ вр. с чл.145 и сл. от АПК.

 

Делото е образувано по жалба на К. Г. Т. от [населено място] против експертно решение №92368 от заседание №128 от 28.07.2025 година на НЕЛК, Специализиран състав по Психични, Вътрешни и Сърдечно съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР №90319 от 29.01.2025 година на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново, с което на жалбоподателя е определен 80%ТНР, като е потвърден и срока на инвалидността. Посоченото решение на ТЕЛК е станало в процедурата по преосвидетелстване на жалбоподателя.

В жалбата се поддържа незаконосъобразност на процесното ЕР на НЕЛК е нищожно и незаконосъобразно поради съществени нарушения на административно-производствените правила, както и поради нарушен материален закон. Сочи се извън това и, че решението е формално незаконосъобразно, доколкото не отговаря на изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Поддържа се и неспазването на разпоредбата на чл.63, ал.2 от НМЕ с оглед неправилно посчена отправна точка по Приложение №1 и неправилно определяне на процента на ТНР с оглед неправилното прилагане и на Приложение 2.

Ответникът, НЕЛК, Специализиран състав – София, не взема становище в открито заседание, като в молба – становище от 20.04.2026 година на процесуалния представител на комисията отрича основателността на жалбата, считайки, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на формата на административния акт, в съответствие със законовата цел, при спазване на административно производствените правила и при спазване на материалния закон. Претендират се разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Национален осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хора с увреждания не са заели становище по жалбата.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от заинтересовано лице, засегнато от правните последици на оспорения административен акт, какъвто според фикцията на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ е експертното решение на НЕЛК.

По същество съдът преценява жалбата като основателна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка, която впрочем не е и спорна между страните:

От представеното МЕД се установява, че със заявление – декларация №042024021215797 от12.02.2024 година до ТЕЛК при МОБАЛ „Д-Р Стефан Черкезов“ - В.Търново, подадено чрез РКМЕ жалбоподателят е заявил искане да бъде преосвидетелстван за трайно намалена работоспособност поради изтичане на срока за последното експертно решение. Приложено е медицинско направление за ТЕЛК с диагноза за водещо заболяване друга и неуточнена цироза на черния дроб. Не са отбелязани придружаващи заболявания. Отбелязано е прилагането на придружаващи документи, като са приложени амбулаторен лист, производствена характеристика, експертно решение на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново от 22.06.2022 година, с което е установена ТНР от 95% без чужда помощ. Към това предходно решение на ТЕЛК са представени производствена характеристика, медицинско направление и епикриза от началника на гастроентерологичното отделение на същата болница, според която към датата на изписване на лицето, същото има окончателна диагноза „К74.6 „Друга и неуточнена цироза на черния дроб – декомпенсирана чернодробна цироза Чайлд „С“, скор 23т“. Като придружаващи заболявания са отбелязани „диафрагмална херния без непроходимост или гангрена и други остри гастрити“. Няма данни въпросното решение на ТЕЛК да е било обжалвано по реда на чл.112 от ЗЗ. Към заявлението си от 12.02.2024 година жалбоподателят е приложил и епикриза от 08.03.2024 година от гастроентерологичното отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“АД, амбулаторен лист от 22.02.2024 година, болничен лист от 08.03.2024 година на ЛКК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, Медицински протокол №188 от ЛКК към същото лечебно заведение и извадка от медицинското си досие. В епикризата изрично е посочена същата диагноза, като е отбелязано и придружаващо заболяване дифрагмална херния без непроходимост или гантгрена, както и други остри гастрити.

Издадено е било ЕР №91992 от 114 заседание, проведено на 14.06.2024 година на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново, с което е определена ТНР от 80% със срок до 01.06.2026 година. Прието е, че става въпрос за процедура по чл.40, ал.1, т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /Правилника за лаконичност/.

Това решение е обжалвано от настоящият жалбоподател с жалба от 22.06.2024 година.

С решение №91755, взето на заседание №145 от 22.08.2024 година на НЕЛК, Специализиран състав е отменил посоченото непосредствено по-горе решение на ТЕЛК, като от мотивите е видно, че е прието, че става въпрос за водещо заболяване, което следва да се [жк], раздел 15, т.2,2 от Приложение №1, като става въпрос за заболяване, [жк],6. Посочено е, че има данни за установена с ФСГ диафрагмална херния. Решението на ТЕЛК е върнато за ново произнасяне при писмените указания.

Съответно, издадено е ЕР №90319 от 29.01.2025 година на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново, с което е определена ТНР от 80% за срок до 01.01.2026 година. Прието е, че основната диагноза е „декомпенсирана чернодробна цироза Чайлд „В“,МЕЛД,и портална гастропатия, която се [жк], посочена в Част девета, Раздел 15, т.2.2 от Приложение 1 към НМЕ. Посочено е, че единствените данни за наличие на диафрагмална херния са от извършена ФГС /фиброгастроскопия, бел. моя/ от пролежаването в отделението в болницата във Велико Търново. Посочено е, че наличието на това заболяване не се потвърждава при последната хоспитализация и повторната ФГС през месец март на 2024 година на пациента, нито от извършената ехография на корем при това хоспитализиране. Констатирано е, че при извършените впоследствие образни изследвания не се потвърждава наличието на въпросната херния, при което е констатирано, че не се установява това съпътстващо заболяване.

