Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Предмет на касационното производство е Решение № 52 / 16.02.2026г., постановено по АНД № 20254110201427 по описа на ВТРС за 2025г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 000000990 / 02.10.2025г. на началника на Районно управление Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново, с което на ЕООД „СОД Царевец Велико Търново“ на основание чл.70, ал.1 от ЗЧОД му е наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв. / 511,29 евро/ за нарушение на чл.50, ал.1 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от ЕООД „СОД Царевец Велико Търново“, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Изложени са доводи за липсата на нарушение, поради липсата на установяване от контролните органи на извършването на охранителна дейност от лицето С. Н.. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и липсата на посочените в нея основания за отмяна на съдебния акт. Моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

ЕООД „СОД Царевец Велико Търново“ е търговско дружество със собственик на капитала и управител С. Н. Н., което осъществява охранителна дейност със съответния лиценз. Предвид характера на дейността – частна охранителна дейност – от служители на РУ Велико Търново е извършена проверка по документи на дружеството, при която са представени изискани данни, включително и месечен график за м.04.2025г., в който е вписан управителя като лице, което извършва охрана. Липсва трудов договор за Н. в представените документи, както и при справка на регистрираните трудови договори.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.50, ал.1 от ЗЧОД и на дружеството е наложена имуществена санкция.

Въззивния съд приема, че нарушителят и нарушението са безспорно установени, липсва законова забрана за сключване на трудов договор между дружеството и неговия управител, спазени са процесуалните правила при издаване на акта, правилно е приложен материалния закон, не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира изводите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното постановление за противоречащи на събраните по делото доказателства.

Въззивният съд подробно е обсъдил основното възражение в жалбата за липсата на възможност за сключване на трудов договор между дружеството и неговия управител, като изложените от него доводи се споделят и от настоящия състав. Акцентирайки върху доводите на страната, ВТРС не извършва анализ на доказателствата относно извършването на нарушението. Видно от данните по делото, контролните органи извършват проверка по документи и именно по документи установяват, че Н. извършва охранителна дейност като работник на ЕООД „СОД Царевец Велико Търново“, тъй като е включен в график за месец април. Не е установено изпълнението на този график и извършването на охрана на посочения обект от Н.. Не са събирани доказателства под формата на обяснения или сигнали от трети лица – други охранители, контрагенти или др. – които да удостоверят, че Н. работи като охрана. В писмените изявления на лицето /обяснения и възражения/ се излагат твърдения за невъзможността за сключване на трудов договор, но липсва признание, че се полага труд като охранител, поради което и те не могат да бъдат възприети като доказателство за извършване на тази дейност. Наличните по делото доказателства представляват единствено индиция за извършването на дейност по охрана от Н., но не и доказан факт, а единствено въз основа на предположения не може да се ангажира административно наказателна отговорност. Настоящият състав намира нарушението за недоказано и съответно налагането на административно наказание за незаконосъобразно.

Като достига до извод за законосъобразност на наказателното постановление, въззивния съд постановява решение в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на материалния закон.

По изложените съображения касационната жалба се явява основателна и въззивното решение следва да бъде отменено, като бъде постановено ново по същество на спора и отменено наказателното постановление.

Искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено поради липсата на представени доказателства за действително извършени разходи – в представеното по делото пълномощно липсват данни за договорено и заплатено възнаграждение.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 52 / 16.02.2026г., постановено по АНД № 20254110201427 по описа на ВТРС за 2025г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 000000990 / 02.10.2025г. на началника на Районно управление Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ЕООД „СОД Царевец Велико Търново“ за присъждане на разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.