Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба подадена от адв. Д. С. от ВТАК, като пълномощник на И. А. И. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 25, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1396701/ 22.12.2025 г., издадена от полицай в Районно управление – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново. С посочената заповед на жалбоподателя, като собственик на товарен автомобил „Пежо Бипер“ с нидерландски рег. № *** на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС“ по отношение на посочения автомобил за срок от 6 месеца и са отнети два броя регистрационни табели и Свидетелство за регистрация на МПС № 754812685.

 

Жалбоподателят твърди нищожност на оспорения административен акт, като издаден от некомпетентен орган, освен това вписан като свидетел по посочения АУАН, които качества са несъвместими. Алтернативно поддържа незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ, поради издаването ѝ при неспазване на изискванията за форма – липса на мотиви и неясна разпоредителна част, ограничаващи правото на защита на адресата, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с матералноправните разпоредби на закона. По същество твърди, че със сочената от органа ЗППАМ № GPAM-1305582/ 14.10.2025 г. не извършено лишаване от право да управлява МПС, както и че въпросната ПАМ не е влязла в сила, поради което не е налице съставомерното нарушение на ЗДвП, претендирано като основание за прилагането на процесната мярка. С тези доводи моли да бъде обявена нищожността на принудителната административна мярка, алтернативно същата да бъде отменена като незаконосъобразна. В хода на делото оспорващото лице, чрез пълномощника си, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмена защита. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

 

Ответникът по жалбата – полицай в Районно управление – [населено място] при ОД на МВР – [населено място], редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не ангажира становище по спора.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Със Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1305582/ 14.10.2025 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, на И. А. И. с [ЕГН], на основание чл. 171, т. 1, б. „з)“ „гг)“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца, като на същия е отнето СУМПС [номер]. Принудителната мярка е наложена за преустановяване на извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП - управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред и без поставени табели с регистрационен номер. Съгласно съдържащата се в административната преписка справка, посочената ПАМ е била обжалвана пред Административен съд – Велико Търново и потвърдена с решение от 26.01.12026 година. Тези данни се потвърждават при служебно извършена от съда проверка за движението на адм. дело № 904/ 2025 г. по описа на АСВТ. Не се установява да е искано и постановено спиране на предварителното изпълнение на посочената принудителна административна мярка.

На 22.12.2025 г., около 14:15 часа, в [населено място], на [улица]до № 33 с посока на движение към [улица], И. А. И. е управлявал собствения си товарен автомобил „Пежо Бипер“ с нидерландски рег. № ***. Това обстоятелство, както и фактът, че към посочената дата собственикът и водач на автомобила е с временно отнето СУМПС, са били установени при извършена проверка от служители на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново. За констатираното нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е съставен АУАН серия GA № 5012941/ 22.12.2025 г., като нарушителят е запознат със съдържанието на акта и е вписал възражение, че при проверката е бил на другата седалка. На същата дата от участвал в проверката служител на районното управление, на длъжност „полицай“, е издадена оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1396701/ 22.12.2025 г., с която на И. А. И. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. Във връзка с възраженията на водача, че при проверката се е намирал на „другата седалка“, от съставителя на АУАН е изготвена докладна записка, съгласно която, след спирането на МПС, шофьорът се е прехвърлил на пасажерската седалка. В писмени обяснения от 22.12.2025 г. И. И. е посочил, че на 14.10.2025 г. му е отнета шофьорската книжка, което е обжалвано пред съда, в периода от тогава до процесната проверка не е управлявал МПС. В момента на проверката само премествал автомобила на 100 метра парково място. Въз основа на АУАН, ответникът е издал оспорената заповед, с която на И. И. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, отнети са СРМПС № 754812685 и два броя регистрационнтабели образец от Нидерландия с номер 7VGH23. Заповедта е връчена на адресата на дата на 22.12.2025 г., жалбата срещу нея е подадена чрез ОД на МВР – Велико Търново на дата 05.01.2026 година.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани писмени доказателства по съществото на спора, извън документите от преписката. От администрацията са представени документите от административната преписка по издаване на заповедта, както и допълнителни такива, във връзка с направените възражения срещу компетентността на издателя ѝ и наличието на материалноправното основание за налагане на ПАМ.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт, пред компетентния да я разгледа съд, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото производство.