Въпросното решение на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК, като към жалбата са приложени амбулаторни листи и рентгенови изследвания /резултати от образна диагностика/.

Видно то мотивите, изложени в процесното решение на НЕЛК, специализиран състав, на база на представените епикризи от 2015, от 01..06.2021 година и от 05.03.2024 година на ГЕО на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново, както и с оглед проведените консултации с гастроентеролог и общопрактикуващ лекар, и като е съобразено предходното решение на НЕЛК, без да е представена нова медицинска документация от пролежаване в клиника или отделение по гастроентерология след месец 03.2024 година, то изводът е, че става въпрос за чернодробна цироза, изявила се след 2015 година насам на база на токсична генеза, декомпенсирана, стадирана по Чайлд – „В“ МЕЛД – скор 9 точки в клинична обстановка и с установени варици на хранопровода, група 2 ои портална гастропатия, без данни за други усложнения, като следва да се определят за това заболяване 80% ТНР по Част девета, Раздел 15, т.2,2 от приложение №1 към НМЕ /Наредбата за медицинската експертиза/. По отношение на посоченото в предходното решение на НЕЛК придружаващо заболяване „диафрагмална херния“, с оглед допълнителните консултации с хирург, всички останали документи по този повод са разгледани, като в ИЗ 3078/2024 година е посочено въпросното придружаващо заболяване. В извършената ФГС не е описана такова заболяване, а в останалата медицинска документация липсва актуално образно/инвазивно изследване, което да верифицира това сочено заболяване. Затова не е определен допълнителен % за това сочено съпътстващо заболяване. По отношение на твърдението за счупване на горен край на раменна кост е посочено, че определянето на % ТНР по НМЕ изисква прилагане на актуални образни изследвания /рентгенографии/, техните разчитания от специалист по образна диагностика, актуален преглед от ортопед с подробен ортопедичен статус и направени ъгломерии и сантиметрии за определяне на трайните функционални нарушения. Такива не са приложени в МЕД, като тези липси на съответните документи обосновават и неопределяне на допълнителен процент на ТНР. По отношение на обрива на краката е прието, че те се дължат на основното заболяване и не се следва допълнителен процент на ТНР. Що се касае до констатираните заболявания остър гастрит и паренхимна киста е посочено, че те не обуславят %ТНР с оглед липсата на такива отправни точки в НМЕ.

 

При тези факти се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество, тъй като решението на НЕЛК засяга неблагоприятно жалбоподателят, доколкото в процедурата по преосвидетелстване процентът на ТНР в крайна сметка е намален, като жалбата на Т. до НЕЛК, Специализиран състав по Психични, Вътрешни и Сърдечно съдови заболявания не е уважена. Спазен е и срока по чл.149, ал.1 от АПК, която норма е приложима в случая с оглед разпоредбата на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ. Решението е връчено на майката на жалбоподателя на 08.08.2025 година, а жалбата до съда е подадена на 18.08.2025 година.

ЕР на НЕЛК е валиден административен акт, издаден въз основа на контролно-отменително производство във връзка с обжалването на ЕР №90319 от 29.01.2025 година на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново, като последното пък е издадено в производството проведено по реда на чл.32-41 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ, Правилника за лаконичност/.

Съдът намира, че оспореното ЕР е формално законосъобразно, тъй като в него са обсъдени релевантните за случая факти и обстоятелства, подкрепящите ги доказателства, като те са мотивирали и разпоредения с този акт правен резултат, като НЕЛК се е произнесла в рамките на оплакванията, релевирани в жалбата на МК към ТП на НОИ – Велико Търново. Спазени са и специалните правила на чл. 49 и чл.51 от Правилника, които поставят специални изисквания към издавания от страна на НЕЛК акт, който има двояк характер, доколкото от една страна представлява експертиза, а от друга страна по правните си последици има параметрите на индивидуален административен акт. НЕЛК се е произнесла като контролно – отменителна инстанция, като е проконтролирана процедурата по издаването на ЕР и оспорването му пред НЕЛК, а от друга страна са изложени и медицински и правни доводи по съществото на спора – наличието на процент на трайна неработоспособност на жалбоподателя, определен по реда на Наредбата за Медицинската експертиза и то за конкретно посочен срок.

Съдът констатира съществени нарушения на административно-производствените правила, повлияли върху достоверността на посочените в решението факти и обстоятелства. В случая са спазени изискванията на чл.43, т.1, чл.49, ал.1 и чл.51, т.1 от Правилника във връзка с чл.109 от ЗЗ, но са нарушени разпоредбите на чл.45, ал.2 и чл.50, ал.1 от Правилника, като това е довело до издаването на решение, което противоречи на материалния закон.

