Производство по чл. 276 от ЗИНЗС.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№6789/04.12.2024 г. подадена от адв. А. В. [населено място] [улица], от името на С. А. М. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Плевен, уточнена с молби №7155 и №7182 от 23.12.2024 г.

Жалбата е подадена против следните фактически действия и бездействия, от които се търси защита по реда на чл.276 от ЗИНЗС:

- Промяна от фелдшера М. на предписани на М. лекарства за епилепсия;

- Бездействие на началник на Затвора Плевен да направи предложение до ГДИН за преместване на М. в Затвора София за консултация с хирург;

- Бездействие на главен директор на ГДИН да отправи запитване до началник на Затвора Плевен дали са предприети мерки за консултация на М. с хирург.

Прави се изрично искане съдът да разпореди на началник на Затвора Плевен да направи предложение до ГДИН за преместване на М. за предоставяне на специализирана медицинска помощ

- в СБАЛЛС – Затвора София за предоставяне на медикаменти за епилепсия и след това

- във външно здравно заведение за консултация с хирург в МИ на МВР.

На следващо място се прави искане съдът да разпореди на главен директор на ГДИН да издаде заповед за преместване на осъденото лице в Затвора София за консултация с хирург.

От началник на Затвора Плевен, Медицински център в Затвора Плевен и Г. директор на ГДИН [населено място] са постъпили по делото становища и писмени доказателства.

Като се запозна с данните по делото, твърденията на страните, представените писмени доказателства и направените в жалбата искания, съдът счита за установено следното:

Защитата по чл. 276 от ЗИНЗС е за прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и за разпореждане на извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Чл. 3 от ЗИНЗС забранява императивно осъдените и задържаните под стража да могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Следва да се има предвид, че защитата по чл. 276 от ЗИНЗС се отнася до фактически действия и бездействия, а не до издаване или отказ за издаване на административни актове.

По отношение на първото направено твърдение – „Промяна от фелдшера М. на предписани на М. лекарства за епилепсия;“

Твърди се, че медицинско лице е променило предписани лекарства. Очевидно жалбоподателят счита, че изпълняваната от специалисти от МЦ при Затвора Плевен терапия за лечението му е неправилна.

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС. Съгласно разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като за всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба. За всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Предписанията на медицинските специалисти имат експертен характер и са задължителни за началниците на затворите, поправителните домове и арестите.

Дейността на лекарите, които работят в лечебните заведения към Министерство на правосъдието, не представлява административна дейност, а е по съществото си е експертна дейност по диагностика, лечение и рехабилитация на болни лица, осъществявана при спазване на медицинските стандарти и на Правилата на добрата медицинска практика, утвърдени от министъра на здравеопазването.

Следователно действията на медицински специалист от МЦ при Затвора Плевен по лечение на лишените от свобода не са фактически действия или бездействия на административен орган по смисъла на ЗИНЗС и АПК, поради което не подлежат на контрол по реда на чл. 276 от ЗИНЗС. В тази част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено в тази част.

По отношение на второто направено твърдение: „Бездействие на началник на Затвора Плевен да направи предложение до ГДИН за преместване на М. в Затвора София за консултация с хирург;“:

Съгласно чл. 60, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора на СБАЛЛС или на медицинския център. Той издава медицинско направление, в което задължително се отбелязват: диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите, моментното състояние на болния, къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и конкретното искане. Директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи.

Самото изпращане в лечебно заведение извън местата за лишаване от свобода става със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода, но само въз основа на посочените в чл.60, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. медицински документи, издадени от директор на СБАЛЛСД или на медицински център (чл. 135, ал. 2 от ЗИНЗС). Няма предвидено законово задължение на началник на затвор да прави предложение до главен директор на ГДИН за настаняване на лишен от свобода в болнично заведение.

По делото са представени направления за паразитолог и невролог, издадени от МЦ при Затвора Плевен, заповеди на началника на Затвора Плевен за конвоиране на М. до външни лечебни заведения за провеждане на консултациите, както и изричните писмени откази на М. от м.11 и м. 12.2024 г. и от м.01.2025 г. да бъдат извършени такива консултации.

Няма издадени направления от директор на СБАЛЛСД или на медицински център за необходимост от лечение или преглед, налагащи преместване на М. З. София, които да не са съобразени и изпълнени от началник на Затвора Плевен. Не е налице фактическо бездействие или действие на началник на Затвора Плевен, което да е довело до липса на медицинско обслужване. Отказите от преглед са направени от самия М..

