РЕШЕНИЕ
№ 4246
Пловдив, 14.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| Съдия: | ДАНИ КАНАЗИРЕВА |
При секретар К. Р. като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180701914 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.
Делото е образувано по жалба, предявена от „Л.шуус“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Е. Т., срещу Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-501/13.08.2025 г., издадена от Директора на РЗОК – Пловдив, с която на дружеството, на основание чл. 23, т. 21 от Договор № 165472/28.03.2025 г., във връзка с извършена проверка по Заповед № РД-25-1361/23.06.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив и съставен Протокол № РД-25-1361-1/10.07.2025 г., е наложена финансова неустойка, както следва: За нарушения на чл. 15, ал. 1, т. 8 от Договор № 165472/28.03.2025 г., констатирани в Протокол № РД-25-1361-1/10.07.2025 г., съгласно чл. 23, т. 21 от същия договор, е наложена финансова неустойка в размер на 12 бр. × 300,00 лв. = 3600,00 лв.
Жалбоподателят твърди, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като се сочи, че в заповедта липсва достатъчна индивидуализация на констатираните нарушения, включително не са посочени конкретни данни за приемо-предавателните протоколи, което препятства възможността за ефективна защита и води до немотивираност на акта.
По същество се поддържа, че не е налице нарушение на договора, тъй като за всички предоставени помощни средства са съставени приемо-предавателни протоколи, подписани от получателите, като същите удостоверяват реалното предаване на изделията. Според жалбоподателя липсата на реквизита „телефонен номер“ не представлява съществено нарушение, доколкото не засяга валидността на протоколите, не препятства доказването на извършеното предаване и не възпрепятства контролната дейност на НЗОК.
Изтъква се още, че процесните помощни средства действително са достигнали до лицата с увреждания, за които са предназначени, поради което е постигната целта на закона, включително тази по Закона за хората с увреждания, а налагането на санкция в този случай противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Поддържа се също, че допуснатият пропуск е формален и несъществен.
В писмените бележки допълнително се акцентира върху социалния характер на дейността и необходимостта от засилена защита на лицата с увреждания, като се подчертава, че предоставянето на ортопедичните обувки е изпълнило социалната и подпомагащата си функция, като е насочено към облекчаване на затрудненията при движение и подобряване на ежедневното функциониране на получателите.
С оглед на изложеното се иска от съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, както и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. В., поддържа жалбата, сочи, че заповедта е неправилна, а нарушението е несъществено. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
Ответникът се представлява от гл. юриск. В. Л., оспорва жалбата като неоснователна и в тази връзка моли съда да потвърди заповедта. Претендира и присъждане на разноски.
Административен съд – Пловдив, II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало във връзка с осъществяване на контрол от РЗОК – Пловдив по изпълнението на сключения с жалбоподателя договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия и ремонтни дейности, заплащани от НЗОК. По делото е представен Договор № 165472/28.03.2025 г., сключен между НЗОК, чрез РЗОК – Пловдив, и „Л.шуус“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Е. А. Т., в качеството ѝ на управител. В преписката е видно още, че дружеството е регистрирано от Агенцията за хората с увреждания с удостоверение за регистрация № 5037/16.06.2021 г. и извършва дейност по изработване и ремонт, включително по изработване и ремонт на ортопедични обувки.
Със Заповед № РД-25-1361/23.06.2025 г. директорът на РЗОК – Пловдив е разпоредил извършването на проверка на „Л.шуус“ ЕООД. От съдържанието на заповедта се установява, че проверката е възложена за периода от 25.06.2025 г. до 30.06.2025 г., включително, на контрольори при РЗОК – Пловдив, като предметът ѝ е бил свързан с контрола по изпълнението на сключените с дружеството договори, в това число и Договор № 165472/28.03.2025 г. В заповедта са индивидуализирани проверяваният изпълнител, адресът на търговския обект в [населено място], [улица], както и лицата, на които е възложено извършването на проверката. Посочено е също, че контролът е по изпълнението на законодателството и на клаузите на договора, а резултатите следва да се обективират в съответен протокол. Заповедта е връчена на представител на дружеството на 25.06.2025 г., което е удостоверено в самия документ.
В изпълнение на така възложената проверка е съставен Протокол за извършена проверка на изпълнител по договорите, сключени с лица по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, № РД-25-1361-1/10.07.2025 г. От протокола се установява, че проверката е извършена на 25.06.2025 г. от определените контрольори при РЗОК – Пловдив в търговския обект на дружеството в [населено място], [улица]. В протокола е отразено, че проверяваното лице е „Л.шуус“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Е. А. Т.. В същия документ са посочени правните и договорните основания за проверката, включително относимите клаузи на договора и приложенията към него.