С жалбата до НЕЛК жалбоподателят е релевирал оплакваия за различни заболявания, прилагайки и нови доказателства, представляващи медицинска документация.

Правилно е посочено в решението на НЕЛК, че водещото заболяване, което е отразено в последната меродавна към решението на ТЕЛК епикриза „Декомпенсирана чернодробна цироза „Чайлд“ „В“, МЕЛД скро точки, Варици на хранопровода, втори стадий следва да се [жк],2 от Раздел XV, находящ се в Ч. Д. „Вътрешни болести“ на НМЕ.

Неправилно обаче ответната НЕЛК е посочила в решението си, че не следва да определя допълнителен процент за придружаващото заболяване „Диафрагмална херния“. От преписката е видно, че с ЕР №91755 от 145 заседание, проведено на 22.08.2024 година е отменено предходното решение на ТЕЛК, като от мотивите на това ЕР на НЕЛК се установява, че съставът на НЕЛК е констатирал данни за посоченото придружаващо заболяване,установени с ФГС. В оспореното пред НЕЛК решение на ТЕЛК е отбелязано по този повод, че въпросното заболяване не се потвърждава от последваща хоспитализация или повторна ФГС в ГЕ отделение. Направено е позоваване на подследващи амбулаторни листи от гастроентеролог и специалисти вътрешни болести, към които обаче не са приложени фиброгастроскопии, които да опровергават наличието му. В епикризата на ГЕО към МОБАЛ „Д-Р Стефан Черкезов“ АД изрично е описано посоченото заболяване, като същото е описано и в епикризата от 11.06.2021 година. В последната е отбелязано, че е налице изследване ФГС, извършено от д-р У.. Посочената епикриза е част от медицинското досие на лицето и макар да не е актуална, е следвало да се съобрази от НЕЛК, доколкото в амбулаторния лист №25010806FC78 от 10.01.2025 година на доктор Н. Б. е отбелязано, че е установена дифрагмална херния, като този А. е част от МЕД на жалбоподателя. Същата основна диагноза впрочем е посочена и в А. №25024С02Е0DC от 24.01.2025 година на доктор П. Т., който А. е също част от МЕД. Тези амбулаторни листи отразяват актуални резултати по разума на чл. 39, ал.2, т.1, буква „б“ от Правилника. Следователно НЕЛК е следвало да съобрази тези документи, които са част от МЕД на лицето с оглед правилото на чл.50, ал.1 от Правилника, и тъй като не е имало процесуална възможност да върне преписката на ТЕЛК /аргумент от чл.52, ал.2 от Правилника/, е следвало да констатира, че за въпросното заболяване се следва конкретен процент на ТНР според Част осма, Раздел VIII, т.2 от Приложение №1 към чл.63, ал.1 от НМЕ. Съответно, това води до приложимост на т.III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти /приложение №2 към чл.63, ал.3 от НМЕ./ след като се конкретизират в коя конкретна отправна точка се вписва въпросното съпътстващо заболяване.

По отношение на заболяването обрив по краката, остър гастрити парехимна киста на десен бъбрек съдът споделя изводите на НЕЛК доколкото е направена консултация с дерматолог, според която този обрив се дължи на основното заболяване, а другите две заболявания не обуславят прилагане на отправни точки по Приложение №1 към чл.63 от НМЕ и, от друга страна, не е установено наличието на обусловен от проявлението им остър функционален дефицит с оглед документацията, съдържаща се в МЕД.

По отношение на счупването на раменната кост – приложени са рентгенографии на раменната кост от 2020 година, обективиращи следната находка: фрактура на лявата раменна кост, като нови, актуални образни изследвания по смисъла на цитираната по-горе разпоредба от Правилника не са налични. Следователно правилно НЕЛК не е определил за посочената травма процент на ТНР по Ч. П., Раздел VII от Приложение №1 към чл.63 от НМЕ.

Следва жалбата да бъде уважена, като оспореното решение се отмени и преписката се върне на НЕЛК, Специализиран състав за произнасяне при съобразяване с указанията за тълкуване и прилагане на закона, дадени по-горе и по-конкретно с указанията по прилагане закона при определянето на ТНР за придружаващото заболяване „Диафрагмална херния“ и оттам на общия ТНР.

Жалбата е основателна и следва да се уважи.

Разноски: При този изход на спора, на жалбоподателят се следват сторените от него разноски за държавна такса от 10 лева /5,11 евро/.

Водим от изложеното, Великотърновският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Експертно решение №92368 от заседание №128 от 28.07.2025 година на НЕЛК, Специализиран състав по Психични, Вътрешни и Сърдечно съдови заболявания.

ИЗПРАЩА преписката по жалбата на К. Г. Т. от [населено място], [ЕГН], против експертно решение №90319 от 29.01.2025 година на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново, на НЕЛК, Специализиран състав по Психични, Вътрешни и Сърдечно съдови заболявания за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите към решението.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия –София, да заплати на К. Г. Т. от гад Елена, [ЕГН], разноски по делото в общ размер от 5,11 евро.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.