Третото твърдение е за „Бездействие на главен директор на ГДИН да отправи запитване до началник на Затвора Плевен дали са предприети мерки за консултация на М. с хирург.“.

Не е налице задължение на главен директор на ГДИН да отправя запитвания до началниците на затворите какви предписания и направления издават медицинските специалисти в МЦ към затворите, нито да контролира експертната дейност на медицинските специалисти по издаване на направления за консултации с други медицински специалисти.

За да е налице фактическо бездействие, което да подлежи на контрол по реда на чл. 276 от ЗИНЗСИ, е необходимо административният орган да е задължен да предприеме дадено действие. В случая не е налице задължение на главен директор на ГДИН да отправя подобни запитвания.

По направените искания до съда:

Първото е съдът да разпореди на началник на Затвора Плевен да направи предложение до ГДИН за преместване на М. за предоставяне на специализирана медицинска помощ

- в СБАЛЛС – Затвора София за предоставяне на медикаменти за епилепсия и след това

- във външно здравно заведение за консултация с хирург в МИ на МВР.

Искането е недопустимо.

Преместване на лишени от свобода лица за лечение в лечебно заведение става само въз основа на предложение или направление, издадено от медицински специалисти (чл. 135, ал. 2 от ЗИНЗС), и то с издаване на административен акт, а не чрез фактическо действие.

По делото няма представено медицинско направление, което да изисква М. да бъде преместен в СБАЛЛС или консултиран от хирург в МИ на МВР.

По желание на лишения от свобода и за негова сметка може да се осигури консултация с избран специалист, но това става в МЦ по място на изтърпяване на наказанието, видно от чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС, където се осигурява достъп на избрания специалист, за който лишение от свобода сам поема разноските, а не чрез преместване на лишения от свобода.

Освен това преместването за лечение не става въз основа на предложение от началник на затвора. Не съществува нормативно задължение на началник на затвора да прави подобно предложение.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода В СБАЛЛС - София, и СБАЛЛС - Ловеч, се приемат за лечение лишени от свобода от цялата страна. Според ал. 3 от същата норма, лишените от свобода от другите затвори и поправителни домове се настаняват за лечение в специализираните болници по ал. 1 със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на Сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН.

Само лишените от свобода от затвора в София и от затвора в Ловеч се настаняват за лечение в съответната болница по предложение на директора на медицинския център със заповед на началника на затвора (чл. 56, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода).

По изложените основания искането следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо. Не е налице бездействие на началника на затвора Плевен да направи предложение до ГДИН за преместване на М. за лечение в СБАЛЛС и консултация с хирург в МИ на МВР.

Второто искане е съдът да разпореди на главен директор на ГДИН да издаде заповед за преместване на осъденото лице в Затвора София за консултация с хирург.

Искането е недопустимо.

Както по-горе беше посочено, преместването на лишени от свобода от друг затвор за настаняване в СБАЛЛС става с издаването на административен акт – заповед. В производството по чл. 276 от ЗИНЗС съдът няма правомощие да проверява законосъобразност на административен акт, нито да разпорежда издаване на административен акт. Защитата по чл. 276 от ЗИНЗС е само от незаконосъобразни фактически действия и бездействия, не и от юридически действия, каквото е издаването на административен акт. Отказът за преместване, бил той и мълчалив, подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 62 от ЗИНЗС.

Съдът приема, че процесното искане, предявено по реда на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, не следва да се разглежда по същество, тъй като едно от твърдените бездействия не е бездействие или действие на административен орган, а експертна дейност по диагностика, лечение и рехабилитация на болно лице, и не се отнася до условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

Останалите бездействия не са фактически бездействия на административни органи по смисъла на чл. 276 от ЗИНЗС – описаните в жалбата бездействия на началник на затвора Плевен и на Г. директор на ГДИН са всъщност твърдения за неиздаване на административни актове.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че не е сезиран със спор по чл. 276 от ЗИНЗС, поради което жалбата следва да бъде оставено без разглеждане, като недопустима, и производството по делото прекратено.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба с вх.№6789/04.12.2024 г. подадена от С. А. М. [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Плевен чрез адв. А. В. [населено място] [улица], уточнена с молби №7155 и №7182 от 23.12.2024 г. И ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред тричленен състав на АдмС – Плевен.

Препис от определението да се връчи на страните.