РЕШЕНИЕ
№ 1762
Варна, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| Съдия: | ИВАНКА ИВАНОВА |
При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257050700901 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдравето.
Делото е образувано по жалбата на Й. Н. К. [ЕГН] от гр. Варна, [жк], [улица]против Решение на НЕЛК №00062 от заседание № 027, издадено на 12.03.2025 г. , с което е изменено Решение на ТЕЛК при УМБАЛ“Св.М.“ – Варна № 00506 от 21.10.2024 г., с което е определена 30% ТНР на жалбоподателя.
Жалбоподателя излага доводи, че решението противоречи на материалния закон.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Цв. Л., която поддържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на постановения адм.акт. В дадения от съда срок представя писмена защита с изразено становище за нарушение на адм. производствените правила, нарушение на чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 60 от КСО. Пледира за присъждането на направените по делото разноски.
Ответникът - СС на НЕЛК по неврологични УНГ и ССЗ, редовно призован не изпраща представител. По делото е била получена писмена молба за присъждане на юрк. възнаграждение в пълен размер и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на жалбоподателя, без изразено становище по спора.
Заинтересованата страна – ТП на НОИ – Варна, редовно призована, не изпраща представител. Не изразява становище по делото.
Заинтересованата страна – РЗОК - Варна, редовно призована, не изпраща представител. Не изразява становище по делото.
Заинтересованата страна – РД“Социално подпомагане“ - Варна, редовно призована, не изпраща представител. Не изразява становище по делото.
Заинтересованата страна – Агенция за хората с увреждания - София, редовно призована, не изпраща представител. Не изразява становище по делото.
Заинтересованата страна – ТЕЛК при МБАЛ“Св.М.– Варна“ ЕАД, редовно призована, не изпраща представител. Не изразява становище по делото.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят Й. К. е получил контузия на шията, поради настъпила трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО на 24.01.2024 г., за което е бил издаден болничен лист от АИППМП РОЗИМЕД „ Д-р Р. Н.“ ЕООД за домашно лечение от 26.01.2024 г. до 08.02.2024 г. /МЕД/. Болничния лист е бил продължен с ЛКК за още 26 дни след 4 месеца от 28.06.2024 г. до 23.07.2024 г. /МЕД/.
От представения в МЕД на жалбоподателя К. А. лист № 2418D03A5AB от 28.06.2024 г. и снетата анамнеза се установява, че К. на 26.01.2024 г. по време на работа в областта на врата му е паднал 200 кг. варел. От тогава е с болки и ограничение на движенията в шийния отдел, с болки по цялата дясна ръка, болки по дясната плешка към гърба. С ограничение в движенията на 2 и 3 пръст на дясната ръка и изтръпване. След инцидента е бил прегледан в Спешен център “Св.А.“, като е направена рентгенография на шийни прешлени – без фрактури по данни на К.. Прегледан от неврохирург, предложена хоспитализация на която К. е отказал. Няколко дни по-късно е проведен КТ на глава и шийни прешлени – без патологични изменения по данни на К.. През м. февруари е проведен ЯМР на шиен отдел, след което е бил консултиран с невролог, дадена препоръка за консулт с ортопед, за което не е представена медицинска документация. Към момента е провеждал терапия с Прегабин 75 мг по 1 капс. дневно.
Според МЕД на 26.09.2024 г. жалбоподателят К. е подал заявление –декларация до ТЕЛК, в което декларирал че работи в МТМ ЕООД като полагач на епоксидни и подови настилки, като представил мед протокол на ЛКК № 696/ 13.09.2024 г. според който е с водещо заболяване – контузия на шията и придружаващи диагнози: Увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде; Увреждане на брахиалния плексус, и Увреждане на гръдните коренчета, некласифицирани другаде.
На 21.10.2024 г. е издадено ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ“Св. М. – Варна“ ЕАД /МЕД/, с което жалбоподателят К. е освидетелстван като временно нетрудоспособен за периода от 26.01.2024 г. до 11.09.2024 г. , като ТЕЛК е прекратил временната нетрудоспособност с удължаване на същата с още 40 дни от 11.09.2024 г. с решение – лицето да бъде трудоустроено за срок от 6 месеца.
На 06.12.2024 г. жалбоподателят К. е оспорил ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК /МЕД/.
На 12.03.2025 г. НЕЛК се е произнесла с процесното Решение № 00062 от заседание № 027 /МЕД/, като е отменила ЕР на ТЕЛК по оценката и е издала ново решение за 30% ТНР, без чужда помощ. Дата на инвалидизацията – 21.10.2024 г., тъй като лицето работи. Водеща диагноза: Увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде, при същото общо заболяване. НЕЛК са отбелязали, че за трудовата злополука в МЕД не са представени документи за проведена процедура по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки – протокол за проведено разследване на трудова злополука от осигурителя, декларация за труд. злополука от осигурителя/ пострадалия в ТП на НОИ, разпореждане на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова по чл. 55 от КСО.
На 11.04.2025 г. процесното решение на НЕЛК е било връчено на жалбоподателя чрез баща му Н. К. / стр. 5 от адм. преписка/.
