Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от В.Д.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №489/01.08.2022г., постановено по адм. д. №2602/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.

Счита се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът не обсъдил наведените пред него доводи за недействителност на Решение №67 от 29.02.2000г. на Общински съвет – Хасково, с което били определени териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и тези, че процесният имот никога не бил предоставян по реда на някой от актовете по § 4 от ПЗР, не бил включен в ТКЗС или други образувания. Не били обсъдени и възраженията, че този имот не бил обект на решение на ОСЗ за възстановяване на собственост на наследниците на Хр. Г., не бил разпознат при извършеното анкетиране от пряк наследник. Липсвало обсъждане и на допуснатите съществени нарушения на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които били одобрени със Заповед № РД-46-494/22.03.2003г. на Министъра на земеделието и горите, и Заповед № РД-02-14-454/22.02.2003г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и се установявали несъмнено. Също така, съдът игнорирал факта, че в регистъра към ПНИ за един и същ имот били записани двама собственици – жалбоподателят и наследници на Х. Г., което било недопустимо и собствеността не можело да бъде възстановена само на посоченото в заповедта на кмета на общината лице. Предвид всичко изложено, съдът следвало да приеме, че заповедта била незаконосъобразна поради допуснатите множество процесуални нарушения, дори нищожна.

По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, отмяна на Заповед №1457/26.08.2021г. на Кмета на община Хасково и присъждане на разноски по делото.

В писмена молба се сочи, че Решение №67 от 29.02.2000г. на Общински съвет – Хасково се явява нищожно и това можело да бъде установено в настоящото съдебно производство.

Ответникът – Кмет на община Хасково, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли, решението на районния съд да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски по делото.

Заинтересованите страни: Р.И.К., К.И.К., Г.И.К., И.М.К., Х.Г.Г., А.Л.И., Д.И.Д., Б.И.Д. и М.И.Д., не изразяват становище по делото.

Заинтересованите страни М.А.Д. и К.М.П., се представляват от пълномощника адв. З., която изразява становище в насока неоснователност на жалбата. Моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски по делото в ползва на представляваните от нея лица.

Заинтересованата страна И.Л.И. (чрез законен представител И.И.Г.), чрез пълномощника адв. Р., моли жалбата да бъде отхвърлена и да ѝ се присъдят разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по подадена от В.Д.К. жалба против Заповед №1457/26.08.2021г. на Кмета на община Хасково, с която, на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж.р. „Каменец“, землище на гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на Областния управител на област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51647 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №4387/10.08.2021г., е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Х.Г.Г. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет – Хасково, с идентификатор 77195.744.384, ж.р. „К.“, землище на гр.Х., с площ от 815 кв.м., при граници и съседи: 77195.744.471 – улица, 77195.744.348, 77195.744.349, 77195.744.379, 77195.744.383, 77195.744.573 – жилищни територии.

С обжалваното в настоящото производство Решение №489/01.08.2022г., постановено от Районен съд – Хасково по адм. д. №2602 по описа на съда за 2021г., първоинстанционния съд е отхвърлил предявената пред него жалба.

За да постанови решението районният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и същата e законосъобразна, тъй като съответства на приетия план на новообразуваните имоти и регистъра към него. Изпълнено в случая било изискването на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ относно точното съдържание на административния акт, в който били посочени всички изискуеми индивидуализиращи имота характеристики, като към него била приложена и скица на процесния имот. Предвид правните основания за издаване на акта, предмет на контрол можело да бъде само съответствието му с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В случая не били ангажирани доказателства за това жалбоподателят или друго заинтересовано лице, да били оспорили плана на новообразуваните имоти, одобрен от областния управител, поради което по отношение на предвиденото в него той бил влязъл в сила. Издадената по реда на § 4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповед не можела да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти, като в случая кметът действал при условията на обвързана компетентност – бил длъжен да издаде заповед за възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила ПНИ. Такова пълно съответствие в случая било налице. Съдът посочил на следващо място, че при наличие на спор за материално право за новообразувания имот, същият не можело да се разреши в административното производство, а следвало да бъде предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, можело да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. В тази насока била трайната съдебна практика, включително и на Върховния административен съд.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно § 4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.

Разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ гласи, че „За възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28, ал.4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номерът на имота от плана на новообразуваните имоти, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Заповедта се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на АПК.“.

Следователно, производството по издаване на заповед от кмета на община на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е етап от процедурата по възстановяване, съответно придобиване на право собственост върху новообразуваните имоти, следващ изработването и влизането в сила на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) по чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Необходима предпоставка за издаването ѝ е наличието на влязъл в сила ПНИ по § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка, както е посочил районният съд, при преценка законосъобразността на заповедта следва да се установи съответствието между този план и индивидуализацията на имота с оспорената заповед, като кметът действа при условията на обвързана компетентност.

В случая се установява, че ПНИ на ж.р. „К.“ в гр.Х., където е възстановен процесният имот, е влязъл в сила, като жалбоподателят не е оспорил заповедта на областния управител, с която е одобрен.

Процедурата по придобиване право на собственост върху имоти, предоставени за лично ползване, е сложен фактически състав, който преминава през няколко етапа. Всеки етап завършва с отделен административен акт, който подлежи на обжалване и самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, и който след влизането си в сила придобива стабилитет. Предмет на производството по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е установяване наличието на материалноправните предпоставки за възстановяване респ. придобиване, правото на собственост и съответствието на издадената заповед от кмета на общината с влезлия в сила ПНИ. В случая е налице влязъл в сила ПНИ, поради което на посочените в заповедта правни основани, е бил издаден съответният акт. В последния са описани местоположението, границите и съседите на имота, като е посочено и че ограничения на собствеността няма. Заповедта не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. Тя отразява правата на собствениците според този план и контролът за законосъобразността ѝ се изчерпва с проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в сила ПНИ и регистъра към него, което в случая явно е сторено като не е установено несъответствие.

Във връзка с последното и с оглед възражението на жалбоподателя за недопустимост на вписване в Регистъра към ПНИ на двама собственици за един и същ имот, респ. и до невъзможност при това положение за възстановяване на имота само на посоченото в заповедта на кмета на общината лице (на наследниците му), съдът намира за нужно да посочи, че този запис е направен въз основа на данни за собствеността на имота към момента на изготвянето на ПНИ и регистъра, извлечени от наличните документи за собственост върху имота и другите актове свързани със собствеността, съобразно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ. С други думи, отразеното в този регистър по отношение на собствеността е съобразено с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост. При евентуално възникнали спорове за собственост, същите подлежат на разглеждане по реда на исковото производство, като съгласно § 4к, ал.8, т.1 от ПЗР ЗСПЗЗ влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.

Предвид вида и характера на оспорения акт, необсъждането от страна на районния съда на останалите посочени в жалбата доводи не представлява съществен порок на атакуваното решение, обосноваващ отмяната му.

В контекста на горното, не подлежи на инцидентен съдебен контрол и Решение №67 от 29.02.2000г. на Общински съвет – Хасково.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация и на участвалите по делото заинтересовани страни се следват разноски, дължими от жалбоподателя. Такива съдът определя, както следва: юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Хасково в размер на 100 лв., съобразно чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ; адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. в полза на заинтересованите страни М.А.Д. и К.М.П., съобразно чл.143, ал.4 от АПК и Договор за правна защита и съдействие от 21.12.2022г.; адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. в полза на заинтересованата страна И.Л.И. (чрез законен представител И.И.Г.), съобразно чл.143, ал.4 от АПК, Договор за правна защита и съдействие от 05.12.2022г. и Разписка 05.12.2022г. за заплащане в брой на посочената сума.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №489/01.08.2022г., постановено по адм.д. №2602/2021г. по описа на Районен съд –Хасково.

ОСЪЖДА В.Д.К. ***, ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, да заплати на Община Хасково сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.Д.К. ***, ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, да заплати на М.А.Д. и К.М.П. сумата от 600 (шестстотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.Д.К. ***, ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, за заплати на И.Л.И. (чрез законен представител И.И.Г.) сумата от 500 (петстотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: