Производството е образувано по жалбата на „Франкос" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С-3850-0204635 от 26.03.2025 год. на началника на отдел „Оперативни дейности" София в Главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, като се твърди, че ответният орган не е отчел факта, че формираната разлика между отчета от фискалното устройство и отчета от пос-терминалните устройства представлява възнаграждение за добро обслужване-бакшиш, т.е. не е приход на заведението и не е в резултат на облагаема доставка. Наред с това, приложената по отношение на дружеството ПАМ е непропорционална както спрямо тежестта на нарушението, така и предвид кумулирането й с ангажиране административнонаказателната отговорност с налагане на имуществена санкция. По тези съображения се моли за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендират се разноски съгласно списък. В о.с.з. дружеството-жалбоподател не се явява и представлява. Постъпило е писмено становище с подробно изложени съображения досежно основателността на жалбата.

Ответникът-началник на отдел „Оперативни дейности" София в Главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, се представлява от юриск. Ерска, която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира се юриск.възнаграждение. В зависимост от изхода на спора прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на жалбоподателя.

Административен съд София-област, като съобрази данните по делото и становището на страните, намира за установено от фактическа страна

следното:

Със своя заповед за налагане на ПАМ № ФК-С-3850-0204635 от 26.03.2025 год. (л. 76 и сл.), предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство, началникът на отдел „Оперативни дейности" София в Главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187 от с.з. е приложил по отношение на „Франкос" ЕООД принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект-бистро, находящ се в к.к. „Боровец", срещу хотел „Рила", стопанисван от жалбоподателя и е забранил достъпа до него за срок от 14 дни. От фактическа страна заповедта е мотивирана по следния начин: на 17.01.2025 г. в 19:58 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС-бистро, при която е установено, че към момента на контролните действия в обекта е инсталирано и функциониращо 1 бр. фискално устройство, индивидуализирано в заповедта, с посочен номер на фискална памет, същото е в изправност. Съгласно изведени 2 бр. периодични справки от наличните в обекта 2 бр. ПОС-терминални устройства за разплащане с банкови карти с идент.номера 90495175 и 90340986 за периода от 00:00 ч. до 19:58 ч. на 17.01.2025 год. чрез тях в обекта са приети плащания общо в размер на 3235,16 лв., а видно от изведен от фиск.устройство Дневен финансов отчет без приключване с № 0031249 от 17.01.2025 год. отразените там плащания с карта са в размер на 3163,65 лв. За формираната разлика от 71,51 лв. не е издаден фискален касов бон, видно от приложена Справка от Информационна система „Фискални устройства с дистанционна връзка" на НАП с дата 17.01.2025 год. Съставен бил протокол за извършена проверка. В заключение ответният орган е приел, че „Франкос" ЕООД не е изпълнило задължението за направеното плащане да издаде фискална касова бележка. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Посочено е, че тази разпоредба е доразвита в чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите. Посочено е, че нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. във вр. с на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В процесната ПАМ ответникът е посочил като мотиви досежно продължителността на срока следното: нарушителят извършва търговска дейност по занятие в обекта и поради това трябва да е

наясно с конкретните изисквания за нея и с начина на организация на същата, за да не допуска и в бъдеще нарушения от същия вид. В случая взети предвид са спецификите на проверявания обект-същият е на оживено място, оборотите на търговеца, клиентелата-неограничен кръг лица, потенциала за извършване на нови нарушения. Заключено е, че големината и местоположението на обекта способстват за по-голям размер на укритите приходи и съответно увреждане на фиска, поради което прилагането на ПАМ било необходимо, тъй като установеното нарушение накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика в страната и причинява значителни и трудно поправими вреди , тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби, съответно да има за последица неправилно определяне на дължимите налози. Посочил е, че срокът на наложена ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената

превенция за преустановяване на лошите практики в обекта и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Мотивиран по този начин ответникът е издал процесната заповед, последната е връчена на търговеца на 10.04.2025 год., а с жалба от 24.04.2025 год. същият я е оспорил пред съда.

Приети и приложени по делото са всички описани по-горе писмени доказателства.

При така установената фактология съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от активнопроцесуално легитимирано лице-адресат на заповедта, за когото същата е неблагоприятна. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Процесната заповед е валиден административен акт, с оглед разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Заповедта е издадена в писмена форма и формално е мотивирана, като настоящият състав не установи при издаването й да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната й само на това основание.

Досежно материалната законосъобразност на процесната заповед:

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, в приложимата редакция, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от с.з. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС гласи, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка чрез интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност - ИАСУТД - (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Разпоредбата е доразвита в чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год., които гласят, че задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.В конкретния случай, съдът намира, че не е осъществен съставът на нарушението, във вр. с което е приложена конкретната ПАМ. В тази вр. основателно е оплакването в жалбата, че в случая не е установена продажба/доставка, за която да липсва издаден по съответния ред документ-фискален касов бон или касова бележка.

Налице е и второ самостоятелно основание за отмяна на заповедта като издадена в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на същия. Това е така, защото с прилагането на принудителна мярка с посоченото съдържание органът по приходите е длъжен да мотивира продължителността на срока, като следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства досежно установеното нарушение и от търговската дейност на лицето по чл. 3, които са относими, въз основа на които е определил същата (продължителност). В случая, при определяне срока на мярката като основания ответникът е изтъкнал подробно описаните по-горе съображения, вкл. и че срокът на приложената мярка е съразмерен на целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Акцентира се също така на местоположението на обекта, евентуалните големи обороти и клиентела, което правело трудно установяване на нарушенията, съответно надлежното облагане.

На първо място, следва да се отбележи, че в изложеното липсва каквато и да било конкретика досежно проверявания обект - така например, освен мястото на конкретния обект - какъв обем дейност се извършва, какъв е търговският му оборот (липсват конкретни счетоводни данни в тази насока, не са изследвани дали в близост има други бистра и прочие фактори, имащи пряко отношение към оборота на обекта). Наред с изложеното, липсва конкретика досежно процесното нарушение, във вр. с което по отношение на дружеството е наложена горната ПАМ, няма данни за други установени нарушения от страна на търговеца, т.е. не става ясно има ли и какви са лошите практики в обекта, съответно как периодът от 14 дни се съотнася към „необходимото

време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца“. При липсата на данни за други установени нарушения при търговеца във вр. с неотчитане от негова страна на приходи, то необосновани са заключенията за лоши практики в обекта. В заключение, настоящият състав намира, че конкретно приложената ПАМ следва да бъде необходима за постигане целта на закона, следователно - съразмерна по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая липсата на конкретни мотиви относно продължителността на срока намярката, (защото формално изложените такива са неотносими и настоящият състав приравнява на пълната им липса,), препятства преценката на съда за спазването на материалния закон и съответствието й с целта на същия. По подробно изложените по-горе съображения оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени.

С оглед изхода на спора на „Франкос" ЕООД следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на общо 550 лв., от които 500 лв. за адв. възнаграждение, платено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие и 50 лв. за ДТ. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност от страна на проц.представител на ответния орган.

Воден от което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-област, девети състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-С-3850-0204635 от 26.03.2025 год. на началника на отдел „Оперативни дейности" София в Главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Франкос" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], разноски по делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.