Производството пред настоящия съд е образувано по жалба от Б. Д. Б. от с. Мерданя, чрез адв. П. С., против Заповед на началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР - Велико Търново за прилагане на ПАМ № 26-1739-000020/16.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. 3) гг) от ЗДвП, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за не повече от 6 месеца“, считано от 13.04.2026 г.

В жалбата е направено искане за спиране на предвиденото в закона предварително изпълнение на оспорваната заповед. Твърди се настъпването на труднопоправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта, изразяващи се в невъзможност за полагане на труд, респективно за получаване на доходи и издръжка, тъй като Б. полага труд като шофьор. Приложени са доказателства за сключен трудов договор на лицето като водач на товарен автомобил.

Искането за спиране е процесуално допустимо, като подадено в законоустановения срок, при предприето оспорване на заповедта, чието спиране на предварителното изпълнение се моли.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата заповедта за налагане на принудителна административна мярка подлежи на оспорване, като обжалването не спира изпълнението. В тази хипотеза специална законова норма допуска предварително изпълнение на административния акт, без да е необходимо административният орган да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, за да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на посочените актове, съдът следва да установи наличието за молителя на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК.

В хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК, основание за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е възможността от настъпването на значителна или труднопоправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или труднопоправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

Настоящия състав намира, че твърдените от жалбоподателя бъдещи вреди от предварителното изпълнение на административния акт отговарят на характеристиките „значителни” или „труднопоправими”.

Като се вземе предвид характера на извършваната от лицето трудова дейност, то отнемането на свидетелството за правоуправление незабавно при установяване на административното нарушение има за последица лишаването на лицето от възможността да работи и да получава доходи. Следователно предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до невъзможност за полагане на труд по съществуващо трудово правоотношение и вероятност за загуба на работно място и доход.

С оглед на така посочените в жалбата обстоятелства и представените доказателства, настоящият състав намира, че в случая са налице предпоставките за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорвания административен акт. Жалбоподателят полага лично труд като водач на товарен автомобил, от които формира доходи за издръжка. Лишаването от СУМПС, в хода на висящо производство по оспорване на административен акт, при липса на издаден акт за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя за продължителен период ще лиши оспорващия от възможност да упражнява професионалните си задължения и да се издържа. Оставането без работа, респективно без средства за препитание на сочен нарушител по ЗДвП, в продължителен период преди реализиране на административнонаказателна отговорност, може в конкретния случай да се приеме като значителна или труднопоправима вреда, която би понесло едно лице, преди доказване на вината му.

Поради това целите, поставени с предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка са явно несъразмерни и не се оправдават житейски и от гледна точка на закона.

С оглед изложените съображения, настоящия състав намира искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт за доказано и основателно, като се установява възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за Б. от това изпълнение, поради което и то следва да бъде уважено.

Жалбоподателят не е изпълнил и процесуалното си задължение по чл. 152, ал. 1 от АПК да подаде жалбата си чрез органа, издател на оспорения акт и от страна на последния не е изпратена преписката във връзка с процесната заповед. Това налага ведно с настоящето определение препис от нея да се изпрати на ответника от съда за становище и комплектуването й с преписката.

Поради изложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед на началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР - Велико Търново за прилагане на ПАМ № 26-1739-000020/16.04.2026 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Върховен административен съд в седмодневен срок от съобщаването му.

Препис от жалбата ДА СЕ ИЗПРАТИ на началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР - Велико Търново, като ЗАДЪЛЖАВА същия в 7-дневен срок от съобщението за това да представи заверено копие от пълната преписка по издаване и връчване на оспорената заповед.