Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

Делото е образувано по жалба на А. Й. А. от село Камен, община Стражица, чрез адвокат С. Л. против заповед за прилагане на ПАМ №GPAM 2141712 от 16.04.2026 година на младши автоконтрольор към РУ Павликени при ОДМВР – Велико Търново. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед.

Искането е допустимо. Допустимостта се обуславя от обстоятелството, че е оспорена заповедта, чието предварително изпълнение законът разпорежда по отношение на адресата на правните и последици, като жалбата срещу тази заповед съдът приема за редовна.

В чл. 166, ал. 4 от АПК е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима, респ. непоправима вреда. Процесуалното изискване, което законът поставя, за да се уважи искането, е то да се основава на нови обстоятелства, тоест на обстоятелства, които са възникнали след издаването на акта, и които обосновават причиняването на съответната вреда.

В разглеждания случай по силата на специалния закон – чл.172, ал.6 от ЗДвП заповедта за прилагането на принудителната административна мярка е предварително изпълнима, като законът не забранява съдебния контрол на тези административни актове.

Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно.

Обстоятелството, което се изтъква в искането е, че отнемането на СУМПС ще повлияе на жалбоподателя негативно в професионален план. Сочи се, че е принуден да търси препитание и реализиране на доходи във Франция, като купува и препродава автомобили. Лишаването от СУМПС ще попречи на тази му дейност, а няма на кого да разчита за тази си дейност. Липсвала и възможност да сключи трудов договор в друго населено място поради липсата на СУМПС. Всъщност изпълнението на заповедта ще е несъразмерно с преследваната от закона цел.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението. Въпросните обстоятелства следва да са нови, т.е. да са възникнали след датата на издаването на административния акт – аргумент от чл.166, ал.2, изречение второ от АПК. Установяването им е в тежест на молителя.

Следва да се държи сметка и за решението на СЕС по дело С-605/23 година, в т.48 от което изрично е посочено, че: „За да се прецени посочената необходимост в контекста на незабавното изпълнение на принудителна административна мярка като разглежданата в главното производство, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка“, като в главното производство спорно е било прилагането на мярка по ЗДДС на плоскостта на чл.273 от Директивата за ДДС/Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност/ във връзка с Член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В случая, както съдът отбеляза, се твърди от жалбоподателят, който понастоящем е молител, че предварителното изпълнение на заповедта ще го лиши от възможност за доходи, реализирани чрез продажбата на закупувани от чужбина автомобили и ще доведе до невъзможността да сключи трудов договор в друго населено място.

Посочените обстоятелства не са нови, нито са доказани надлежно с доказателства. Търговията с автомобили, респ. с автомобили втора ръка не изисква непременно търговецът да превозва лично тези автомобили до клиента. Не става ясно как липсата на СУМПС ще попречи на молителя да сключи трудов договор с работодател, установен извън населеното място, в което първият работи. Наведеният довод за непропорционалност на мярката касае съществото на спора, а не предварителното изпълнение на последиците и.

Неоснователно се сочи, че жалбата е ес висока степен на основателност и следва заради това изпълнението на мярката да се спре.

В случая заповедта са посочени правните основания и обстановката, която е обусловила неблагоприятните правни последици, като заповедта е в писмен вид, издадена от компетентен на пръв поглед административен орган и се обляга на съответните посочени в основанието правни норми, които са точно и конкретно посочени. Понастоящем няма как съдът предварително да разреши спора, като посочи дали жалбата е основателна с оглед твърдения, които са предмет на доказване в предстоящ съдебен процес.

При това положение съдът счита, че не са налице критериите, посочени в т.47 и 48 от цитираното решение на СЕС, които да се приложат понастоящем.

Както се отбеляза по-горе, в искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изречение второ от АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета.

При това положение съдът не може да приеме, че са налице условия за спирането на допуснатото по закон предварителното изпълнение на оспорената заповед, визирани в разпоредбата на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК и условията, които има предвид СЕС в посоченото по-горе решение, тълкуващо ХОПЕС.

Следва искането да се отхвърли като неоснователно.

Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново, шести състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. Й. А. от село Камен, [ЕГН], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM 2141712 от 16.04.2026 година на младши автоконтрольор към РУ Павликени при ОДМВР – Велико Търново.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.