В протокола изрично е записано, че при проверката са били изискани и прегледани документи, свързани с дейността по договора, включително приемо-предавателни протоколи по образец съгласно Приложение № 1 към договора, както и други документи относно предоставянето на ПСПСМИ и ремонтни дейности. Изложени са констатации относно няколко групи въпроси, но за настоящия спор значение имат тези по т. 8 от протокола, където са описани нарушенията, свързани с непопълване на задължителен реквизит в приемо-предавателните протоколи. Отразено е, че по отношение на процесните 12 случая в приемо-предавателни протоколи, издадени от изпълнителя по Договор № 165472/28.03.2025 г., не е вписан актуален телефонен номер на лицето – получател, като този реквизит е предвиден в образеца по Приложение № 1 към договора. Именно тези 12 констатации впоследствие са възприети като 12 отделни нарушения на чл. 15, ал. 1, т. 8 от договора.
В самата заповед за налагане на санкции № РД-26-01-501/13.08.2025 г. директорът на РЗОК – Пловдив е възпроизвел тези констатации и е приел, че дружеството е нарушило чл. 15, ал. 1, т. 8 от Договор № 165472/28.03.2025 г., тъй като е изготвило приемо-предавателни протоколи, в които липсва отразен задължителен реквизит – телефонен номер. В заповедта е посочено, че нарушението е констатирано в Протокол № РД-25-1361-1/10.07.2025 г., а на основание чл. 23, т. 21 от договора е наложена финансова неустойка в минималния предвиден размер – 12 броя по 300 лева, общо 3600 лева. Изрично е отбелязано, че нарушенията са извършени за първи път по договора.
Поотделно в заповедта са индивидуализирани дванадесетте случая, за които административният орган е приел наличие на нарушение. Посочени са имената на съответните лица, като за всяко от тях е прието, че изпълнителят не е отразил актуален телефонен номер в приемо-предавателния протокол, приложение към Договор № 165472/28.03.2025 г. Става въпрос за следните лица: И. С. Д., Х. С. С., Б. Д. И., Д. Г. Г., Г. М. М., Е. И. К., С. И. Л., П. Х. С., В. В. Г., С. Г. П., Е. К. Б. и В. П. И.. За всяко едно от тези лица в заповедта е възпроизведено еднотипно фактическо описание, а именно, че изпълнителят не е отразил актуален телефонен номер в приемо-предавателния протокол, изготвен съгласно Приложение № 1 към договора, поради което е нарушил изискването на чл. 15, ал. 1, т. 8 от индивидуалния договор. При първия от случаите, касаещ лицето И. С. Д., в заповедта е добавено и уточнение, че е било вписано грешно ЕГН в приемо-предавателния протокол, но санкционната част на акта е изведена именно от липсата на телефонен номер. При лицето Г. М. М. в заповедта е посочено и че липсва дата на издаване на приемо-предавателния протокол, като е направена връзка и с чл. 3, ал. 6 от договора, но санкционното основание и в този случай е изведено през чл. 15, ал. 1, т. 8 от договора.
От съдържанието на протокола от проверката се установява още, че констатациите не са били ограничени до една обща преценка, а проверяващите са извършили преглед на конкретни приемо-предавателни протоколи и са извели несъответствието между договорно определения образец и действително попълнените документи. Отбелязано е, че финансовата неустойка е в минимален размер и че нарушенията са извършени за първи път по договора. Протоколът е подписан от двамата контрольори и е връчен на представител на дружеството, като върху него е удостоверено получаване на екземпляр от протокола на 10.07.2025 г.
След връчване на протокола в законоустановения срок е постъпило писмено възражение от „Л.шуус“ ЕООД до директора на РЗОК – Пловдив. В преписката се съдържа възражение с вх. № 29-08-61/15.07.2025 г., подписано от управителя Е. Т., подадено срещу констатациите по Протокол № РД-25-1361-1/10.07.2025 г. В него дружеството не отрича, че в част от приемо-предавателните протоколи липсва реквизитът „телефонен номер“, но поддържа, че за всички отпуснати и ремонтирани ПСПСМИ са били съставени приемо-предавателни протоколи, че ортопедичните обувки са изработени и реално предоставени на гражданите, а непопълването на телефонен номер не следва да се третира като основание за санкция, тъй като смисълът на протокола е да удостовери предаването на помощното средство от изпълнителя на получателя. Във възражението е развит и доводът, че телефонният номер не е съществен елемент от волеизявлението на страните, както и позоваване на принципа на съразмерност. В заключение дружеството е поискало да не му бъде налагана санкция, тъй като писмено е посочило основанията, поради които счита санкционирането за неправилно.
С Решение № РД-15-17/13.08.2025 г. директорът на РЗОК – Пловдив, след разглеждане на възражението на „Л.шуус“ ЕООД и на доклад вх. № 93-07-58/29.07.2025 г. на контрольорите при РЗОК – Пловдив, е приел, че по отношение на лицата Б. К. Л., В. К. А.-К., С. Б. Д. и М. Л. Р.-П. Протокол № РД-25-1361-1/10.07.2025 г. в частта по т. 8.3.13 – т. 8.3.16 включително е съставен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа ясни фактически и правни основания, включително не става ясно кой е относният индивидуален договор, по който са констатирани нарушенията. Поради това органът е прекратил административното производство по възражението в тази част и е отменил протокола в посочения обхват, а в останалата част производството е продължило.
