РЕШЕНИЕ
№ 10699
Пловдив, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СВЕТОМИР БАБАКОВ |
При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20257180700816 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 226 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е след връщането му за ново разглеждане от Върховен административен съд.
С решение № 3815/10.04.2025 г. по адм. дело №11923/2022 по описа на ВАС е отменено решение № 1880 от 26.10.2022 г., постановено по адм. дело №1204/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, поправено с решение № 1219 от 23.06.2023г. по адм. дело № 1204/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-35 от 30.03.2021 година, издадена от Управителя на НЗОК, с която се иска възстановяване на суми в общ размер на 14 605,40лв., получени без правно основание МБАЛ "Свети Мина" ЕООД за лечение на пациенти по КП № 33 "Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения"; по КП № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация"; по КП № 48 "Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст" и по КП № 104 "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания-остро протичащи, с усложнения", както и частта, в която НЗОК София е осъдена да заплати на МБАЛ "Свети Мина" ЕООД, сумата от 2036 лв. лева разноски по делото, по съразмерност и компенсация.
С решението на висшия по степен съд делото е върнато за разглеждане на друг състав, като са дадени конкретни указания при новото разглеждане на делото.
Образувано е по жалба на МБАЛ “Свети Мина” ЕООД, с [ЕИК], представлявано от проф. П. П. – управител, срещу Писмена покана № РД-25-35 от 30.03.2021 год., издадена от управителя на НЗОК, за възстановяване на суми в общ размер на 18 549.40 лв., получени без правно основание от МБАЛ “Свети Мина” ЕООД.
В о.з. лечебното заведение-жалбоподател се представлява от адв. Ц. К., като жалбата срещу поканата за възстановяване на неправомерно получени суми от бюджета на НЗОК е поддържана и при повторното разглеждане на делото. Подробни като съображенията за отмяна на поканата са доразвити в писмена защита.
Ответникът по жалбата – УПРАВИТЕЛЯТ на НЗОК – чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт В. Л., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендират се съдебните разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Съображенията в защита са изложени в представена писмена защита.
В хода на производството са събрани писмени доказателства с оглед предмета на делото, като след анализ и оценката им, съобразявайки указанията на ВАС, съдът прие следното за установено:
Със Заповед № РД-25-38 от 04.02.2021г., издадена от Управителя на Национална осигурителна каса - Пловдив е възложено извършването на проверка от 08.02.2021 г. до 12.02.2021г. вкл. на изпълнител на медицинска помощ МБАЛ "Св. Мина" - Пловдив ЕООД, със задача контрол по изпълнението на договора на лечебното заведение за оказване на болнична помощ в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2020г.-2022г. В хода на проверката е констатирано неизпълнение по клинични пътеки (КП) №33, КП №29, КП №48, КП №104.
Съставен е Протокол № РД-25-38-2 от 18.02.2021г. за неоснователно получени суми, срещу който е депозирано Възражение и уточнение към него съответно - вх. № 29-08-11/05.03.2021 г. и вх. № 29-08- 12/05.03.2021 г. на РЗОК - Пловдив, които по същество са приети за неоснователни, след което управителят на НЗОК е издал процесната писмена покана.
Предмет на обжалване в настоящето съдебно производство е Писмена покана № РД-25ПП-35 от 30.03.2021год., издадена от управителя на НЗОК, за възстановяване на суми в общ размер на 14605,40лв., получени без правно основание от МБАЛ “Свети Мина” ЕООД за лечение на пациенти по КП № 33 "Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения"; по КП № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация"; по КП № 48 "Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст" и по КП № 104 "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания-остро протичащи, с усложнения".
При проверка, извършена на място в лечебното заведение, проверяващата комисия - длъжностни лица - служители от НЗОК са установили, че не са спазени нормативните изисквания, както следва:
1. По КП № 33 „Диагностика и лечение на ритъмни и проводими нарушения“ е установено, че при седем ИЗ №№ 5460, 5306, 5305, 5295, 5428, 5529 и 55076, ЗОЛ/пациенти са хоспитализирани по спешност с основна диагноза „Припадък /синкоп/ и колапс - МКБ 10 R55.
При всички посочени случаи е констатирано неспазване на изискванията на чл. 30, т.2, чл. 275, ал, 1, т. 1 и чл. 292, т. 6, б. „а“ от НРД за МД 2020-2022г.
Според проверяващия екип в цитираните седем случая съгласно ИЗ на пациентите, като единствен повод за хоспитализация е прието, че е налице колапс /синкоп/, като не е посочено кога е настъпила загубата на съзнание, липсва медицинска документация и данни от придружител. Не е отбелязана загуба на зрение. Посочено е, че от обективният статус, данните от ЕКГ и от ЕхоКГ не е доказано наличие на нито една от посочените в алгоритъма на КП № 33 индикации за хоспитализация.
Формиран е извод, че на основание чл. 76а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, изпълнителят на болнична медицинска помощ МБАЛ „Свети Мина - Пловдив“ ЕООД следва да възстанови сумата, получена без правно основание в размер 3842,30 лв. (7x548,90лв.) по описаните ИЗ по КП № 33.
2. По КП № 29 „Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация“ при три ИЗ №№№ 5475, 5458 и 5110 е установено, че ЗОЛ/пациенти са хоспитализирани по спешност с основна диагноза „Застойна сърдечна недостатъчност“ - МКБ 10 I 50, като е констатирано неспазване на изискванията на чл. 30, т. 2, чл. 288, ал. 1 и ал. 2 и чл. 292, т. 8 от НРД за МД 2020-2022 г.
Според изводите на лекарите-контрольори не са спазени критериите за дехоспитализация: в деня на изписване липсват обективни данни за общото състояние на пациента, липсва кардиологичен статус, съответстващ на този при постъпване, с който да се обективизира овладяване на симптоматиката, не е определено с какъв функционален клас се изписва болния и дали е постигнато подобрение на ФК. Не е налице медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение.
Формиран е извод, че на основание чл. 76а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, изпълнителят на болнична медицинска помощ МБАЛ „Свети Мина - Пловдив“ ЕООД следва да възстанови сумата, получена без правно основание по описаните ИЗ по КП №29 в общ размер 2811,60 лв. (4 x 702,90лв.).
3. По КП № 48 „Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст“ е установено, че при три ИЗ №№ 4549, 4755 и 4924, ЗОЛ/пациенти са хоспитализирани по спешност с основна диагноза „Бронхопневмония, неуточнена“ МКБ 10 J18.0, като е направена констатация за неспазени изисквания на чл. 30, т. 2, чл. 288, ал. 1 и ал, 2 и чл. 292, т. 8 от НРД за МД за 2020- 2022г.
Констатирано е по отношение на ИЗ № 4549 и ИЗ № 4755 в декурзус в деня на дехоспитализацията- съответно 08.10.2020г. при и 19.10.2020г. не са документирани обективни данни, обосноваващи липса на медицински риск. Не са посочени медицински мотиви за неизвършване на контролна рентгенография при този статус. Не е налице заключение, че липсва медицински риск от приключване на болничното лечение.
По отношение на ИЗ 4924 е установено в хода на проверката, че пациентът е хоспитализиран по спешност по КП 48 на 23.10.2020 г. и дехоспитализиран на 28.10.2020 г. с основна диагноза „Бронхопневмония, неуточнена“. Към ИЗ е приложена рентгенография, извършена в друго лечебно заведение с дата 22.10.2020г., като не е извършена друга рентгенография по време на болничния престой.
