Производството е по реда на чл. 145 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 вр. чл. 214, т. 3, последно предложение и чл. 225а от Закона за устройството на територията (ЗУТ).

 

Образувано е по жалба, подадена от Т. И. Г., чрез адв. И. К. Н. от САК, против Заповед № РД-02-06-200/20.10.2025г. на кмета на Община Сухиндол, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Навес с полумасивна конструкция на улична регулация и на границата с имот с [идентификатор], долепен до жилищна сграда с [идентификатор]“ и „Изградена масивна ограда на улична регулация от бетонни блокове с височина 2м. и дължина от около 4.20м., както и 3 бр. бетонни колони и бетонен трегер с дължина от около 6м.“, изградени в УПИ VІІІ-625, кв. 51 по плана на [населено място].

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт като издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателката твърди, че като собственик е заварила пътната ограда на уличната регулация на имота с височина от над 2 м., изградена в основата си от каменен зид, а в горната си част от плътен тухлен зид, както и комбинация с керемиди в билото. Твърди, че така изградената каменна тухлена ограда е съществувала на уличната регулация от десетилетия много преди началото на 21 век. Оградата е била в лошо състояние поради естествения ход на делото и липсата на външното й измазване. До оградата се намирала стара дървена порта с навес, допряна до портата на съседния имот УПИ ІХ – 626 от северната страна на процесния УПИ VІІІ-625. Жалбоподателката твърди, че процесният навес отговаря на предпоставките заложени в легалното определение на ЗУТ за преместваем обект алтернативно представлява строеж по чл. 151 от ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж, а оградата представлява не нов строеж, а текущ ремонт по чл. 151 от ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж. Като съществено процесуално нарушение сочи неизследването от страна на административния орган на обекта и неговата конструкция, която не е монолитна и е от сглобени дървени греди, които не са бетонирани, а са монтирани посредством крепежни елементи и съответно могат да бъдат разглобени, а самият обект навес преместен. Поради горното твърди, че за навеса е налице абсолютен белег за преместваем обект, а именно движимост и възможност за монтаж и демонтаж, тъй като липсват каквито и да било доказателства за трайно прикрепване на обекта към терена. По отношение на процесната ограда счита, че не е приложима разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, доколкото същата е търпим строеж, съществувала много преди 2001 година, съгласно § 127 респ. § 16 от ПЗР на ЗУТ. Относно подпорната стена и терасирането счита, че отново не се изисква разрешение за строеж, като се позовават на чл. 151, т. 4 от ЗУТ. Сочи, че редът за заповеди за премахване на преместваеми обекти е по чл. 57а от ЗУТ в частта за навеса. Предметът на заповедта не е единствено „строеж“ и от там не може да бъде предмет на производство по чл. 225а, нито на такова по смисъла на чл. 195 от ЗУТ. От тук извежда извод, че процесната заповед е издадена на негодно правно основание, което обуславя незаконосъобразност до степен вкл. и нищожност на атакуваната заповед. Заповедта намира за материално незаконосъобразна в частта за оградата, тъй като оградата е търпима и за нейното обновяване не се изисква разрешение за строеж. Моли за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката адв. И. Н., поддържа жалбата по мотивите изложени в нея, като излага допълнителни такива в хода по същество. Претендира разноски. Представя писмени бележки вх. № 2715/27.04.2026г., в които подробно развива доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.

 

Ответникът - Кметът на Община Сухиндол, чрез адв. М., заема становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че в хода на съдебното следствие категорично е установено, че навесът не е преместваемо съоръжение и функционалността му е гараж. Липсата на строителни книжа и обяснителни записки, които да установят предназначението, не може да се установи по категоричен начин твърдяното предназначение. Освен това, не са спазени отстоянията от съседен имот, не е налице декларация за съгласие в изискуема от закона форма, съответно за изграждането на констатираните навес и подпорни стени е необходимо разрешение за строеж със съответни приложени документи. Претендира направените разноски, за което представя списък. Представя писмена защита вх. № 2749/28.04.2026г., в която по същество излага подробни съображения за законосъобразност на процесната заповед.

 

Заинтересованата страна – П. И. К., редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по същество на спора.

 

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Действащият ПУП – ПР за [населено място] е одобрен със Заповед № РД-01-482/22.10.2001г.