Директорът на РЗОК – Пловдив е издал оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-501/13.08.2025 г. В нея административният орган изрично е посочил като правно основание чл. 23 от Договор № 165472/28.03.2025 г., във връзка с извършената проверка по Заповед № РД-25-1361/23.06.2025 г. и съставения Протокол № РД-25-1361-1/10.07.2025 г. В мотивите на заповедта е възприето, че изпълнителят е предоставял ПСПСМИ и ремонтни дейности на лица с увреждания, но в приемо-предавателните протоколи по образец по Приложение № 1 към договора не е вписвал задължителния реквизит „телефонен номер“, поради което е нарушил чл. 15, ал. 1, т. 8 от договора. Органът е обсъдил и възражението на дружеството, като е посочил, че твърдението, че протоколът не носи телефонен номер и следва да не се санкционира, е неоснователно, тъй като смисълът на приемо-предавателния протокол е да съдържа всички данни по утвърдения образец, а не само част от тях. Прието е, че в хода на проверката дружеството не е представило доказателства, които да подкрепят възраженията му.
В санкционната част на заповедта е разпоредено на „Л.шуус“ ЕООД да бъде наложена финансова неустойка в размер на 3600 лева, представляваща 12 отделни неустойки по 300 лева.
По преписката е приложена и разписка за връчване на заповедта за налагане на санкции, от която се установява, че екземпляр от заповедта е получен от Е. А. Т. от името на „Л.шуус“ ЕООД. В документа са вписани данните на дружеството и на лицето, получило заповедта, като е удостоверено получаването на екземпляр от санкционния акт.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че към всеки от процесните приемо-предавателни протоколи по образец съгласно Приложение № 1 към Договор № 165472/28.03.2025 г. е приложен и комплект съпътстваща документация, свързана с изработването и предоставянето на съответното помощно средство. В този комплект се съдържат освен самия приемо-предавателен протокол и други документи, включително техническо задание/карта за изработка на ортопедичното изделие, съдържаща индивидуализиращи данни на лицето, както и ръкописни схеми (скици) на обувката, изготвени във връзка с изпълнението на поръчката. От съдържанието на тези документи се установява, че в тях са вписани данни за съответното лице, включително и телефонен номер, като същите са част от документацията по изпълнение на конкретната дейност. В същото време в самите приемо-предавателни протоколи по образец липсва попълване на реквизита „телефонен номер“ на получателя, който е предвиден в утвърдения образец по договора.
При така установената последователност на действията се налага фактическият извод, че административното производство е протекло в следната хронология: сключване на Договор № 165472/28.03.2025 г. между РЗОК – Пловдив и „Л.шуус“ ЕООД; издаване на Заповед № РД-25-1361/23.06.2025 г. за извършване на проверка; извършване на проверка в периода 25.06.2025 г. – 30.06.2025 г., като фактическите контролни действия са осъществени на 25.06.2025 г.; съставяне на Протокол № РД-25-1361-1/10.07.2025 г., с който са констатирани 12 случая на липсващ реквизит „телефонен номер“ в приемо-предавателни протоколи по договора; подаване на възражение от дружеството с вх. № 29-08-61/15.07.2025 г.; постановяване на Решение № РД-15-17/13.08.2025 г., с което след разглеждане на възражението производството е прекратено в определена част, а в останалата част е продължило, като само тези 12 констатирани случая са предмет на процесната санкция; и издаване на Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-501/13.08.2025 г., с която е наложена обща финансова неустойка от 3600 лева. В самата заповед изрично е посочено, че констатираните нарушения са извършени за първи път по договора, което обстоятелство е релевантно при преценката за съразмерност на наложената санкция.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата е подадена в законоустановения срок. От представената по делото административна преписка се установява, че Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-501/13.08.2025 г. е връчена на управителя на „Л.шуус“ ЕООД – Е. А. Т. на 19.08.2025г. Жалбата е депозирана пред съда на 01.09.2025г., т.е. в рамките на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, като следи служебно за неговата законосъобразност, включително относно компетентността на издалия го орган, спазването на установената форма, административнопроизводствените правила, съответствието му с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Оспорената Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-501/13.08.2025 г. е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно индивидуализиране на административния орган и адресата, фактически и правни основания за издаването ѝ, разпоредителна част и указания относно реда и срока за обжалване. Актът е подписан от надлежно овластено длъжностно лице, и е породил целените с него правни последици, присъщи на индивидуален административен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Компетентността за налагане на санкция по чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 23 от Договор № 165472/28.03.2025 г. принадлежи на директора на Районната здравноосигурителна каса – Пловдив. В случая оспорената заповед е подписана от заместник-директора на РЗОК – Пловдив, който към датата на издаването ѝ е изпълнявал функциите на директор по силата на изрична заповед за заместване. От представената по делото Заповед № РД-09-218/16.07.2025г. се установява, че заместник-директорът е бил оправомощен да замества директора за периода от 13.08.2025 г. до 18.08.2025 г. включително и да изпълнява всички негови правомощия, произтичащи от длъжността „директор на РЗОК“. В този смисъл оспореният акт е издаден от надлежно овластено длъжностно лице, при условията на законосъобразно заместване, поради което не се констатират пороци, свързани с липса на компетентност.
