Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юриск. Хр. К., срещу Решение № 45/01.02.2026 г. по НАХД № 1024/2025 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 837515-F826264/10.07.2025 г., издадено от касатора. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва изводите на районния съд, че в случая следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, като излага подробни съображения по обстоятелствата, посочени от съда. Иска се отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Вимар“ ООД от гр. Велико Търново чрез процесуалния си представител адв. Хр. К. оспорва жалбата като неоснователна в подаден писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 45/01.02.2026 г. по НАХД № 1024/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН е отменено Наказателно постановление № 837515-F826264/10.07.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Вимар“ ООД, ЕИК 814255079, за нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, и съдът е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 26.05.2025 г. служители на НАП – свидетелите Я. Б. и Е. Д., извършили проверка на електронен магазин с адрес www.shtastliveca.com. В хода на проверката била извършена контролна покупка (поръчка) на храна (пица, кутия и айрян) на обща стойност 24.15 лв. Поръчката била направена през платформата, като била избрана опция за доставка. Поръчката била доставена на адрес в гр. Велико Търново, като стоката била придружена от Фискален бон № 0238260/26.05.2025 г., издаден от фискално устройство (ФУ) с ИН на ФУ DT512621 и ИН на ФП 02512621, регистрирано на „Вимар“ ООД за обект – ресторант „Щастливеца“. След справка в информационните масиви на НАП, проверяващите установили, че към датата на проверката – 26.05.2025 г., дружеството „Вимар“ ООД не е подало информация по електронен път за този електронен магазин, съгласно изискванията на Приложение № 33 от Наредба № Н-18/2006 г. Срещу „Вимар“ ООД за извършеното нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, бил съставен АУАН сер. AN № F826264/04.06.2025 г., а въз основа на него било издадено процесното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 1000 лв.

При така установеното съдът е приел, че жалбоподателят в действителност е осъществил състава на нарушение по чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Отхвърлил е възражението на жалбоподателя, че в НП липсва дата на извършване на нарушението, като е изложил мотиви, че в обстоятелствената част на НП изрично е посочено: „на 26.05.2025 г. ... е извършена проверка... Видно от информационния масив... към датата на проверката 26.05.2025 г. „ВИМАР“ ООД ... не е изпълнило изискването...“. Твърдяното нарушение е формално и се изразява в бездействие – неподаване на информация в изискуемия срок (преди започване на дейността). Според съда тъй като на 26.05.2025 г. е констатирано реално извършване на дейност (продажба на пица и айрян чрез платформата) без наличие на регистрация, то именно това е моментът, в който административнонаказателната отговорност е ангажирана, като посочването на датата на проверката като дата на нарушението в случаите на продължавано бездействие, констатирано към определен момент, не ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като то е наясно за кое конкретно свое поведение (осъществяване на дейност на конкретната дата без регистрация) е санкционирано.

На следващо място въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 задължава всяко лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, да подаде информация за това пред НАП преди започване на дейността, като това задължение важи независимо дали се използва собствен домейн, нает домейн или домейн на трето лице (платформа). Съдът е обсъдил и приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че ползва външна платформа (Takeaway.com) и затова не дължи регистрация, като според съда от доказателствата (протоколи и разпечатки) е видно, че сайтът www.shtastliveca.com функционира като електронен магазин по смисъла на §1, т. 87 от ДР на ЗДДС, а продажбите се реализират от името и за сметка на „Вимар“ ООД, което е издало и фискалния бон и следователно дружеството е било длъжно да декларира този канал за продажба.

За да отмени НП съдът счел, че в случая са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, като в тази насока е изложил следните мотиви: Безспорно е установено, че продажбата е надлежно регистрирана и отчетена чрез фискално устройство, с издаден фискален бон за сумата от 24.15 лв., което означавало, че дружеството не е укрило приход. Основната цел на Наредба Н-18 е отчетност и плащане на данъци, като в случая тази цел била постигната, макар и да е пропуснато декларирането на способа (електронния магазин). От нарушението не са настъпили вреди за държавния бюджет или трети лица, а в административната преписка липсвали данни за други нарушения на жалбоподателя, което се отчитало и като смекчаващо обстоятелство в самото НП. Освен изложеното съдът приел, че наложената имуществена санкция в размер на 1000 лева не е пропорционална на извършеното нарушение. Налагането на такава тежка санкция за пропуск, който не е довел до укриване на приходи, се явявало несъразмерно тежка репресия.

Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Обосновани са изводите на въззивния съд относно извършването на вмененото нарушение на жалбоподателя, но неправилно съдът е приел, че по отношение на деянието е приложима разпоредбата на чл. 28 вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. В случая констатираното нарушение разкрива именно типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, обуславящ извод за наличието на маловажен случай на нарушение, поради което не може бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В тази насока настоящата инстанция съобрази важността на засегнатите обществени отношения, свързани с правилното функциониране на системата за контрол върху търговската дейност чрез индивидуализацията на субектите, извършващи електронна търговия, посредством установения уведомителен режим по чл. 52м, ал. 1 от Наредбата. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС като привилегирован състав на нарушение. Констатираното смекчаващо отговорността обстоятелство - че се касае за първо нарушение не е такова, че да доведе до извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, а следва да се отчете при индивидуализация на санкцията, което обстоятелство е и съобразено от административнонаказващия орган като е определено административно наказание в нормативно регламентирания минимален размер. Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд, че този минимален размер е несъразмерно тежък спрямо извършеното нарушение.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и преценката на наказващия орган по този въпрос е правилна. С оглед горното ВТРС неправилно е приложил разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което НП № 837515-F826264/10.07.2025 г., да се потвърди, като законосъобразен акт.

Съдът, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, присъжда в полза на НАП разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като определя техния общ размер на 190 лв., съобразно чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ / ДВ. бр. 53/2025 г. в сила от 01.10.2025 г. /, които превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ възлизат на 97,15 евро.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 45/01.02.2026 г. по НАХД № 1024/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 837515-F826264/10.07.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Вимар“ ООД, ЕИК 814255079, за нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА „Вимар“ ООД, ЕИК 814255079 да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София разноски по делото в размер на 97,15 евро /190 лв./.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.