Видно от приложения Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, Т. И. Г. и П. И. К. купуват при равни права за всеки от тях от [ПИ] кв.м., от които е отреден [УПИ], в квартал 51 по кадастралния план на [населено място], на [улица] площ на УПИ от 505 кв.м., заедно с построените в него сгради – едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 23 кв.м., двуетажна паянтова жилищна пристройка с площ от 53 кв.м., едноетажна масивна стоманобетонна, селскостопанска сграда с площ от 42 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ от 40 кв.м., подобрения и трайни насаждения.

На 17.06.2025г. при самосезиране на О. С. е извършена проверка относно извършено незаконно строителство в [населено място], като проверката е извършена от представители на общинска администрация.

С Протокол от 17.06.2025 г., подписан от работна група в състав арх. С. Г., инж. З. Г., Т. С. и Т. П., в т.3 е установено извършено незаконно строителство в имот с [идентификатор] на [улица][населено място], представляващ обект с масивна конструкция на улична регулация в близост към имот с [идентификатор] и жилищна сграда с [идентификатор] собственост на П. И. К. и Т. И. Г..

С предписание рег. № 94 00-1257/01.07.2025 г. издадено от кмета на О. С. адресирано до Т. Г. и П. К. е предоставен 30 дневен срок за премахване на обекта, построен без строителни книжа в собственият им имот с [идентификатор] на улична регулация към [улица] в близост към имот с [идентификатор] по плана на [населено място]. Предписанието е получено от П. К. на 07.07.2025 г. и от Т. Г. на 09.07.2025 г.

Със Заповед № РД-02-06-183/30.09.2025 г. на кмета на О. С. е назначена комисия в поименно посочен състав, която да извърши оглед на конкретния имот. Същата е редовно получена от К.на 06.10.2025 г., като до датата на проверката не е върната обратна разписка за уведомяването на Г..

На 13.10.2025 г. е извършена проверка от комисия в състав - арх. С. Г., И. И. – директор, адв. К. М. и Т. С. в имот с иднтификатор 70295.400.625 на [улица] [населено място], в присъствието на Т. Г. и П. К.. В хода на проверката е установено, че е построен обект с полумасивна конструкция на улична регулация и на границата с имот [идентификатор] и долепен до жилищна сграда с [идентификатор] собственост на П. К. и Т. Г.. На уличната регулация в западния край на имота е изградена масивна ограда от бетонни блокове с височина от 2 м. и дължина от около 4,20 м. както и 3 бр. бетонни колони и бетонен трегер с дължина от около 6 м. В имот с [идентификатор] е изградена нова стоманобетонова основа лежаща на подпорна стена и още една подпорна стена на изток за терасите на терена с оглед денивилацията му спрямо прилежащата улица. Изградените подпорни стени са с височина от около 140 см. на ниво прилежащия терен. Връзката спрямо подпорните стени е осъществена посредством бетонни стълби. Монтиран е парапет. Върху прилежащата към улицата стоманобетонова основа е изграден навес на граница със съседен имот с площ от около 40 кв.м. Навесът е от дървена конструкция с трискатен покрив, покрит с керамични керемиди, единия скат от които е към границата с имот с [идентификатор]. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол от 13.10.2025 г., подписан от членовете на комисията.

Въз основа на констатациите, обективирани в констативния акт, кметът на О. С. е издал процесната Заповед № РД-02-06-200/20.10.2025г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахнат построените обекти в имот с идентификатор70295.400.625 на [улица], [населено място], а по ПУП на [населено място] – УПИ VIII – 625, кв. 51, извършен от жалбоподателката, както следва: 1. навес с полумасивна конструкция на улична регулация и на границата с имот [идентификатор], долепен до жилищна сграда с [идентификатор] и изградена масивна ограда на улична регулация от бетонни блокове с височина от 2 м. и дължина от около 4,20 м. както и 3 бр. бетонни колони и бетонен трегер с дължина от около 6 м.; 2. Премахването да се извърши солидарно от собствениците П. И. К. и Т. И. Г. на осн. чл. 225а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 30.10.2025г., видно от известието за доставяне /л.26 от делото/ и на заинтересованата страна на 31.10.2025г., чрез съпругата му В. В..

Недоволна от нея, Т. Г. я е оспорила с жалба от 13.11.2025г., въз основа на която е образувано настоящето дело.

В хода на същото към доказателствения материал е приобщена административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. Като писмени доказателства са приети Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том VІ, рег. № 3604, нот. дело № 744/2016 г. и декларация за съгласие.