Съдът намира, че проверката, въз основа на която е издаден оспореният административен акт, е извършена от материално компетентни длъжностни лица. Съгласно чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от Закона за здравното осигуряване контролът по изпълнение на договорите с НЗОК се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица – служители на НЗОК, както и от контрольори при РЗОК, които могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор. В случая проверката е възложена със Заповед № РД-25-1361/23.06.2025 г. на директора на РЗОК – Пловдив и е извършена от контрольори при РЗОК – Пловдив, които са съставили Протокол № РД-25-1361-1/10.07.2025 г. С оглед на това съдът приема, че контролните действия са осъществени от надлежно оправомощени длъжностни лица в рамките на предоставената им от закона компетентност.
При издаването на оспорения административен акт съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които сами по себе си да обуславят незаконосъобразност на акта, доколкото установените пороци не засягат правото на защита на жалбоподателя и не са повлияли върху крайния резултат. Административното производство е инициирано със заповед за проверка, извършена е проверка от компетентни длъжностни лица, съставен е констативен протокол, който е надлежно връчен на изпълнителя, като на последния е предоставена възможност да упражни правото си на възражение. Подаденото възражение е разгледано от административния орган, като е извършена преценка на констатациите по протокола и е постановено решение, с което производството е прекратено в частта относно четири от констатираните случаи, а в останалата част е прието, че нарушенията са налице, въз основа на което е издадена оспорената заповед.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Спорът между страните е правен и се свежда до това дали непопълването на реквизита „телефонен номер“ в приемо-предавателните протоколи по образец съгласно Приложение № 1 към Договор № 165472/28.03.2025 г. представлява неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1, т. 8 от договора, което обуславя налагане на финансова неустойка по чл. 23 от същия договор, както и дали наложената санкция е законосъобразна с оглед на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
В тази връзка страните не спорят по основните факти по делото, а именно, че приемо-предавателните протоколи са съставени и че в тях не е попълнен реквизитът „телефонен номер“ на получателя. Спорът е съсредоточен върху правното значение на това обстоятелство, като жалбоподателят поддържа, че липсата на този реквизит представлява формално неизпълнение, което не засяга действителното изпълнение на договора, доколкото помощните средства са изработени и предадени, а необходимите данни за лицата, включително телефонен номер, се съдържат в други документи от административната преписка. Ответникът, от своя страна, приема, че непопълването на предвиден в утвърдения образец задължителен реквизит само по себе си представлява нарушение на договорните изисквания и обуславя ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя, независимо от наличието на тези данни в други документи.
При така очертания спор съдът следва да прецени дали установеното несъответствие между изискванията на договора и начина на попълване на приемо-предавателните протоколи съставлява неизпълнение на договорно задължение, както и дали при конкретните факти по делото налагането на финансова неустойка съответства на целта на закона и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
По отношение приложението на материалния закон съдът излага следното.
Хората с увреждания представляват уязвима социална група, нуждаеща се от специална закрила и засилена подкрепа. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. По легалното определение на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания „хора с увреждания“ са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда може да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот. Целите на закона, посочени в чл. 2 от ЗХУ, включват насърчаване, защита и гарантиране на пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания, създаване на условия за тяхното социално приобщаване, зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство, както и предоставяне на подкрепа за тях и техните семейства. Съгласно чл. 3 от ЗХУ законът гарантира тези права по начин, който осигурява зачитане на човешкото достойнство и равно третиране в личния, обществения и политическия живот.
Предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия не е самоцелно, а е обусловено от конкретното увреждане на лицето и неговите индивидуални потребности, като цели преодоляване или компенсиране на функционални ограничения и подпомагане при извършване на обичайните ежедневни дейности.
Съгласно чл. 89, ал. 8 от Закона за хората с увреждания условията и редът за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувано с Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата – Наредба № Н-3 от 27.06.2022 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от тази наредба Националната здравноосигурителна каса осъществява контрол върху дейностите, свързани както с предписването, така и с предоставянето, включително изработването, ремонта и ползването на помощни средства, при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване и сключените договори.
Съгласно чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване дейностите по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания се осъществяват въз основа на индивидуални договори, сключени между НЗОК и лицата, осъществяващи тази дейност. В тези договори се уреждат условията и редът за извършване на дейността, изискванията към документацията и отчетността, както и контролът и последиците при неизпълнение. В този смисъл контролът върху тези дейности се реализира пряко чрез клаузите на сключения между страните договор, който конкретизира нормативно установените изисквания.
