Производството по делото е образувано по жалба на адв. Д. Г., в качеството й на пълномощник на Х. А. Х. Х., гражданин на Сирийската арабска република, срещу Заповед №366з-1462/20.04.2026г. на ВПД директора ОДМВР – В. Търново, с която на основание чл. 44, ал. 1, вр. с чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България е наложена принудителна административна мярка „връщане в страната по произход, страната на транзитно преминаване или трета страна“. С жалбата е поискано спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

При преглед на получените писмени доказателства настоящия състав намира, че така образуваното дело не му е подсъдно.

От приложените по преписката доказателства и допълнително изисканата справка се установява, че жалбоподателят няма постоянен адрес в страната.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София.

По тези съображения делото следва да бъде прекратено пред Административен съд – В. Търново и изпратено по подсъдност на Административен съд – София-град.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №448/2026г. по описа на Административен съд – В. Търново, като

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София-град.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.