РЕШЕНИЕ
№ 1290
Пазарджик, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на първи март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ХУБЧЕВА |
При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 984 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „Макс Холд“ ООД, ЕИК 205653701, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], представлявано от К. М. – управител, подадена срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001321003582-091-001 от 17.06.2022 год., издаден от П. Д. С., орган възложил ревизията и А. Н. Б. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 401 от 08.09.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с който са установени допълнителни задължения на дружеството, както следва: корпоративен данък за 2019 год., в размер на 5366,47 лева – главница, и 1068,91 лева – лихви; корпоративен данък за 2020 год., в размер на 88 955,27 лева – главница и 8698,54 лева – лихви; данък върху добавената стойност за периода от 27.05.2019 год. до 31.05.2021 год., в размер на 181 960,21 лева – главница и 33 994,99 лева – лихви, всичко в общ размер на 276 281,95 лева – главница и 43 762,44 лева – лихви. В жалбата се твърди, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения, по които моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. К. Г., поддържа жалбата и повдига възражение за нищожност на оспорения РА, като издаден от лице без материална компетентност, в резултат на ненадлежно възложена ревизия, при липса на валидно подписана и връчена първоначална и последваща заповед за възлагане на ревизия и заповеди за изменението й, както поради неспазване на изискванията за форма – липса на валидни подписи в ревизионния доклад и ревизионния акт. Ангажира доказателствени искания. Счита, че РА следва да се отмени като незаконосъобразен и да се присъдят направените по делото разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт П., оспорва жалбата и в хода на съдебното производство изразява писмени становища. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. Представя писмени бележки. Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното: Производството по издаване на обжалвания в настоящото производство РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321003582-020-001 от 22.06.2021 год., издадена от П. Д. С. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 год. от Директора на ТД на НАП – Пловдив, изменена със Заповед № РД-09-849 от 10.05.2021 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. Ревизията е с предмет определяне на задължения по ЗДДС за периода от 27.05.2019 год. до 31.05.2021 год. и корпоративен данък за периода от 10.05.2019 год. до 31.12.2019 год. и първоначално определен срок за приключването й от три месеца от връчване на ЗВР. Съгласно посочената заповед ревизията е следвало да бъде извършена от А. Н. Б. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и К. С. С. – старши инспектор по приходите. По електронен път на 06.07.2021 год. дружеството е уведомено за издадената ЗВР. На дружеството е изпратено Уведомление № Р-16001321003582-113-001 от 03.11.2021 год., издадено от А. Б. – Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, на осн. чл. 17, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Връчено му е по електронен път на 03.11.2021 год. С Уведомление № Р-16001321003582-113-001 от 03.11.2021 год., издадено от А. Б. – Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е определен срок за предоставяне на доказателства и вземане на становище в 14-дневен срок. Връчено е по електронен път на 03.11.2021 год. С Искане за продължаване срока на извършване на ревизия № Р-16001321003582-113-001 от 04.11.2021 год., инспектор по приходите е предложил срокът за извършване на ревизията да бъде продължен до 06.12.2021 год. Със ЗИЗВР № Р-16001321003582-020-004 от 04.11.2021 год., връчена по електронен път на 06.11.2021 год., срокът за извършване на ревизията е удължен до 06.12.2021 год., като е определена да обхване следните видове задължения по периоди: корпоративен данък от 10.05.2019 год. до 31.12.2019 год. и от 01.01.2020 год. до 31.12.2020 год., както и данък върху добавена стойност от 27.05.2019 год. до 31.05.2021 год. С молба от 11.11.2021 год., на осн. чл. 25 от ДОПК, във връзка с искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от 03.11.2021 год., дружеството е поискало срокът да бъде продължен. С Решение № Р-16001321003582-106-003 от 11.11.2021 год. А. Б. – Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, връчено по електронен път на 12.11.2021 год., на осн. чл. 25 от ДОПК, е продължила срока за предоставяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице. Със Заповед № Р-16001321003582-023-001 от 22.11.2021 год. на П. С. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, във връзка с подадена молба от задълженото лице с мотиви за временна нетрудоспособност на счетоводителя на дружеството, на осн. чл. 34, ал. 5 от ДОПК, е спряно производството по извършване на ревизията, считано от 22.11.2021 год., за срок до 16.12.2021 год. Заповедта е връчена по електронен път на 20.12.2021 год. Със Заповед № Р-16001321003582-143-001 от 17.12.2021 год. на П. С. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на осн. чл. 35 от ДОПК, производството по извършване на ревизията е възобновено, считано от 17.11.2021 год. и е определен срок на ревизията след възобновяването: 31.12.2021 год. Заповедта е връчена по електронен път на 20.12.2021 год. С молба от 17.11.2021 год. „Макс Холд“ ООД е поискало данъчният орган да спре производството по извършване на ревизията с довода, че счетоводителят на дружеството е във временна неработоспособност. Със Заповед № Р-16001321003582-023-002 от 20.12.2021 год. на П. С. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив ревизионното производство е спряно, като е уважена молбата на дружеството от 17.11.2021 год., считано от 20.12.2021 год., за срок до 20.03.2022 год. Заповедта е връчена по електронен път на 20.12.2021 год. Със Заповед № Р-16001321003582-143-002 от 23.03.2022 год. на П. С. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на осн. чл. 35 от ДОПК, производството по извършване на ревизията е възобновено, считано от 23.03.2022 год., а срокът за ревизията е определен до 03.04.2022 год. Заповедта е връчена по електронен път на 29.03.2022 год. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001321003582-092-001 от 18.04.2022 год., връчен по електронен път на 19.04.2022 год. По реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК ревизираното дружество е подало възражение от 03.06.2022 год. и е поискало да бъде удължен срокът за представяне на допълнителни доказателства. С Уведомление № Р-16001321003582-РУС-001 от 03.05.2022 год. органът по приходите, на осн. чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е продължил срока за подаване на възражение и доказателства по РД до 03.06.2022 год. Актът е връчен по електронен път на 03.05.2022 год. Производството приключва с издаването на Ревизионен акт № Р-16001321003582-091-001 от 17.06.2022 год. на П. С. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив и А. Н. Б. – Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, който е връчен по електронен път на 20.06.2022 год. Ревизионният акт е оспорен в срока по чл. 152 от ДОПК с жалба вх. № 20-15-6414 от 04.07.2022 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали и вх. № 700-00-6279 от 04.07.2022 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив пред компетентен орган – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП. В срока по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 146 ДОПК, е постановено Решение № 401 от 08.09.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден оспореният РА, установяващ допълнителни задължения на дружеството, както следва: корпоративен данък за 2019 год., в размер на 5366,47 лева – главница, и 1068,91 лева – лихви; корпоративен данък за 2020 год., в размер на 88 955,27 лева – главница и 8698,54 лева – лихви; данък върху добавената стойност за периода от 27.05.2019 год. до 31.05.2021 год., в размер на 181 960,21 лева – главница и 33 994,99 лева – лихви, всичко в общ размер на 276 281,95 лева – главница и 43 762,44 лева – лихви. Решението е връчено на дружеството чрез известие за доставяне на 27.09.2022 год. Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите: „Макс Холд“ ООД е вписано в Агенцията по вписванията на 10.05.2019 год. Дружеството се управлява от К. М. М. от 14.01.2021 год., а до тогава и от М. К. М.. Собственици на капитала са: К. М. М., с 98% дялово участие; П. Г. Г., с 1% дялово участие; М. К. М., с 1% дялово участие. Установени са следните свързани лица с ревизираното дружество: - „Тенсидей Холд“ ДЗЗД, ЕИК 177385684, образувано от дружествата „Тенсидей“ ЕООД, ЕИК 203219791 – 34%; „Кота 17“, ЕИК 203187219 и „Макс Холд“ ООД, ЕИК 205653701 - „Доор Дизайн“ ЕООД, ЕИК 203191897, чийто управител е К. М. М., а еднолично отговорен собственик – съпругата му М. Г. М.. - „Петив – Агро“ ООД, ЕИК 201901715, в което съдружник с 40% от капитала на дружеството е П. Г. Г., който е и управител на дружеството. - „Мактрейдинг-2010“ ЕООД, ЕИК 201267501, със собственик и управител П. Г. Г.. Основната дейност на дружеството през ревизирания период е търговия на дребно извън търговски обекти, некласифицирана другаде (код 4799). От 17.11.2020 год. са назначени петима мъже на длъжност с код 93130001 – общ работник, строителство на сгради, като и петимата са освободени на 01.04.2021 год. Ревизията е установила извършване на търговия на едро с железария и арматурни изделия чрез внос от Китай. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица: „Автосервиз – А.“ ЕООД, „Д и Д Груп – 87“ ЕООД, „Тенсидей“ ЕООД, „Болет“ ЕООД, „Доор Дизайн“ ЕООД, „Франко Дамасцена“ ЕООД, приключили с Протоколи за извършена насрещна проверка (ПИНП), като представените документи в тези проверки са взети предвид при определянето на данъчните задължения на дружеството. На ревизираното лице са връчени уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-16001321003582-113-001 от 03.11.2021 год. и уведомление по чл. 17, ал. 1 от ДОПК № Р-16001321003582-139-001 от 03.11.2021 год. Изискано е попълване и предоставяне на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Ревизионният орган е констатирал, че задълженията на дружеството могат да бъдат определени по общия ред на съответните материални закони и не е приложим специалния ред за облагане на ДОПК. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56. ал. 1 от ДОПК от ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения и са представени част от тях. Извършени са и други процесуални действия. По ЗКПО приходният орган е приел следното: Увеличеният счетоводен финансов резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2019 год. и 2020 год., съответно в размер на 63 208,92 лева и 769 391,16 лева, представляват суми за непризнати разходи, отчетени по дебита на сметка 601 – Разходи за материали и 602 – Разходи за външни услуги, със следните основания: - Разходи, които не са документално обосновани с първичен счетоводен документ за 2019 год.: 24 501,83 лв. – разлика между фактурната стойност на материалите по митническа декларация за внос (МД) 19BG001007004926R21 (11 800 USD = 20 659,56 лв.) и стойността, по която са заведени в счетоводните регистри (25 794,57 USD = 45 161,39 лв.); 23 580,74 лв. – разлика между фактурната стойност на материалите по МД 19BG00100700641R2 (10 200 USD = 17 965,98 лв.) и стойността, по която са заведени в счетоводните регистри (23 587,73 USD = 41 546,72 лв.); 359,68 лв. – констатирана е разлика от 7388,91 лв. между стойността на заведените стоки по сметка 304 (мрежа и бализи) с отчетна стойност 182 217,09 лв. и стойността на изписаните стоки по кредита на сметка 304 – 189 606,00 лв. Уточнено е, че платеното мито за 2019 год. по митнически декларации е 7029,23 лв., което не е включено в сметка 304 – Стоки, или по която и да е друга сметка. Прието е, че сумата от 359,68 лв. (7388,91 лв. – 7029,23 лв.) се явява разход за материали (сумата 189 606,00 лв. е прехвърлена в сметка 601 – Разходи за материали), за който няма разходо-оправдателен документ; за 2020 год. – 13 941,16 лв. (11 406,42 лв. + 1459,04 лв. + 1075,70 лв.) – завишени разходи за външни услуги по документи, издадени от „Ен Ти Зет Транспорт“ ООД – по фактура № 2000021915/10.01.2020 г. с данъчна основа 1267,38 лв. е отчетен разход 12 673,80 лв.(т.е. повече с 11 406,42 лв.), ДКИ № 2000021913/10.01.2020 г. с данъчна основа 729,52 лв. и ДКИ № 2000021914/10.01.2020 г. с данъчна основа 537,85 лв. са осчетоводени като фактури, с което неоснователно са завишени разходите с 1459,04 лв. (вместо да се намалят със 729,52 лв.) и с 1075,70 лв. (вместо да се намалят с 537,85 лв.). - Разходи, които не са документално обосновани по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради липсата на реални сделки: 6 600,00 лв. за 2019 год. по фактура № 1000000021/28.06.2019 год., издадена от „Д и Д Груп – 87“ ЕООД, с предмет на сделката – по договор; 8 166,67 лв. за 2019 год. по фактура № 43/12.06.2019 год. с предмет – плащане по договор за цесия и 420 960,00 лв. за 2020 год. по 3 бр. фактури с предмет – плащане по договор, издадени от „Доор Дизайн“ ЕООД; 31 750,00 лв. по фактури №№ 34/01.06.2020 г., 41/02.06.2020 г., 42/03.06.2020 г. и 43/05.06.2020 г., издадени от „Болет“ ЕООД, с предмет на сделките – различни видове авточасти; 50 000,00 лв. по фактура № 26/01.11.2020 год., издадена от „Франко Дамасцена“ ЕООД с предмет на сделката – услуга с трактор; 251 240,00 лв. по фактура № 1000000022/29.06.2020 г., издадена от „Тенсидей“ ЕООД, с предмет – по договор за доставка на метални елементи; 1500,00 лв. по фактура № 34/05.08.2020 год.; 1500,00 лв. по фактура № 34/05.08.2020 год., издадена от „Венчър Кепитъл Пропърти“ ЕООД, с предмет на сделката „плащане по договор от 12.05.2020 год.“, без да е представен описаният договор. При извършени, на осн. чл. 45 от ДОПК, насрещни проверки на доставчиците и събраните документи приходният орган е констатирал: 1. „Доор Дизайн“ ЕООД – констатирано е, че не са представени доказателства за реално извършена доставка от доставчика и от РЛ; няма данни за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните сделки; не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и 2020 г. По договора за цесия и фактура № 43/12.06.2019 г. не е представена кореспонденцията между цедента и длъжника от една страна, от друга – с договора за цесия се прехвърлят вземания, а не задължения, т.е. не са представени доказателства за реално извършена услуга. Относно трите фактури, издадени през 2020 г., е представено писмено обяснение от управителя К. М., „че няма плащания, защото доставката не е реализирана, т.е. не са налице доставки, а само са оформени документи“. 2. „Болет“ ЕООД – констатирано е, че при извършената насрещна проверка и в хода на ревизията не са представени изисканите доказателства за реално извършена доставка от доставчика и от PJI; не са представени доказателства и за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на сделките; във фактурите е записано плащане „в брой“, но към датата на издаването им доставчикът няма регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП. 3. „Д и Д Груп – 87“ ЕООД – констатирано е, че в хода на ревизията не са представени доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставката. От ревизираното лице е представено обяснение с вх. № Рев.2154/27.10.2021 г., че относно „фактура № 1000000021/28.06.2019 г., издадена от „Д и Д Груп – 87“ ЕООД е извършена корекция по чл. 103 от ДОПК“, но органите по приходите са установили, че корекцията касае само разлика в ползвания данъчен кредит в по-голям размер. 4. „Франко Дамасцена“ ЕООД – констатирано е, че не са представени доказателства за обекта, на който е работено, какво е извършено; установено е, че след датата на издаване на фактурата, доставчикът има едно лице, наето по трудово правоотношение. Ревизираното лице представя договор за услуга от 01.11.2020 г. и сочи работа на трактор с ремарке на обекти: с. Левски, общ. Карлово, на обект „Автомагистрала Тракия“, на [улица]и на обект „Ремонт пътна инфраструктура община Лъки“, но в счетоводните регистри фактурата е отразена като „услуга с багер“, което не е трактор с ремарке. Не са ангажирани доказателства са реално извършена работа – машиночасове, човекочасове и пр., както и на кои дати на кой от изброените обекти в страната е работено, кои са лицата, извършвали някаква дейност и пр. Съгласно изискана и представена информация от ОД „Земеделие“ гр. Пазарджик, „Франко Дамасцена“ ЕООД няма регистрирана земеделска и строителна техника, няма регистрирани товарни автомобили, с които да превозва трактор, ремарке и багер. 