Подзаконовата уредба, в частност Наредба № 10 от 2009 г., детайлизира условията и реда за заплащане и договориране на тези дейности, като регламентира сключването на договори по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО, правата и задълженията на страните, както и изискванията относно документацията и отчетността. Съгласно тази уредба изпълнителите са длъжни да отразяват извършените дейности своевременно и по установения ред, включително чрез водене на съответната документация и отчитане в информационните системи на НЗОК.
Наред с това, съгласно чл. 72, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване контролът по изпълнение на договорите за предоставяне на медицински изделия и помощни средства се осъществява от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от закона, при условията и по реда на приложимата подзаконова уредба.
В настоящия спор правоотношението между страните се основава на сключен индивидуален договор по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване, който по своята правна природа представлява административен договор по смисъла на чл. 19а от Административнопроцесуалния кодекс. С този договор се уреждат права и задължения, произтичащи от упражняването на публични функции от страна на Националната здравноосигурителна каса, свързани с предоставянето и заплащането на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, при условията на публичноправна регламентация и в изпълнение на законово възложени дейности.
Като административен договор същият съчетава елементи на договорна обвързаност и публичноправна регулация, поради което при неговото тълкуване и при преценката за законосъобразност на актовете, издадени във връзка с изпълнението му, следва да се прилагат както правилата на договорното право, така и основните принципи на административния процес, включително принципът на законност и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 8 от договора изпълнителят е длъжен при отпускане на помощните средства да отразява в приемо-предавателния протокол актуален телефонен номер за връзка с лицето с увреждане, а когато е налице упълномощено лице – и телефонен номер на това лице. Следователно договорът въвежда изрично, ясно и конкретно задължение за попълване на този реквизит в самия приемо-предавателен протокол, който е част от изискуемата документация по изпълнение на договора.
Същевременно чл. 23, т. 21 от договора предвижда, че когато изпълнителят не отрази в приемо-предавателния протокол актуален телефонен номер за връзка с лицето с увреждане, съответно и на упълномощеното лице, ако има такова, директорът на РЗОК налага финансова неустойка в размер на 300 лева за всеки отделен случай. От съдържанието на тази клауза се установява, че страните по договора са придали самостоятелно правно значение именно на непопълването на този реквизит, като са го квалифицирали като нарушение, за което е предвидена конкретна имуществена последица.
Следователно за настоящия спор са релевантни, от една страна, договорно установеното задължение на изпълнителя по чл. 15, ал. 1, т. 8, а от друга – санкционната клауза на чл. 23, т. 21, която обвързва неизпълнението на това задължение с налагането на финансова неустойка. От съдържанието на тези разпоредби се установява, че непопълването на реквизита „телефонен номер“ представлява неизпълнение на изрично договорно задължение, за което е предвидена конкретна санкция.
Същевременно, предвид публичноправния характер на правоотношението и приложимостта на принципите на административния процес, включително принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, съдът следва да прецени не само дали е налице формално неизпълнение на договорно задължение, но и дали при конкретните факти по делото налагането на санкция съответства на целта на закона и не засяга правата и законните интереси на адресата в по-голяма степен от необходимото.
С оглед приложимата нормативна и договорна уредба съдът намира, че в случая от формална страна е налице неизпълнение на изрично договорно задължение от страна на жалбоподателя. Това е така, тъй като правоотношението между страните не е възникнало случайно или извън рамките на законово уреден ред, а се основава на валидно сключен индивидуален договор по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване, подписан от Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК – Пловдив и от „Л.шуус“ ЕООД в качеството му на изпълнител на дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания. С подписването на този договор страните са изразили съгласие да бъдат обвързани от всички негови клаузи в тяхната цялост, включително от клаузите, уреждащи не само основното изпълнение по предоставянето на изделията, но и документационните изисквания, отчетността, контрола и последиците при неизпълнение. В този смисъл съдът не може да подмени или дерогира договорната воля на страните, нито да приеме, че част от уговореното между тях е лишено от правно значение, когато същото е ясно, недвусмислено и съобразено с приложимата нормативна рамка.
В конкретния случай чл. 15, ал. 1, т. 8 от договора съдържа изрично, конкретно и недвусмислено задължение за изпълнителя при отпускане на помощните средства и медицинските изделия да отразява в приемо-предавателния протокол актуален телефонен номер за връзка с лицето с увреждане, а когато е налице упълномощено лице – и телефонен номер на това лице. Следователно изискването за вписване на телефонен номер не произтича единствено от техническото оформление на образеца по Приложение № 1, нито може да бъде възприето като несъществена бланкетна подробност, останала извън същинското съдържание на договорната престация. Напротив, страните са въздигнали този реквизит в самостоятелно договорно задължение, което следва да бъде изпълнено именно в приемо-предавателния протокол, т.е. в документа, който материализира приключването на конкретната дейност по предоставяне на съответното помощно средство и удостоверява връзката между изпълнителя, получателя и конкретното изделие.