В хода на съдебното производство по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза с конкретно поставени задачи. Видно от работилата по делото основна СТЕ, процесните строежи представляват навес от лека конструкция (дървени колони и греди и покрив с керемиди) и плътна ограда с височина около 2 метра, изпълнена върху стара основа (подпорна стена, която е и западна страна на съществуващата в имота спомагателна сграда). Поради значителната денивелация на терена в източна посока за подравняване и осигуряване на достъп от улицата е изпълнена бетонова настилка върху подпорна стена по източната и северна периферия. Вещото лице е конкретизирало, че моментът на изпълнение на строителството не може да се определи точно. Понастоящем за [населено място] е в сила ПУП-ПР от 2001 г. (при действието на ЗУТ). Като уточнява, че както по ЗУТ, така и по действалия преди него ЗТСУ, няма нормативни ограничения за изграждане на огради и стопански постройки в УПИ, при спазване на съответните изисквания. Оградата между основната жилищна сграда и процесната постройка е била от каменен цокъл с тухлена зидария, с видими увреждания в процеса на експлоатация. Вижда се и преизградената ограда преди измазването и, която е изпълнена от бетонови градива с опорни колонки. От същия материал са изпълнени и трите колони по лицето на запад на процесната постройка. Тъй като оградата използва за фундамент съществуваща подпорна стена следва да се приеме, че тя е частично преизградена. Оградата е с височина около 2 метра и тя е разположена непосредствено върху съществуващата подпорна стена, върху която е стъпвала и преди. Нормата на чл. 42, ал. 3 е неприложима към оградата, тъй като се отнася за постройките на допълващото застрояване. Най-общо, експерта е определил процесната ограда като ремонт и частично преизграждане на съществуваща стара такава.

Заключението свързано с изграденият навес е, че евентуално премахване няма да промени предназначението на терена, защото той в момента, както и преди, се ползва за основен достъп към имота. Процесната лека постройка по същество представлява навес с голяма и малка входна врата към улицата. Тя би могла да се ползва както за паркиране на автомобил, така и за други домакинско-складови нужди. Процесният обект е с лека, напълно разглобяема конструкция, но той не може да се определи като преместваем обект, тъй като е невъзможно да бъде преместван в цялост, без загуба на индивидуализация.

Видно от работилата по делото допълнителна СТЕ, на 10.03.2026 г., вещото лице е направило справка и са снети изображения от Google Street View на процесните ограда и навес. В Gooogle изображението е датирано от юли 2024 г. При изготвяне на допълнителното заключение за сигурност е направена допълнителна справка, от която се констатира последващо замъгляване на изображението, което е възможна функция на Google Earth и Google Maps съгласно тяхната политика за конфиденциалност. След запознаване с функционалностите на Google Street View, да установи съобразно данните в тази система към кой момент какви са били наличните строителни дейности, в какъв етап на завършеност са и колко на брой фиксирани снимки на поддържане са налични в системата. От анализа на първоначално получените изображения вещото лице установява, че навесът и вратите не са съществували към юли 2024 г., следователно са изпълнени по-късно. Оградата и колонките са новоизградени, видно от повърхностното състояние на бетоновите градива. Те са изпълнени до няколко години преди датата на изображението.

По делото са разпитани в качеството на свидетели Р. И. Т. и Г. Г. Г..

Св. Р. И. Т. е съсед на жалбоподателката, през една къща. Според него основите и дуварът са изграден с тухли от бащата на жалбоподателката, който купил имоти преди петдесета година. Ограда имало и към комшията и към пътя. Баща й починал. Направили там една сушина само, нищо ново, затова сега я нямало оградата. На улицата има дувар, измазан, към къщата. Не са правили стария дувар на ново с нови тухли, а го измазали и отгоре сложили за парлама бетонови шапки. Към навеса няма бетонови трегери. Колоните, които държат покрива, са хванати на анкерни болтове. Няма бетонови колони и трегер. Няма подпорни стени правени вътре. Сено да нареждаш, бали. На земята има бетон, отлят преди да направят постройката. Бетонът бил отлят през лятото 2025 година.