Прието е, че в случая се касае за хоспитализация по спешност, като е отчетена за завършена по КП № 48 задължителна диагностична процедура 87.44-рутинно рентгеново изследване на гръден кош, която не е извършена от МБАЛ „Св. Мина“ ЕООД и следователно клиничната пътека не е завършена.
Според лекарите-контрольори не са спазени изискванията на чл. 352, ал.1, т. 3 във вр. с §1, т.2, б. „б“ от ДР на НРД за МД за 2020-2022г. и на основание чл. 76а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, изпълнителят на болнична медицинска помощ МБАЛ „Свети Мина - Пловдив“ ЕООД следва да възстанови сумата по описаните ИЗ по КП №48, в общ размер 3151,50лв. (3 x 1050,50лв.), получена без правно основание.
4. По КП № 104 „Диагностика н лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявалия - остро протичащи, с усложнения“, относно ИЗ 5297; ИЗ №5356; ИЗ № 5378; ИЗ № 5312 е констатирано, че не са спазени изискванията на чл. 281, ал.1, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022г. във вр. с § 11, т. 3.3.2.2 от Договор № РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020г. за изменение и допълнение към НРД за медицинските дейности между НЗОК в БЛС за 2020-2022г.
Прието е за установено, че по отношение на посочените ИЗ се касае за ЗОЛ над 18 години и хоспитализацията следва да е по КП № 39. МБАЛ „Св. Мина“ ЕООД няма сключен договор с РЗОК Пловдив за изпълнение на КП № 39 през 2020г. и съгласно чл. 281, ал.1, т, 1 от НРД за МД за 2020-2022г. е длъжна да преведе пациента в лечебно заведение за болнична помощ, което изпълнява КП № 39.
Прието е, че получената от МБАЛ „Свети Мина - Пловдив“ ЕООД сума, в общ размер на 4800,00 лв. (4 x 1200,00 лв.) по описаните ИЗ по КП №104, следва да се възстанови, тъй като е получена без правно основание.
В хода на настоящето съдебно производство с молба с вх. № 7122/28.04.2025г. от ответника са представени всички документи, съдържащи се в ИЗ по КП 33, по КП 29, по КП 48 и по КП 104, които са предмет на писмена покана № РД-25ПП-35 от 30.03.21г. на управителя на НЗОК.
Приета е също молба с вх. № 7026/25.04.2025 г. от РЗОК – Пловдив, с която в изпълнение указанията на съда уведомяват, че административната преписка по делото е окомплектована и изпратена от страна на НЗОК, като на РЗОК – Пловдив е предоставено копие на същата за осъществяване на процесуални представителство.
Във връзка с указанията на Върховен административен съд, дадени с № 3815/10.04.2023 г. по административно дело 11923/2022 г. на ВАС е прието с възражения от страните заключение по допусната еднолична съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и допълнение към нея, изготвена от вещо лице със специалност "Хирургия" и „Правно регулиране на здравеопазването“.
В отговор на поставената задача дали са спазени индикациите за хоспитализация по КП №33, експертът е посочил, че в цитираните седем случая съгласно ИЗ на пациентите, като единствен повод за хоспитализация е прието, че е налице колапс /синкоп/. Според ВЛ нарушенията на сърдечният ритъм като индикация за хоспитализация по КП № 33 са едни от многото причини за настъпването на колапс и като такава. трябва да бъда потвърдена или отхвърлена.
Според направените ЕКГ при хоспитализацията всички пациенти са били със синусов ритъм и сърдечна честота в референтни граници с изкл. на ИЗ № 5305/2020, при който е налице брадикардия (забавена честота на сърдечна дейност) и И3 №№ 5295 и 5529, при които е налице тахикардия (ускорена честота на сърдечна дейност).
Според направените ехокардиографии пациентите с ИЗ № 5295 и № 5529 са със запазени левокамерни функции. Останалите са с данни за левокамерна хипертрофия и влошена систолна и диастолна левокамерна функция.
ВЛ е посочило в заключението, че ритъмно-проводните нарушения имат преходност към момента на тяхното настъпване. Възможно е болният да постъпи в състояние на нормален ритъм, поради което бива хоспитализиран поради ритъмно и проводна симптоматика и нейното уточняване.
Установено от ВЛ е също, че при нито един от случаите не е извършено холтер мониториране. ВЛ е дало заключение, че според правилата на добра медицинска практика при пациенти със сърдечна честота при хоспитализацията под 50 и над 90 уд/мин. и данни за синкоп (И3№№ 5295; 5305 и 5529) това е било препоръчително.
Според експерта на база приложената медицинска документация може да се приеме, че при ИЗ №№ 5295/2020; 5305/2020 и 5529/2020 са били налице индикации: симптоматични брадикардии и проводни нарушения (синкопи, МАС синдром), с оглед наличието на ритъмни нарушения - брадикардия и тахикардия.
При останалите синкопът като индикация за хоспитализация(израз на ритъмно-проводно нарушение) остава недоказан и недоуточнен.
По отношение на спазване на критериите за дехоспитализация по случаите по клинична пътека „29“, експертът е дал заключение, че дехоспитализацията на пациентите по КП 29 е извършена при спазване на минималният болничен престой. ВЛ е констатирало, че според записаното в медицинската документация - последен декурзус, изход от лечение и обсъждане в епикриза са налице обективни данни за стабилно общо състояние (стабилен кардиопулмонален статус).
Експертът е описал в заключението, че като критерии за дехоспитализация е посочено „...Подобряване на функционалния клас И/ИЛИ овладяване на симптоматиката, т.е. допуска се изпълнение на едно от двете. Проведена е интензивна диуретична терапия, което е довело до подобрение в състоянието на пациентите (овладяване на симптоматиката). Оптимизирана е терапията. Обективното състояние на пациентите при изписването е отразено и в приложения към История на заболяването “Фиш за дехоспитализация”.
Според заключението на експерта в ИЗ има медицинско заключение от приключилото болнично лечение, изчерпателно са посочени признаци (дишане, сърдечна честота, артериално налягане), които при прочит на епикризата, се явяват обективирани в медицинската документация. Въз основа на посочените обективни данни за общото състояние на пациента, както и спазването на критериите за дехоспитализация, се предполага, че няма медицински риск за пациента от приключване на болничното му лечение. Налице е стабилно общо състояние - стабилен кардиопулмонален статус.
ВЛ е дало заключение, че няма нормативно въведено задължение за изпълнителя на болнична помощ в последния декурзус и в епикризата да впише медицинско заключение, удостоверяващо липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. Отсъствието на термина, „липсва медицински риск“, според ВЛ, не може да се вмени като задължение при положение, че пациентите по тази КП имат престой в болничното заведение 3 дни, изписани са в подобрено общо състояние с оптимизирана терапия и са насочени към проследяващо контролно лечение. Като медицински критерии са посочените признаци за дехоспитализация.
