Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Д., [ЕГН], подадена чрез адв.М. Т., против Решение № 272/01.11.2023 г., постановено по АНД № 554/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Изтъква, че в обжалвания електронен фиш, връчен на жалбоподателката, липсвало предвиденото в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП препращане. Последното било абсолютно задължително и необходимо, за да се прецени вида и размера на приложимата санкция. Цитира текста на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и заявява, че приложение на снимка на разположението на уреда се явявало задължително. Такава, макар да било посочено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, че била изготвена, не била приложена към преписката, което правело невъзможна и преценката за съобразяването на чл. 8 от Наредбата, относно мястото на разполагане на АТСС. В електронния фиш не били описани пълно и ясно обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на нарушението. От клипа не можело да се установи по общодостъпен начин къде е мястото на констатиране на процесното деяние. В атакувания електронен фиш липсвало отбелязване, даващо основание да се приеме, че вписаните в клипа координати и описаното местоположение в ЕФ касаели едно и също място. В разпечатката от изготвения клип имало дописване, че това е снимка към посочения ЕФ, което било недопустимо. Снимките/клиповете се разпечатвали във вида, в който били изготвени автоматично от техническото средство без каквато и да е обработка. Твърди още, че не били посочени всички съставомерни признаци на нарушението, тъй като в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП не било посочено конкретно изпълнително деяние, а също и категорията на превозното средство, доколкото ограниченията били различни за различните категории. Нямало никакви доказателства, че е налице посоченото ограничение на скоростта и че то било въведено с пътен знак, както и за начина на въвеждане на ограничението и участъка на неговото действие. Не било установено от коя дата е въведено ограничението на скоростта с пътен знак, поради което вмененото нарушение било и недоказано. Обвинението било и противоречиво, тъй като не съдържало конкретизация на мястото на нарушението, на разположението на пътния знак и зоната на неговото действие. Вмененото на жалбоподателя нарушение не било доказано от обективна и от субективна страна. В тази връзка касаторът твърди, че липсвали доказателства, че за посочения в електронния фиш пътен участък били изпълнени изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци и по-конкретно изискването на чл. 79, ал. 2 от Наредба № 18/2001 г., според който текст, когато скоростта се ограничава с повече от 20 км/ч., тя неколкократно се намалява с 20 км/ч., като пътен знак В 26 се поставя на разстояния, съгласно Приложение № 16 от Наредбата.

С оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на Електронен фиш серия К № 7600111 на ОДМВР – Хасково, както и за присъждане на разноски за двете инстанции на адвоката, оказващ безплатна правна помощ. При условията на евентуалност, моли, ако бъде установено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, атакуваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане, като бъде установено от въззивния съд поради каква причина административнонаказващият орган е предоставил на съда два различни екземпляра от един и същ електронен фиш.

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7600111 от 17.04.2023 г. на ОДМВР - Хасково, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на С. С. Д., [ЕГН] от [населено място] е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 17.04.2023 г., в 17:09 часа, на ПП-1-8 км.322+657, аварийна площадка „Бряговски завой“, в посока към [населено място], извън населено място, било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство TFR1-M 642 на преминал лек автомобил [Марка] с регистрационен номер ***. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 89 км/ч., извън населено място - при разрешена максимална скорост от 50 км/ч., въведена за този участък с пътен знак В-26. Установено било, че лекият автомобил е регистриран на името на С. С. Д., [ЕГН] от [населено място]. АНО установил и повторност - с оглед ЕФ Серия К № 6560167/13.11.2022 г., приложен към административната преписка.

При обосноваване на правните си изводи съдът е посочил, че обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е съставен по бланката на утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи. Използваното техническо средство било калибровано, видно от представените протоколи за проверка, преди конкретното замерване на скоростта, като същото преминало и последваща проверка за техническа годност. Съобразени били разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 19.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и конкретно чл. 8, ал. 1 относно мястото на разполагане на АТСС, изискването на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 относно попълването на протокол за използване на техническо средство или система и наличието на снимка на разположението на уреда.

Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят е нарушил задължението си по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, определящ скоростите на движение на различните категории МПС в и извън населено място, както и по автомагистрала и скоростен път. Посочил е, че скоростта е засечена извън населено място в участък, в който максималната разрешена скорост била 60 км/ч., доколкото поради наличието на пътен знак В 26, било въведено ограничение от 60 км/ч. Заявено е, че за това нарушение нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 300 лв. В случая обаче била налице повторност, поради което приложим бил чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, който предвиждал, че глобата се налага в двоен размер, тоест 600 лв., каквото било и наказанието, наложено на жалбоподателя.

С оглед на така изложените доводи районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

Като взе предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, който извод на касационната инстанция е обусловен от следните съображения:

Видно от представения в хода на производството пред районния съд препис от връчения на касатора екземпляр на електронен фиш (л. 17 от АНД № 554/2023 г. на Районен съд – Хасково) е, че е налице разлика в съдържанието на този екземпляр от електронния фиш и представения пред съда с материалите по административнонаказателната преписка. Във връчения на жалбоподателя и представен с жалбата екземпляр е посочено, че административното наказание на касатора е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тоест санкционната разпоредба е посочена непълно, като не е отразена връзката с основния състав на нарушение по чл. 182, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП. В представения от административнонаказващия орган екземпляр на електронния фиш бланкетната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП вече е обвързана с посочване на разпоредбата на ал. 2, т. 4 на чл. 182 от ЗДвП, като няма никакви данни, в този му „преработен“ вариант, електронният фиш да е бил връчен на нарушителя. Тоест налице са два електронни фиша под един и същи серия и номер, с адресат едно и също лице и за едно и също нарушение – като обстоятелства и правна квалификация, които два електронни фиша се различават в санкционната си част относно приложимата санкционна разпоредба като основание за определяне и налагане вида и размера на административното наказание – глоба в размер на 600 лв. Липсват данни на какво се дължи разминаването в съдържанието относно приложимата санкционна разпоредба на двата електронни фиша, ето защо касационната инстанция приема, че впоследствие е било извършено своеобразно „допълване“ на съдържанието на вече връчен електронен фиш за налагане на глоба, което е категорично недопустимо. Решаващият състав на Районен съд – Хасково обаче не е съобразил и съответно не е взел предвид това обстоятелство като основание, обуславящо незаконосъобразност на електронния фиш.

Доколкото санкционната норма на чл. 182 от ЗДвП в разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, тоест сочи на конкретно поведение на водачите при съответни условия, то така, както е посочена във връчения на жалбоподателя екземпляр на електронния фиш, правната квалификация на нарушението е била непълна и неясна, доколкото не е било посочено коя от различните хипотези на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Тази разпоредба препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за повторност е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното нарушение. Липсата на точна и пълна правна квалификация засяга правото на защита на санкционираното лице, доколкото за същото не е било изначално ясно въз основа на коя именно разпоредба е бил санкциониран с процесния електронен фиш. Липсата на посочване на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото се отразява върху адекватното упражняване на правото на защита на санкционирания субект, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното в съдържанието на електронния фиш административнонаказателно обвинение, включително и във възможността му да оспори правилността на дадената правна квалификация на деянието пред въззивния съд.

Предвид горното, настоящият касационен състав на Административен съд – Хасково намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, както и следва да бъде отменен потвърденият с него електронен фиш.

Доколкото в настоящото производство касаторът е бил представляван от адвокат М. Т. Т. с оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, видно от приложените по делото Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от дата 17.11.2023 г., а в производството пред районния съд същият в качеството му на жалбоподател е бил представляван от същия адвокат с оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие, видно от приложените по делото Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от дата 22.06.2023 г., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждението, което насрещната страна следва да бъде осъдена да заплати на адвокат М. Т. Т. за производството пред районния съд в размер на 400 лв. и за настоящата инстанция в размер на 400 лв.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 272/01.11.2023 г., постановено по АНД № 554/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7600111 от 17.04.2023 г. на ОДМВР - Хасково, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на С. С. Д., [ЕГН], от [населено място] е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО да заплати на адвокат М. Т. Т., [ЕГН], адрес на упражняване на дейността: [населено място], [улица], разноски в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за настоящата инстанция и за производството пред районния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.