Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Л. И. Г. срещу Заповед № 420/11.08.2025 г. на Кмета на Община Пирдоп, издадена на основание чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, с която се разпорежда премахване на строеж „реконструкция на покрив, основен ремонт и преустройство на второ ниво на съществуваща сграда и пристройване към нея“ в поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място]. Твърди се незаконосъобразност на оспорвания акт и се иска отмяната му.

В жалбата се съдържа и особено искане за спиране на изпълнението на обжалвания административен акт до приключване на съдебното производство.

Жалбата е подадена чрез Кмета на Община Пирдоп.

Представена е от кмета на общината административната преписка по издаване на оспорвания акт.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по административната преписка по особеното искане за спиране изпълнението на оспорваната заповед, намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране на предварителното изпълнение съдът намира за НЕДОПУСТИМО за разглеждане, по следните съображения:

С оспорваната заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, е разпоредено премахване на строеж, индивидуализиран по-горе. Заповедите по чл. 225а ЗУТ не са сред актовете, за които законът предвижда предварително изпълнение по право по чл. 217, ал. 1 ЗУТ, следователно спрямо тях се прилага общото правило на АПК, че самото оспорване спира изпълнението на акта до окончателното съдебно произнасяне.

По принцип, съгласно чл. 166, ал. 1 АПК „оспорването спира изпълнението на административния акт“. Това общо правило отстъпва единствено когато специален закон предвижда предварително изпълнение (напр. чл. 217, ал. 1 ЗУТ) или когато органът е допуснал предварително изпълнение по реда на чл. 60 АПК. В конкретния случай нито е налице акт от посочените в чл. 217, ал. 1 ЗУТ, нито има данни за разпореждане по чл. 60 АПК, поради което изпълнението е вече спряно по силата на чл. 166, ал. 1 АПК.

След като изпълнението е спряно по закон, липсва предмет, по който съдът да се произнася по реда на чл. 166 АПК, поради което особеното искане е процесуално недопустимо.

Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Л. И. Г. за спиране изпълнението на Заповед № 420/11.08.2025 г. на Кмета на Община Пирдоп.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се съобщи на Л. И. Г. и на Кмета на Община Пирдоп.