Констатирано от експерта е, че в ИЗ/епикриза е посочено - подобрено общо състояние и изчерпателно са описани признаците - дишане, сърдечна честота, артериално налягане. Налице е стабилно общо състояние - стабилен кардиопулмонален статус. Оптимизирана е терапията, определени са и включените в КП следболнични контролни прегледи. В о.с.з е посочено от ВЛ, че по отношение на КП № 29 въпреки че изричен текст, формулиран така: „липса на медицински риск“, има описано обективно състояние по отношение на 3 бр. ИЗ .
Според заключението на ВЛ тези записи имат стойността на медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение.
По отношение на спазване на критериите за дехоспитализация по случаите по клинична пътека „48“, ВЛ е дало заключение, че въз основа на констатациите при проверката на трите истории на заболяване и съпоставка на обективното състояние в динамика, може да се приеме, че е налице спазване на медицински критерии за дехоспитализация - обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и: повлияване на фебрилния синдром; отзвучаване на клиничните симптоми; повлияване на физикалната белодробна находка; нормализиране на стойностите от КГА или на сатурацията SP02.
Според заключението на експерта, фактът, че информираното съгласие за провеждане на образно рентгеново изследване е писмено, говори, че е налице повишен риск за живота и здравето на пациента (рентгеново облъчване) и поради това назначаването на изследването трябва да се прецизира и да не се извършва, когато обстоятелствата не го налагат.
По отношение на спазване на критериите за дехоспитализация по случаите по клинична пътека 104 според заключението на експерта по допълнението към СМЕ, според приложените в ИЗ резултати от извършени образни изследвания и при четирите случая са налице данни за инфилтративно-възпалителни (пневмонични) изменения на белия дроб.
По отношение на КП № 104 в о.з. е направено уточнение към допълнението, като е посочено че със Заповед № РД-01-724/22.12.2020г. на министъра на здравеопазването приравняват антигенните тестове с PCR тестовете, е от дата 22.12.2020 г. – този случай, който касае направения антигенен тест, е с хоспитализация от 13 до 17 ноември 2020г. – т.е. около един месец преди да бъде издадена тази заповед за приравняване на антигенните тестове с PCR тестовете. Предвид тази заповед, според експерта, ИЗ № 5297 също не би трябвало да се приеме за потвърден случай на инфекция с Ковид-19. При ИЗ № 5312 е с отрицателен PCR тест, а при ИЗ № 5297 е с антигенен тест.
На следващо място ВЛ е дало заключение, че думата „бронхопневмонична“ е само в едно ИЗ, в други случаи е въпрос на описание от специалиста по образна диагностика. Уточнено е, че „..„двустранни инфилтративно-възпалителни“ е възпалителен процес, който априори е пневмония. „Интерстициални възпалителни“ също са вид възпалителни промени, априори пневмония….“ Така че според образните находки ВЛ приема, че и при четирите случая си има образни данни за възпалителни промени – т.е. налице е пневмония, само че някъде е двустранна, а при един от случаите едностранна. Според ВЛ „Пневмония” най-обобщено казано представлява възпаление, възпалителен процес в паренхима на белия дроб.
Съдът кредитира заключението на ВЛ по допуснатата СМЕ и допълнението към нея като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде обсъдено в хода по същество на спора.
По отношение на направеното възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в писмените му бележки в посока, че ВЛ не притежава необходимата професионална компетентност, за да отговори на така поставените въпроси, следва да се посочи експертът притежава освен специалност „ХИРУРГИЯ“ и „ПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО“, и специалност „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЗДРАВЕН МЕНИДЖМЪНТ“, с оглед на които специалности, Съдът приема, че ВЛ е компетентно да отговори на въпроси, свързани с критерии за хоспитализация и дехоспитализация по клинични пътеки, заплащани от Здравната каса. Буди недоумение защо не е било направено и възражение от страна на ответника за компетентността на ВЛ при назначаване или приемане на заключението му. Освен това, експертът е отговорил подробно и изчерпателно на поставените му въпроси, а и Съдът обсъжда всички доказателства в контекста на експертното заключение. Отделно от това следва да се посочи, че в хода на настоящето производство са представени нови доказателства, които не са обсъждани от назначените ВЛ по адм. дело № 1204/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, които доказателства са съобразени както от ВЛ по настоящето дело, така и ще бъдат обсъдени от съдебния състав в хода по същество на спора.
При повторното разглеждане на делото, въз основа на установените факти при анализа на доказателствата, събрани в хода на административното производство – доказателства и в съдебната фаза съгласно чл. 171 АПК, както и въз основа на събраните в хода на настоящето производство писмени доказателства, съдът прие следното:
Съдебният контрол за законосъобразност е изрично предвиден способ за защита срещу издадена по реда на чл. 76а ЗЗО писмена покана за възстановяване на получени суми – чл. 76а, ал. 4 ЗЗО, като срокът за сезирането на съда в случая е спазен – 14-дневен по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 76а, ал. 4 ЗЗО, считан от съобщаването на поканата на 07.04.2021г. до подаването на жалбата на 21.04.2021г.
Поканата изхожда от компетентния по закона орган – управителя на НЗОК, съгласно чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, и е издадена след провеждането на особеното производство по чл. 76а ЗЗО – след извършена проверка от контролни органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, завършила със протокол за неоснователно получените суми, връчен на изпълнителя на медицинска помощ МБАЛ „Свети Мина - Пловдив“, който е упражнил правото си на възражение по чл. 76а, ал. 2 ЗЗО, което е разгледано от административния орган.
Самата покана е мотивирана с изложените в съдържанието й съображения за прилагането на разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, както и с констатации от извършената на МБАЛ „Свети Мина - Пловдив“ медицинска проверка, за която е издаден протоколът за неоснователно получени суми от лечебното заведение и въз основа на ПНПС е издадена самата покана – с идентични фактически и правни основания за възстановяване на посочените в поканата суми. В този смисъл отсъстват основания по чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за отмяна на поканата.
По същество (чл. 146, т. 4 АПК), с оглед основанието за възникване на вземането на НЗОК към лечебното заведение за възстановяване на посочените в поканата суми (чл. 76а, ал. 1 ЗЗО), жалбата е частично основателна.
Поканата е издадена по реда на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, съгласно която, "когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание" и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, е длъжен да възстанови сумите.
Основанието за издаване на оспорената писмена покана е разпоредбата на чл. 76а ЗЗО, с оглед установените при извършената медицинска проверка несъответствия при изпълнението на посочените КП с изискванията по НРД 2020-2022 г. за МД.
Според правилата, установени в чл. 76а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето – обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ.
Съобразно чл. 72, ал. 3, изр. второ от ЗЗО, служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице.
Законът не дава дефиниция кога липсва правно основание, поради което следва да се преценява изпълнението на клаузите по индивидуалния договор и изискванията на съответния Национален рамков договор.
ЗЗО урежда здравното осигуряване в Република България, а то е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от Националния осигурителен институт (НОИ), тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси.
Основните компоненти на КП са описани в чл. 292 от НРД за МД за 2020-2022 година. Съгласно този текст, клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения. В т. 6 на чл. 292 от НРД за МД за 2020 – 2022 е предвидено, че следва да бъдат изпълнени задължително по съответната КП индикациите за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация. Според чл. 292, т. 6, б. "а" от НРД за МД за 2020 – 2022 г. индикациите за хоспитализация включват задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация.
Предмет на настоящия правен спор е Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-35 от 30.03.2021 година, издадена от Управителя на НЗОК, в частта, с която се иска възстановяване на суми в общ размер на 14605,40лв., получени без правно основание от МБАЛ „Свети Мина“, за лечение на пациенти по КП № 33 "Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения"; по КП № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация"; по КП № 48 "Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст" и по КП № 104 "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания-остро протичащи, с усложнения".
По отношение на КП № 33 "Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения" по ИЗ № 5460, № 5306, № 5305, № 5295, № 5428, № 5529 и № 5507 административният орган е приел, че не са спазени изискванията на чл. 30, т. 2, чл. 275, ал. 1, т. 1 и чл. 292, т. 6, б. "а" от НРД за МД 2020 - 2022 г., тъй като от обективния статус, данните от ЕКГ и от Ехо КГ не се доказвало наличие на нито една от посочените в алгоритъма на КП № 33 индикации за хоспитализация. Като повод за хоспитализация е прието наличието на колапс /синкоп/, но не е посочено кога е загубата на съзнание, липсва медицинска документация и данни от придружител и не е отбелязана загуба на зрение. В индикациите за хоспитализацията по КП № 33 са включени и симптоматични брадикардии и проводни нарушения (синкопи, МАС синдром).
Съгласно чл. 30, т. 2 от НРД 2020-2022 г., посочено като основание за издаване на процесната покана Изпълнителите на медицинска помощ се задължават да предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената.
A съгласно разпоредбата на чл. 352, ал. 1, т. 3 от същия акт, НЗОК заплаща на изпълнителя на болнична помощ за случай по КП в случаите, в които са спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена КП.
В обхвата на КП № 33, в т. ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ се включва: Диагностика и консервативно лечение при пациенти с: пристъпно предсърдно мъждене/трептене с давност до 48 часа, с оглед регуларизация; надкамерни пароксизмални тахикардии, предсърдно мъждене, предсърдно трептене, камерни тахиаритмии (без камерни екстрасистоли), АV блок ІІ и ІІІ степен, синоатриален блок и синус арест, с регистрирани камерни паузи над 2000 м/сек, както и други аритмии, които водят до хемодинамична нестабилност (хипотония, остра сърдечна недостатъчност - хиподебитна или застойна), изразена субективна симптоматика, неврологична симптоматика (общомозъчна или огнищна) и/или до миокардна исхемия и/или некроза; симптоматични брадикардии и проводни нарушения (синкопи, МАС синдром); планово кардиоверзио при предсърдно мъждене/трептене; за диагностично и терапевтично уточняване при често рецидивиращи камерни/надкамерни аритмии и симптоматични брадикардии.
В случая, от заключението на вещото лице, както и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че по три от случаите, съответно ИЗ №№ 5295/2020; 5305/2020 и 5529/2020 са били налице индикации: симптоматични брадикардии и проводни нарушения (синкопи, МАС синдром), с оглед наличието на ритъмни нарушения - брадикардия и тахикардия.
Ето защо следва да се приеме, че по отношение на пациентите с ИЗ №№№ 5295; 5305 и 5529, съобразявайки както заключението на експерта, така и документите, приложени към посочените ИЗ, са били налице индикации за хоспитализация-симптоматични брадикардии и проводни нарушения (синкопи, МАС синдром) с оглед наличието на ритъмни нарушения - брадикардия и тахикардия.
Предвид изложеното Съдът приема, че са спазени критериите за хоспитализация и липсва нарушение на диагностично-лечебния алгоритъм на КП №33 относно ИЗ №№№5295/2020; 5305/2020 и 5529/2020, поради което правилно дейността на лечебното заведение е била отчетена по тази КП №33 и са налице предпоставките за заплащането й от страна на НЗОК.
Така констатираните ритъмни нарушения са включени в обхвата на КП №33 и в случая са налице при пациентите с ИЗ №№ 5295/2020; 5305/2020 и 5529/2020, което е наложило и хоспитализация.
При останалите пациенти с ИЗ №№№№ 5460/2020; 5306/2020; 5428/2020; и 5507/2020 синкопът като индикация за хоспитализация (израз на ритъмно-проводно нарушение) остава недоказан и недоуточнен. По отношение на последно посочените ИЗ се установява, че от обективния статус, данните от ЕКГ и от ЕхоКГ не се доказва наличие на нито една от посочените в алгоритъма на КП № 33 индикации за хоспитализация.
Анализът на заключението на вещото лице показва, че са налице визираните от административния орган нарушения при изпълнението на алгоритъма и изискванията по КП № 33 по ИЗ №№№№ 5460; 5306; 5428; и 5507, поради което са налице основания за възстановяване на сумите и по тази КП като неоснователно получени от лечебното заведение (ЛЗ).
В този смисъл, законосъобразно процесната писмена покана е била издадена за заплатените от касата суми по ИЗ №№№№ 5460/2020; 5306/2020; 5428/2020; и 5507/2020 в общ размер на 2195,60 лв.
По отношение на КП №29 „Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация, АО е приел, че при три ИЗ №№№ 5475/20, 5458/20 и 5110/20, ЗОЛ/пациенти са хоспитализирани по спешност с основна диагноза „Застойна сърдечна недостатъчност“- МКБ 10 I 50.
Прието е, че при осъществяване на дължимото лечение на пациенти не са спазени изискванията на чл. 30, т. 2, чл. 288, ал. 1 и ал. 2 и чл. 292, т. 8 от НРД за МД 2020 - 2022 г.
Параграф 1 от ДР на Наредба № 9/2019 г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, дефинира "клиничната пътека" като система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. Идентично определение се съдържа в чл. 288, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. Съгласно чл. 292, т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г., критериите за дехоспитализация са основен компонент на клиничната пътека, който е задължителен за изпълнение.
По отношение на ИЗ №№ 5475/20, 5458/20 и 5110/20, съобразявайки заключението на ВЛ въз основа на посочените обективни данни за общото състояние на пациента, както и спазването на критериите за дехоспитализация, се установява, че няма медицински риск за пациента от приключване на болничното му лечение, както и че по отношение на посочените ИЗ №№ 5475/20, 5458/20 и 5110/20 е налице стабилно общо състояние на пациентите - стабилен кардиопулмонален статус, Съдът приема, че отсъствието на термина „липсва медицински риск“ не може да се вмени като задължение при положение, че пациентите по тази КП имат престой в болничното заведение 3 дни, изписани са в подобрено общо състояние с оптимизирана терапия и са насочени към проследяващо контролно лечение. Като медицински критерии са посочените признаци за дехоспитализация.
От събраните по делото доказателства е видно, че в приложените медицински документи, а именно "декурзуси" /ежедневно наблюдение на болния/, както и в епикризата не се съдържа заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилизиране на състоянието.
В случая в декурзуса и епикризата е описано състоянието при изписването, дадената терапия за дома, препоръките за хигиенно-диетичен режим и препоръките към общопрактикуващия лекар и специалистите от доболничната помощ за наблюдение и лечение, насрочени са контролни прегледи, от което може да се направи обоснован извод, че целите на хоспитализацията са постигнати и че няма медицински риск от дехоспитализацията.