5. „Тенсидей“ ЕООД – констатирано е, че за целите на ревизионното производство не са представени никакви доказателства, удостоверяващи изпълнение на фактурираните материални запаси нито от доставчика, нито от получателя. Посочено е, че едноличният собственик на капитала на „Доор Дизайн“ ЕООД е съпруга на управителя и съдружник на „Макс Холд“ ООД – К. М., поради което при трите дружества „Тенсидей“ ЕООД, „Макс Холд“ ООД и „Доор Дизайн“ ЕООД е налице знание, че „Доор Дизайн“ ЕООД е внасяло и купувало метални елементи (оградни мрежи и бализи), както и няма наемани транспортни средства, с които да се доставят материалните запаси на „Тенсидей“ ЕООД, за да ги достави то от своя страна на ревизираното лице. Прието е, че отразените разходи по сметки 601 и 602 не следва да се признаят за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 2 и чл. 10, aл. 1 от ЗКПО, като счетоводният финансов резултат за ревизираните години е увеличен с процесните суми. Липсва какво реално е изпълнено по представените договори и при проследяване на процесните фактури не е налице престиране. Достигнал е до извод за фиктивно фактуриране от страна на доставчиците, тъй като не е доказана реалност на извършените фактурирани услуги. По отношение на осчетоводените разходи по фактура „Венчър Кептъл Пропърти“ ЕООД – не е представен договорът, по който е осчетоводена фактура № 34/05.08.2020 год., издадена от „Венчър Кептъл Пропърти“ ЕООД и не са налице условия за признаване на разход, тъй като плащането представлява разчет. По Закона за данък върху добавената стойност: 1. За периода от 27.05.2019 год. до 31.12.2021 год. органът не е признал правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на „Макс Холд“ ООД в размер на 154 043,33 лв. и на осн. чл. 175 от ДОПК са начислени лихви в размер на 2858, 28 лв. Мотивирал се е с липсата на реално осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, по фактури, издадени от следните доставчици: - „Доор Дизайн“ ЕООД по фактури № 43/12.06.2019 г. № 56/29.06.2020 г., № 60/30.09.2020 г. и № 61/30.09.2020 г., на стойност 429 126,67 лв. и ДДС 85 825,53 лв., с предмет – плащане по договор за цесия и плащане по договор за доставка; - „Тенсидей“ ЕООД по фактура № 1000000022/29.06.2020 г., на стойност 251 240,00 лв. и ДДС 50 248,00 лв., с предмет – по договор за доставка на метални елементи; - „Д и Д Груп – 87“ ЕООД по фактура № 10000000021/28.06.2019 г., на стойност 6600,00 лв. и ДДС 1320,00 лв., с предмет на сделката – по договор; - „Франко Дамасцена“ ЕООД по фактура № 10000000026/01.11.2020 г., на стойност 50 000,00 лв. и ДДС 10 000,00 лв., с предмет на доставка – услуга с трактор; - „Болет“ ЕООД по фактури № 34/01.06.2020 г., № 41/02.06.2020 г., № 42/03.06.2020 г. и № 43/05.06.2020 г., на стойност 31 750,00 лв. и ДДС 6350,00 лв., с предмет на доставката различни видове авточасти; - „Венчър Кептъл Пропърти“ ЕООД по фактура № 34/05.08.2020 г., на стойност 1500,00 лв. и ДДС 300,00 лв., с предмет на сделката „плащане по договор от 12.05.2020 г.“, без да е представен описаният договор. Констатирано е, че при извършените насрещни проверки на доставчиците, от тях не са представени доказателства за наличие на ресурсна обезпеченост на извършените доставки, фактурирани от жалбоподателя. Направен е извод, че след като „Макс Холд“ ООД не е получил стоките и услугите, обективирани в процесните фактури, сделките са осъществени в условията на симулация и създадена правна привидност на сделките. Данъкът е начислен неправомерно и не е налице данъчен кредит, предвид нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Органът по приходите не е признал правото на данъчен кредит по процесните фактури в размер на 154 043,33 лева и върху тази сума е определил лихва в размер на 2858,28 лева. 2. На следващо място приходният орган е приел на осн. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, че по фактурите, издадени от следните доставчици: „Техномаркет България“ АД, „Атанасови 3“ ЕООД, „ГН 72“ ЕООД, „СТ Ауто 09“ ЕООД, „Дженералс Ауто“ ЕООД, „Ромпетрол България“ ЕАД „Ава Примавера“ ЕООД, „Булсартком“ ЕАД, „Шел България“ ЕООД и „Хендлер Груп Инпорт“ ЕООД, с предмет на доставките – горива, авторемонтни услуги, кафе машина, сателитни телевизионни услуги и други, ревизираното дружество не е доказало потреблението на тези стоки и услуги за изпълнение на облагаемите доставки, тъй като нямат отношение към стопанската му дейност. 3. По отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит от доставчик „Ен Ти Зет Транспорт“ ООД, органът е приел, че дружеството не е мотивирало оспорването си в тази част, но предвид наличните доказателства към преписката сумата на данъчния кредит за м.01.2020 г. е намалил размера на сумата за м.01.2020 год., като я е определил на 4753,53 лв. Извършено е позоваване на фактури и кредитни известия за посочения период. 4. Относно допълнително начислен ДДС: - Приходният орган е посочил, че на осн. чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, е начислен в размер на 10 790,30 лв., по фактура № 22/19.06.2020 год., издадена на „Автосервиз Ангелов“ ЕООД, на стойност 31 586,50 лв. и по фактура № 19/03.06.2020 год., издадена на „Тенсидей“ ЕООД, на стойност 22 365,00 лв. Фактурите са издадени, платени по банков път, но не са включени в дневник за продажби и справка-декларация по ЗДДС за м.06.2020 год. - На основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, е начислен ДДС в размер на 8280,00 лв., дължим от регистрираното лице за данъчния период. С митническа декларация (МД) с № 19BG001007007675И5 с контейнер MEDU8821936 и фактурна стойност 11 800,00 USD (20 717,02 лв.) от „Макс Холд“ ЕООД са внесени 600 бр. ролки оградна мрежа. Стоките са заведени по дебита на сметка 304 (Стоки) на стойност 20 717,02 лв. и дружеството е упражнило право на приспадане на ДК в размер на 5 176,54 лв., по МД. Мрежата е транспортирана от Порт Бургас от „Ен Ти Зет Транспорт“ ООД до с. Трилистник, обл. Пловдив и с. Бело Поле, обл. Бургас. Във връзка с реализацията на 600 бр. ролки е представен приемо-предавателен протокол от 12.08.2019 год. за приети от „Грома Холд“ ЕООД 300 бр. ролки оградна мрежа. По счетоводни данни в кредита на сметка 304 (Стоки) е изписано цялото количество от 600 бр. ролки оградна мрежа, без да е отчетен приход и да е начислен ДДС от „Макс Холд“ ООД. В резултат от органите по приходите е начислен ДДС в размер на 8280,00 лв. върху данъчна основа в размер на 41 400,00 лв. (с единична цена на ролка в размер на 69,00 лв.) на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. В обобщение е посочил, че данъкът е дължим и ДДС следва да се начисли в размер на 19 070,30 лв. - На основание чл. 86, ал. 2, във връзка с чл. 130 от ЗДДС, приходният орган е начислил ДДС в размер на 216,67 лв. Констатирал е, че с Нотариален акт № 23/17.02.2021 год., „Макс Холд“ ООД придобива чрез замяна 1/6 поземлен имот с ид. № 55155.501.1373, с адрес: гр. Пазарджик, [улица] данъчна оценка 419,77 лв. В замяна дружеството е прехвърлило на М. К. М. (свързано лице) правото на собственост върху климатик „Тошиба“, закупен с фактура № 4400002471/08.02.2021 год., издадена от „Техностил“ ООД на стойност 1300,00 лева. От жалбоподателя не е начислен ДДС във връзка със замяната на климатик срещу 1/6 от поземления имот. За тази констатация органът се е позовал на разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС. С тези мотиви горестоящият административен орган е потвърдил РА, издаден на „Макс Холд“ ООД, с който допълнително са установени задължения на дружеството, както следва: корпоративен данък за 2019 год., в размер на 5366,47 лева – главница, и 1068,91 лева – лихви; корпоративен данък за 2020 год., в размер на 88 955,27 лева – главница и 8698,54 лева – лихви; данък върху добавената стойност за периода от 27.05.2019 год. до 31.05.2021 год., в размер на 181 960,21 лева – главница и 33 994,99 лева – лихви, всичко в общ размер на 276 281,95 лева – главница и 43 762,44 лева – лихви. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт, както и доказателства, удостоверяващи притежаването на електронни подписи от лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис и други. Приети са доказателства от трети неучастващи лица „Борика“ АД и „Информационно обслужване“ АД, удостоверяващи издаването на квалифициран електронен подпис на лицата: П. Д. С., А. Н. Б. и К. С. С., както и че същите не са прекратявани за целия период за издаване на КЕП. Във връзка с доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорените актове, по делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че при изследване на ЗВР № Р-16001321003582-020-001 от 22.06.2021 год.; ЗИЗВР № Р-16001321003582-020-002 от 26.07.2021 год.; ЗИЗВР № Р-16001321003582-020-004 от 04.11.2021 год.; РА № Р-16001321003582-091-001 от 17.06.2022 год.; РД № Р-16001321003582-092-001 от 18.04.2022 год., документите са подписани с квалифицирани електронни подписи от лицата: П. Д. С., А. Н. Б. и К. С. С., както и че отговарят на критериите на Регламент № 910/2014 год. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година. Позовал се е и на данните от „Борика“ АД и „Информационно обслужване“ АД, въз основа на които е заключил, че процесните КЕП не са били прекратявани за целия период на валидността им, както и че документите не са променяни след подписването им. Съдът намира, че приетото по делото, без възражения на страните, заключение по допуснатата експертиза следва да бъде кредитирано като обективно, компетентно, безпристрастно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. По делото са представени следите документи от трети неучастващи лица: „Франко Дамасцена“ ЕООД – документи, във връзка с притежаваните от него трактори, ремарке, косачка и щил за косене, както и два броя договори за покупко-продажби. От сключения на 17.12.2014 год. договор е видно, че управителят на дружеството е закупил „Трактор колесен“. За него е представено свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част първа. Въз основа на договор от 24.11.2014 год. е закупил „Товарен автомобил“, модел „Трактор“ и „Тракторно ремарке“, модел „Ремарке РСД 4“. „Грома холд“ ЕООД – фактура № 38 от 05.04.2019 год. с получател „Грома холд“ ЕООД и доставчик „Доор Дизайн“ ЕООД, с предмет „По договор от 05.04.2019 год. за АМ „Струма“ ЛОТ3.1“ на стойност 84 600,00 лева, с ДДС в размер на 101 520,00 лева.; Приложение № 1 към Договор за доставка от 05.04.2019 год., сключен между „Грома холд“ ЕООД и „Доор Дизайн“ ЕООД за предпазна мрежа тип „заешка кошара“, 600 броя, единична цена без ДДС 141,00 лв., в общ размер на 84 600,00 лева, без ДДС; За Доор Дизайн“ ЕООД са представени уведомленията, изпратени от цедента до длъжника „Тенсидей“ ЕООД и договор за цесия от 28.05.2019 год. По делото е прието без оспорване от страните заключение съдебно-счетоводна експертиза, основно и допълнително заключение, което е изготвено въз основа на писмените доказателства, приложени по делото. Същите не са оспорени от страните и съдът ги кредитира като безпристрастни и кореспондиращи с доказателствата по делото. На въпроса каква е стойността на 600 бр. оградна мрежа, внесена с MEDU 8821936 и има ли данни налична ли е или е продадена, експертът е заключил, че в митническата декларация е посочена фактурната стойност. Същата възлиза в размер на 11 800,00 USD с левова равностойност 20 717,02 лв. (курс 1,75568 лв. за 1 щ.д.) и за 600 бр. ролки оградна мрежа стойността е фактурирана в размер на 11 800,00 USD с левова равностойност 20 717,02 лв. (курс 1,75568 лв. за 1 щ.д.). Заведена е по сметка 304 „Стоки“ на стойност 20 717,02 лв. на 06.09.2019 год., като разходите по транспорта и митнически такси не са отразени като увеличение на балансовата й стойност. От счетоводна сметка 304 „Стоки“ за 2019 год. се установява, че със счетоводна дата 31.12.2019 год. оградната мрежа не е била налична към тази дата. На следващия въпрос е посочил, че между „Макс Холд“ ООД и „Франко Дамасцена“ ЕООД е сключен договор за услуга от 01.11.2020 год., по силата на който „Макс Холд“ ООД – възложител и „Франко Дамасцена“ ЕООД – изпълнител се споразумяват за „услуга с трактор с ремарке“. От договора е видно уговорено възнаграждение в размер на 50 000,00 лв. без вкл. ДДС. „Франко Дамасцена“ ЕООД е издал фактура № 26/01.11.2020 год., която е включена в дневника за покупките по ЗДДС от „Макс Холд“ ООД и съответно в дневника за продажбите – от „Франко Дамасцена“ ЕООД. Договорената и фактурирана стойност на услугата е 50 000,00 лева без ДДС. На въпроса какви стоки са доставени от „Макс Холд“ ООД на „Тенсидей“ ЕООД, каква е тяхната стойност, какви документи са съставени във връзка с доставката на стоките, има ли връзка между доставките и договор за цесия от 28.05.2019 год., сключен между „Доор дизайн“ ЕООД и „Макс Холд“ ООД, вещото лице е констатирало, че за процесния периода са доставени следните стоки: - 4400 бр. бализи през 2019 год., за които няма представен договор от 2019 год. и поради това не могат да се обвържат издадените фактури, в които няма отразени единични стойности на изделията, а само доплащане със съответните количества от тях.; - 30 бр. лед табла на обща стойност 221 230,00 лв. без ДДС; - 1000 бр. светлоотразителни стикери на обща стойност 4970,00 лв. без ДДС; - 1800,00 бр. бализи на обща стойност 127 800,00 лева без ДДС; - 1200,00 бр. сигнални лампи на обща стойност 11 380,00 лв. без ДДС; - 9 бр. ремаркета на обща стойност 51 110,00 лева; - 1 бр. информационен LED дисплей с механизъм на стойност 5000,00 лв., без ДДС - оборудване, състоящо се от 20 бр. комплекта предупредителни знаци, на обща стойност 102 220,00 лева. - За извършените продажби от „Макс Холд“ ООД на „Тенсидей“ ЕООД са издадени следните данъчни фактури: - Фактура № 1/10.06.2019 г., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 41 400,00 лв. и ДДС 8280,00 лв. за „Окончателно плащане по договор“; - Фактура № 2/05.08.2019 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 44 000,00 лв. за доплащане по договор за предпазни бализи 1750,00 бр. и прихващане от предплатен аванс минус 512,50 лв.; - Фактура № 3/19.08.2019 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 22 865,00 лв. за доплащане по договор за предпазни бализи 900 бр. и прихващане от предплатен аванс минус 500,00 лв.; - Фактура № 4/29.08.2019 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 22 865,00 лв. за .доплащане по договор за предпазни бализи 900 бр. и прихващане от предплатен аванс минус 500,00 лв. - Фактура № 05/12.09.2019 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 5000,00 лв. и ДДС 1000,00 лв. за 1 бр. информационен LED дисплей; - Фактура № 06/30.09.2019 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 21 122,50 лв. и ДДС 4224,50 лв. за „доплащане по договор Предпазни бализи 35%“. - Фактура № 07/04.10.2019 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 110 650,00 лв. и ДДС 22 123,00 лв. за „аванс по договор от 04.10.2019 год.“; - Фактура № 09/23.12.2019 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 51 110,00 лв. и ДДС 10 222 ,00 лв. за „аванс по договор“; - Фактура № 13/20.01.2020 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 110 615,00 лв. и ДДС 22 123,00 лв. за „Окончателно плащане по договор“ с Приемо-предавателен протокол № 2 от 20.01.2020 год. за доставка на лед табла 30 бр. по договор на стойност 221 230,00 лева без ДДС; - Фактура № 14/13.02.2020 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 83 070,00 лв. и ДДС 16 614,00 лв. за „Аванс по договор“; - Фактура № 15/19.03.2020 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 4970,00 лв. и ДДС 994,00 лв. за 1000 бр. „светлоотразителни стикери“ с Приемо-предавателен протокол № 3 от 19.03.2020 год. за доставка на светлоотразителни стикери 1000 бр. на стойност 4970,00 лв. без ДДС; - Фактура № 16/14.04.2020 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 5690,00 лв. и ДДС 1138,00 лв. за „Аванс по договор“; - Фактура № 17/18.05.2020 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 22 365,00 лв. и ДДС 4473,00 лв. за „Доставка на оборудване по договор от 12.02.2020 год. за 900 бр. х 71,00 лв. = 63 900,00 лева и прихващане от предплатен аванс минус 41 535,00 лв. „с Приемо-предавателен протокол № 24 от 18.05.2020 год. за доставка бализи 900 бр. на стойност 63 900,00 лв. без ДДС; - Фактура № 18/03.06.2020 год., издадена от Макс Холд ООД, с ДО 25 950,00 лв. и ДДС 5190,00 лв. за „Доставка на оборудване по договор от 20.12.2019 год. и прихващане от предплатен аванс минус 25 950,00 лв.“. - Фактура № 19/06.06.2020 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 22 365,00 лв. и ДДС 4473,00 лв. за „Доплащане по договор предпазни бализи 35% за 900 бр. х 71,00 лв. = 63 900,00 лв. и прихващане от предплатен аванс минус 41 535,00 лв. „с Приемо-предавателен протокол № 5 от 03.06.2020 год. за доставка бализи 900 бр. на стойност 63 900,00 лв. без ДДС; - Фактура № 25/29.06.2020 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 5690,00 лв. и ДДС 1138,00лв. за „Окончателно плащане по договор 11 380,00 лв. и прихващане от предплатен аванс минус 5690,00 лв. „с Приемо-предавателен протокол № 6 от 29.06.2020 год. за доставка сигнални лампи 1200 бр. на стойност 11 380,00 лв.; - Фактура № 30/28.09.2020 год., издадена от „Макс Холд“ ООД, с ДО 0,00 лв. и ДДС 0,00 лв. за „Окончателно плащане по договор 1 бр. = 51 110,00 лв., 9 рег. № на ремаркета за лек автомобил (каравани) и прихващане от предплатен аванс минус 51 110,00 лв.“ с Приемо-предавателен протокол № 7 от 28.06.2020 год. към фактура 30/28.09.2020 год. за доставка на ремаркета 9 бр. на стойност 51 119,00 лв.; По силата на договор за цесия от 28.05.2019 год., сключен между „Доор дизайн“ ЕООД и „Макс Холд“ ООД, цедентът „Доор дизайн“ ЕООД е цедирал следните свои вземания от „Тенсидей“ ЕООД: - вземане в размер на 41 400 лв. без ДДС, на основание изпълнение по Договор от 20.02.2019 год., с основен предмет доставка на стока – предпазна мрежа тип „заешка“. Вземането е обвързано с изпълнението по договора; - вземане в размер на 111 034,00 лв. без ДДС, което е на основание изпълнение на договор от 18.04.2019 год. за доставка на оборудване – „Бализи — пътни знаци от група С4, вкл. знак PVC и основа PVC за ВОД – подвижна 25-28 кг“. Вземането е обвързано с изпълнението по договора. Тези вземания са възникнали в резултат от сделки с „Тенсидей“ ЕООД, като това дружество е било в качеството си на купувач. На въпроса „Какви стоки са доставени от „Макс Холд“ ООД на „Тенсидей“ ЕООД, каква е тяхната стойност, какви документи са съставени във връзка с доставката на стоките, има ли връзка между доставките и договор за цесия от 28.05.2019 год., сключен между „Доор дизайн“ ЕООД и „Макс Холд“ ООД експертът е направил следните заключения: На 29.06.2020 год. между „Макс Холд“ ООД и „Доор дизайн“ ЕООД е сключен договор за доставка на предпазна мрежа тип „заешка кошара“, по вид, количество, размери и единична цена, подробно описани в приложение № 1 (оферта), представляваща неразделна част от договора и подписано от двете страни. В това приложение е дадено техническо описание на стоката – предпазна мрежа тип „заешка кошара“, както и са посочени количествата - 3000,00 броя (рула) с единична цена без ДДС от 140,32 лева за 1 брой и е посочена общата стойност на договорената стока 420 060,00 лева без ДДС. От „Доор дизайн“ ЕООД са издадени следните данъчни фактури: • № 0000000056 от 29.06.2020 г. с данъчна основа в размер на 69 460 лв. и ДДС в размер на 13 892,00 лева, като е посочено данъчно събитие „Аванс по договор“; • № 0000000060 от 30.09.2020 г. с данъчна основа в размер на 300 000 лв. и ДДС в размер на 60 000 лева, като е посочено данъчно събитие „окончателно плащане по договор“; • № 0000000061 от 30.09.2020 год. с данъчна основа в размер на 51 500,00 лв. и ДДС в размер на 10 300,00 лева, като е посочено данъчно събитие „доставка по договор от 01.09.“ Сборът на данъчните основи на фактури №0000000056 от 29.06.2020 г. и № 0000000060 от 30.09.2020 год. възлиза на 369 460,00 лева. Във фактура № 0000000061 от 30.09.2020 год. като предмет на сделката е посочена доставка по договор от 01.09.2020 год., но договор между страните oт 01.09.2020 год. не е представен. Вещото лице е посочило, че може да е направена техническа грешка при изписване на сделката в тази фактура (вместо 29.06.2020 год. е записано 01.09.2020 год.), тъй като сборът на данъчните основи на трите фактури възлиза на 420 960,00 лв., на колкото възлиза и стойността на договорената в договор от 29.06.2020 год. стока. По делото няма представен договор от 01.09.2020 год. От заключението на допълнителната експертиза се установява, че по делото е налице информация единствено за една сделка между „Доор Дизайн“ на „Тенсидей“ ЕООД, за която от „Доор Дизайн“ ЕООД е издадена данъчна фактура с № 55 от 26.06.2020 год. на стойност 251 240,00 лв. без ДДС (301 488 лв. с ДДС). Сделката е за доставка на 2000 бр. ролки предпазна мрежа „заешка кошара“ и за нея е сключен договор между двете дружества от 01.06.2020 год. и е съставен приемо-предавателен протокол на 26.06.2020 год. По делото липсват данни за плащане по тази сделка. По сметка 401 „Доставчици“ не са отразени плащания по тази фактура. Сделката не е била предмет на договор за цесия от 28.05.2019 год. между „Доор Дизайн“ ЕООД и „Макс Холд“ ООД. Също така в експертизата е прието, че в допълнително представения счетоводен регистър за движението по аналитична партида на „Доор Дизайн“ ООД по счетоводна сметка 401 „Доставчици на „Тенсидей“ ЕООД за 2019 год. са отразени 3 покупки, за които са издадени следните данъчни фактури: От страна на жалбоподателя са ангажирани свидетелските показания на В. С. М., в качеството му на управител на „Франко Дамасцена“ ЕООД. Сочи, че търговското дружество е регистрирано като земеделски производител, има масиви с маслодайна роза, това е основната дейност, притежава необходимите трактори, машини, инвентар, две ремаркета, едното от които е регистрирано. Заявява, че е запознат с правоотношения между „Франко Дамасцена“ ЕООД и „Макс Холд“ ООД. На „Макс Холд“ ООД е извършвана дейност, която не е била строителна, а свързана с транспортиране на строителни материали, преместване на земни маси, изкопи, връщането им обратно, зачистване от строителни отпадъци от асфалт, бетон и други. Първоначално той е зареждал гориво, а впоследствие М. (управителят на „Макс Холд“ ООД) е закупувал гориво. Съдът счита, че не следва да кредитира свидетелските показания, тъй като са общи, не конкретизират периодите, за който е издаден оспореният акт, както и за кои обекти се твърди, че „Франко Дамасцена“ ЕООД е извършвало дейност, а също така от тях не се установява с коя техника на кой обект са извършвани дейности. Същите следва да се изключат от кръга на доказателствата. По делото е представено писмо с вх. № 1912 от 27.02.2024 год. от ТД на НАП Пловдив, в което се сочи, че на „Тенсидей“ ЕООД е възложена ревизия на 07.10.2021 год. за определяне на задължения за ДДС и корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год., производството е приключило с РА № Р-16002421005650-091-001 от 18.04.2022 год. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Макс Холд“ ООД. При нея не са представени изисканите документи, а са представени писмени обяснения, че за периода от 01.06.2019 год. до 28.02.2021 год. имат издадени фактури на „Тенсидей“ ЕООД, имат извършени банкови плащания, но имат неуредени търговски отношения и не могат да представят документи. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Предмет на разглеждане е РА № Р-16001321003582-091-001 от 17.06.2022 год., издаден от П. Д. С. – орган, възложил ревизията и А. Н. Б. – ръководител на ревизията, с който са установени задължения на Макс Холд“ ООД, ЕИК 205653701, представлявано от К. М. – управител. Ревизионният акт е връчен електронно на ревизираното лице на 20.06.2022 год. С жалба с вх. № 20-15-6414 от 04.07.2022 год. РА е оспорен пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. В срока за постановяване на решение по реда на чл. 155, ал. 1 от ДОПК е издадено Решение № 401 от 08.09.2022 год. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, получено от управителя на дружеството на 27.09.2022 год. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, чрез Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Във връзка с изложеното, съдът намира, че е сезиран от надлежна страна – участник в административното производство, срещу акт, с който се засягат нейни права и интереси, поради което е подлежащ на оспорване, а жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършване на служебната проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. От приетата по делото и неоспорена СТЕ се установи, че ЗВР № Р-16001321003582-020-001 от 22.06.2021 год.; ЗИЗВР № Р-16001321003582-020-002 от 26.07.2021 год.; ЗИЗВР № Р-16001321003582-020-004 от 04.11.2021 год.; РА № Р-16001321003582-091-001 от 17.06.2022 год.; РД № Р-16001321003582-092-001 от 18.04.2022 год. са подписани от посочените като техни издатели органи с квалифицирани електронни подписи по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП, т.е. и в това отношение ревизията е редовно възложена от компетентни органи, а РА отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК и на критериите на Регламент № 910/2014 год. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година. Следователно оспореният административен акт е постановен от материално компетентни органи с надлежно делегирани правомощия, властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. На следващо място, актът е издаден при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Не са допуснати нарушения на изискванията за форма при издаването на актовете, като са спазени изискванията за съдържание съответно по чл. 113, ал. 1 от ДОПК за издадената ЗВР и ЗИЗВР, по чл. 117, ал. 2 от ДОПК за РД и по чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за РА, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния доклад, който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен акт. Актовете на органите по приходите са връчвани на ревизираното лице и същото е могло своевременно да защити правата си като представи доказателства. Предвид на изложеното, не са допуснати нарушения на изискванията за компетентност, съдържание, форма и процесуални правила при издаването на РА. При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното: Правният спор между страните по делото е свързан с преценка законосъобразността на увеличаването на финансовия резултат на дружеството, по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2019 год. и 2020 год., съответно в размер на 63 208,92 лева и 769 391,16 лева, представляваща непризнати разходи за дейността, отчетени по дебита на сметка 601 – Разходи за материали и 602 – Разходи за външни услуги. С оглед неговото правилно разрешаване следва да се съобразят следните нормативни текстове: Съгласно чл. 26 т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. При разпределяне на доказателствената тежест с определението за насрочване съдът е посочил на жалбоподателя, че съгласно общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Поради това, че данъчният субект твърди положителния факт на действителното извършване на услугите по процесните доставки, то той е този, който следва да докаже реалността на доставката по процесните фактури в условията на пълно насрещно доказване, което в настоящото съдебно производство не беше сторено. Процесът на изследване реалността на всяка отделна доставка е свързан както с вида й, така и с наличието на доказателства и обективни признаци, анализът на които да покаже, че е било практически възможно издателят на данъчната фактура да предостави услугата. В случая видно е, че представените доказателства сочат само на документално оформяне на доставките, но не доказват тяхното реално извършване. По отношение на доставчика „Франко Дамасцена“ ЕООД жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи констатациите на приходния орган за липса на реално извършвана работа – на коя дата, на кои обекти, колко човека са полагали труд, каква дейност е извършвана от доставчика и т.н. В съдебното производство са представени 2 броя договори за покупко-продажби на „Трактор колесен“ и „Товарен автомобил“, модел „Трактор“ и „Тракторно ремарке“, модел „Ремарке РСД 4“. Ревизираното лице е представило пред органа договор за услуга от 01.11.2020 год., сключен между двете дружества, като с него „Франко Дамасцена“ ЕООД е приел да извърши услуга с трактор с ремарке при договорено възнаграждение в размер на 50 000,00 лева, без ДДС. В тази връзка е издадена фактура № 26 от 01.11.2020 год. В заключението на ССчЕ е констатирано, че на вещото лице не са представени други документи във връзка с тази услуга. Налични са обяснения от управителя на „Франко Дамасцена“ ЕООД, който сочи, че е извършвана работа на трактор с ремарке на обекти: с. Левски, общ. Карлово, на обект „Автомагистрала Тракия“, на [улица]и на обект „Ремонт пътна инфраструктура община Лъки“. Предвид изложеното, съдът намира, че изводите на ревизиращия орган за липса на доказателства каква реално работа е извършена, на кои дати и от кои лица е извършвана дейността са обосновани и не се обориха в съдебното производство. Представянето на доказателства за притежание на „Трактор“ и „Тракторно ремарке“, модел „Ремарке РСД 4“ не оборват констатациите на органа за реалност на престирания труд. От описаните документи не се установява кое лице е управлявало земеделската техника, както и не са ангажирани доказателства за трудовото му правоотношение. Също така в счетоводните регистри фактурата е отразена като „услуга с багер“, което не представлява трактор с ремарке. По отношение на доставчика „Д и Д Груп – 87“ ЕООД в съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, включително и специални знания на експерт-специалист, оборващи изводите на приходния орган, а именно че корекцията, извършена с фактура № 1000000021/28.06.2019 год., издадена от доставчика, касае само разликата в ползвания данъчен кредит в по-голям размер, а не твърдяната корекция по чл. 103 от ДОПК. Не се представят и доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставката. По отношение на доставчика „Болет“ ЕООД в съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, включително и специални знания на експерт-специалист, оборващи изводите на приходния орган, а именно, че не са представени доказателства за реално извършена доставка от доставчика и от РЛ; не са представени доказателства и за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на сделките; във фактурите е записано плащане „в брой“, но към датата на издаването им доставчикът няма регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП. По отношение на доставчика „Тенсидей“ ЕООД са налице 17 фактури (подробно описани от вещото лице в основното заключение). По делото не се представят доказателства за изпълнение на материалните запаси, предмет на издадените фактури – бализи, сигнални лампи, светлоотразителни стикери, лед табла, информационен лед дисплей и други. Не са представени доказателства от къде са закупувани тези материали, както и как са доставяни до ревизираното лице. За част от фактурите има представен приемо-предавателни договори, но от тях не може да се заключи, че действително е налице реалност на доставките. Фактурираните доставки са родово определени вещи, доказването на факта на прехвърлянето на собствеността върху стоките (правото на разпореждане със стоките), от доставчика на получателя, съответно реалността на доставките, предполага представяне на доказателства по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за индивидуализиране на продаването. Документите, установяващи предаването им, транспортирането им, тегленето им и т.н. следва да бъдат в логическа и документална взаимообвързаност, последователност и хронология помежду си, така че от една страна ясно да посочват начина и механизма на протичане на вписаните стопански операции, а от друга, съвкупната им преценка да води до безспорен извод за това кое е лицето-доставчик, кое е лицето-превозвач, кое лице фактически е извършило превоза и с какви превозни средства, кой е обектът, от който са натоварени стоките и дали той се обвързва със соченото за доставчик лице, кой е обектът, до който са превозени и разтоварени и дали той се обвързва с ревизираното лице като получател, кое е лицето, което е предало и съответно, лицето, което е приело стоките. За да бъде фактурирана една операция, в случая доставка на родово определени вещи, трябва да се представят безспорни доказателства, че доставката е реално осъществена, а не само, че е документално оформена. По отношение на доставчика „Доор Дизайн“ ЕООД жалбоподателят също не обори констатациите на ревизиращия орган. Не са представени доказателства за реално извършена доставка от доставчика и от РЛ; няма данни за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните сделки; не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 год. и 2020 год. По договора за цесия от 28.05.2019 год., сключен между „Доор Дизайн“ ЕООД, „Макс Холд“ ООД, цедентът „Доор Дизайн“ ЕООД прехвърля възмездно на цесионера „Макс Холд“ ООД вземанията си, както и всички права и задължения, свързани с изпълнението на сключените от „Доор Дизайн“ ЕООД с „Тенсидей“ ЕООД договор за доставка от 20.02.2019 год. и договор за доставка от 18.04.2019 год. Този договор по съдържанието си представлява една компилация между цесия, поемане на изпълнението и заместване в дълг, като очевидно със съставянето и подписването му страните по договора – „Доор дизайн“ ЕООД и „Макс холд“ ООД, са целели единствено да създадат документална обоснованост на основанието за издаването на фактурите за доставките по тези договори (Фактура № 1/10.06.2019 г. по Договор от 20.02.2019 г. и Фактури № 2/05.08.2019 г., № 3/19.08.2019 г., № 4/29.08.2019 г. и № 6/30.09.2019 г. по Договор от 18.04.2019 г.) от „Макс Холд“ ООД, вместо от доставчика по договорите „Доор Дизайн“ ЕООД. Този договор за цесия обаче, освен че като частен документ няма достоверна дата, сам по себе си по никакъв начин не доказва, че фактурираните доставки фактически и реално са изпълнени от посоченото във фактурите като доставчик дружество – „Макс Холд“ ООД. От договора за цесия и фактурите, издадени от „Макс Холд“ ООД на „Тенсидей“ ЕООД, не може да се обоснове връзка между доставките, за които са издадени фактури и цедираните вземания. Също така, следва да се посочи, че относно осчетоводените разходи по Фактура № 34/05.08.2020 г., издадена от „Венчър Кепитъл Пропърти“ ЕООД, с предмет на сделката „плащане по договор от 12.05.2020 г.“, без да е представен описаният договор, не са налице условия за признаване на разход, тъй като плащането представлява разчет. Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО. От гледна точка на Национални счетоводни стандарти – Общи разпоредби (загл. изм. – ДВ, бр. 3 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.), разходите се признават в отчета за приходите и разходите, когато има намаление на бъдещите икономически изгоди, свързани с намаление на актив или увеличение на пасив, и то може да бъде оценено надеждно. 