 

При извършена служебна проверка се установява, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, оспорената заповед е издадена от оправомощено за това длъжностно лице, в пределите на материалната и териториалната му компетентност. Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На съда е служебно известно от други разглеждани дела по чл. 171 от ЗДвП, че със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., министърът на вътрешните работи, на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП конкретни основни структури на МВР, сред които и областните дирекции на МВР. По делото е представена Заповед № 366з-3249/ 04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, с която същият във основа на т. 3 от посочената по-горе заповед и на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП. В т. 2.4 от последно цитираната заповед са посочени служителите на длъжност „полицейски инспектор“, от „Охранителна полиция“ в структурните звена на ОД на МВР - Велико Търново, определени със заповед на директор ОДМВР за контрол по ЗДвП, в рамките на обслужваната територия. В делото се съдържа и Заповед № 1920/ 27.05.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, с която за контролна дейност по ЗДвП е определен и младши инспектор Е. А. М. от група „Патрулно-постова дейност“ в РУ – Велико Търново, издал процесната ЗППАМ. Съгласно представения месечен график на работните смени в група ППД при РУ- Велико Търново и приемо-предавателни документи, въпросният служител е бил дежурен на дата 22.12.2025 г., от 07:00 до 19:00 часа. В този смисъл и доколкото процесната заповед е издадена от надлежно оправомощен служител в РУ – Велико Търново, по време и в изпълнение на служебните му задължения, същата представлява валиден индивидуален административен акт.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че служителят, наложил ПАМ е и свидетел по АУАН серия GA № 5012941/ 22.12.2025 и е налице несъвместимост на тези две качества. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, на която оспорващото лице се позовава, действително обуславя такава несъвместимост, но единствено в рамките на административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление въз основа на посочения АУАН. Производството по прилагането на ПАМ е отделно и самостоятелно, административно по своя характер, има за резултат издаването на ИАА по реда на Глава пета, Раздел I от АПК, който резултат не зависи пряко от изхода на административнонаказателното производство. Поради това цитираната разпоредба на чл. 51, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН е неприложима в него, а не се установява издателят на ЗППАМ да е имал някакво друго качество в същото административно производство. Неоснователно е и оплакването, че е налице основанието за несъвместимост по чл. 51, ал. 1 б. „в“, предл. първо от ЗАНН. Извън вече казаното относно неприложимостта на разпоредбите на ЗАНН в производствата по АПК, по същество липсват данни издателят на процесната заповед да е бил заинтересован от изхода на административното производство или да има с някое от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие, каквито са хипотезите на несъвместимост по чл. 10, ал. 2 от АПК.

 

При съставянето на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като актът съдържа изложение на фактическите и правни основания за неговото издаване, включително чрез препращане към констатациите в АУАН, издаден при извършената на 22.12.2025 г. проверка на водача И. И.. Съдът не констатира и пороци, засягащи процесуалната законосъобразност на обжалваната заповед, като при издаването й са спазени приложимите административнопроизводствени правила.

 

Обжалваната заповед не е издадена нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 и т. 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел наличието на хипотезата управление на МПС от неговия собственик, когато СУМПС на същия е е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, който повелява, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

В случая не съществува спор, че със ЗППАМ № GPAM-1305582/ 14.10.2025 г. на полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, на И. А. И. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“ до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца, като на същия е отнето СУМПС [номер]. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че такава заповед не е издавана, тъй като екземплярът от същата, представен по делото не е подписан издателя и от адресата, с удостоверена дата на връчване. Последните твърдения са верни, но е видно, че коментираният екземпляр /разпечатка/ от заповедта не е оригиналният, а такъв изготвен за целите на настоящото производство и по повод наведените в жалбата твърдения, на този извод сочи и съдържанието на писмо от началника на РУ – Велико Търново с вх. № 918/ 09.02.2026 г. в деловодството на АСВТ, с което е представен екземплярът. Това е и логично, доколкото ЗППАМ № GPAM-1305582/ 14.10.2025 г. е била оспорена по съдебен ред и се предполага оригиналът от нея, съдържащ всички необходими реквизити, да е предоставен в производството по обжалването ѝ. Обстоятелството, че заповедта от 14.10.2025 г. не е влязла в сила е било заявено в жалбата, оспорването ѝ по съдебен ред се потвърждава с цитираното писмо от началника на РУ – Велико Търново и представения с това писмо картон на ЗППАМ. Поради това несподелими са развитите в писмената защита на жалбоподателя доводи за недоказаност и фактическо отричане на горните обстоятелства, като само за пълнота следва да се отбележи, че при извършена справка по адм. дело № 904/ 2025 г. по описа на АСВТ се потвърждава както обжалването на обсъжданата ПАМ, така и влизането ѝ в сила след отхвърляне на жалбата с окончателен съдебен акт от дата 26.01.2026 година.

Самото обжалване на ЗППАМ № GPAM-1305582/ 14.10.2025 г. също не изключва действието на наложената с нея принудителна мярка към релевантната за разглеждания спор дата – 22.12.2025 година. Безспорно, към посочената дата заповедта не е била влязла в сила, но за конкретния вид административни актове с разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е допуснато предварително изпълнение, като няма данни и не се твърди същото да е спряно от съда на основание чл. 166, ал. 4 от АПК.

Неоснователно е и позоваването на оспорващото лице на факта че административнонаказателната преписка по издаването на АУАН серия GA № 4443168/ 14.10.2025 г. по описа на сектор „ПП“ - В. Търново е била прекратена с Mотивирана резолюция № 25-1275-[рег. номер]/ 04.12.2025 година. Въпросният факт също е отразен в писмото на началника на РУ – Велико Търново от 09.02.2026 г., при което съдът го приема за доказан, но съгласно същото писмо, след прекратяването на административно наказателната преписка, същата и е изпратена на Районна прокуратура – Велико Търново за преценка наличие на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Това обосновава извод, че с прекратяването на административнонаказателната преписка въпросът за отговорността на водача не е бил разрешен, а не се навеждат твърдения и не се доказва, към 22.12.2025 да е имало произнасяне по преписката на ВТРП. Съобразно това и доколкото не е бил изтекъл максималният 6-месечен срок по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, се налага извод, че към посочената дата действието на ПАМ не е било преустановено. Развитите доводи, че коментираното прекратяване на административно наказателната преписка обуславя материалноправната незаконосъобразност на ЗППАМ № GPAM-1305582/ 14.10.2025 г. не следва да бъдат обсъждани, доколкото тази заповед не е предмет на настоящото дело, а и въпросът за нейната законосъобразност е разрешен със съдебния акт по посоченото по-горе дело на АСВТ.

Или обратно на твърденията на жалбоподателя, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на издаването на оспорената заповед, същият е управлявал собствения си автомобил, след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Съобразно това, установен е и материалноправната предпоставка за издаването на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед е издадена при наличие на фактическо и правно основание за това.

 

Наложената принудителна административна мярка съответства на целта на закона. Същата има предназначението да се постигане определен резултат – преустановяване на противоправното поведение на адресата й като собственик и водач на МПС и препятстване на възможността му в определен период от време да управлява собствения си автомобил, респ. да извършва нарушения на ЗДвП. Наличните в преписката документи сочат, че извършването на такива нарушения от И. И. далеч не е инцидентен случай, а по-скоро се отличава със системност. Съобразно това съдът преценява наложената ПАМ за пропорционална и съответстваща на преследваните от закона цели.

 

По изложените съображения настоящият състав намира жалбата на И. А. И. за неоснователна. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1396701/ 22.12.2025 г., издадена от полицай в РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново, е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Жалбата срещу нея е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото разноски на жалбоподателят не следва да се присъждат. Разноски по делото не се следват и на ответника, доколкото няма заявена претенция и представени доказателства за такива.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля жалба на И. А. И. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1396701/ 22.12.2025 г., издадена от полицай в Районно управление – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му по делото адв. Д. С. от ВТАК, на посочения в жалбата адрес за призоваване: [населено място], [улица].