Видно е също, че към спорните ИЗ са приложени документи, които показват подобрение на статуса на пациентите, като е установено, че има съпоставка на състоянието на пациента при постъпване и при изписване. Документите са създадени и издадени именно във връзка и по повод осъществен медицински контрол на здравното състояние и неговото описване и документиране и свидетелстват за едно регулярно и поетапно проследяване и съпоставяне на медицинското състояние на пациентите. В случая, при всичките ИЗ, въпреки че няма изрично вписано медицинско заключение за "липса на медицински риск от приключване на болничното лечение", има вписване, че пациентите се изписват "с подобрение", т. е. налице е достатъчно указание, че липсва медицински риск от приключване на болничното лечение, макар и не с посочения на първо място израз.
Формалната липса на изречението "липсва медицински риск от приключване на болничното лечение" не представлява нарушение на изискванията на клиничната пътеки. В ИЗ са налице достатъчно медицински данни, от които може да бъде направен извод за липсата на такъв риск. Медицинско заключение в този смисъл, макар и без използването на израза, употребен в КП, се съдържа при дехоспитализацията на пациентите, с оглед описаните обективни данни при изписването им.
Предвид изложеното Съдът приема, че са спазени са критериите за хоспитализация и липсва нарушение на диагностично-лечебния алгоритъм на КП 29 относно ИЗ №№№ 5475, 5458 и 5110, поради което правилно дейността на лечебното заведение е била отчетена по тази КП и са налице предпоставките за заплащането й от страна на НЗОК.
По отношение на ИЗ 5049 е констатирано, че ЗОЛ е хоспитализирана по спешност на 29.10.2020г. и дехоспитализирана на 02.11.2020 г, с основна диагноза „Застойна сърдечна недостатъчност“ - МКБ 10 150.0. В жалбата по отношение на констатациите на АО относно ИЗ № 5049/20 не са изложени никакви възражения.
Видно от представеното в настоящето производство „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ от 26.09.2020г и ИЗ №5049/20 се установява, че в графа „Диагноза“ в Амбулаторния лист е посочено „Изпращащо заведение АИППМП Д-р Н. Д. ЕТ. В графа „Изпратен“ е посочено – от Н. Д., а в графа „Постъпил“ е посочена дата 29.10.2020г.
АО законосъобразно е приел, че не са спазени изискванията на чл. 291, ал. 3 от НРД 2020-2022г, според която разпоредба „Направлението за хоспитализация има срок на валидност до 30 календарни дни от издаването му. По изключение хоспитализирането може да се осъществи след този срок, ако в посочения 30-дневен срок на пациента е извършен преглед в ДКБ/ПК на изпълнителя на БП“, във връзка с чл. 352, ал.1, т. 5 от НРД за МД 2020-2022г., т.к. хоспитализацията е осъществено след този срок.
Относно ИЗ № 5049, както е посочило и ВЛ, хоспитализацията е извършена след като е изтекъл 30-дневният срок на направлението за хоспитализация, тъй като то е издадено от личния лекар на 10.09.2020 г. Направлението за хоспитализация е валидно 30 календарни дни от датата на издаването – т.е. в конкретния случай е валидно от 10.09.2020 г. до 10.10.2020 г. Хоспитализацията е извършена на 29.10.2020 г. – т.е. около 19 дни след това. Според обяснението на експерта единственото условие, за да бъде валидно е ако след издаването на хоспитализацията е извършен преглед в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение и е насрочена дата за хоспитализация – от този ден, когато е извършен прегледът, започват да текат нови 30 дни. В случая обаче прегледът в диагностично-консултативния блок е извършен на същия ден, когато е хоспитализацията – т.е. на 29.10.2020 г.
ВЛ е посочило също, че при наличието на спешност, хоспитализацията може да бъде извършена през спешно отделение или спешен кабинет, който функционира на територията на лечебното заведение. Но в случая такова нещо няма - няма хоспитализация през спешен кабинет, а е използвано направлението от личния лекар. Не е налице спешност. Според ВЛ формално налице е нарушението, защото са използвали направлението от личния лекар, което е изтекло.
В случая няма данни, както се посочи и възражения от лечебното заведение-жалбоподател, това изискване да е спазено, доколкото ЗОЛ е хоспитализирано след изтичане на 30-дневния срок. Нарушението е на формално основание, направлението за хоспитализация е от 26.09.2020г., а извършения прием е на 29.10.2020г., т. е след нормативно заложения 30-дневен срок.
Следва да се посочи, че вярното и пълно документиране на медицинските дейности е с нормативно въведено значение както за пациентите и защита на техните здравни права, така и за лечебните заведения, защото всяка неточност, опущение или грешка, би могла да доведе до неправилни изводи относно времето и режима на проведеното лечение, състоянието на лекуваното лице, резултатите от проведените терапии и т. н., което сочи на особена обществена значимост на тази дейност.
С оглед горното са правилни са изводите на проверяващия екип, че получената от МБАЛ „Свети Мина - Пловдив“ ЕООД сума в размер на 702.90 лв. /седемстотин и два лв. и 90 ст./ за описаното ИЗ № 5049/2020 по КП № 29 е без правно основание.
По отношение на КП № 48 „Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст“ е констатирано от АО, че при три ИЗ №№№ 4549, 4755 и 4924, ЗОЛ/пациенти са хоспитализирани по спешност с основна диагноза „Бронхопневмония, неуточнена“ МКБ 10 J18.0, без да са посочени медицински мотиви за извършване на контролна рентгенография при този статус. Не е налице и заключение, че липсва медицински риск от приключване на болничното лечение.
Прието е, че при осъществяване на дължимото лечение на пациенти не са спазени изискванията на чл. 30, т. 2, чл. 288, ал. 1 и, ал. 2 и чл. 292, т. 8 от НРД за МД 2020 - 2022 г. Посочено е, че не са спазени всички медицински критерии за дехоспитализация.
Видно от представените по преписката документи, както и от допълнително представените в хода на съденото производство, са неправилни констатациите на проверяващия по отношение на ИЗ 4549, че не е налице заключение, че липсва медицински риск от приключване на болничното лечебно заведение.
Видно от допълнително приложените документи в хода на настоящето съдебно производство в ИЗ на дата 08.10.20г. лекуващият лекар е изрично отразил „изписва се без медицински риск“. (л.62).
По отношение на ЗОЛ с ИЗ 4755 също е записано, че пациентът се изписва „…с подобрение без медицински риск“.(л.68).
С КП № 48 е въведено задължение лечебното заведение, преди дехоспитализация на пациента, да извърши контрол за здравното му състояние и медицинско заключение за липсата на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилизиране на състоянието/клинични/параклинични/ като бъдат изпълнени в условията на кумулативност изискванията за медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и наличие на:
1. повлияване на фебрилния синдром;
2. отзвучаване на клиничните симптоми;
3. повлияване на физикалната белодробна находка;
4. нормализиране на стойностите от КГА или на сатурацията SPO2.
Контролната рентгенография на гръден кош - по преценка.
Нормата на чл. 292 НРД за медицинските дейности 2020-2022г. сочи основните компоненти, от които се състоят клиничните пътеки и са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, т. 8 от която регламентира, че обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП.
Приложените по делото доказателства, разчетени и обсъдени и от експерта по назначената експертиза, сочат на стабилизиране на състоянието на пациентите и липса на медицински риск при изписването им, т. е. не е налице нарушение на алгоритъма на КП № 48.