2. В частта по ЗДДС: Ревизията е за периода от 27.05.2019 год. до 31.12.2021 год. С обжалвания РА, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, на „Макс Холд“ ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури в размер на 154 043,33 лв. и на осн. чл. 175 от ДОПК са начислени лихви в размер на 2858,28 лв. Органът се е мотивирал с липсата на реално осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по фактури, издадени от следните доставчици: - „Доор Дизайн“ ЕООД по фактури № 43/12.06.2019 г. № 56/29.06.2020 г., № 60/30.09.2020 г. и № 61/30.09.2020 г., на стойност 429 126,67 лв. и ДДС 85 825,53 лв., с предмет – плащане по договор за цесия и плащане по договор за доставка; - „Тенсидей“ ЕООД по фактура № 1000000022/29.06.2020 г., на стойност 251 240,00 лв. и ДДС 50 248,00 лв., с предмет – по договор за доставка на метални елементи; - „Д и Д Груп - 87“ ЕООД по фактура № 10000000021/28.06.2019 г., на стойност 6600,00 лв. и ДДС 1320,00 лв., с предмет на сделката – по договор; - „Франко Дамасцена“ ЕООД по фактура № 10000000026/01.11.2020 г., на стойност 50 000,00 лв. и ДДС 10 000,00 лв., с предмет на доставка – услуга с трактор; - „Болет“ ЕООД по фактури № 34/01.06.2020 г., № 41/02.06.2020 г., № 42/03.06.2020 г. и № 43/05.06.2020 г., на стойност 31 750,00 лв. и ДДС 6350,00 лв., с предмет на доставката различни видове авточасти; - „Венчър Кептъл Пропърти“ ЕООД по фактура № 34/05.08.2020 г., на стойност 1500,00 лв. и ДДС 300,00 лв., с предмет на сделката „плащане по договор от 12.05.2020 г.“, без да е представен описаният договор. Приходният орган се е мотивирал с довода, че при извършените насрещни проверки на доставчиците, от тях не са представени доказателства за наличие на ресурсна обезпеченост на извършените доставки, фактурирани от жалбоподателя. Изложени са съображения за недоказана реалност на доставките на фактурираните стоки от посочените като доставчици лица и наличието на облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 12, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, респ. че не е доказано възникнало данъчно събитие по см. на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС като основание за изискуемостта на данъка и съответно право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС за ревизираното лице. Легална дефиниция за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която норма доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Облагаема, според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването на доставката е данъчно събитие (чл. 25, ал. 1 от ЗДДС), което, в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, според чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка, на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО, възниква правото на приспадането му. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон. По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, без реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС не настъпва, съответно не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС (аналогична на чл. 178, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО. От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, е условие за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока/услуга не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, респ. по чл. 168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС, според която, за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки (услуги) са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки (т. 31 и т. 32 от Решение от 06.12.2012 г. на СЕС по дело С-285/11). Ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае. СЕС нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, като трябва да се държи сметка, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон. Реалното извършване на доставка е положителен факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства за осъществяването им, съответни на вида и естеството на доставките. Липсата на такива доказателства може да обоснове извод за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В разглеждания случай жалбоподателят не доказа наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по фактурираните доставки на стоки, тъй като липсват достатъчно преки или косвени доказателства, установяващи реалността на доставките. В негова тежест е да докаже реалността на доставките по процесните фактури, т.е. на факта на извършване на фактурираните доставки от лицето, посочено във фактурите като доставчик, като елемент от фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит, регламентирано в чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, съдът има правото, но и задължението да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Доказателствената тежест в производството е указана от съда с определението за насрочване на делото. От страна на дружеството не се ангажираха доказателства по отношение на установените задължения по ЗДДС. Както се установи по-горе, в частта за задълженията по ЗКПО, от доставчиците на „Макс Холд“ ООД не са представени доказателства за реално осъществени доставки по посочените в РА фактури. Не се доказа, че стоките, предмет на фактурираните доставки, действително са доставени на ревизираното дружество. Договорите, сключени между дружествата, са еднотипни по съдържание, не са посочени местата на предаване на стоките, съответно на получаване, не са налични съпътстващи транспортни документи, трудови договори, липсва материална, техническа и кадровата обезпеченост за извършването на фактурираните доставки на стоки от сочените като доставчици дружества. Сключването на договорите за доставка, издаването на фактури и надлежното им и вярно счетоводно отразяване в счетоводството на ревизираното дружество, не е достатъчно да се обоснове извод, че процесните доставки са действително осъществени. Договорът, респ. фактурата установяват възникването на облигационни отношения между страните по една доставка, но не доказват реалното осъществяване на доставката. Затова е необходимо освен фактурирането на доставката на стоки, да са представени безспорни доказателства, че обективираната във фактурата доставка е реално осъществена, тъй като правото на приспадане на данъчен кредит възниква от действително осъществена стопанска операция, а не от документалното й оформяне. Ето защо за установяването и доказването на реалното изпълнение на фактурираните доставки на първо място се изисква анализ на съпътстващите доставките документи, които еднозначно и безпротиворечиво следва да обвързват обективираните във фактурите стопански операции с реално осъществени доставки от сочения във фактурите доставчик. Както в хода на проведеното ревизионно производство, така и в производствата по обжалването на РА по административен и по съдебен ред, по никакъв начин не е установено, респ. доказано, че сочените като доставчици дружества – „Доор Дизайн“ ЕООД и „Тенсидей“ ЕООД, са разполагали със стоките – предмет на фактурираните доставки, респ. че вписаните във фактурите като доставчици дружества са имали материален, технически и кадрови потенциал за изпълнение на доставките. Тъкмо обратното – при извършените при ревизията проверки и въз основа на събраните доказателства, по несъмнен начин е установено, че двете дружества не са разполагали с ресурси за извършване на търговска дейност – не притежават активи, нито декларирани търговски обекти или складови бази, нямат регистрирано ФУ с дистанционна връзка с НАП. От приобщените към ревизионното производство и подробно обсъдени в РД документи, събрани в хода на извършвана ревизия за посочения период, не може да се установи, че дружеството е притежавало/разполагало със стоки от вида и в количеството със стоките – предмет на фактурираните доставки. Не може да се обуслови извод, че стоките са били доставяни от доставчиците, поради което не са налице реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, водещо до възникване на изискуемост на данъка в хипотезата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. При липсата на каквито и да е било доказателства за разполагаемостта на доставчиците със стоките – предмет на фактурираните доставки и че стоките са били във фактическата и/или разпоредителната власт на доставчиците към момента на осъществяване на доставките, в контекста на липсата на съпътстващи доставките транспортни документи и установените несъответствия в съдържанието и датите на приложените към процесните фактури приемо-предавателни протоколи, верността на обективираните в приемо-предавателните протоколи изявления за предаване/получаване на предмета на доставките и съответно прехвърлянето на собствеността върху стоките между посочените страни по доставките, се явява недоказана. Представените по делото договори за доставка и съставените приемо-предавателни протоколи, са частни документи, те сами по себе си не доказват, че издателите на фактурите са фактическите изпълнители на фактурираните доставки на стоки, съответно не доказват реалното осъществяване на обективираните в процесните фактури доставки. Правилно ревизиращите органи са формирали извод за липса на облагаеми доставки по посочените по-горе фактури в хипотезата на относително субективна симулация (доставчиците – издатели на фактурите, не са извършили действително фактурираните доставки, като стоките са доставени от трето лице, различно от издателите на фактурите). Тъй като правото на данъчен кредит е обвързано с конкретната доставка и посочените страни по доставката – т.