Производството е по реда на чл. 13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане.

 

Жалбоподателката М. Д. Д. от [населено място] е обжалвала като незаконосъобразна заповед №ЗСП/Д-ВТ-ГО/51 от 6.10.2025 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена изрично с решение №04-РД06-0085 от 28.10.2025 година на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, с която е възобновена месечната и социална помощ за допълване на доходите, в частта досежно размера на тази социална помощ.

В жалбата се поддържа общо оплакване за незаконосъобразност, като се изтъква, че синът на жалбоподателката И. И. не живеят в общо домакинство поради различни причини. От жалбата, подадена до горестоящият административен орган е видно, че пред него е оспорен размерът на месечната социална помощ от дата 01.09.2025 година до 31.12.2025 година с оглед неясните и неуточнени мотиви на заповедта. Пред съда жалбоподателката чрез процесуалния си представител адвокат Т. К. от ВТАК поддържа жалбата си, като сочи, че заповедта е формално е процесуално незаконосъобразна. Аргументира, че не е посочено в коя хипотеза на чл.9, ал.2 от ППЗСП попада конкретният случай, както и механизма на изчисляването на размера на месечната помощ, което накърнява правата и. Моли за отмяната на заповедта.

Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, чрез представителя си отрича основателността на жалбата, като подробни аргументи за този претендиран резултат излага в отговора на жалбата.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество. Решението на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново е издадено на 28.10.2025 година, като е връчено чрез „Български пощи“ ЕООД на 30.10.2025 година /лист 11 от делото/. Жалбата е подадена до съда чрез Директора на РДСП – Велико Търново на 7.11.2025 година, акто е спазен срока по чл.149 от АПК, приложим в случая. Жалбоподателката е легитимирана да оспори заповедта, доколкото с нея е определена месечна социална помощ за четири месеца, размерът на която социална помощ не я удовлетворява.

По същество обаче жалбата е неоснователна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

Със заявление – декларация от 10.01.2025 година /лист 28 от делото/ жалбоподателката е поискала месечна помощ за допълване на доходите, като е декларирала, че е безработна, има здравословни проблеми, в състава на семейството и е и непълнолетния към този момент син И. Й. И., който посещава училище. Съответно, след извършеният административен контрол на заявлението, изготвен социален докладпо заявлението – декларация /лист 33 от делото/, е издадена заповед №ЗСП/Д-ВТ-ГО/51 от 30.01.2025 година, като с нея на основание чл.13, ал.2и ал.3 от ЗСП във връзка с чл.28, ал., вр. чл.9, ал.1 от ППЗСП е отпусната на жалбоподателката месечна социална помощ за допълване на доходите в размер от 371, 08 лева, считано от 01.01.2025 година.

Със заповед №ЗСП/Д – ВТ - ГО/51 от 05.03.2025 година на ответника, заповедта за отпускане на помощта е изменена, като помощта е редуцирана до 42,42 лева, като е посочено в мотивите, че детето И. Й. И. е допуснал 42 неизвинени отсъствия за месец февруари на 2025 година, като помощта в размер от 141, 40 лева се редуцира със 70 %. Със заповед №ЗСП/Д – ВТ - ГО/51 от 7.04.2025 година на ответника месечната размерът на месечната социална помощ, считано от първи март на 2025 година е отново изменен, като е посочено, че това става на основание чл.9, ал.2, т.3 от ППЗСП. Посочено е и как е формиран размерът на тази помощ, а именно 100% диференциран доход в размер от 191, 40 лева, минус 50 лева приспаднат доход от предходния месец по чл.7 от ЗСПД, при което следва да се получат 141, 40 лева плюс 98, 98 лева, които представляват доплащане за месец февруари на 2025 година или общо сума от 240, 38 лева. Във въпросната заповед е посочено изрично, че по непотвърдена информация от МОН става въпрос за допуснати 5 или повече отсъствия на детето И. Й. И..

Междувременно служебна проверка установява, че синът на жалбоподателката И. Й. И. е сключил трудов договор от 30.06.2025 година до 10.09.2025 година с дружеството „Скайфол“ ЕООД – Асеновград. Като доказателство по преписката е събрано удостоверение №260/04.09.2025 година, видно от което е, че това лице е получило за месеците юли и август от по 1077 лева възнаграждение.

Издадена е заповед № ЗСП/Д – ВТ - ГО/51 от 05.09.2025 година, с която месечната социална помощ е спряна, считано от 01.08.2025 година до 31.12.2025 година, като мотивът за спиране на помощта е че доходът за предходния месец на лицето /в случая на семейството/ е по-висок от определения минимален диференциран доход.