Спорът относно ИЗ 4924 е дали е налице завършена клинична пътека, доколкото същата е отчетена с 87.44 – рутинно рентгеново изследване на гръден кош и е налице рентгенография извършена в друго ЛЗ при хоспитализация по спешност, като е прието, че не са спазени изискванията на чл. 352, ал.1, т.3 във вр. с §1, т. 2, б. „б“ от ДР на НРД за МД за 2020-2022г.
При анализ на заключението на ВЛ в частта по КП №48, се приема, че с оглед критериите за дехоспитализация, съдържащи се в т. 4 „Дехоспитализация и определяне на следболничен режим“, контролната рентгенография на гръден кош е по преценка на лекаря и не е задължителна.
Действително в КП №48 никъде в своите условия не създава нормативно извършването на контролна рентгенография. Напротив, именно алгоритъма на самата клинична пътека дава възможността на лекаря специалист, да прецени нейната необходимост, каквато в конкретният случай не е необходима предвид изложените в ИЗ данни за клинично повлияване на пневмонията от приложеното лечение.
В случая липсата на необходимост от контролна рентгенография се потвърждава и от общото състояние на детето и от аускултаторната находка при постъпването и дехоспитализацията.
ВЛ също е дало заключение в този смисъл, като е посочило, че лекуващият лекар след преценка на всички данни е преценил, че няма медицински риск за продължаване лечението на детето в амбулаторни условия, с конкретно изписани медикаменти. В издадената епикриза от лечебното заведение, предоставена на родителя са уточнени и контролните прегледи, на които лекарят ще проследи довършването на лечебният процес.
Видно от приложената документация медицинското заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение е направено въз основа на обективни данни за стабилизиране на състоянието (клинични/параклинични) и изпълнение на едно или повече от следните условия, вкл. добро клинично състояние на пациента: стабилизиране и корекция на отклоненията на жизнени параметри и данните от лабораторния анализ, спрямо стойностите при хоспитализацията.
Именно алгоритъма на самата клинична пътека дава възможността на лекаря специалист, да прецени нейната необходимост, каквато в конкретният случай не е необходима предвид изложените в ИЗ данни за клинично повлияване на пневмонията от приложеното лечение. Липсата на необходимост от контролна рентгенография се потвърждава и от общото състояние на детето и от пълното обратно развитие на физикалната белодробна находка.
Следва да се съобрази разпоредбата на чл. 281, ал. 4 от НРД за МД 2020-2022г., съгласно която „При хоспитализация (планов прием) по КП ЗОЛ може да представи предварително извършени изследвания от групата на образната диагностика и клинико-лабораторни изследвания, реализирани от друго лечебно заведение преди датата на хоспитализация, но ако няма, приемащото лечебно заведение не може да ги изисква. Приемащото лечебно заведение може да зачете тези изследвания, както и да ги използва при отчитане на КП като част от диагностично- лечебния алгоритъм на същата“. Както е посочено и от ВЛ по СМЕ не следва да бъде приемано в смисъла на ограничителния режим, а по-скоро като допълнителна възможност, дадена от законодателя да бъде взето предвид съответното образно изследване, дори в случаите на осъществен планов прием.
Съдът кредитира заключението на ВЛ и в тази му част, като приема, че в конкретният случай, образното изследване на детето е осъществено в деня, предхождащ хоспитализацията. Именно установената с него находка е довело до спешен прием в МБАЛ „Св. Мина“ ЕООД. Осъществяването на повторно образно изследване на 5-годишно дете би било медицински необосновано и в абсолютен разрез с добрата медицинска практика.
Съгласно чл.289, ал.3 от НРД 2020-2022г. към направлението за хоспитализация се прилага амбулаторният лист от извършения преглед на пациента с посочени данни от анамнезата и обективното състояние на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности, в това число и обективните обстоятелства, мотивиращи становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ. Според ал.4 на същия текст амбулаторният лист, приложен към „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7), става неразделна част от медицинската документация на пациента.
Действително не се дължи възстановяване на суми, тъй като образното изследване е извършено от друго лечебно заведение предишния ден, в който е хоспитализирано ЗОЛ, но е приложено и отчетено по изискването за завършване на КП № 48. Отбелязването "хоспитализация по спешност" не може да бъде отнесено като основание за възстановяване на неоснователно получени суми, защото обстоятелствата не кореспондират с недовършване на ДЛА на КП, а с неправилно отчитане на приема като спешен.
По изискванията на НРД образните изследвания, извършени в срок до 30 дни преди датата на хоспитализацията, могат да бъдат ползвани от приемащото лечебно заведение, а клинично-лабораторните изследвания, извършени в срок до 7 дни преди хоспитализацията, също могат да бъдат ползвани и отчитани като диагностична процедура при хоспитализацията – т.е. не е задължително, ако има снимка преди 1 ден, да се прави нова снимка. Ако естествено клиничното състояние не налага контрол, но това е преценка на приемащия лекар.
Предвид изложеното Съдът приема, че са спазени са критериите за хоспитализация и липсва нарушение на диагностично-лечебния алгоритъм на КП 48 относно ИЗ №№№4549, 4755, 4924, поради което правилно дейността на лечебното заведение е била отчетена по тази КП №48 и са налице предпоставките за заплащането й от страна на НЗОК, и жалбата срещу него в тази част е основателна, а актът следва да е отмени като незаконосъобразен.
По отношение на КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи, с усложнения“ по ИЗ №№№№ 5297, 5356; 5378; 5312 лекарите-контрольори са установили, че според данните от извършените лабораторни и образни изследвания, се касае за пневмония, причинена от SARS-CoV-2 по клинични данни.
Прието е, че тъй като ЗОЛ са над 18 години, хоспитализацията следва да е по КП № 39. Тъй като МБАЛ „Св. Мина“ ЕООД няма сключен договор с РЗОК Пловдив за изпълнение на КП № 39 през 2020г., и съгласно чл. 281, ал.1, т. 1 от НРД за МД за 2020- 2022, следва да преведе пациента в лечебно заведение за болнична помощ, което изпълнява КП № 39.
АО е приел, че не са спазени изискванията на чл. 281, ал.1, т. 1от НРД за МД за 2020-2022г. във вр. с § 11, т. 3.3.2.2 от Договор № РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020г. за изменение и допълнение към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022г.
Според заключението на ВЛ за ИЗ № 5312 и 5297 липсва потвърдена инфекция с Covid 19 и изискванията на преходните и допълнителни разпоредби § 11, точка 3.3.2.2 по Договор № РД-НС-01-4-3/28.04.2020 за изменение и допълнение към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2021 г. не са валидни.
Всъщност по отношение на констатираното нарушение от лечебното заведение-жалбоподател нито в жалбата, нито в хода на съдебното производство са изложени възражения по отношение на констатираното нарушение относно ИЗ 5312. Няма и допълнително представени доказателства за направен PCR-тест с положителен резултат.
Според заключението на експерта при останалите два случая с ИЗ №№ 5356 и 5378 и с потвърдена инфекция с COVID 19 - изискванията на преходните и допълнителни разпоредби § 11, точка 3.3.2.2 по Договор № РД-НС-01-4-3/28.04.2020 за изменение и допълнение към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. не са спазени.
Според разпоредбата на § 11, т. 3.3.2.2 от Договор № РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020г. за изменение и допълнение към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022г. "Изисквания при обявена епидемична обстановка със заповед на министъра на здравеопазването по повод на инфекция с COVID-19: пациенти с бронхопневмония или бронхолит, предизвикана от COVID-19, се хоспитализират по клинична пътека № 39 или № 48.