Г. Г. Г. е съпруг на жалбоподателката и според който навесът е дървена конструкция, която няма преградни стени и не е монолитна сграда. Той не е свързан трайно. Има изградени фундаменти с монтирани разглобяеми елементи. Оградата съществува от доста време. Тъй като е била в лошо състояние са извършени ремонтни дейности по нея с цел укрепване. Твърди, че имат декларация за съгласие от собственика на съседния имот, подписан от него, която е от доста време - поне пет години. Написана е на ръка собственоръчно от комшийката Ю.. През 1997-1998 година е правена оградата. Навесът е правен впоследствие, една две години след оградата. Височината на оградата не е променяна. Над вратата не е трегер, а след монтажът и, последната е запълнена с ютонг и измазана. Под този ютонг има каса на вратата. Вратата, която се ползва като гаражна и входната, са метални. Над гаражната врата има бетонен елемент, който има арматура в него. В случая няма подпорна стена, тъй като няма основа и стена. Оградата е ремонтирана. Първо е бил каменен зидът на същото ниво, на което е в момента. Направили са саниране, измазване, боядисване. С бетонни тухли има изградени колонки, като между тях е само измазано и боядисано.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от адресата на оспорения акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповед № РД-02-06-200/20.10.2025г. е издадена от кмета на О. С. за премахване на незаконен строеж – навес и масивна ограда, които безспорно представляват строеж от четвърта до шеста категория. В този смисъл заповедта, постановена от кмета на О. С. се явява като такава произнесена от административен орган с надлежна материална компетентност.

Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната преписка, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила, като видно от материалите по делото е съставен констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, който е издаден от служители на ответника след оглед на процесния строеж на място и е връчен на жалбоподателката. На лицето е дадена възможност да се запознае с констатациите на органите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която възможност жалбоподателката се е възползвала.

 

По отношение съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изисква освен кумулативното наличие на визираните в нормата предпоставки: 1. извършен строеж, 2. същият да е незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, както и спрямо строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът свързва пречки за премахването му /§ 16 ПР ЗУТ и § 127 ЗИД ЗУТ/. В случая се твърди хипотезата на т. 2 на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, а именно, че строежът е изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в имота на жалбоподателката е изграден спорния навес с полумасивна конструкция на улична регулация и на границата с имот [идентификатор], долепен до жилищна сграда с [идентификатор] и 3 бр. бетонни колони и бетонен трегер с дължина от около 6 м. Навесът е с дървена конструкция, с дървени подпорни греди, и с покривна конструкция от греди, дървена обшивка и керемиди, като същият е прикрепен с метални анкерни планки към отлята бетонна плоча на основата. Единият му скат е към границата с имот с [идентификатор]. Навесът е изграден върху стоманобетонна основа, лежаща на подпорна стена и още една подпорна стена на изток за терасиране на терена, с оглед денивелацията му спрямо прилежащата улица. Изградените подпорни стени са с височина от около 140см. на нивото на прилежащия терен. Връзка спрямо подпорните стени е осъществена посредством бетонни стълби с монтиран парапет. Във връзка със събраните по делото доказателства и дадените описания на навеса, както в оспорената заповед, така и в СТЕ, приета по делото, се установява, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за него не е издадено разрешение за строеж, а не представлява преместваем обект. Подпорните стени, оградният зид, стоманобетонните елементи са трайно свързани и независимо възможността покривната конструкция да бъде демонтирана, то тя без тях не може да бъде ползвана при същите технически характеристики на друго място.

Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя". Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение, тъй като видно и от доказателствата и от описанието на обекта е невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Отделянето може да стане но с разглобяване и отделяне на съответните елементи – греди, колони и т. н. Тоест при демонтирането навеса ще загуби своята индивидуалност. В тази връзка не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на навеса, то не се установява да е възможно обекта да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Не е налице предпоставката да се приеме, че навеса е преместваем обект и съобразно неговото предназначение. ЗУТ приема, че преместваеми обекти са тези, които са за търговска или въобще за някаква обществено обслужваща дейност, като това е вторият белег на преместваем обект, а спорният навес не е такъв. Не може да се приеме и че същият представлява градински елемент /напр. пергола/, т. е. от доказателствата се установява, че спорният навес с гаражни врати не попада в нито една от характеристиките посочени в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, за да се приеме за преместваем. Навесът е с открита част към съседния ПИ, което противоречи на чл. 82, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като липсва плътна противопожарна стена с противопожарен надзид с височина най-малко 30см. над покрива.