Този извод се потвърждава и от систематичното тълкуване на договора. От една страна, приемо-предавателният протокол е част от задължителната документация по изпълнението на договора и има значение не само като доказателство за фактическото предаване на изделието, но и като елемент от механизма на последващ контрол, проследимост и отчетност на дейността, финансирана с публични средства. От друга страна, в чл. 23, т. 21 от договора страните изрично са предвидили, че именно при неотразяване в приемо-предавателния протокол на актуален телефонен номер за връзка с лицето с увреждане, съответно и на упълномощеното лице, директорът на РЗОК налага финансова неустойка в размер на 300 лева за всеки отделен случай. Наличието на тази специална санкционна клауза показва по несъмнен начин, че страните са придали самостоятелно правно значение именно на този вид неизпълнение и предварително са оценили същото като достатъчно съществено, за да обуслови ангажиране на отговорността на изпълнителя. Ето защо съдът не споделя тезата, че непопълването на реквизита „телефонен номер“ следва да се разглежда единствено като маловажен технически пропуск без правни последици, тъй като подобен извод би противоречал както на ясния текст на чл. 15, ал. 1, т. 8 от договора, така и на изрично предвидената в чл. 23, т. 21 санкционна последица.
Неоснователно е и разбирането, че доколкото помощните средства са били действително изработени и предадени, самото непопълване на процесния реквизит в протоколите не съставлява нарушение. Действителното изпълнение на основната престация по договора не изключва необходимостта от спазване и на съпътстващите договорни изисквания относно начина на документиране на това изпълнение. В правоотношения от разглеждания вид, възникнали по повод дейности от обществено значение и финансирани с публичен ресурс, формата на отчетност и съдържанието на придружаващите документи не са въпрос на свободна преценка на изпълнителя, а представляват част от самото дължимо поведение.
В тази връзка следва да се подчертае, че за реализиране на санкционната отговорност по чл. 23, т. 21 от договора не е предвидено като допълнителна предпоставка настъпването на вредоносен резултат, нито се изисква административният орган да доказва конкретно настъпила вреда за НЗОК, за контролната дейност или за съответните лица с увреждания. Договорът е възприел модел на формална санкционируемост на определено поведение, при който самото неизпълнение на конкретно и ясно въведено задължение е достатъчно да обуслови налагането на финансова неустойка. Това разбиране е логично и съответства на характера на контролираните отношения, тъй като в подобни случаи страните предварително определят кои отклонения от договорно установения ред следва да имат значение сами по себе си, без да е необходимо във всеки отделен случай да се доказва допълнителна вреда или неблагоприятен резултат.
От доказателствата по делото безспорно се установява именно такова отклонение. Не се спори между страните, а и от съдържанието на процесните приемо-предавателни протоколи се установява, че в тях липсва попълване на реквизита „телефонен номер“ на получателя. Следователно е налице пряко несъответствие между фактическото съдържание на тези документи и изискуемото от договора съдържание на същите. Това несъответствие не е резултат от неясна или противоречива договорна уредба, нито от липса на достатъчно конкретизирано изискване. Напротив, договорната клауза е ясна, еднозначна и разбираема за всяка от страните, а жалбоподателят като търговец и изпълнител по договора е следвало да организира дейността си така, че документацията, която изготвя, да съответства изцяло на уговорения образец и на нормативно обусловените изисквания към него.
Допълнителен аргумент в тази насока е, че жалбоподателят не е външен на системата субект, който еднократно е попаднал в подобно правоотношение, а професионален изпълнител, регистриран за извършване на дейности по изработване и ремонт, включително на ортопедични обувки, и в това си качество е поел договорни задължения в рамките на специално уреден режим. От такъв изпълнител се очаква повишена грижа при спазване на договорните изисквания, още повече когато се касае до документация, която има значение за отчетността и последващия контрол. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят не може успешно да се позовава на несъщественост на пропуска единствено по съображение, че телефонните номера са съществували в други документи, доколкото договорът изисква те да бъдат вписани именно в приемо-предавателния протокол, а не оставени да се извличат по косвен път от останалите материали в преписката.
Поради изложеното съдът намира, че при стриктно прилагане на чл. 15, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 23, т. 21 от договора е налице формално осъществен състав на договорно нарушение, за което по принцип е предвидено налагане на финансова неустойка за всеки отделен случай. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че самото непопълване на реквизита „телефонен номер“ не представлява нарушение, не могат да бъдат споделени.