В случая чрез посочените изменения и допълнения с § 11, т. 3.3.2.2 от Договор №РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020г. за изменение и допълнение към НРД за МД 2020-2022 г. в съдържанието на КП № 104 са включени изискванията, че пациенти с бронхопневмония или бронхиолит, предизвикани от COVID-19, се хоспитализират по клинична пътека № 39 или № 48, а пациенти без бронхопневмония или бронхиолит, но с потвърдена инфекция от COVID-19, се хоспитализират по клинична пътека № 104.
Както се посочи, ВЛ в заключението си е потвърдило изводите на проверяващите, че по отношение на ИЗ №№ 5356; 5378 според приложените в ИЗ резултати от извършени образни изследвания са налице данни за инфилтративно-възпалителни (пневмонични) изменения на белия дроб, инфекцията с COVID-19 е с положителен резултат при лабораторното изследване, т.е. касае се за потвърден случай. Видно от представените документи, клиничен статус и данните от извършените лабораторни и образни изследвания, се касае за пневмония, причинена от SARS-CoV-2. ВЛ е уточнило, че според образните находки и при четирите случая си има образни данни за възпалителни промени – т.е. налице е пневмония, само че някъде е двустранна, а при един от случаите едностранна.
В тази връзка следва да се посочи, че алгоритъмът на клинична пътека № 104 е уреден в приложение № 17 към НРД за медицинските дейности за 2020-2022 година.
Поради това, за да бъде отчетена КП, с поставена окончателна диагноза заболяване, причинено от COVID-19 с код U07. 1, идентифициран вирус, е необходимо тази диагноза да бъде доказана чрез ВМСДИ "Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID – 19" (PCR тест), което изследване може да бъде направено при прием на пациента или в хода на лечението и престоя му в болничното заведение.
В случая, правнозначимият факт е, че по отношение на горепосочените пациенти с ИЗ №№ 5356/20 и 5378/20, хоспитализирани в МБАЛ „Свети Мина“ по клинична пътека № 104, в рамките на престоя и лечението им е проведен и отчетен положителен PCR тест. Именно този тест е индикатора, въз основа на който се поставя окончателната диагноза.
По отношение на тези ЗОЛ са приложими изискванията на §11, т. 3.3.2.2 от Договор № РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020г. за изменение и допълнение към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022г., пациентът с бронхопневмония или бронхиолит, предизвикана от COVID-19, се хоспитализират по клинична пътека № 39 или № 48.
В случаите по ИЗ №№5356 и 5378, се касае за ЗОЛ над 18 години и хоспитализацията следва да е по КП № 39. МБАЛ „Св. Мина“ ЕООД няма сключен договор с РЗОК Пловдив за изпълнение на КП № 39 през 2020г. и съгласно чл. 281, ал.1, т. 1 от НРД за МД за 2020- 2022 е длъжна да преведе пациента в лечебно заведение за болнична помощ, което изпълнява КП № 39, поради което правилно е прието от АО, че заплатената сума по посочените ИЗ в общ размер на 2400, 00 лв., се явява платена без правно основание.
По отношение на пациента с ИЗ 5297/20 е проведено болнично лечение с период на пролежаване 13.11-17.11.2020 г. по КП № 104 "Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения", с основна диагноза "COVID-19 идентифициран вирус" с код по МКБ 10: U07. 1, без да е проведено ВСМДИ "Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID – 19", т. е. без PCR тест за доказване на COVID-19. Направен е само антигенен тест, който е показал положителен резултат от изследването.
В случая, за да бъде заплатена от НЗОК медицинската дейност, то същата следва да бъде изпълнена в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм, респективно с поставена окончателна диагноза заболяване, причинено от "COVID-19", като е необходимо тази диагноза да бъде доказана чрез ВМСДИ "Полимеразна верижна реакция за доказване на "COVID - 19" (PCR тест), което изследване може да бъде направено при прием на пациента или в хода на лечението и престоя му в лечебното заведение. Диагностицирането на коронавируса чрез РСR тест е един от няколкото задължителни критерия за точно диагностициране и назначаване на правилното лечение на пациентите.
В процесния случай такова изследване по отношение на здравноосигуреното лице с история на заболяването ИЗ 5297 не е извършено, окончателната диагноза МКБ код U07. 1 "COVID – 19" идентифициран вирус е потвърдена чрез извършване на 13.11.2020г., на бърз антигенен тест, с което не са спазени изискванията на чл. 292, т. 8 вр. чл. 390 от НРДМД за 2020-2022 г. Липсва нормативно основание да се приеме, че в процесния случай наличието на проведен бърз антигенен тест по отношение на пациента с ИЗ №5297/20 г. освобождава лечебното заведение от задължението да спази предвидения в КП ДЛА за установяване на заболяването чрез провеждане на РСR тест. Само поставянето на диагноза МКБ U07. 1 "COVID – 19" идентифициран вирус, доказана чрез съответното лабораторно изследване, е основание за нейното заплащане. ( В този смисъл решение № 9524 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 1924/2022 г., решение № 1766 от 16.02.2023 г. по адм. д. № 5667/2022 г., решение № 1631 от 14.02.2023 г. по адм. д. № 4911/2022 г.; решение № 2612 от 21.03.2022 г. по адм. д. № 10369/2021 г., решение № 7375 от 22.07.2022 г. по адм. д. № 3515/2022 г., решение № 3045 от 31.03.2022 г. по адм. д. № 11437/2021 г., и др.).
Едва с промяната от 22.12.2020г. е въведена възможност за диагностициране на заболяването освен с PCR тест и с бърз антигенен тест, т. е. за хоспитализиран през м. ноември 2020г. пациент доказването на заболяването е било възможно единствено чрез PCR тест, като част от алгоритъма на клиничната пътека № 104. С изменението антигенният тест е предвиден като алтернатива при преценка наличие на предпоставки за хоспитализация на пациента, но той не може да бъде единствен индикатор при определяне на окончателната диагноза. При това положение следва да се приеме, че лечебното заведение не е изпълнило критериите за дехоспитализация.
По отношение на пациент с ИЗ № 5312 извършения PCR тест е отрицателен, съответно не се доказва диагнозата COV1D – 19, идентифициран вирус, код U 07. 1. Както е посочило и ВЛ изискванията на §11, т. 3.3.2.2 от Договор № РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020г. за изменение и допълнение към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022г., пациентът с бронхопневмония или бронхиолит, предизвикана от COVID-19, са неприложими. Ето защо са неправилни изводите на АО, че по отношение на ИЗ № 5312 не са спазени изискванията на посочената разпоредба, съответно обжалваната писмена покана в тази й част е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съдът намира за нужно да посочи, че по отношение на ИЗ № 5312 в процесната покана от АО не са изложени никакви мотиви, като е прието, че констатациите на лекарите-контрольори, описани в ПНПС от 08.02.2021г., не са оспорени в подаденото възражение и уточнение към него съответно - вх. № 29-08-11/05.03.2021 г. и вх. № 29-08- 12/05.03.2021 г. на РЗОК - Пловдив, които са постъпили в ЦУ на НЗОК.