 

На следващо място, наведеният в жалбата довод, че по отношение на плътната ограда, извършеното представлявало текущ ремонт на съществуващата на място стара ограда, за което според чл. 151, ал. 1 от ЗУТ не се изисква издаване на разрешение за строеж, се опровергава по категоричен начин от приетото заключение на работилата по делото основна съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло. Разпитано по делото в съдебно заседание от 10.03.2026г. вещото лице потвърждава частично преизграждане на съществувала ограда която в снимки по делото на л. 10 и на л. 38 показват вече преизградената ограда. На тези снимки се вижда състоянието преди и състоянието след, включително и начинът, по който е изградена оградата. Оградата е изградена от т.нар. бетонови градива с две колонки по протежение на оградата, които служат за окоравяване на конструкцията и обикновено се заливат с бетон, защото това им е функцията. Блокчетата са тънки между 20 и 25 см. Разстоянието над 2,5 не позволява това да стане без някаква сериозна конструкция, като нормалното изпълнение предполага вероятно там да има стоманобетонова греда.

Обстоятелството, че оградата е с височина на плътната част над 0, 6 м. не е спорно по делото и се доказва от заключението на експертизата, поради което по отношение на нея е неприложима хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, според която не се изисква разрешение за строеж за "леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0, 6 м. в рамките на поземления имот". При измерването на място с оглед денивелацията на терена, вещото лице е установило, че оградата е с височина около 2 метра над прилежащия терен, тоест попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ. Цитираната разпоредба не изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0, 60 м до 2, 20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9 ЗУТ, но това не означава, че оспорващият е освободен и от задължението да разполага с разрешение за строеж преди започване на строежа.

Безспорно се установява от заключението също, че разпореденият за премахване обект представлява ремонт и частично преизграждане на съществуваща ограда. Данни с голяма вероятност, но не със сигурност относно момента на изграждането, според вещото лице, могат да дадат бетоновите градива, от които е преизграждането на оградата. Те са в употреба от последните 15 години. Крепежните елементи на дървената конструкция са навлезли в масовото строителство съвсем наскоро с появата на строителните хипермаркети – последните 5 години. Двете врати са от съвременен тип - навлезли в практиката, също последните пет, до десет години максимум. Особено ролетната врата на входа на гаража, би могло да се каже, че е модерно, съвременно решение.

 

Според легалната дефиниция, "реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Именно с оглед установената замяна на основни части и конструктивни елементи на съществуващата на място "стара" ограда с нови такива, вещото лице е квалифицирало изграденото като "реконструкция". Оттам извършеното има характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не представлява текущ ремонт по § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ.

В цялост спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без надлежно издадени строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави същия незаконен и съответно подлежащ на премахване.

Съдът, не кредитира изслушаните по делото свидетелски показания на съседа Р. И. Т., че старият дувар не е правен на ново с нови тухли, а го измазали и отгоре сложили за парлама бетонови шапки. Последното се опровергава от снимковия материал на допълнителната СТЕ. Изграденото помещение той нарича сушина, в която да нареждаш бали сено. От друга страна свидетелят потвърждава, че бетонът е бил отлят през лятото 2025 година и едва след това е направена въпросната постройка, за която вещото лице отрича качеството на преместваем обект.

Вторият свидетел се намира в близки семейни отношения - съпруг на жалбоподателката, поради което е пряко заинтересован от изхода на делото. Показанията на Г. Г., следва да бъдат ценени с оглед тази зависимост и в случая не се подкрепят от доказателствата по делото. В контекста на горното е потвърждението му, че имат декларация за съгласие от собственика на съседния имот - комшийката Ю., подписана от нея, която е от доста време - поне пет години. Действително, по делото на л. 9 – гръб се съдържа такава декларация, подписана от Ю. Ц. Ц., която обичайно се подписва преди започване на строителни дейности и е датирана от 01.01.2024 г. Тази дата е далеч от посочените в свидетелските показания години на изграждане, а датирането й кореспондира с уточненията на вещото лице дадени в съдебно заседание. Същата не е нотариално заверена, съгласно изискванията на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, за да има достоверна дата. Съгласно цитираната норма строежът следва да бъде на границата със съседния имот, попадайки изцяло в имота, в който се изгражда. В случая сачакът на покрива на новоизградената постройка попада в границите на съседния имот, което е недопустимо вкл. с нотариално заверена декларация.