е. не е достатъчно стоките да са доставени, а е необходимо собствеността (правото на разпореждане) върху стоките да е прехвърлена именно от лицето, посочено като доставчик в издадените фактури, следва извода, че при липсата на еднозначно и безпротиворечиво обвързване на обективираните във фактурите стопански операции с реално осъществени доставки от сочените във фактурите доставчици, не са налице реални доставки на стоки по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съотв. възникнали данъчни събития по чл. 25 от ЗДДС. Противно на твърдяното от жалбоподателя, липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, въз основа на които процесните доставки или предхождащите ги такива да могат да бъдат определени като доставки на стоки по см. на чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗДДС (фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка). В случая, доколкото по изложените по-горе съображения, последващи авансовите плащания доставки, във връзка с които е било платено, не са били реално извършени от сочените като доставчици дружества, следва изводът, че за ревизираното дружество не е налице право на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури и не обективират реално осъществени облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 12, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съответно липсва възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и ДДС се явява неправомерно начислен, при което за получателя на стоките като фактически платец на данъка, не възниква правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В Решение на СЕС от 10 Юли 2019 г. по дело С-273/2018 год., е прието, че за да се установи злоупотреба в областта на ДДС, следва да са изпълнени две условия, а именно, от една страна, въпреки формалното прилагане на условията, предвидени в релевантните разпоредби на Директивата за ДДС и на транспониращото я национално законодателство, сделките, за които става въпрос, да водят до получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с преследваната с тези разпоредби цел, и от друга страна, от множество обективни обстоятелства да е видно, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство. В случая тези две условия са изпълнени – притежаването на данъчни фактури, издадени от посочените в тях доставчици, не доказва, че удостоверените с фактурите стопански операции са действително осъществени от тези доставчици, като ревизираното дружество пряко участва в създадения документален стоков поток, без да са осъществени реални стопански операции по него. Използването от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на фактура с невярно съдържание (фактура, по която не е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата), обуславя неправомерност на упражненото право на данъчен кредит и получаване на данъчно предимство е в противоречие с механизма на ДДС и целта на закона. В заключение съдът приема, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона ревизиращите органи са приели, че на „Макс Холд“ ООД следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер по фактури № 43/12.06.2019 г. № 56/29.06.2020 г., № 60/30.09.2020 г. и № 61/30.09.2020 г., на стойност 429 126,67 лв. и ДДС 85 825,53 лв., издадени от „Доор Дизайн“ ЕООД; фактура № 1000000022/29.06.2020 г., на стойност 251 240,00 лв. и ДДС 50 248,00 лв., с предмет – по договор за доставка на метални елементи, издадена от „Тенсидей“ ЕООД; фактура № 10000000021/28.06.2019 г., на стойност 6600,00 лв. и ДДС 1320,00 лв., с предмет на сделката – по договор, издадена от „Д и Д Груп – 87“ ЕООД; фактура № 10000000026/01.11.2020 г., на стойност 50 000,00 лв. и ДДС 10 000,00 лв., с предмет на доставка – услуга с трактор, издадена от „Франко Дамасцена“ ЕООД; фактури № 34/01.06.2020 г., № 41/02.06.2020 г., № 42/03.06.2020 г. и № 43/05.06.2020 г., на стойност 31 750,00 лв. и ДДС 6350,00 лв., с предмет на доставката различни видове авточасти, издадени от „Болет“ ЕООД; фактура № 34/05.08.2020 г., на стойност 1500,00 лв. и ДДС 300,00 лв., с предмет на сделката „плащане по договор от 12.05.2020 г.“, издадена от „Венчър Кептъл Пропърти“ ЕООД. Правилно органът по приходите не е признал правото на данъчен кредит по процесните фактури в размер на 154 043,33 лева и върху тази сума е определил лихва в размер на 2858,28 лева. По отношение и на фактурите, издадени от „Техномаркет България“ АД, „Атанасови 3“ ЕООД, „ГН 72“ ЕООД, „СТ Ауто 09“ ЕООД, „Дженералс Ауто“ ЕООД, „Ромпетрол България“ ЕАД „Ава Примавера“ ЕООД, „Булсартком“ ЕАД, „Шел България“ ЕООД и „Хендлер Груп Инпорт“ ЕООД, с предмет на доставките – горива, авторемонтни услуги, кафе машина, сателитни телевизионни услуги и други, ревизираното дружество не ангажира доказателства в настоящото производство и не организира съдебната си защита с цел оборване констатациите на ревизиращия орган. С оглед стопанската дейност на РЛ – строителство на сгради стоките, предмет на доставките не са относими към дейността на дружеството и не намират основание същите да са ползвани от търговеца при осъществяване на икономическата му дейност. По отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит от доставчик „Ен Ти Зет Транспорт“ ООД, жалбоподателят също не ангажира доказателства, които да се противопоставят на констатациите на приходния орган. С разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС е установено, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период. На осн. чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, респективно услугата е извършена. Предвид цитираните норми приходният орган правилно е установил, че „Автосервиз Ангелов“ ЕООД и „Тенсидей“ ЕООД са издали фактура № 22/19.06.2020 год. и фактура № 19/03.06.2020 год., които са платени по банков път, но не са включени в дневник за продажби и справка-декларация по ЗДДС за м.06.2020 год. От страна на РЛ не се представиха доказателства, от които да се установи противно на изложените констатации в оспорения акт. По отношение и на следващите констатации на данъчния орган за дължим ДДС, в размер на 8280,00 лв., дължим от регистрираното лице за данъчния период, предвид митническа декларация (МД) с № 19BG001007007675И5 с контейнер MEDU8821936 и фактурна стойност 11 800,00 USD (20 717,02 лв.), оспорващото дружество не представи по делото доказателства, установяващи че е отчетен приходът и е начислен ДДС от „Макс Холд“ ООД. След като данъкът е начислен и дължим, то върху него се определя дължимото ДДС. Изчисленията на ревизионния орган са правилни. С оглед това, законосъобразен се явява и РА в частта му относно начислените лихви за забава като с оглед определеното задължение за ДДС за всеки един данъчен период върху главницата е начислена законната лихва за съответния период на основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ). С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореният Ревизионен акт № Р-16001321003582-091-001 от 17.06.2022 год., издаден от П. Д. С., орган възложил ревизията и А. Н. Б. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 401 от 08.09.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с който са установени допълнителни задължения на „Макс Холд“ ООД за корпоративен данък за 2019 год. и 2020 год.. данък върху добавената стойност за периода от 27.05.2019 год. до 31.05.2021 год. и лихви е законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 161, ал. 1 от ДПК, предвид материалния интерес и съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 17 451,78 лева. Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Макс Холд“ ООД, ЕИК 205653701, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], представлявано от К. М. – управител, подадена срещу Ревизионен акт № Р-16001321003582-091-001 от 17.06.2022 год., издаден от П. Д. С., орган възложил ревизията и А. Н. Б. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 401 от 08.09.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който са установени допълнителни задължения на дружеството, както следва: корпоративен данък за 2019 год., в размер на 5366,47 лева – главница, и 1068,91 лева – лихви; корпоративен данък за 2020 год., в размер на 88 955,27 лева – главница и 8698,54 лева – лихви; данък върху добавената стойност за периода от 27.05.2019 год. до 31.05.2021 год., в размер на 181 960,21 лева – главница и 33 994,99 лева – лихви, всичко в общ размер на 276 281,95 лева – главница и 43 762,44 лева – лихви. ОСЪЖДА „Макс Холд“ ООД, ЕИК 205653701, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], представлявано от К. М. – управител да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 17 451,78 лева (седемнадесет хиляди четиристотин петдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. Преписи от решението да се изпратят на страните.
| Съдия: | |