На 23.09.2025 година е подадена в ДСП – Г. О. декларация, вх.№ГО-3237 от същата дата, от съдържанието на която се установява, че без социална анкета помощта е спряна и синът и И. Й. И. вече е навършил 18 години и от първи септември не живее при жалбоподателката.

Съответно, издадена е оспорената заповед, като е посочено в нея, че е съобразена въпросната декларация.

Същата е оспорена пред Директора на РДСП – Велико Търново, който с решение №04-РД06-0085 от 28.10.2025 година я е потвърдил изцяло. От изложените от горестоящият административен орган мотиви е видно, че размерът на помощта, която е възобновена е съобразен с обстоятелството, че синът на жалбоподателката не следва да се счита за част от семейството и.

Какви са изводите на съда?

Съдът намира, че издадената заповед е валиден акт, като е издадена от компетентен по степен, материя и територия орган на власт – чл.13, ал.2 – 4 от ЗСП във връзка с чл.32, ал.1 от ППЗСП.

Настоящият състав на съда намира и, че са спазени съществените административно производствени правила при издаването на заповедта. Според чл.12, ал.4 от ЗСП „Условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.“. Следва да се констатира, че в случая не става въпрос за първоначално отпусната социална помощ, а за възбоновяването и едновременно изменението и поради наличието на нови обстоятелства, които са релевантни за размера на вече отпусната помощ. Разпоредбата на чл.32, ал.1 от ППЗСП предвижда, че месечните помощи се изменят, спират, възобновяват и прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице. Според разпоредбата на чл.32, ал.4 от ППЗСП „При настъпване на промяна в обстоятелствата, въз основа на които е отпусната месечна социална помощ, подпомаганото лице е длъжно в едномесечен срок да уведоми писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички настъпили промени, като попълва декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.“. Съответно, разпоредбата наал.5 от този член сочи, че: „Всяка промяна в обстоятелствата, във връзка с която месечната помощ се изменя, спира, възобновява или прекратява, се отразява в допълнителен анкетен лист на лицето или семейството по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.“. Най – сетне, разпоредбата на чл.32, ал.6 от ППЗСП предвижда, че месечните помощи се изменят, спират, възобновяват или прекратяват считано от 1-во число на месеца, следващ месеца на настъпване на съответната промяна, с изключение на случаите по ал. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 5. В случая тези императивни правиласа спазени, като е подадена декларация за промяна на обстоятелства, изготвен е съответният анкетен лист, приложен по преписката и размерът на месечната социална помощ е променен, считано от първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на съответната промяна, като не са налице хипотезите на чл.12, ал.5 или 6 от Правилника.

Заповедта е и формално законосъобразна, въпреки изложените от жалбоподателката и представителя и възражения в тази насока. Фактическите обстоятелства, които обуславят правния резултат, разпореден с оспорената заповед, се извличат от данните в социалния доклад, в който е посочено как се формира диференцираният доход в цифрово изражение и като нормативно основание и как се формира размера на първоначално отпусната помощ, както и от изложените от горестоящият орган в неговото решение фактически обстоятелства, обуславящи промяната на размера на отпуснатата месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП.

 

Заповедта е съответна на материалния закон и на преследваната с него цел.

 

Според разпоредбата на чл.12, ал.1, т.1 от ЗСП помощите са три вида, като един от тези видове е месечната социална помощ.

 

Съответно разпоредбата на чл.12, ал.3 от закона сочи, че: “Социалните помощи по ал. 1 се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет.“.

 

Съгласно нормата на чл.9, ал.1 от ППЗСП „Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход.“. Определянето на този доход става по правилата на чл.9, ал.2 от ППЗСП. В случая, след като жалбоподателката е декларирала, че синът и е вече пълнолетен и не живее при нея, приложима е хипотезата на чл.9, ал.2, т. 1 от ППЗСП, според която диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, както следва: за лице, живеещо само – 165 процента.

 

Линията на бедност за 2025 година според разпоредбата на член единствен от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 328 на МС от 30.09.2024 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2025 г. е в размер от 638 лева. Тридесет процента от тази сума се равнява на 191, 40 лева. Въз основа на посоченото правило на чл.9, ал.2, т.1 от Правилника, тази сума следва да се умножи по 165%, като се получава сумата от 315, 81 лева, която правилно е посочена като размер в оспорената заповед.

При това положение съдът приема, че не е налице нарушение на материалния закон от страна на ответника.

Следва жалбата да се отхвърли като неоснователна.

 

Разноски на ответника не се присъждат от съда, тъй като такива не са поискани.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. Д. от [населено място] против заповед №ЗСП/Д-ВТ-ГО/51 от 6.10.2025 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена изрично с решение №04-РД06-0085 от 28.10.2025 година на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.