Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД, с ЕИК 204417121, със седалище и адрес на управление:[населено място], община „Марица“ обл. Пловдив, ул. „20-та“ №1, представлявано от управителя С. С. Б., против Решение №513 от 09.04.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 596 по описа на същия съд за 2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 004327 от 15.12.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД, с ЕИК 204417121, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в тази посока.

Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната на НП. Не се претендират разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в писмено становище намира касационните оплаквания за неоснователни, а съдебният акт за правилен и законосъобразен. Не се претендират разноските по делото.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Районният съд е установил, че при направена проверка на 10.08.2023г. в обект: офис на РД КЗП Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, [улица], е установено следното: поводът за извършване на проверка на търговеца „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД, е постъпила жалба от потребител с вх. № П-01-667/01.08.2023 г. Жалбата е подадена от потребителя Х. В. Т. относно Договор за покупка извън търговския обект по заявка № 0000002266 от 30.06.2023 г. и свързания с него Договор за стоков кредит № 1034176 от 30.06.2023 г. с „Банка ДСК“ АД. Сключеният договор за покупка извън търговския обект е за стока - система за почистване ,,ЕКО 2000 8Б" плюс 10 броя кърпи на стойност 3200 лева, като стоката е доставена на потребителя на 30.06.2023 г. /установено от приложения към жалбата № 0000002266 от 30.06.2023 г. заявка за покупка/.

Проверката е обективирана в Констативен протокол № К-2712635 от 10.08.2023г. Изискано е писмено становище по жалбата на потребителя – Х. В. Т. и изложеното в нея искане за отказ от договора за покупка на стока извън търговския обект, вследствие на упражненото от потребителя право на отказ, както и прекратяване на договора за стоков кредит.

Търговецът представя становище в КЗП РД П. на 29.08.2023 г. и е прието, установено от Протокол за проверка на документи ППД № К-0126554 от 29.08.2023 г., че търговецът отказва да приеме стоките предвид установеното ползване и намира жалбата за неоснователна.

ПРС е установил, че в хода на проверката е констатирано, че потребителят е упражнил правото си на отказ от договор, сключен извън търговския обект, като надлежно е уведомил за това търговеца и е изпратил стоката, предмет на договора, в предвидения в ЗЗП 14-дневен срок.

Установено е, че с неприемането на 13.07.2023 г., в гр. Пловдив, на стоката, предмет на Договор за покупка, извън търговския обект, търговецът възпрепятства правото на потребителя по чл.50 ЗЗП, в 14-дневен срок от получаване на стоката 30.06.2023 г. да се откаже от сключения договор без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗП.

Прието е, че е извършено нарушение на чл. 50 ЗЗП, поради което и на основание чл. 207, ал. 1 ЗЗП е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер от 2000 лв.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е приел, че правилно е приложена санкционна норма - чл. 207 ЗЗП, като наложената санкция е в минималния размер 2000 лв. Приел е, че от приложения по преписката талон за доставка е установено, че процесната стока ЕСО 2000 8Б е система за почистване - тип парочистачка, състояща се от маркуч, няколко вида четки за различни повърхности, термофибърни кърпи, накрайник за продухване на канали и др. като е ясно, че подобен уред за почистване на дома по своето естество и предназначение не е невъзможно да бъде употребяван от друг потребител, след като опаковката му е била отворена нито по хигиенни нито по здравни съображения.

Настоящата съдебна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни.

Безспорно е доказано извършеното нарушение, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН. Правилно административнонаказващият орган е приложил съответната санкция, като определеният размер от 2000 лв. е минимално предвиденият от законодателя и съответства на обществената опасност на нарушението.