Независимо от изложеното дотук, този извод не изчерпва дължимата от съда проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Това е така, защото в случая не се касае до обикновено частноправно договорно правоотношение, при което последиците от неизпълнението се изчерпват с механично прилагане на уговорената между страните санкционна клауза, а до правоотношение с публичноправен характер, възникнало по силата на закон и във връзка с осъществяването на социално значима дейност, насочена към предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия на хора с увреждания. Именно поради това, макар договорът да обвързва страните и неговите клаузи да следва да бъдат спазвани точно, упражняването на санкционното правомощие от страна на административния орган подлежи на самостоятелна преценка за съответствие с принципите на административния процес, включително с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и с общото изискване административният акт да бъде съобразен с целта на закона.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отчете по-широкия нормативен и обществен контекст, в който се развиват процесните отношения. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. Тази конституционна повеля не е декларативна, а намира конкретно нормативно проявление в Закона за хората с увреждания, който урежда обществените отношения, свързани с насърчаването, защитата и гарантирането на пълноценното и равноправно упражняване на правата на хората с увреждания, както и със създаването на условия за тяхното социално приобщаване, зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство и предоставяне на необходимата подкрепа за тях и техните семейства. Следователно правната уредба в тази област не преследва единствено административна подреденост и формална отчетност, а е насочена към обезпечаване на реален достъп на уязвима социална група до конкретна подкрепа, необходима за нормалното им ежедневие, мобилност и участие в обществения живот.
Именно в този смисъл предоставянето на процесните ортопедични обувки не следва да бъде разглеждано като обикновена търговска доставка, изчерпваща се с прехвърляне на една вещ от изпълнителя на получателя, а като елемент от система за социална и здравна подкрепа, уредена в публичен интерес. Помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия се отпускат не само като материални обекти, а като средства за компенсиране на функционални ограничения, за облекчаване на физически затруднения, за поддържане на самостоятелността на лицата с увреждания и за намаляване на зависимостта им от чужда помощ. Следователно крайната цел на уредбата е не просто да бъдат съставени формално изрядни документи, а лицата с увреждания действително да получат необходимото за тях средство по начин, който позволява проследимост, контрол и законосъобразно разходване на публичния ресурс, без това да води до неоправдано препятстване на самата подкрепа.
На този фон съдът е длъжен да прецени какво е действителното значение на допуснатото от жалбоподателя нарушение и дали то засяга съществено онзи обществен интерес, който договорната и законова уредба цели да защити. Безспорно е, че в самите приемо-предавателни протоколи по образец съгласно Приложение № 1 към договора не е попълнен реквизитът „телефонен номер“. Безспорно е и че договорът изисква именно този реквизит да бъде вписан в протокола и свързва липсата му със санкция. Но наред с това от доказателствата по делото се установява още нещо съществено, което не може да бъде пренебрегнато в рамките на цялостната съдебна преценка. Към всеки един от процесните приемо-предавателни протоколи е приложен комплект съпътстваща документация, включващ техническо задание за изработката на съответното ортопедично изделие, както и ръкописна схема/скица на обувката, изготвена именно във връзка с индивидуалните особености и потребности на конкретното лице. В тази документация са отразени индивидуализиращите данни на получателите, включително телефонни номера, като същата е била част от преписката, с която РЗОК е разполагала и която е била обект на контролната дейност (стр. 26,29,32,39,41,45,49,53,74,78,81,85 от делото).
Следователно процесната информация не е липсвала от документацията по изпълнение на договора изобщо, нито е била недостъпна за административния орган, нито е следвало да бъде събирана тепърва чрез допълнителни проверки или чрез преодоляване на някаква фактическа невъзможност за идентифициране на лицата. Напротив, телефонните номера са се съдържали в останалите документи, придружаващи всяка конкретна дейност, тоест в самата документационна съвкупност, чрез която се е осъществявало нейното документиране, индивидуализиране и проследимост, като по делото не се твърди и не се установява тези телефонни номера да са неверни или непълни. Оттук следва, че нарушението се изразява не в отсъствие на необходимата информация за лицата, а в непоставянето на тази информация в точно определения от договора документ. Това безспорно е нарушение на договорното изискване, но същевременно очертава и неговия действителен характер – касае се до несъответствие във формата на документиране, а не до липса на идентификация, липса на проследимост на дейността или липса на възможност за осъществяване на контрол.
Това разграничение е съществено. Изискванията към съдържанието и оформянето на документацията, установени в процесния договор, очевидно изпълняват важна функция – да осигурят възможност за проследяване на дейността, за последваща проверка и за гарантиране, че предоставените помощни средства действително са достигнали до конкретните правоимащи лица. Съдът не подценява тази функция и не приема, че договорните реквизити могат да бъдат произволно пренебрегвани. Но в случая от събраните по делото доказателства не се установява допуснатото отклонение да е осуетило или затруднило тази функция. Напротив, идентичността на лицата е била ясно установима, конкретните изделия са били индивидуализирани, техническите задания и скиците са били налице, а телефонните номера са били отразени именно в тези документи. Не се установява и въз основа на липсата на телефонен номер в самия приемо-предавателен протокол да е настъпила каквато и да било невъзможност за контрол, за последващо проследяване, за контакт с лицата или за проверка на обстоятелството дали помощните средства са действително предоставени.