На 24.04.2025 г. жалбоподателят К. е оспорил процесното решение на НЕЛК пред АдмС – Варна.
По делото е допусната комплексна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза по въпроси, поставени от жалбоподателя. При неврохирургичният преглед на К. на 22.12.2025 г. се установява, че той е контактен и адекватен, ориентиран за време и място, придвижва се самостоятелно. ГКС – 15 т. Оплаква се от изтръпване на дясната ръка.
Соматичен статус: Нормален за възрастта. Пулмо ет кор – б.о.
Стабилен хемодинамично.
Неврологичен статус: Менингиални явления не се установяват.
ЧМН – б.о. Запазени движения за ръцете и краката в еднакъв обем и сила – М=5/5.Квадринормофлексия. Патологични рефлекси не се установяват.Координация – несмутена. Повърхностна сетивност – съобщава за хипестезия по дерматоми С6 и С7 в дясно, както и периодични мравучкания в областта на врата. Не се установяват хипотрофии на мускулатурата в областта на раменния пояс, мишницата, предмишницата и пръстите на дясната ръка.
Тазови резервоари – контролира.
На първия поставен въпрос ВЛ е отговорило, че при жалбоподателя е направена МРТ, според разчитането на която не са отбелязани травматични промени в шийните прешлени и прилежащите коренчета. На направените ЕМГ изследвания не се установяват значителни увреждания на проводимостта. При медицинския преглед не са регистрирани парези или трофични промени по мускулите на дясната ръка. Сетивното изследване е субективно и не покрива зоните на инервиране на процесните коренчета.
По втори поставен въпрос ВЛ е дало заключение, че при медицинския преглед не са регистрирани парези и атрофия на мускулатурата. Налице са субективни сетивни нарушения – хроничен болков синдром. Съобщава за периодични болки.Без нарушена походка или двигателен дефицит.
На третия поставен въпрос ВЛ е отговорило, че в НМЕ не съществува понятието „хронична флексопатия“ и няма как да се оценява на 50%.
На четвъртия поставен въпрос ВЛ е отговорило, че не е реалистично определянето на 30% ТНР при наличните функционални дефицити, би трябвало да е по-малко.
На петия поставен въпрос ВЛ е дало заключение, че тези неврологични увреждания не ограничават възможността за упражняване на физически труд, повдигане на тежести и работа в динамична среда.
По задачите за причинно-следствената връзка към СМЕ.
По поставените въпроси ВЛ е отговорило, че неврологичните и психичните оплаквания на жалбоподателя са пряко и непосредствено свързани със злополуката на 26.01.2024 г. Няма други житейски и медицински фактори, които да могат да обяснят състоянието на К.. Ако злополуката не беше настъпила, пак щеше да се прояви брахиалната киста в ляво и жалбоподателят пак щеше да бъда опериран, като нямаше да ги има другите оплаквания. Прогностично реалният процент на ТНР, изчислен комплексно неврологично-психично според ВЛ е 20%. 30% ТНР не съответства на реалното функционално увреждане.
На въпроса дали са налице основания за определяне на ТНР в диапазона над 50%, респективно 70-80 %, съобразно Приложение № 1 към НМЕ, ВЛ е отговорило, че изброените в Наредбата периферни нерви, образуващи плексус брахиалис са оценени с лека, средна и тежка степен , съответно с 10%, 20% и 30% ТНР и дори да се приеме, че при жалбоподателя е налице увреждане на нервус улнарис, то се касае за лека степен и би се оценило с 10% ТНР.
На въпроса за установената бранхиална киста у К. как влияе върху общото му здравословно състояние, издръжливост и трудоспособност ВЛ е отговорило, че бранхиалната киста у К. на шията в ляво е доброкачествена торбичка, пълна с течност, която се образува на врата от остатъци от ембрионалното развитие, обикновено от страни, и може да стане видима като подутина, особено при инфектиране, причинявайки болка, зачервяване, топлина и секреция, като лечението често включва хирургично отстраняване. Обикновено се среща при млади хора. В случая оперираната брахиална киста на К. няма нищо общо и не може да има с инцидента на 26.01.2024 г. Проведеното оперативно лечение на брахиалната киста няма никакво влияние върху общото му здравословно състояние, издръжливост и трудоспособност. Дори белега от оперативното лечение на шията почти не си личи.