Съгласно нормата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя – при договор за продажба. В конкретния случай срокът за потребителя е започнал да тече от момента на приемане на стоката – 30.06.2023г., доколкото се отнася за договор за продажба от разстояние. Потребителят се е възползвал от правото си на отказ в 14-дневен срок като на 11.07.2023г. е изпратил уведомление до продавача, че се отказва от сключения договор, което е доказано посредством представена като част от АНП товарителница от 11.07.2023г., която търговецът е отказал да я получи.Следва изрично да се посочи, че уведомлението до продавача е изпратено на посочения от същия адрес за кореспонденция Следователно, потребителят е упражнил правото в предвидения в закона 14-дневен срок, което прави неоснователни направените в този смисъл възражения по касационната жалба.

Съгласно нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора. В случая търговецът е отказал да получи пратката, както се коментира по-горе, следователно не може да се приеме, че потребителят не го е уведомил в срок.

Както правилно е обосновал и ПРС не е налице изключение по смисъла на чл. 57, т. 5 от ЗЗП, тъй като процесният продукт система за почистване "ECO 2000 SB" не попада в изключенията на чл. 57, т. 5 от ЗЗП, според която разпоредба нормите на чл. 50-56 от ЗЗП за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. Според решение на СЕС от 27 март 2019 г. по дело C681/17, член 16, буква д) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че понятието "запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им" по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им.

Спорната стока – система за почистване, независимо от факта, че е била запечатана и разпечатана след доставката, може да бъде върната, тъй като не са налице каквито и да са съображения и пречки, свързани с хигиената или защитата на здравето. В т. 40 на посоченото решение на СЕС е посочено, че изключението от правото на отказ по член 16, буква д) от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без обаче да наруши едното или другото от тези изисквания. Според т. 42, макар потенциално да е бил използван, такъв матрак не се явява само поради това окончателно негоден за нова употреба от трето лице или за ново пускане в продажба. В това отношение е достатъчно например да се припомни, че в хотелите един и същ матрак служи на поредица от клиенти, че съществува пазар на употребявани матраци и че е възможно основно почистване на използваните матраци.

За да бъде даден продукт освободен от правото на отказ по буква д), използването на запечатана опаковка, която може да се състои от защитна обвивка или фолио, трябва да е обусловено от реални причини, свързани със защитата на здравето или хигиената. Това изключение може да се прилага например за следните стоки, ако те са разпечатани от потребителя след доставката: козметични продукти (червила), четки за зъби, самобръсначки и други подобни средства за лична хигиена. Според представения пред районен съд сертификат на стоката, продуктът може да бъде използван в НАССР среда за почистване на повърхности, което води до извод, че поради естеството на системата за почистване търговецът може да вземе мерки чрез основно й почистване и отново да я пусне в продажба, така, че сертификатът за използване на уреда в НАСРР среда и за борба срещу вируси с нищо не променя този извод. При това известен е фактът, че съществува пазар за употребявани прахосмукачки и системи за почистване.

Отделно от изложеното, т. 37 от преамбюла на Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета посочва, че тъй като при продажбите от разстояние потребителят не може да види стоките преди сключването на договора, той следва да има право на отказ от договора. По същата причина на потребителя следва да се даде възможност да изпита и провери стоките, които е закупил, до степен, необходима, за да се увери в естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоките. Що се отнася до договорите извън търговския обект, потребителят следва да има право на отказ от договора поради потенциалния елемент на изненада и/или психологически натиск. Упражняването на правото на отказ от договора следва да прекрати задълженията на страните по договора за изпълнение на договора. А според т. 47 от преамбюла: "Някои потребители упражняват правото си на отказ, след като са използвали стоките до степен, която превишава необходимото за установяване естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките. В този случай потребителят следва да не губи правото си на отказ от договора, но следва да отговоря за евентуално намалената стойност на стоките. С цел да установи естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва така, както това би му било разрешено в магазин. Например потребителят следва само да пробва дадена дреха, но не и да я носи. Следователно по време на срока, в който може да се откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага необходимата грижа. Задълженията на потребителя в случай на отказ от договора не следва да го разколебават да упражни своето право на отказ от договора".

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Не са претендирани съдебни разноски от ответника и съдът не дължи произнасяне в тази посока.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №513 от 09.04.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 596 по описа на същия съд за 2024 г.

Решението е окончателно.