Наред с това по делото е безспорно, че самите помощни средства са били фактически изработени и предоставени на лицата, за които са предназначени. Приемо-предавателните протоколи са подписани от получателите, липсват данни за отказ от приемане, за оплаквания, за рекламации или за несъответствие между предписаното и предоставеното изделие. В този смисъл няма спор, че основната материална цел на договора е постигната. Ортопедичните обувки са достигнали до лицата с увреждания, за които са предназначени, и са били предназначени да удовлетворят именно онези индивидуални потребности, които специалната уредба по ЗХУ и ЗЗО има за цел да обезпечи. Това е обстоятелство, което не може да бъде третирано като юридически неутрално, защото законът и договорът не съществуват във вакуум, а обслужват конкретна социална функция. Когато тази функция е осъществена, а допуснатото нарушение не е попречило на контрола и не е поставило в риск охранявания обществен интерес, съдът не може да не прецени дали санкционирането не се превръща в самоцелно възпроизвеждане на формалното изискване, откъснато от неговото предназначение.
Именно тук се проявява значението на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно този принцип административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Това означава, че дори когато е налице законово или договорно основание за упражняване на определено властническо правомощие, органът не е освободен от задължението да го реализира така, че да не причинява несъразмерна намеса спрямо преследваната цел. В конкретния случай преследваната цел е гарантиране на редовно документиране, възможност за контрол и законосъобразно разходване на публични средства. Както бе посочено, нито една от тези цели не се установява да е била накърнена в степен, която да оправдава налагането на дванадесет отделни санкции, при положение че необходимата информация се е съдържала в самата преписка и е била на разположение на контролния орган.
От тази гледна точка налагането на финансова неустойка в общ размер 3600 лева за дванадесет случая на непопълване на телефонен номер в приемо-предавателните протоколи, при наличие на същите данни в съпътстващата документация, при реално предоставени изделия и при липса на каквото и да е затруднение за осъществяване на контрола, излиза извън необходимото за постигане на целта на контрола и санкционира формалното несъответствие само заради самото него. По този начин санкционното правомощие се реализира не като средство за гарантиране на законосъобразно изпълнение на обществено значима дейност, а като инструмент за санкциониране на всяко отклонение от документалния образец, без оглед на неговото действително отражение върху охранявания интерес. Подобен подход не съответства на целта на закона, защото измествa фокуса от защитата на хората с увреждания и от осигуряването на ефективен контрол към едно чисто формално разбиране за отчетност, при което санкцията се превръща в самоцел, а не в средство за постигане на нормативно определените резултати.
Наред с изложеното следва да се отчете и следното. Когато държавата, чрез своите органи и чрез уредбата по ЗХУ и ЗЗО, организира система за подпомагане на хора с увреждания, тя е длъжна да поддържа баланс между контрола върху публичния ресурс и обезпечаването на реалната достъпност и ефективност на тази подкрепа. Безспорно контролът е необходим и надлежното документиране на дейността е част от него. Но когато при конкретни факти е установено, че помощното средство е действително изработено по индивидуална поръчка, достигнало е до правоимащото лице, съпътстващата документация съдържа пълните му данни, а органът разполага с тази информация в самата преписка, санкционирането единствено поради непопълването на същия реквизит в конкретен документ се явява несъвместимо с идеята за разумно и справедливо упражняване на административната власт. Съдът не подменя договора, нито отрича значението на клаузите му. Той единствено констатира, че в рамките на осъществявания контрол органът е следвало да отчете действителното естество на нарушението и неговото отношение към защитавания от правната уредба интерес, а не да изведе санкцията като автоматичен резултат от всяко формално несъответствие, без връзка с конкретните последици на това несъответствие. В конкретния случай съдът приема, че не би било оправдано да се отдаде приоритет на формата пред съдържанието, доколкото формата на документацията има обслужващо значение спрямо установяването на релевантните факти.
Поради изложеното съдът намира, че макар формално да е налице нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 8 от договора, оспорената заповед е резултат от непропорционално упражняване на предоставеното на административния орган санкционно правомощие. При конкретните факти по делото допуснатото неизпълнение не е довело до липса на идентификация на лицата, до невъзможност за проследяване на дейността, нито до затрудняване на контролната функция на РЗОК, доколкото необходимите данни са се съдържали в съпътстващата документация по изпълнение на договора и помощните средства са били реално предоставени на правоимащите лица. При това положение налагането на процесната финансова неустойка засяга правната сфера на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за постигане на законовата цел, поради което заповедта противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и е издадена в несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, представляващи платена държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, равностойни на 25,56 евро.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-501/13.08.2025 г. на директора на РЗОК – Пловдив, с която на „Л.шуус“ ЕООД, [ЕИК] са наложени 12 (дванадесет) броя финансови неустойки по 300 лева всяка, или общо в размер на 3600 лева.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на „Л.шуус“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Е. А. Т., сумата в размер на 25,56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест цента) евро, представляваща направените по делото разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |