Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Предмет на касационното производство е Решение № 10 / 02.02.2026г., постановено по АНД № 20254120200631 по описа на ГОРС за 2025г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0350-000399 / 28.08.2025г. на началник Районно управление Стражица при ОД на МВР Велико Търново, с което на М. И. М. на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от М. И. М., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Изложени са доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, изразяващо се в липсата на саморъчно обяснение от водача – представеното по преписката е написано от полицай, поради което и данните в него са недостоверни. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и липсата на посочените в нея основания за отмяна на съдебния акт. Моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

М. И. М. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на С. М., в с.Кесарево, като на кръстовище на [улица] с форсиране на двигателя и свистене на гуми извършва въртеливи движения, съпроводени с поднасяне на автомобила неколкократно.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на водача са наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Въззивния съд приема, че нарушителят и нарушението са безспорно установени, спазени са процесуалните правила при издаване на акта, правилно е приложен материалния закон, не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира изводите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното постановление за съответни на събраните по делото доказателства.

Движението на автомобила и предприетите маневри за въртене в кръг са наблюдавани лично от полицейските органи и са документирани в дадените от тях показания. Снетите обяснения от водача не са единственото доказателство, въз основа на което да е установено нарушението, поради което дори и да са допуснати пропуски при съставянето му, те не водят до извод за недоказаност на деянието и незаконосъобразност на наказателното постановление.

За разлика от други хипотези на наложени административни наказания за извършване на дрифт, в конкретния случай самото движение на автомобила – завъртане два пъти в кръг - е достатъчно за установяването на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Това движение не може да е в резултат на случайно деяние, на неопитност, грешка на водача или избягване на опасност на пътя. Това движение може да е резултат само на умишлено деяние, да е по волята на водача и резултат на негово съзнателно поведение. В този смисъл не е необходимо и изрично изявление за причините за извършването му. По тези съображения и декларацията на водача, подписана от него, но съставена от полицай, не представлява единственото доказателство за установяване на всички елементи на нарушението. Дори тази декларация да не представлява годно доказателствено средство, нарушението е доказано пред съда от показанията на свидетелите.

Правилен и изводът на въззивния съд за законосъобразност на проведената процедура по образуване на административно наказателно производство и издаване на наказателно постановление. Подробно в съдебния акт са изложени доводи и са обсъдени възраженията на лицето, които не следва да бъдат преповтаряни.

Като достига до извод за законосъобразност на наказателното постановление, въззивния съд постановява решение съответно на събраните доказателства и при спазване на материалния закон.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 / 02.02.2026г., постановено по АНД № 20254120200631 по описа на ГОРС за 2025г.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.