От всичко, изложено до тук, се следва извод, че след като НЗОК е заплатила на лечебното заведение медицинска дейност по ИЗ №5356/20 и ИЗ №5378/20, извършена в отклонение от правилата на посочения НРД за МД за 2020-2022г. и в противоречие с нормативната база, направеното плащане се явява лишено от правно основание.
По отношение на ЗОЛ с ИЗ №5297/20 и №5312/20 са неправилни изводите на проверяващия екип, че получената от МБАЛ „Свети Мина - Пловдив“ ЕООД сума в общ размер на 2400,00 лв., е без правно основание за описаните ИЗ, тъй като не се потвърдиха изводите на АО, че не са спазени изискванията на §11, т. 3.3.2.2 от Договор № РД-НС-01-4-3 от 28 април 2020г. за изменение и допълнение към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022г. При цитираните ИЗ не се касае за пациенти с бронхопневмония или бронхиолит, предизвикана от доказана диагноза COVID-19.
Алгоритмът на клиничните пътеки е регламентиран в Национален рамков договор за медицинските дейности, който се приема от НЗОК и БЛС на основание чл. 53 от ЗЗО чрез подписване. По своя характер НРД представлява подзаконов нормативен акт и има задължителен характер за НЗОК.
Следва да бъде съобразено също така, че гражданите на Република България имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон/така чл. 52, ал. 1 КРБ/. Този закон е Законът за здравното осигуряване, а той определя два вида здравно осигуряване на гражданите – задължително и доброволно. За осъществяването на задължителното здравно осигуряване е създадена Националната здравноосигурителна каса – юридическо лице на публичното право със самостоятелен бюджет, който е отделен от бюджета на държавата. Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване/така разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗЗО/ и затова се състои от няколко части, основните от които са приходната и разходната. Разходната част на бюджета на НЗОК като финансов план обхваща диференцираните разходи за медицинската помощ, дейности, лекарства, изделия и диетични храни, посочени най-общо в чл. 29, ал. 3 ЗЗО. Бюджетът като финансов план предполага и изисква строга бюджетна дисциплина. Затова чл. 24, т. 1 ЗЗО гласи: средствата на НЗОК се разходват за заплащане на медицинска помощ, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите. Това правило несъмнено има императивен характер и затова всеки изпълнител на медицинска помощ е длъжен да се съобразява със съдържанието на своя договор с НЗОК.
Като краен се налага извода, че оспореният административен акт е материално и процесуално незаконосъобразен, в частта му по КП № 33 относно ИЗ № 5305/20, ИЗ № 5295/20 и ИЗ №5529/20 за сумата от 1646,70 лв., по КП № 29 относно ИЗ № 5475/20; ИЗ № 5458/20; ИЗ № 5110/20 и за сумата от 2 108,70 лв., по КП № 48 относно ИЗ № 4549/20, №4755/20 и №4924/20 и за сумата от 3 151,50 лв., по КП № 104 относно ИЗ №5297/20 и ИЗ № 5312/20 и за сумата от 2400,00 лв., или в общ размер на 9306,90 лв., а жалбата срещу него в тази част е основателна и следва да бъде уважена.
Жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне в частта по КП №33 - относно ИЗ №5460/20; ИЗ №5428/20, ИЗ № 5507/20 и ИЗ № №5306/20 и за сумата от 2 195,60 лв., по КП № 29 относно ИЗ № 5049/20 за сумата от 702,90 лв.; по КП № 104 относно № 5356/20 и ИЗ №5378/20 за сумата от 2400,00 лв., или в общ размер на 5298,50 лв.
Страните са направили своевременно искане за заплащане на разноски.
В хода на производството по адм. дело №1204/21 г. по описа на Административен съд Пловдив, е представен списък с разноски в общ размер на 2650, 00 лв., който списък също включва заплатената ДТ.
От страна на процесуалния представител на дружеството жалбоподател по настоящето дело е представен списък с разноски в общ размер на 900,00 лв., от които 850,00 лв.-адвокатско възнаграждение и 50 лв.-ДТ. Разноски за процесуално представителство пред ВАС не са претендирани. Прави впечатление, че дружеството- жалбоподател е включило заплатената държавна такса от 50 лв. и в двата си списъка за разноски.
Ето защо разноските следва да бъдат изчислени съобразно представените списъци с разноски, съответно по адм. дело №1204/21 г. по описа на Административен съд Пловдив – 2650,00 лв., съгласно списък за направени разноски за заплатена ДТ, ВЛ и адвокатско възнаграждение и по адм. дело № 816/25г. на Административен съд Пловдив-850,00 лв.- разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
С оглед изхода на спора лечебното заведение-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на НЗОК София претендираните разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата (5298,50 лв.) в общ размер на 920,00 лв., от които 240,00 лева - юрисконсултско възнаграждение по адм. дело №1204/21 г. по описа на Административен съд Пловдив, 240,00 лв. по адм. дело №11923 от 2022г. по описа на ВАС, 200,00 лева - заплатена държавна такса за касационното обжалване и 240,00 лева юрисконсултско възнаграждение по адм. дело №816/25 г. по описа на Административен съд Пловдив, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ (в приложимата редакция), или разноски общо в размер на 334,00 лева
При липса на възражение за прекомерност, НЗОК София следва да заплати на МБАЛ „Свети Мина“ ЕООД претендираните разноски, съразмерно на уважената част от жалбата (9306,90лв.), или разноски в общ размер на 2230,30 лв. за адвокатски възнаграждения, експертизи и ДТ.
С оглед така изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на МБАЛ “Свети Мина” ЕООД, с [ЕИК], представлявано от проф. П. П. – управител, против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-35 от 30.03.2021 г. на управителя на НЗОК, В ЧАСТТА, с която е разпоредено възстановяване на сумата от МБАЛ „Свети Мина“ ЕООД в общ размер на 5298,50 лв., получени без правно основание от МБАЛ “Свети Мина” ЕООД по КП № 33 относно ИЗ №5460/2020; ИЗ №5306/2020, ИЗ № 5428/2020 и ИЗ № №5507/2020; по КП № 29 относно ИЗ №5049/2020; по КП № 104 относно ИЗ № 5356/2020 и ИЗ №5378/2020.
ОТМЕНЯ Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-35 от 30.03.2021 г. на управителя на НЗОК, В ЧАСТТА, с която е разпоредено възстановяване на сумата в общ размер на 9306,90 лв., получени без правно основание от МБАЛ “Свети Мина” ЕООД по КП № 33 относно ИЗ № 5305/2020, ИЗ № 5295/2020 и ИЗ №5529/2020; по КП № 29 относно ИЗ № 5475/2020, ИЗ № 5458/2020, ИЗ № 5110/2020; по КП № 48 относно ИЗ № 4549/2020, ИЗ №4755/2020 и №4924/2020; по КП № 104 относно ИЗ № 5297/2020 и ИЗ № 5312/2020.
ОСЪЖДА МБАЛ “Свети Мина” ЕООД, с [ЕИК], представлявано от проф. П. П. – управител, да заплати на НЗОК София разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 334,00 /триста тридесет и четири/лева.
ОСЪЖДА НЗОК София да заплати на МБАЛ “Свети Мина” ЕООД, с [ЕИК], представлявано от проф. П. П. – управител, разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 2230,30 лв. /две хиляди двеста и тридесет лева и 30 ст./
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
| Съдия: | |