Производството по делото е образувано по жалба на юрисконсулт А. В., в качеството й на пълномощник на Изпълнителна агенция по горите, с която се иска прогласяването на нищожността на Заповед №ДК-02-СЦР-7/19.05.2015г. на началника на РДНСК – Северен централен район в частта, в която Държавна агенция по горите, правоприемник на която е Изпълнителна агенция по горите, е конституирана като страна в качеството на собственик на ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място] и възложител на незаконен строеж по смисъла на чл. 161 от ЗУТ.

В подадената жалба се твърди, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен органи и в несъответствие с целта на закона.

Жалбата е била подадена до Административен съд София-град, където е било образувано производство по АД №4833/2026г. С Определение №16232/28.04.2026г. състав на АССГ е прекратил производството пред него и е препратил делото по подсъдност на АСВТ, където е образувано настоящото производство.

Съдът намира така продадената жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

От приложеното по настоящото дело АД №425/2015г. по описа на Административен съд – В. Търново се установява, че Заповед №ДК-02-СЦР-7/19.05.2015г. на началника на РДНСК – Северен централен район е била обжалвана по съдебен ред. Постановено е Решение №28/26.02.2016г. по АД №425/2015г. по описа на АС – В. Търново, с което жалбата срещу заповедта е била отхвърлена. Цитираното решение е било оставено в сила с Решение №12321/15.11.2016г. по адм. дело №4613/2016г. по описа на Върховния административен съд – Второ отделение. Твърдението на жалбоподателя, че Заповед №ДК-02-СЦР-7/19.05.2015г. на началника на РДНСК – Северен централен район е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган и при несъответствие с целта на закона, е в противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съгласно които текстове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 – съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Следователно, въпросът относно компетентността на органа, издал заповедта, и съобразяването на акта с целта на закона, вече е бил предмет на съдебен контрол и пререшаването му е недопустимо. Производството по обжалване на административния акт е приключило с влязло с сила решение, т. е налице е пречка за разглеждане на жалбата на срещу Заповед №ДК-02-СЦР-7/19.05.2015г. на началника на РДНСК – Северен централен район по смисъла на чл. 177, ал. 3 от АПК. Без значение в случая е обстоятелството, че заповедта не е била обжалвана от ДАГ тогава, както и че тя не е била страна в съдебното производство.

Настоящия състав намира, че не следва да се прави стеснително тълкуване на нормата на чл. 177, ал. 1 от АПК и да се счита, че тя е относима единствено спрямо лицето, което вече е оспорило индивидуалния административен акт и оспорването му е отхвърлено. Ако се приеме обратното, то това би противоречало на целта на съществуване на института, визиран в разпоредбите на чл. 245, ал. 1 и сл. от АПК. Съгласно чл. 245, ал. 1 от АПК на отмяна по искане на трето лице подлежат влезли в сила съдебни решения и споразумения пред съда, а съгласно ал. 1 на чл. 246 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Т. е тази норма визира именно трети лица, които не са участвали в производствата по оспорване на индивидуални административни актове.

Законодателната воля, изразена категорично в чл. 177, ал. 3 от АПК е, че валидността на акта, за която съдът следи служебно, не може да се подлага на повторна проверка, след като е извършена и проверка на законосъобразността му.

Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 6 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 6 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Изпълнителна агенция по горите, с която се иска прогласяването на нищожността на Заповед №ДК-02-СЦР-7/19.05.2015г. на началника на РДНСК – Северен централен район в частта, в която Държавна агенция по горите, правоприемник на която е Изпълнителна агенция по горите, е конституирана като страна в качеството на собственик на ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място] и възложител на незаконен строеж по смисъла на чл. 161 от ЗУТ.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД №444/2026г. по описа на Административен съд – В. Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.