Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д., в качеството му на пълномощник на „БРАНД ЕНЕРДЖИ“ ЕООД от [населено място], срещу Решение №81/03.12.2025г. по НАХД №119/2025г. по описа на Свищовския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №0400000668/02.05.2025г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - В. Търново, с което на „БРАНД ЕНЕРДЖИ“ ЕООД за нарушение по чл.348, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВмД/

и на основание чл. 450б, ал. 2 от ЗВД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Не претендира разноски.

Ответникът по касация – директорът на ОДБХ – В. Търново, в представена молба-становище от пълномощник, оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на разноски.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №81/03.12.2025г. по НАХД №119/2025г. състав на Свищовския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №0400000668/02.05.2025г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - В. Търново, с което на „БРАНД ЕНЕРДЖИ“ ЕООД за нарушение по чл. 348, ал. 1 от ЗВмД и на основание чл. 450б, ал. 2 от същия закон е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, не са налице процесуални нарушения при издаване и връчване на съставения АУАН, доказано е извършването на нарушението, което не представлява маловажен случай, а наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Въззивният състав е приел от фактическа страна, че от съвкупно преценените доказателства по делото се установява, че на 10.10.2024г. е извършена проверка в обект за търговия с аксесоари за животни за компания, обозначен външно като „Зоомаг“, находящ се в [населено място], [улица], в който се осъществява търговска дейност от жалбоподателя. В хода на тази проверка от служител на ОБДХ – В. Търново било направено искане за закупуване на „капки за обезпаразитяване срещу външни паразити“ на котка, при което лицето А. З. предложило и продало ветеринарен лекарствен продукт – FYPRYST 50 mg spot-on solution for cats /ФИПРИСТ 50 мг спот-он разтвор за котки/, 1 бр. еднодозова пипета по 0,5 мл., с партиден №Z99530, годен до 05/2027г., като за продажбата бил издаден фискален бон. След справка в публичния регистър на издадените разрешения за търговия на дребно с ветеринарни лекарствени продукти за община Свищов, проверяващите служители констатирали, че обектът, от който е извършена продажбата, не притежава разрешение за търговия на дребно с ветеринарни лекарствени продукти, респ. че обектът не е ветеринарномедицинска аптека. При така установеното съдът е направил извод, че дружеството касатор е допуснало нарушение по чл. 348, ал. 1 от ЗВмД, което нарушение съдът е приел за съставомерно по текста на чл. 450б, ал. 2 от ЗВмД.

Наведените в касационната жалба възражения по отношение на допуснати съществени процесуални нарушения при връчване на съставения АУАН не се споделят от настоящия състав. В случая не се спори, че АУАН №0401807/21.11.2024г. е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствието на нарушителя, поради неявяването на негов представител за съставяне на акта след двукратното му поканване. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. В конкретния случай АУАН е изпратен от админстративнонаказващия орган за връчване чрез Община Свищов, доколкото в [населено място] не съществува служба на ОДБХ, като същият е надлежно връчен при отказ, удостоверен с подписа на св. М. И. А.. Следователно връчването на АУАН е извършено в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.

Неоснователно е и оплакването на касатора досежно извода на съда по отношение компетентността на издателя на процесното наказателно постановление, обусловено с твърдения за липса на заповед за оправомощаване на директора на ОДБХ – Велико Търново. Материалната компетентност на административнонаказващият орган произтича пряко от разпоредбата на чл. 472, ал. 2 от ЗВмД, която изрично предоставя правомощие на директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните да издава наказателни постановления за нарушенията по ал.1. Това правомощие е нормативно установено и не зависи от допълнителни вътрешнослужебни актове, тъй като е присъщо на заеманата длъжност. Следователно липсата на представена заповед за оправомощаване на директора на ОДБХ – Велико Търново не обуславя извод за некомпетентност на административнонаказващия орган.

Неоснователни са и възраженията за недоказаност на нарушението предвид кредитиране от въззивният съд единствено на показанията на актосъставителите. Видно от съдържанието на оспореното решение е, че съдът е изградил правните си изводи въз основа на задълбочен и цялостен анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, като е мотивирал съображенията си кои от тях кредитира и кои не. Противно на твърденията на касатора, показанията на посочената от него св. З. са кредитирани в по-голямата им част от районния съд като съвпадащи с показанията на свидетелите на ответника и на останалите доказателства. Съдебният състав не е кредитирал единствено показанията ѝ, в частта им относно твърдението, че продаденият лекарствен продукт не е бил част от асортимента на търговския обект, а е бил взет предварително за „услуга“, тъй като същото не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Тази оценка на доказателствената съвкупност се възприема от и от касационния състав, поради което неоснователна е тезата на процесуалния представител на касатора , че са налице пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед заявената претенция за разноски от страна на ответника по касация съдът присъжда такива, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро/469,40 лв./.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №81/03.12.2025г. по НАХД №119/2025г. по описа на Свищовския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №0400000668/02.05.2025г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - В. Търново.

ОСЪЖДА „БРАНД ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], *** да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – В. Търново разноски по делото в размер на 240 /двеста и четиридесет/ евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.