Допълнителната експертиза е оспорена в последното по делото заседание от процесуалният представител на жалбоподателката. Съдът кредитира както основното, така и допълнителното експертно заключение, доколкото въпросът с компетентността на вещото лице, не е оспорена при приемане на основното заключение, което е прието от страните без възражения. Допълнителната СТЕ не може да бъде повторена предвид констатираното замъгляване на изображението, като функция на Google Earth и Google Maps, не е функционалност, която експерт би могъл да преодолее, независимо от компетентността му. Самото замъгляване е вероятно използвано като възможност, след изготвянето на основната СТЕ и осъзнаването, че са снети изображения от Google Street View, което обезсмисля назначаването на нова СТЕ със същият въпрос.

Последната от предпоставките за упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е спрямо строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът свързва пречки за премахването му /§ 16 ПР ЗУТ и § 127 ЗИД ЗУТ/.

Предпоставките за установяване на "търпим" строеж са дадени в § 16 от ПР на ЗУТ, впоследствие преповторени в § 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ, като е определен нов срок, в рамките на който следва да са били изградени строежите, а именно 31.03.2001 г. Същите се свеждат до липса на строителни книжа, но допустимост като начин на съществуване - допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон (§ 16 от ДР на ЗУТ), респ. допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон (§ 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ).

На първо място както в жалбата, така и до приключване на съдебното следствие от страна на жалбоподателката не е релевирано твърдение, че както навесът, така и плътната ограда са „търпим“ строеж. Такива доводи се навеждат единствено от свидетелят Г., който е съпруг на жалбоподателката. От друга страна, времето на започване и изграждане на незаконния строеж може да се установява с всички доказателства и доказателствени средства, включително и с декларации, които са останали нереализирани от страна на жалбоподателката като правни възможности. Впрочем, тази процесуална пасивност по отношение на факта – представляват ли „търпим“ строеж процесните навес и плътна ограда е напълно обяснима, доколкото видно от допълнителната СТЕ при преглед на изображение 1 /поглед от север/ към юли 2024г. навесът отсъства, вижда се градежът на оградата и колоните на вратите. На изображение 2 /поглед от северозапад/ се вижда оградата и колоните с монтирана арматура. Изображенията са снети 10.03.2026г., а видно от изображение 3 към 08.04.2026 г. вече е направено замъгляване с използване на възможностите на Street view. След анализ на изображения 1 и 2 (датирано в Google Street View - юли 2024 г.) вещото лице установява, че навесът и вратите не са съществували към този момент, следователно са изпълнени по-късно. Съответно, оградата и колонките са новоизградени, видно от повърхностното състояние на бетоновите градива. Освен това в съдебно заседание от 10.03.2025 г., вещото лице допълва, че за едно такова незначително по обем строителство, трудно биха се намерили преки доказателства за годината на извършване. Косвени доказателства в тази посока са материалите и елементите, които са използвани и преценка от кога датират в масово употреба. В този смисъл, вещото лице уточнява, че бетоновите градива, от които е преизграждането на оградата са в употреба от последните 15 години. Крепежните елементи на дървената конструкция са навлезли в масовото строителство съвсем наскоро с появата на строителните хипермаркети – последните 5 години. Двете врати са от съвременен тип - навлезли в практиката, също последните пет, до десет години максимум. Особено ролетната врата на входа на гаража, би могло да се каже, че е модерно, съвременно решение. За дървената конструкция и за покритието това са традиционни материали, от които не може да се направи извод кога са монтирани.

На последно място, по делото на л. 9 – гръб се съдържа декларация, подписана от Ю. Ц. Ц. – собственик на съседен имот, която обичайно се подписва преди започване на строителни дейности и е датирана от 01.01.2024 г. Тази дата е далеч от посочените години на изграждане в свидетелските показания, а датирането и кореспондира с уточненията на вещото лице дадени в съдебно заседание. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че за незаконния строеж – навес и плътна ограда са неприложими предпоставките за търпимост на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ с оглед годината на изграждането им.

 

От така изложеното фактическо и правно положение, съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила. Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и като така следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро, доказателство за плащането по банков път на което се съдържа в приложеното на л. 85 от делото платежно нареждане и 50 евро депозит за вещо лице.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, пети състав на Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. И. Г. от [населено място], [улица], вх. Б, против Заповед № РД-02-06-200/20.10.2025г. на кмета на Община Сухиндол.

ОСЪЖДА Т. И. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. Б, да заплати на О. С. разноски по делото в размер на 650 (шестстотин и петдесет) евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.