Производството е по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. Г. Р. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], община Божурище, Софийска област, представляван по пълномощие от адв. Й. Н. – САК, срещу заповед № GРАМ-1971461 от 08.04.2026г., издадена от старши полицай при РУ – 09 СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з/гг"/ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. С жалбата е предявено и искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, което следва да се квалифицира по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК.

Предмет на настоящото производство е това искане.

По допустимостта и основателността му, Съдът счита следното:

Искането за спиране е предявено при наличие на съдебно производство по оспорване на съответния индивидуален административен акт. /чл. 166, ал. 2 по препр. от ал. 4 АПК/, от страна с правен интерес да го оспори като утежняващ за нея и при наличие на останалите предпоставки за редовност и допустимост на оспорването.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Съдът е сезиран с жалба на Г. Г. Р. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], община Божурище, Софийска област, представляван по пълномощие от адв. Й. Н. – САК, срещу заповед № GРАМ-1971461 от 08.04.2026г., издадена от старши полицай при РУ – 09 СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з/гг"/ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Органът е приложил мярката, след като е установил, че при посочени обстоятелства за дата, час и място, Рачев е управлявал описания лек автомобил, собственост на Ц. Н. Н. със служебно прекратена регистрация при условията на чл. 143, ал. 15 от ЗДП, считано от 13.03.2026г. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 08.04.2026г. и е връчена на адресата на същата дата.

Жалбоподателят е отправил с жалбата и искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП.

Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение разпоредбите на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които Съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДП, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По делото е представена справка от съответните регистри /л. 15, л. 16 от делото на АССГ/, съгласно която процесното МПС е придобито чрез покупко-продажба на 09.01.2026г. от нов собственик - Ц. Н. Н., не е регистрирано на името на новия собственик и съответно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП на 13.03.2026г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство.

В разглеждания случай, съгласно фактическата обстановка, изложена в заповедта, чието спиране изпълнението се иска, жалбоподателят е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация поради това, че новият му собственик не е регистрирал автомобила в законоустановения срок от придобиването му на свое име. Т.е., поради извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДП, чийто субект според законовата разпоредба е „водач“, без оглед на това дали е собственик или не. При този фактически състав, законът, чрез разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. з, г/г/, е предвидил наложената принудителна административна мярка, както и нейното предварително изпълнение – чл. 172, ал. 6 ЗДП. Жалбоподателят от своя страна не е посочил каквито и да било обстоятелства, които да сочат възможността от настъпване за него на значителни и/или труднопоправими вреди по см. на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК, т.е., вреди, които да са противопоставими на защитения с допуснатото по закон предварително изпълнение обществен интерес.

Следва неоснователност на искането за спиране и отхвърлянето му.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, Административен съд – София - област ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Г. Р. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], община Божурище, Софийска област, за спиране изпълнението на заповед № GРАМ-1971461 от 08.04.2026г., издадена от старши полицай при РУ – 09 СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з/гг"/ от Закона за движението по пътищата на Г. Г. Р. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Определението подлежи на обжалване в седемдневен срок от получаване на съобщенията пред Върховния административен съд на Република България.

Определението да съобщи чрез връчване на преписи.