На жалбоподателя К. е извършено психиатрично освидетелстване на 22.12.2025 г. ВЛ дава заключение, че К. е позитивен, но с вътрешно напрежение, което не успява напълно да овладее. Осъществява и поддържа добър словесен и очен контакт. Ориентиран цялостно за време, място и собствена личност. Със съзнание за заболяване на физиката – нервно и на психиката. Не се диагностицират разстройства на ВПД. С леки емоционално-дистимни колебания с реактивна основа. Мисловният процес протича с умерена скорост, правилно граматически структуриран, леко застоен и обстоятелствен, при пресъздаване на събитията свързани с 26.01.2024 г. Свръхценно разработва психотравмено изживяване. Споделя невротично депресивни оплаквания и тревожни преживявания, ситуативно свързани с 26.01.2024 г.Памет и интелект – съответни за възрастта образованието и социалния опит. Личността е хармонично, правилно развита….К. е декларирал, че следствие на претърпяната трудова злополука са настъпили промени в начина му на живот. След инцидента се е наложило обездвижване на ръката за известен период от време, ползване на продължителни болнични, последваща рехабилитация, многократни посещения при различни специалисти, с приоритет невролози, като в този период е бил зависим от майка си. Бил е тревожен, имал е проблеми със съня.К. към настоящото освидетелстване е вътрешно тревожен, неспокоен. Споделя за болки в ръката, или в определени моменти усещане в нея, като тръпнене, мравучкане. Резултатите от изследването дават основание да се поддържа поставената психиатрична диагноза през м. 04.2025 г. – ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО, с изразена тревожност и психомоторика, свързани със състоянието на ръката му като последица от инцидента на 26.01.2024 г.
Случилото се с К., той до настоящия момент не е в състояние да преработи и постепенно да се освободи от въздействието му.
И до сега при К. е налице свръхценна разработка на събитието. След момента на инцидента при него е диагностицирано психогенно по своята същност състояние, предизвикано от психотравмено събитие. Психичните му проблеми продължават около 2 години, като са довели към настоящия момент К. в психично състояние на ПОСТТРАВМАТИЧЕН СТРЕС, състояние предизвикано от психотравмено въздействие. Личността на К. е била дълбоко засегната от това флустриращо събитие….Към настоящия момент К. е с ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО Ф-43.1, което има голяма продължителност и би оказало въздействие върху цялостния му психичен живот в бъдеще – в близък семеен кръг и социален аспект. Като психолочична защита на преживяванията, свързани с инцидента К. е с подтисната емоционалност, като му липсва вътрешно равновесие.
Към настоящия момент К. е с готовност да приема предложението за работа с професионалист и приема и медикаментозна терапия за справяне със симптомите си.
На поставените въпроси към СПЕ ВЛ е отговорило, че при освидетелстването се диагностицират нарушения и смущения в емоционално волевата сфера на К..Той се е затворил, станал е чувствителен към всичко, което го заобикаля,загубил е интерес към обичайните неща, които преди в ежедневието му са го радвали и са му доставяли добро настроение и комфорт. Споделя за персистираща тревожност, безпокойство, стрес, някои невро-вегитативни симптоми като главоболие, треперене и др. След инцидента К. е ограничил контактите с приятелския кръг. Към момента споделя, че има желание да общува предимно в близко обкръжение.
Определяне на тежест на ПТСР няма като степен в МКБ-10, раздела за психични заболявания.
Всичките клинични симптоми на ПТСР, както бе посочено по-горе са омекотени към настоящото освидетелстване.
ПТСР може да затрудни функционирането на К. в различни моменти и за различен период от време социалното му или професионално функциониране.
Психичните оплаквания на К. са пряко и непосредствено свързани със злополуката на 26.01.2024 г. При настоящото психиатрично изследване този момент се преработва и дава отражение върху психичния му комфорт.
Съдът кредитира заключенията на назначените по делото вещи лица като компетентно изготвени и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, след извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК съдът приема от правна страна следното:
Обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административно-производствените правила. Решението е взето от специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Не е нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател (чл. 18, ал. 3 от правилника). Експертното решение е постановено в състав от председател и двама специалисти, като спор по отношение на тези въпроси не се формира между страните.
При служебната проверка не се установяват нарушения на административно-производствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазени са сроковете за произнасяне.
Предвид на принципа за забрана за влошаване на положението на оспорващия съдът приема жалбата за неоснователна. Процентът на ТНР комплексно неврологично-психиатрично според вещите лица у жалбоподателя се определя според КСМЕ на 20%, при 30 % в обжалвания адм. акт. В тази връзка не се споделят доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че НЕЛК е следвала да изиска от НОИ разпореждането за констатирана трудова злополука. Напротив НЕЛК прави оценка на работоспособността на освидетелствания по представен набор от документи, и няма такива функции за разследване на трудови злополуки. В процесното решение състав на НЕЛК е записал кои документи липсват и следва да представи жалбоподателя за трудова злополука.
Съгласно чл. 62 от НМЕ „Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от същия правилник насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е издадено при правилно прилагане на относимите правни норми на националното законодателство, посочени по-горе, и следователно жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на производството, по направеното от НЕЛК искане за присъждане на разноски съдът намира, че предвид на липсата на всякаква процесуална активност от страна на адм.орган, при липсата на становище по спора, разноски не следва да бъдат присъждани за юрк. възнаграждение.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Н. К. [ЕГН] от гр. Варна, [жк], [улица]против Решение на НЕЛК №00062 от заседание № 027, издадено на 12.03.2025 г. , с което е изменено Решение на ТЕЛК при УМБАЛ“Св.М.“ – Варна № 00506 от 21.10.2024 г., с което е определена 30% ТНР на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р.България.
| Съдия: | |